РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Б., 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20251810100586
по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
”****”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.**** **** ****, **** с
ЕИК:****, чрез пълномощник юрисконсулт Е.С.К., моли да бъде осъден Ц. Д. П. от с.Т.,
ул.**** ****, с ЕГН: **********, в качеството му на солидарен длъжник по сключен
Договор за потребителски кредит № **** от ****, по който “****” ЕООД е кредитор, В.С.Ц.
от Б. е клиент и ответникът Ц.Д.П. е солидарен длъжник да заплати сумата-главница от
4694.17 лева /четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****
от ****, както да заплати и сумата от 1867.71 лева /хиляда осемстотин шестдесет и седем
лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение
за периода от **** до ****, както да заплати и сумата от 613.58 лева /шестстотин и
тринадесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
****г. до 04.10.****г. както да заплати и сумата от 739.75 лева /седемстотин тридесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от
05.10.2024г. до 07.04.2025г., както да заплати и сумата от 1777.28 лева /хиляда седемстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, както да заплати и сумата от 2222.24
лева /две хиляди двеста двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, както да заплати и законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 09.04.2025г., както и да се присъдят разноските по
делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.134/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Е.С.К. е депозирала писмена молба с вх.
№ **** година, с която заявява, че подържа така предявените искове и моли да бъдат
уважени.
1
Ответникът-Ц. Д. П. от с.Т., чрез пълномощник адв. В. Я. от САК, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ ****г., в предвидения в
закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете и прави възражение, че същите са
недопустими, тъй като не са налице основанията, визирани в чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Същият твърди, че между същите страни е налице предходно заповедно производство за
процесните суми, а именно: ч.гр. дело № ****/2024г. по описа на РС-Б.. Подадено е от
ответника като длъжник възражение за недължимост на същите. Съдът е указал на „****“
ЕООД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземането си. Този срок
е пропуснат, поради което, с Определение №****. производството е прекратено, а Заповед
№****г е обезсилена по отношение на длъжника Ц. Д. П.. Определението не е обжалвано,
поради което същото е влязло в сила. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящето производство, е депозирана на 09.04.2025г., много след изтичане на
преклузивния срок по чл.415, ал.2 от ГПК, който е 12.03.2025г. и след като заповедта за
изпълнение е била обезсилена. Това е преклузивен срок, в който задължително трябва да се
упражни субективното право за предявяване на иск и ако същото не бъде упражнено,
същото се прекратява с факта на изтичане на срока. С оглед на това ответникът моли да се
прекрати производството по настоящето дело като недопустимо и да се върне исковата
молба.
Ответникът е изложил и съображения за неоснователност на предявените искове,
както следва:
Ответникът заявява, че искът е частично основателен за размера на чистата сума по
кредита, намалена с общата сума на направените плащания или за сумата-главница от
3488.50лв.(три хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки).
Ответникът твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
противоречие със закона и в частност с изискванията на чл.11, т.9, т.10, т.11, т.12 и т.20 от
ЗПК, тъй като неправилно е посочен размера на ГПР, защото при изчисляването са
включени само разходите за заплащане на сумите, посочени в погасителния план -главница и
лихви, но не и за услугите „фаст“ и „флекси“. Клаузата на ГПР е неравноправна по смисъла
на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП, защото заблуждава потребителя относно икономическите
последици от договора. Не са посочени условията за прилагане на лихвения процент и
липсва информация за това как се изчислява възнаградителната лихва. Няма информация за
правото на потребителя да получи във всеки момент извлечение на сметката във вид на
погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Няма информация и за правото му
за отказ от договора. Ответникът заявява, че процесният договор за кредит съдържа
нищожни клаузи за услугите „Фаст“ и „Флекси“, които не предвиждат насрещно задължение
на кредитора, с което се нарушава принципът за равнопоставеност и справедливост.
Ответникът прави възражение затова, че той има качество на солидарен длъжник,
доколкото цялата сума е получена от В.С.Ц. и само той е подписал погасителния план и
стандартния европейски формуляр.
