Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 11.03.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 2204 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Г.Ж.И. срещу Решение № 4062 от 07.10.2019г. по гр.д.
№ 12006/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с
което на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
вр. чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР са отхвърлени предявените от него срещу
„Агенция за събиране на вземанията" АД, ЕИК *********, С.Т.Г. с ЕГН **********,
Й.Т.Г. с ЕГН ********** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* искове, както
следва:
-
за установяване несъществуване на вписано
обстоятелство – вписване на
договор за цесия от 06.11.2017г., извършено
на 21.12.2017г., вх. peг. № 36019, акт 165, том XII, дело № 4209 на СВп – Варна, при
твърдяно невалидно възникване на вписаното обстоятелство, поради липса на форма
на договора за цесия;
-
за установяване недопустимост на вписване в СВп –
Варна на същия договор за цесия, извършено на 21.12.2017г. като постановено по
искане от нелегитимирано лице, поради липса на редовно упълномощаване;
-
за установяване на недопустимост на вписване в СВп –
Варна на подновяване срока на договорна ипотека, извършено на 08.02.2018г., вх. peг. № 2742 на СВп – Варна,
постановено по искане от нелегитимирано лице, поради липса на права за лицето,
в чиято полза е вписването; като постановено по искане на нелегитимирано лице,
поради липса на упълномощаване, както и при липса на сезиране с искане за
продължаване срока на вписването.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и постановяване при нарушение на процесуални правила.
Развитите доводи са, че ответникът „Агенция за събиране на вземания“ АД е
поискал вписване на акт – договор за прехвърляне на вземане по чл. 99 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпроса колко са документите част от договора за прехвърляне
на вземане и представляват ли те годен за вписване акт доколкото липсва заверка
на подписите в частта от документа, съдържаща съществените елементи от същия.
Наред с това, на 08.02.2018г. е поискал вписване на подновяване на договорна
ипотека. При подновяване и при заличаване на ипотека, вписване не се извършва,
а се извършва отбелязване по партидата на ипотеката в Имотния регистър.
Приложима в случая е разпоредбата на чл. 32б вр. чл. 32а от ПВп и съгласно ТР №
7/2012г. и в хипотеза на нередовност на молбата, съдията по вписванията е
длъжен да постанови отказ за вписване. Договорът за цесия е сключен в случая
под формата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
06.11.2017г., който не е самостоятелен източник на конкретни права и задължения
доколкото няма окончателно определен предмет. Той е общата правна основа, въз
основа на която ще се реализират бъдещите самостоятелни сделки между страните.
Приложенията към него не са оформени съгласно изискванията на чл. 20 от Наредба
№ 32 на МП за служебните архиви на нотариусите, поради което не са част от
договора; липсва номериране на страници, както и липсва индивидуализация на
вземането. А в Приложение № 329 към Рамковия договор липсва заверка на
подписите на страните, а приложения А и Б не са подписани. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове бъдат уважени с извод за основателност.
В отговор на
жалбата Й.Т.Г., С.Т.Г. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорват
доводите в нея и развиват други, обосноваващи правилност и законосъобразност на
обжалваното решението. Поддържат, че вписването на договора за цесия и
отбелязването на подновяване на ипотеката по съответната партида са извършени
при спазване на всички формални изисквания на ПВ и ЗКИР, същите са допустими,
редовно извършени по искане на легитимирано лице. Молят в тази връзка решението
да бъде потвърдено в цялост.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция
по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Г.Ж.И. срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК *********, „УниКредит
Булбанк“ ЕАД, ЕИК *********, С.Т.Г. и Й.Т.Г. съединени в условията на обективно
кумулативно съединяване на отрицателни установителни искове с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК вр. чл. 88 и чл. 90
от ЗКИР, както следва:
-
за приемане за установено в отношенията между страните
на несъществуване на вписано в СВп, гр. Варна обстоятелство – договор за цесия от 06.11.2017г., вписан на
21.12.2017г., вх. peг. № 36019, акт 165, том XII, дело № 4209 на СВп, гр. Варна, при
твърдяно невалидно възникване на вписаното обстоятелство, поради липса на форма
на договора за цесия при липса на
подписи за цедент и цесионер по предмета на цесията и съответното обезпечение,
както и липса на нотариална заверка на подписите на страните по договора, в
частта за индивидуализиране на длъжник и солидарен длъжник;
-
в условията на евентуалност за приемане за установено на
недопустимост на вписване на същия договор за цесия в СВп, гр. Варна като
постановено по искане от нелегитимирано лице, поради липса на редовно упълномощаване,
-
за установяване на недопустимост на вписване в СВп, гр.
