№ 135
гр. гр.Несебър, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150101078 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД.
От ищеца „**********” ЕООД срещу ответника „***********” ЕООД е предявен иск по
чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД за присъждане на сумата от 5280 лева, от които 1800 лв.
– стойността на Сок машина „SPM Speedy Drinks 04“ със сер. № 2683, цвят – черен и 3480 лв. –
стойността на машина за топли напитки „SPM Hottie“, цвят – черен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Ищецът сочи, че е собственик на машините, като от него на ответника били
предадени за ползване, срещу задължението за закупуване на продукти, с приемо-предавателен
протокол от 27.05.2014г. сок машина „SPM Speedy Drinks 04“ със сер. № 2683, цвят – черен и
машина за топли напитки „SPM Hottie“, цвят – черен. Излага се, че съгласно постигната между
страните договорка приемащият носи пълна отговорност за съхранението и опазването на
имуществото, като при липса на артикула същият се заплаща по посочената в протокола цена.
Сочи се, че на „***********” ЕООД били отправени няколко покани за връщане на машините, но
същите не били върнати, поради което заявителят приел, че е налице отказ за връщането им. С тези
доводи се претендира заплащане на стойността им, като се сочи, че за това била издадена фактура
№ 1328 от 20.07.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „***********” ЕООД е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Потвърждава се, че през 2014г. са доставени
описаните в протокола машини в хотела на ответното дружество, като поддръжката, обслужването
и зареждането им е осъществявана от дружества, контролирани от управителя на дружеството
ищец. Твърди се, че през 2018г. всички машини и оборудване преминали към „*******“ ЕООД,
представлявано от съпруг на управителя на ответното дружество. Сочи се, че това дружество
започнало да извършва поддръжката, зареждането и ремонта на всички машини. Твърди се, че в
„*******“ ЕООД постъпили на работа управителят на дружеството ищец, както и неговите баща и
1
майка. Сочи се, че ответното дружество считало именно „*******“ ЕООД за собственик на
машините. Обръща се внимание, че доставените през 2014г. в хотел „Ю.“ машини са втора
употреба и посочената стойност не съответства на реалната такава. Сочи се, че многократно са
заменяни с други в периода на работа – поради нуждата от ремонтирането им. От съда се иска да
отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника – договор за заем за послужване, обективиран в приемо-предавателен протокол от
27.05.2014г., че в изпълнение на договора ищецът е предал на ответника за ползване машина „SPM
Speedy Drinks 04“ със сер. № 2683, цвят – черен и машина за топли напитки „SPM Hottie“, цвят –
черен, че е поискал връщането на машините, но същите не са върнати, както и размера на
претенцията си. При доказването на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на приемо-предавателен протокол от
27.05.2014г. ищецът е предал на ответника за ползване машина „SPM Speedy Drinks 04“ със сер. №
2683, цвят – черен и машина за топли напитки „SPM Hottie“, цвят – черен.
Представеният по делото приемо-предавателен протокол (на л. 6 от делото) съдържа
договорки между страните, имащи характеристиките на договор за заем за послужване. В него се
съдържа уговорка, че машините се отдават за ползване от „**********“ ООД на „*********“
ЕООД, срещу закупуване на туби по 5 литра концентрат сок и инстантни продукти (кафе, мляко,
какао) от „**********“ ООД, като следва да се монтират в хотел „Ю.“ в к. к. „Слънчев бряг“. През
призмата на чл. 20 от ЗЗД посочената уговорка за отдаване на машините за ползване се тълкува от
настоящия съдебен състав като сключване на договор за заем за послужване без точно определен
срок по смисъла на чл. 249, ал. 2 ЗЗД. Впрочем договорът е комплексен и съдържа и уговорки на
рамков договор за покупко-продажба на артикули, които се зареждат в машините - туби по 5 литра
концентрат сок и инстантни продукти (кафе, мляко, какао). За целите на настоящото производство
обаче (с оглед очертания предмет на делото) от значение е частта от договора, имаща характер на
договор за заем за послужване по смисъла на чл. 249, ал. 2 вр. чл. 243 ЗЗД. Както се посочи между
страните не е спорно, че вещите са предадени – чрез монтирането им в хотел „Ю.“, а самият
договор играе ролята и на приемо-предавателен протокол за предаването. Ето защо реалният
договор за заем за послужване на машина „SPM Speedy Drinks 04“ със сер. № 2683, цвят – черен и
машина за топли напитки „SPM Hottie“, цвят – черен, е осъществен с предаването им от ищеца на
ответника на 27.05.2014г. От този момент е възникнала договорната връзка между страните.