Ответникът твърди, че с оглед нищожността на договора и споразумението за услуги
„Фаст“ и ,Флекси“, задължението му се свежда само до чистата стойност на главницата, като
всички направени до този момент плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на
същата. Ответникът моли да бъдат присъдени разноски по чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, съобразно отхвърлената част от исковете.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Я. от САК оспорва исковете, поддържа
направените възражения в писмения отговор и моли исковете освен този за сумата-главница
над 3488.50лв. да се отхвърлят, както и да се заплатят направените по делото разноски, тъй
като ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение, за което представя списък за
2
разноските по чл.80 от ГПК/л.137/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът твърди, че с неучастващо за настоящия спор лице В.С.Ц. и с ответника като
солидарен длъжник е сключил Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
**** от 18.04.2023г., по който „****“ ЕООД е кредитор, от една страна, В.С.Ц. е клиент
/кредитополучател/ от друга страна и ответникът Ц. Д. П. е солидарен длъжник, при
следните параметри: сума по кредита-5000лв., размер на месечна вноска от 243.48лв., срок
на кредита 36 месеца, ГПР:48.74%, ГЛП:41.00% или общо дължима сума по кредита е сумата
от 8765.02лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на
2000лв. и „Флекси“ в размер на 2500лв., за което е определена допълнителна вноска от
125лв., която е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита и така общото
задължение на месечна вноска е в размер на 368.48лв. или общо задължение по кредита е
сумата от 13265.02лв.
Горното се установява от приложеното копие от Договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № **** от 18.04.2023г.
Ищецът твърди, че със сумата от 3081.21лв. е извършено рефинансиране с кредитор
ищеца и остатъкът от заемната сума или 1918.79лв. е преведен по посочена от В.С.Ц.
банкова сметка.
Последното не се оспорва от ответника, както е представен и препис от преводно
нареждане от ****
В исковата молба ищецът е признал, че по описания по-горе Договор за потребителски
кредит е погасена чрез плащане сумата от общо 1511.50лв. в периода от ****.
Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от
декларации, от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, от допълнителна преддоговорна информация представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, от договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
**** от 18.04.2023г., от Общи условия на „****“ ЕООД към договор за потребителки кредит
и от Погасителен план към Договор за потребителски кредит.
Видно от приложеното копие от уведомление от 07.10.****г. от ищеца до ответника
заедно с копие от обратна разписка, се установява, че ответникът на 10.10.****г. е получил
уведомлението на ищеца, че обявява за предсрочно изискуемо вземането по целия кредит,
считано от ****
Горното уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по
процесния договор за кредит е връчено на ответника и с приложенията към исковата молба,
изпратени от съда и получени на 23.06.2025г.
Основният лихвен процент на БНБ към момента на сключване на договора за кредит
на **** е в размер на 2.47%.
От приложения оригинал на ч.гр.д. № ****. по описа на РС-Б. се установява, че на
27.12.****г. е подадено от ищеца като заявител срещу ответника и В.С.Ц. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземания, произтичащи от
процесния Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **** от 18.04.2023г.,
като производството по делото е приключило с издадена Заповед за изпълнение ****г. на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ****. по описа на РС-Б. и издаден на
09.05.2025г. изпълнителен лист само срещу длъжника В.С.Ц.. След подадено възражение от
ответника Ц. Д. П. като солидарен длъжник по описаното по-горе частно гражданско дело,
3
заявителят не е предявил установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК в дадения срок, за което
с Определение № ****г. по ч.гр.д. № ****. по описа на РС-Б., което е влязло в сила на
10.04.2025г. е обезсилена издадената Заповед за изпълнение ****г. на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ****. по описа на РС-Б. само по отношение на длъжника Ц. Д.
П. и е прекратено производството по делото по отношение на него.
На 09.04.2025г. е подадена исковата молба по настоящето дело, по която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от ищеца срещу ответника Ц. Д. П.