Варна на подновяване срока на договорна ипотека, извършено на 08.02.2018г., вх. peг. № 2742 ,
дв. Вх. Рег. № 2728 на СВп, гр. Варна, като постановено по искане от
нелегитимирано лице, поради липса на права за лицето, в чиято полза е
вписването; като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на
упълномощаване, както и при липса на сезиране с искане за продължаване срока на
вписването
-
и за отмяна на вписванията.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: по силата на договор за банков ипотечен кредит от 27.05.2008г.,
„УниКредит Булбанк“ АД, като кредитодател предоставил на Б.Й.Г. /наследодател
на ответниците ФЛ/ кредит, като за обезпечаване на вземанията на банката по
договора е учредена договорна ипотека с НА № 194/2008г. върху недвижим имот –
жилище, находящо се в гр. В., ул. „К.М.“ № *, на ет. *, с площ от 75.40 кв.м.,
както и 44.35 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построено същото, цялото
с площ от 335 кв.м., собствено на ищеца Г.Ж.И. към момента на учредяване на
ипотеката. С договор за цесия от 06.11.2017г., „УниКредит Булбанк“ АД, като
цедент прехвърлило вземането си по договора за кредит от длъжника ФЛ на
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По партидата на НА за
учредяване на договорна ипотека с Акт на СВп № 194/28.05.2008г. на 21.12.2017г.
е извършено вписване на договора за цесия от 06.11.2017г. с нотариална заверка
на подписите с рег. № 8387/06.11.2017г. на Нотариус С.К., поискано на основание
чл. 17 от ПВп вр. чл. 171 от ЗЗД от цесионера ответник и вписано в книгата за
договорните ипотеки, водена от СВп – Варна по партидата на НА за учредяване на
договорна ипотека № 194/2008г. Наред с това на 08.02.2018г. е поискано и вписано
с вх. Рег. 2742, дв.вх.рег. 2728 в СВп – Варна и подновяване на вписване за
продължаване срока на договорна ипотека, учредена с НА № 159/2008г., вписан в
АВп с Акт № 194/29.05.2008г., по която ипотека вземането е цедирано на първия
ответник. Така извършените вписвания са недопустими като заявени от
нелегитимирани лица, при липса на формалните изисквания за редовност на
вписването. Отправил искане в тази връзка за постановяване на положително решение
по делото.
В отговор на исковата молба „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД оспорило допустимостта на исковете с доводи за липса на правен
интерес за ищеца от провеждането им. Развил доводи, че съгласно чл. 171 от ЗЗД
вписването на цесията цели противопоставимост на третите лица, заявяващи
претенции по отношение на имота и не засяга права на ищеца, поради което
последния е лишен от правен интерес от иска. С предявените искове по същество
ищецът цели да заобиколи иск за установяване погасяването на правата по
ипотеката, поради което е израз на злоупотреба с права. Оспорил фактическите твърдения в
исковата молба с доводи, че извършеното отбелязване на цесията е извършено
редовно, законосъобразно и надлежно – договорът за цесия, като неформален, е
валидно сключен и отбелязан по партидата на имота по искане на легитимирано
лице, чрез редовно упълномощено лице. С договора за цесия са прехвърлени всички
права на цедента по договора за кредит, вкл. и обезпеченията – ипотека върху
недвижим имот. Поисканото вписване на подновяване срока на действие на
ипотеката по реда на чл. 172 от ЗЗД е извършено от валидно упълномощено лице.
Извършените вписвания са законосъобразни и не се налице основания за обявяване
на несъществуването или недопустимостта им. Отправил искане в тази връзка за
отхвърляне на иска с извод за недоказаност.
