РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300501556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. П. Г. против решение №1396/26.04.2022г. по
гр.д.№16777/2021г. по о иса на РС-Пловдив ХIХ гр.с-в,с което жалбоподателя е осъден да
предаде държането на заето помещение ,представляващо къща в гр.*****,собственост на М.
М. Н..
Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение и се иска неговата отмяна и постановяване на друго,с което
исковата претенция да се отхвърли като неоснователна.Жалбоподателят сочи,че неправилно
съдът е постановил решението си,като е приел,че има връчено надлежно предизвестие за
прекратяване на договора за наем и че същия не е бил уведомен за прекратяването на
наемния договор.
Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед
становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил писмени доказателства,а именно нотариални актове с
№*****г. и №*****г.,от които е видно,че същия е собственик на процесния имот.През
1
м.октомври 2020г. между страните е бил сключен договор за наем,като същия е бил сключен
неформално,без писмена форма,която не е задължителна за този вид договори.Ищецът е
предоставил на ответника за ползване под наем собствения си недвижим имот,като
ответника се е задължил да му заплаща месечен наем в размер на 50лв.,както и
консумативите за ползването на имота,включващи консумираните ток и вода.Тъй като
ответника е преустановил да заплаща договорената месечна цена,ищецът му е връчил
предизвестие за прекратяването на наемния договор.Ответникът оспорва връчването на
предизвестието,но тъй като същото не е оспорено към момента на провеждането на
производството в първоинстанционния съд,то следва да се приеме,че е налице връчването на
такова.Тъй като договорът,сключен между страните,се счита за безсрочен,то същия се
прекратява с едномесечно предизвестие съобразно разпоредбата на чл.238 от ЗЗД,тъй като
същия е безсрочен такъв.В настоящия случай е налице точно тази хипотеза,но дори и да се
приеме,че предизвестието не е връчено надлежно,то с получаването на исковата молба
следва да се приеме,че е налице предизвестие за прекратяването на договора за наем.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля Д.,от чийто показания се
установява,че действително между страните е имало устна договорка за ползването на имота
от страна на ответника срещу заплащане на месечен наем в размер на 50лв. на
наемодателя.Ответника е платил за м.ноември,декември,януари и февруари и е
преустановил плащането на наема и консумативите,поради което въззиваемият е предприел
действията по прекратяване на наемния договор.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го
потвърди поради следното:
Предвид факта,че наемодателя е решил да прекрати едностранно договора за наем
и е връчил предизвестие на наемателя,то са спазени изискванията на закона и договорът
следва да се счита за развален,като наемателя дължи връщането на вещта на наемодателя.От
момента на изтичането на предизвестието наемателя държи вещта без основание,поради
което същия е в нарушение и правилно е осъден да върне наетата вещ.По делото няма
доказателства относно твърденията на жалбоподателя,че същия е заплащал наема на имота
за целия период до получаване на предизвестието.
При този изход на делото пред настоящата инстанция са претендирани разноски от
страна на въззиваемата страна и такива са направени съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК,които се дължат от жалбоподателя в размер на 400лв. за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1396/26.04.2022г. по гр.д.№16777/2021г. по описа
на РС-Пловдив,ХIХ гр.с-в.
2
ОСЪЖДА П. П. Г. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на М. М. Н. с ЕГН-
********** от гр.***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция
в размер на 400лв./четиристотин лв./ за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС в месечен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3