за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №
**** от 18.04.2023г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ответника Ц. Д. П. в качеството му на солидарен
длъжник са допустими, тъй като е налице влязло в сила на 10.04.2025г. Определение №
****г. по ч.гр.д. № ****. по описа на РС-Б., с което е обезсилена издадената срещу него
Заповед за изпълнение ****г. на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ****. по
описа на РС-Б. и е прекратено производството по делото, за което не е налице процесуална
пречка ищецът да предяви срещу него осъдителни искове за вземания, произтичащи от едно
и също правоотношение-сключения между тях договор за кредит, по който ответникът е
солидарен длъжник. Възраженията в тази насока на ответника за недопустимост на
предявените искове са неоснователни.
Разгледани по същество всеки един от осъдителните искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата-главница от 4694.17 лева
/четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****,
както да заплати и сумата от 1867.71 лева /хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от **** до ****, както да заплати и сумата от 613.58 лева /шестстотин и тринадесет
лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от ****г. до
04.10.****г. както да заплати и сумата от сумата от 739.75 лева /седемстотин тридесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от
05.10.2024г. до 07.04.2025г., както да заплати и сумата от 1777.28 лева /хиляда седемстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, както да заплати и сумата от 2222.24
лева /две хиляди двеста двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, както да заплати и законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 09.04.2025г. са частично основателни и следва да
се уважи частично само главния иск за сумата-главница от 3488.50лв./три хиляди
четиристотин осемдесет и осем лева и 50 стотинки/, ведно със законната лихва върху тази
сума-главница, считано от 09.04.2025г. до окончателното заплащане като доказан, по
следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание сключен между ищеца и ответника Ц. Д. П. като солидарен
длъжник, наред с кредитополучателя, наречен клиент В.С.Ц. Договор за потребителски
кредит № **** от ****, твърдейки неизпълнение на задълженията от кредитополучателя и
солидарния длъжник, по отношение на които кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
като са приложени писмени доказателства-уведомление до ответника, което му е връчено
чрез обратна разписка на 10.10.****г., т.е. преди предявяване на настоящите искове на
09.04.2025г.
4
С оглед на горното съдът приема, че вземането по процесния договор за кредит е
обявено на ответника за предсрочно изискуемо.
Съгласно чл.122, ал.1 и ал.2 от ЗЗД- Кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Предявяването на иск срещу един
солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Съдът
приема, че ответникът като солидарен длъжник по процесния договор за кредит отговаря за
вземанията солидарно с кредитополучателя или клиент В.С.Ц.. В този смисъл възраженията
му, че само кредитополучателят е получил заемната сума не водят до отпадане на
солидарната му отговорност.
Процесният договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, от
който произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя характер, поради което
за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно да следи за спазване на
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда
на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в исковата молба, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените договор и общи условия.
Съдът приема, че така както е уговорена тази вноска от 368.48лв. месечно, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и представлява противоречие с
добрите нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации-тази на кредитора и тази на
кредитополучателя и солидарния длъжник, което е значително и в ущърб на последните, в
случая на ответника като солидарен длъжник. Заплащане на възнаграждение от потребителя
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на общо стойност от 4500лв. при даден кредит
от 5000лв. е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените услуги, както е посочено и в договора, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Ето защо, тази нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно
обогатяване на кредитора представлява накърняване на добрите нрави и е основание за
нищожност на уговорката за допълнителни услуги.
Съдът намира, че в противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от
Закон за потребителския кредит/ЗПК/ клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице данни
кредитополучателят и ответникът да са се възползвали реално от предоставените им
допълнителни услуги. Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са
относими към бъдещи несигурни събития, както са и неясно формулирани, за което
уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК.
Съдът счита, че договорът в частта за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ заобикаля
закона, тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в
чл.19, ал.4 от ЗПК. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора
5
годишен процент разходи и води до значително увеличение на тежестта на задължението на
заемателя по договора за кредит, като стойността на допълнителния пакет услуги от 4500лв.
е несъответстваща по размер с този на отпуснатата в заем сума от 5000лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки
са нищожни поради противоречие с императивните законови разпоредби и не могат да
породят желаните от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния
пакет от услуги са и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй като клаузите за заплащане
на пакет от допълнителни услуги са неравноправни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният договор е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД. В
тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита.