Й. и С. Г.депозирали отговор чрез особени представители,
назначени в хипотеза на чл. 47, ал. 6 от ГПК, в които оспирали исковете по
основание с доводи, че по делото не е доказано същите да са приели
наследството, оставено от наследодателя – кредитополучател, нито последният да
е уведомен за извършената цесия. Отправили само на това основание исковете да
се отхвърлят.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
С
договор за банков ипотечен кредит при ОУ № 1949, сключен на 27.05.2008г.,
„УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор предоставил на Б.Й.Г., като
кредитополучател кредит в размер на 70 000 евро, който кредитополучателят
се задължил да връща ведно с начислени лихви, такси, комисионни и други разходи
съгласно погасителен план и краен срок за погасяване на 20.05.2027г. За обезпечаване
погасяването на всички вземания на банката по договора за кредит и до
окончателното погасяване на дължимите по него суми в пълен размер, Г.Ж.И., като
солидарен и ипотекарен длъжник по договора учредил в полза на банката договорна
ипотека върху недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в гр. В., ул. „К.М.“
№ *, ет. *, със ЗП 75.40 кв.м., заедно с 44.35 кв.м. ид.ч. от дворното място,
цялото от 335 кв.м., представляващо ПИ № 299, в кв. 114 по плана на гр. Варна,
обективирана в НА № 159/2008г. на 28.05.2008г. В т. 5 от договора, страните
уговорили при погасяване на дадената в кредит сума, заедно с лихвите и
разноските, кредитора с нотариално заверено съгласие да заличи договорната
ипотека /л.л. 59-64; 67-69/.
От
служебно изготвена от ВРС справка на данни в НБД Население се установява, че Б.Й.Г.
е починала на 24.09.2011г. в Гърция, за което е съставен Акт за смърт №
0049/05.02.2012г. от Община Нови Пазар.
С
договор за цесия от 06.11.2017г. „УниКредит Булбанк“ АД, като цедент прехвърлил
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер вземания от длъжници,
произтичащи от договори за кредит, заедно с всички привилегии, обезпечения,
изтекли лихви и разноски, подробно индивидуализирани в Приложение, представляващо
неразделна част от договора. Подписите на страните по договора са официално
заверени от Нотариус С.К. с рег. № 8387/06.11.2017г. Съгласно Приложение № 329
към договора за цесия от 06.11.2017г., цедентът прехвърлил на цесионера вземането
си от длъжника Б.Й.Г. по договор за кредит № 1949/27.05.2008г. в общ размер
съгласно Част А от 133 553.49 евро към 31.03.2017г. и обезпеченията по
същия договор съгласно Част Б – ипотека върху описания недвижим имот с
ипотекарен длъжник Г.Ж.И..
Ищецът Г.И.
е уведомен за извършеното прехвърляне с Уведомление от „УниКредит Булбанк“ АД,
чрез пълномощник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, получено на
14.12.2017г. /л.л. 65-66/.
По искане
на цесионера, представляван от пълномощник адв. А.Б.с разпореждане на съдията
по вписванията в СВп – Варна е извършено вписване вх. Рег. № 36019/21.12.2017г.
на договора за цесия в книгата за договорните ипотеки чрез отбелязване по
партидата на НА за учредяване на договорната ипотека № 194/2008г.
По
искане на банката, упълномощена от „Агенция за събиране на вземания“ АД на
08.02.2018г. и на основание чл. 172 от ЗЗД съдия по вписванията при СВп – Варна
разпоредил отбелязване в книгите за вписване том III,
вх. рег. 2742, дв. вх. рег. 2725 подновяване на договорна ипотека, учредена с
НА № 194/29.05.2008г. Искането било придружено с надлежни официално заверени
пълномощни.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане са установителни искове с правно основание чл. 537, ал. 2 вр.
чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР за установяване несъществуване, съответно недопустимост
на оспорени вписвания на договор за цесия и на подновяване вписването на
ипотека и като законна последица – заличаване на оспорените вписвания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 90 от ЗКИР вписването в имотния регистър се заличава,
когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на
вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗКИР до въвеждането на
имотния регистър по този закон за съответния съдебен район съдебен район със
заповед на МП по чл. 73 от ЗКИР вписването се извършва по реда, предвиден в
Правилника за вписванията. Няма данни в съдебния район на гр. Варна да е
въведен имотен регистър по реда на чл. 73 от ЗКИР.
Всеки
от заявените искове по чл. 90 вр. чл. 88 от ЗКИР е установителен по своя
характер, поради което допустимостта им е обусловена от наличието на правен
интерес от предявяването им за ищеца. Такъв ще е налице ако с оспорените
вписвания са засегнати права на ищеца или той не може да реализира свои
предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на
други права. Наличието на правен интерес в конкретния случай, ищецът е
обосновал от ограничените му права като собственик на имота, предмет на
учредената ипотека с НА № 159/2008г. вследствие на извършените вписвания в
книгите при СВп – Варна по партидата му на договор за цесия от 06.11.2017г. и
на подновяване на сключената договорна ипотека.
Доколкото
вписването има оповестително действие за трети лица, както и защитно действие
за правата на кредитора, но не и за ищеца, както и доколкото по делото няма
спор относно правото на собственост на ищеца по отношение на ипотекирания имот,
то извършените вписвания възпрепятстват и ограничават в съществена степен
правата му на собственик по отношение на спорния имот. В този смисъл
установителните искове са заявени при наличие на правен интерес от провеждането
им и следва да се разгледат по същество.
По
същество на исковите претенции:
Предметът
на исковете по чл. 537, ал. 2 от ГПК вр. чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР включва
проверка дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР,
действали към момента на извършването му относно териториалната и предметна
компетентност, процесуалните и материално-правни изисквания и вписаният акт да
удостоверява подлежащо на вписване обстоятелство, като след уважаването на иска
съдът разпорежда заличаване на недопустимото вписване.
Съгласно
чл. 171 от ЗЗД прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с
ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и
подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат
действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и вписани в имотния регистър.
Разпоредбата се отнася за действието на прехвърлянето на вземане,
обезпечено с ипотека, по отношение на ипотеката, т.е. за да се счита по
отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е
преминала и ипотеката, която го обезпечава, е необходимо цесията да бъде
извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на
подписите и да е вписана /Р № 131/26.03.2012г. по гр.д. № 729/2011г. на ВКС, I ГО/.
Изискването за форма и за вписване на договор за цесия, с който се
прехвърля обезпечено с ипотека вземане, е с оглед противопоставимостта му на
трети лица, които биха имали интерес да повдигнат възражение във връзка с
ипотеката – например, че вземането не е обезпечено с ипотека и следователно –
не е привилегировано по отношение на техните вземания. Редът за вписване на
акта по чл. 171 от ЗЗД е уреден в чл. 17 от ПВп.
Установено
е по делото, че договорът от 06.11.2017г., с който „УниКредит Булбанк“ АД
прехвърлило вземането си по договор за кредит № 1949 от 27.05.2008г. на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен във формата по чл. 171 от ЗЗД и
вписан в СВп, гр. Варна с вх.рег. №
36019/21.12.2017г., Акт № 165, том XII, дело № 4209, дв.вх.р. 35797. Неоснователни в тази връзка
са доводите в жалбата сочещи, че приложенията към договора за цесия не са част
от договора, доколкото нямат определен предмет, не са подписани и не са
оформени съобразно изискванията на чл. 20 от Наредба № 32/1997г. за служебните
архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Изрично в съдържанието на
договора страните са уговорили, че вземанията спрямо длъжника и солидарните
длъжници, ведно с привилегиите и обезпеченията са индивидуализирани в
Приложение за всеки един отделен длъжник, представляващо неразделна част от
договора за цесия. В Приложение № 329 от 06.11.2017г. е уговорено прехвърляне
от цедента на цесионера на вземания спрямо длъжника Б.Й.Г. и солидарния длъжник
Г.Ж.И., а размерът на вземанията, посочен към конкретен момент, както и
обезпеченията са индивидуализирани в Част А и Част Б, неразделна част от
договора. Договорът, както и описаните приложения по волята на страните
съставляващи неразделно цяло, са оформени съгласно изискванията на чл. 20 от
цитираната Наредба – при удостоверяване документите и преписите, които са на
повече от един лист, са номерирани и подлепени /подшити/, като всеки два листа
се скрепени с подписа и печата на нотариус С.К. най-малко на две места, а
подписите на страните официално заверени с рег. № 8387, видно от официално
заверения препис на л.л. 72-77 от делото.
Следователно
договорът за цесия е валидно сключен, съществува в обективната действителност и
поражда желаните от страните по него правни последици, поради което искът за
установяване несъществуване на вписано в СВп, гр. Варна
обстоятелство е неоснователен.