С оглед установената по делото нищожност на договора за кредит сумите за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, договорна лихва,
мораторни лихви са недължими, което е основание за това съдът да приеме, че платената до
момента сума от общо 1511.50лв. за погасяване на задълженията по договора за периода от
****., за което ищецът е направил признание в исковата молба, следва да се приспадне от
дължимата сума-главница от общо 5000лв. / 5000лв.-1511.50лв./, за което остава дължима
сумата-главница от 3488.50лв./три хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и 50
стотинки/.
Съгласно чл.23 от ЗПК при нищожен договор за потребителски кредит потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, в случая това е неплатената част от
сумата-главница от 3488.50лв., ведно със законната лихва от 09.04.2025г./деня на
предявяване на иска/ до окончателното заплащане.
С оглед на гореизложеното главният иск за заплащане на сумата-главница над сумата
от 3488.50лв. до пълния предявен размер от 4694.17лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Поради горното съдът счита, че следва да се отхвърлят изцяло и акцесорните искове
за заплащане на сумата от 1867.71 лева /хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от **** до ****, както и за сумата от 613.58 лева /шестстотин и тринадесет лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от ****г. до
04.10.****г. както и за сумата от сумата от 739.75 лева /седемстотин тридесет и девет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 05.10.2024г. до
07.04.2025г., както и за сумата от 1777.28 лева /хиляда седемстотин седемдесет и седем лева
и двадесет и осем стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
6
използвана услуга Фаст, както и за сумата от 2222.24 лева /две хиляди двеста двадесет и два
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси, като неоснователни и недоказани, тъй като произтичат от Договор за
потребителски кредит № **** от ****, който е нищожен и противоречи на закона и го
заобикаля-чл.26, ал.1,пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
чл.19, ал.4 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи, както и по чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД поради накърняване добрите нрави и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП
/Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от общо 389.54лв./триста осемдесет и девет лева и 54 стотинки/ за
направени разноски по делото за платена държавна такса от 139.54лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 250лв. съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от
1065лв. за направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед
приложения договор за правна защита, имайки предвид фактическата и правна сложност на
делото затова, че е приключило в едно открито съдебно заседание и са събрани само
писмени доказателства, както и с оглед цената и броя / 6/ на предявените искове съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Д. П. от с.Т., ул.**** ****, с ЕГН: ********** да заплати на
”****”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.**** **** ****, **** с
ЕИК:**** сумата-главница от 3488.50лв./три хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и
50 стотинки/, представляваща неплатената част от главница по Договор за потребителски
кредит № **** от ****, по който “****” ЕООД е кредитор, В.С.Ц. от Б. е
клиент/кредитополучател/ и ответникът Ц.Д.П. е солидарен длъжник, ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от 09.04.2025г. до окончателното заплащане,
както да заплати и сумата 389.54лв./триста осемдесет и девет лева и 54 стотинки/ за
направени разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ”****”ЕООД срещу Ц. Д. П. за заплащане на
разликата над сумата-главница от 3488.50лв./три хиляди четиристотин осемдесет и осем
лева и 50 стотинки/ до пълния предявен размер от 4694.17 лева /четири хиляди шестстотин
деветдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща неплатената част от
главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****, както и за заплащане на
сумата от 1867.71 лева /хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от **** до
****, както и за заплащане на сумата от 613.58 лева /шестстотин и тринадесет лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от ****г. до
04.10.****г. както и за заплащане на сумата от сумата от 739.75 лева /седемстотин тридесет
и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от
05.10.2024г. до 07.04.2025г., както и за заплащане на сумата от 1777.28 лева /хиляда
7
седемстотин седемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, както и за заплащане на
сумата от 2222.24 лева /две хиляди двеста двадесет и два лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ”****”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.****
**** ****, **** с ЕИК:**** да заплати на Ц. Д. П. от с.Т., ул.**** ****, с ЕГН: **********
сумата от 1065лв./хиляда шестдесет и пет лева/ за направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8