По
делото не са представени копия от преписките по описа на СВп – Варна досежно
вписване договора за цесия, но от писмените доказателства е установено по делото,
че искането за вписване на договора за цесия в СВп, гр. Варна е заявено от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с писмена молба съгласно чл. 571, пр. II от ГПК вр. чл. 17, ал. 1 от ПВп, чрез
пълномощник адв. А.Б., надлежно упълномощен да представлява дружеството пред
съдия по вписванията към АВп във връзка с подаване на заявления за
вписване/отбелязване на документи и договори, подлежащи на вписване, в т.ч. и
договори за цесия, както и да получава вписаните такива. Подписът за
упълномощител в пълномощното на л. 78-79 е официално удостоверен с рег. №
7219/06.06.2017г. на Нотариус Ц.С.. Следователно, съдията по вписванията в
рамките на правомощията си съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВп и т. 6 от ТР №
7/2012г. на ОСТК на ВКС и след констатация, че заявеното вписване изхожда от
легитимирано лице, чрез надлежно и редовно упълномощен пълномощник, както и, че
дължимата държавна такса в размер на 134.02 лв. е внесена, постановил
законосъобразно вписване на договора за цесия, поради което извършеното
вписване в тази насока не е недопустимо. Предявеният евентуален иск за
установяване недопустимост на вписването е неоснователен.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗЗД от друга страна действието на вписването трае 10 години
от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се
поднови преди този срок да е изтекъл. Вписването се подновява по молба, която
трябва да бъде придружена от препис от договора за учредяване на ипотеката /чл.
172, ал. 3 от ЗЗД/.
Установено
е по делото, че ипотеката върху собствения на ищеца недвижим имот е учредена с
НА № 159 и вписана в СВп на 29.05.2008г. С писмена молба от 08.02.2018г.
„УниКредит Булбанк“ АД, представлявано от Н.Я.И., преупълномощена с нотариално
заверено пълномощно рег. № 431/31.01.2018г. на Нотариус П.Т.от изпълнителните
директори на банката, която от своя страна е била упълномощена съгласно
нотариално заверено пълномощно рег. № 00291/11.01.2018г. на същия Нотариус от
„Агенция за събиране на вземания“ АД заявила пред СВп – Варна вписване в
книгите за вписване подновяване на договорна ипотека, учредена с НА №
159/2008г., по която ипотека вземането е прехвърлено от банката на дружеството
ответник за обезпечаване на неиздължен остатък от кредита в размер на
134 597.70 лв. Молбата е била придружена с препис от договора за
учредяване на ипотеката, от пълномощно и документ за платена държавна такса.
Следователно искането за отбелязване подновяване на ипотеката е заявено от
активно легитимирано лице – цесионера – кредитор, изпълнение на чието вземане
именно обезпечава ипотеката; същият е бил представляван от редовно и надлежно
упълномощен пълномощник, редовно преупълномощил друг пълномощник, чрез който е
сезиран съдията по вписвания и при нарочно сезиране в изискуемата съгласно чл.
571, пр. II
от ГПК вр. чл. 18, ал. 1 от ПВп писмена форма с искане за подновяване на
вписването.
Оспорените
вписвания в заключение са допустимо и законосъобразно извършени, не касаят
несъществуващо обстоятелство, нито са недопустими, поради което заявените по
реда на чл. 88 и чл. 90 от ЗКИР искове са недоказани по основание и като
неоснователни следва да се отхвърлят.
Варненски
районен съд е достигнал до идентични правни изводи, постановил е правилен
съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде
потвърден.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има право на разноски. Съгласно
представен списък, страната е реализирана такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивника. Разноските за процесуално представителство на
особените представители на въззиваемите физически лица са платени в съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4062 от 07.10.2019г. по гр.д. № 12006/2018г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с което на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК вр. чл.
88 и чл. 90 от ЗКИР са отхвърлени предявените от Г.Ж.И. с ЕГН **********
срещу „Агенция за събиране на вземанията" АД, ЕИК *********, С.Т.Г. с ЕГН **********,
Й.Т.Г. с ЕГН ********** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* искове, както
следва:
- за установяване несъществуване на
вписано обстоятелство –
вписване на договор за цесия от 06.11.2017г.,
извършено на 21.12.2017г., вх. peг. №
36019, акт
165, том XII, дело №
4209 на СВп – Варна, при твърдяно невалидно
възникване на вписаното обстоятелство, поради липса на форма на договора за
цесия;
- за установяване недопустимост на
вписване в СВп – Варна на същия договор за цесия, извършено на 21.12.2017г.
като постановено по искане от нелегитимирано лице, поради липса на редовно
упълномощаване;
- за установяване на недопустимост на
вписване в СВп – Варна на подновяване срока на договорна ипотека, извършено на
08.02.2018г., вх. peг. № 2742 на СВп – Варна, постановено по искане от
нелегитимирано лице, поради липса на права за лицето, в чиято полза е
вписването; като постановено по искане на нелегитимирано лице, поради липса на
упълномощаване, както и при липса на сезиране с искане за продължаване срока на
вписването.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Г.Ж.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Агенция за събиране на вземанията" АД, ЕИК ********* сумата от 300 /триста/ лева съдебни разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.