В последния абзац от договора е включена уговорка, че при липса на вещите същите се
заплащат по цените, описани в договора (1500 лв. за сок машината и 2900 лв. за машината за топли
напитки) – срещу издадена фактура от „**********“ ООД. На практика по този начин в договора е
уговорено обезщетение за неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 249, ал. 2 ЗЗД – да
върне вещта при поискването й. По начина, по който е уговорено обезщетението, същото отговаря
на критериите на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД – в договора е включена уговорка за
обезщетение за преките и непосредствени претърпени загуби за ищеца от неизпълнение на
2
задължението на ответника по чл. 249, ал. 2 ЗЗД, които са предвидими още при пораждане на
задължението (очевидно е, че при невръщане на машините загубата за ищеца ще се равнява на
тяхната равностойност).
Спорен по делото е въпросът дали в случая се е реализирал фактическият състав на
отговорността за неизпълнение на договорното задължение за връщане на вещите. По делото са
представени доказателства, които не са оспорени (3 бр. съобщения на л. 8 – л. 10 и обратна
разписка на л. 7), че от дружеството ищец са отправяни покани до ответника за връщане на
машините. Впоследствие е издадена и фактура № ********** от 20.07.2022г. за сумата от 4400 лв.
и 880 лв. ДДС (общо 5280 лв.) – стойността на машините, в която е вписано, че следва да се
заплати от ответника на ищеца. Фактът, че ответникът е поканен да върне машините се
установяват и от показанията и на двамата разпитани свидетели, ангажирани и от двете страни –
Ж. и В..
Възражението на ответника се свежда до това, че договорът за заем за послужване е
прекратен през 2018г. с излагане на твърдения, че машините са прехвърлени на друго дружество
„*******“ ЕООД. Тези възражения не се установяват от събраните по делото доказателства.
Приложените към отговора на исковата молба фактури (на л. 39 – л. 40 от делото) не установяват
прехвърляне от „*******“ ЕООД на „ИВ Хорека 68“ ЕООД на машини, които да отговарят на
параметрите на машините в договора за заем за послужване. В тези фактури изобщо не фигурира
машина за сок, а във фактурите липсва и описана машина за топли напитки SPM Hottie. Не могат
да се приемат и доводите за липса на еднаква индивидуализация на машините в представените от
ищеца фактури за придобиване на машини (на л. 56 – л. 68 от делото) и предадените на ответника,
тъй като с подписване на приемо-предавателния протокол от 27.05.2014г. страните са постигнали
съгласие, че машините са предадени от ищеца на ответника и са монтирани в хотел „Ю.“.
Доколкото става въпрос за движими вещи, за собствеността върху които не е необходимо да се
съставят изрични документи, то липсата на възможност за индивидуализация в посочените
фактури, не променя извода, че страните са се съгласили, че машините са собственост на ищеца и
се предават за послужване на ответника. Показанията на свидетелите Ж. и В. също не установяват
твърдените от ответника факти, а именно, че собствеността върху машините е прехвърлена на
друго дружеството.
От значение за настоящия случай е, че са доказани всички елементи на фактическия състав
на предявения иск. Не могат да се приемат за относими към този фактически състав твърденията
на св. Ж., че машините, които са находящи в хотел „Ю.“ към момента са сменени, тъй като от
ответника не са ангажирани доказателства за връщане на машините на ищеца чрез приемо-
предавателен протокол. Ето защо дори и машините да са сменени, това не е изключило
задължението на ответника да върне поставените на 27.05.2014г. на ищеца, или да заплати тяхната
равностойност.
Съдът намира, че и размерът на претенцията е установен по делото, тъй като в приемо-
предавателния протокол фигурират единичните цени на машините – 1500 лв. за сок машината и
2900 лв. за машината за топли напитки, като изрично е посочено, че именно тази стойност следва
да се заплати като обезщетение за неизпълнение на задължението по чл. 249, ал. 2 ЗЗД. В случая е
издадена и фактура с включване на ДДС върху посочената стойност (на л. 5 от делото), каквото е
било и задължението за възникване на вземането на ищеца, поради което е установен размерът на
претенцията от 5280 лв. В тази връзка не могат да се приемат възраженията в отговора на исковата
3
молба, че стойността на машините към момента е по-ниска, тъй като става въпрос за предвидими
още към сключване на договора вреди, по които между страните е постигната конкретна уговорка,
която отговаря на преките загуби, които се търпят от ищеца (на практика той е загубил
възможността да се ползва от машините, оценени към момента на сключване на договора на
посочените стойности).
Дори и да се приеме тезата на ответника, заявена за пръв път с писмената защита, че става
въпрос за договорна неустойка, която противоречи на добрите нрави, то следва да се обърне
внимание на нормата на чл. 309 от ТЗ, според която не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Действително съдът може
да следи служебно, но единствено за спазването на добрите нрави при уговаряне на неустойката -
ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС. Няма как да се приеме, че добрите
нрави не са спазени, тъй като на практика ищецът се е лишил от възможността да ползва своите
движими вещи, които е отдал за послужване на ответника. Дори и стойността им да е намаляла за
изминалия период, това би било основание единствено за прекомерност на неустойката, което не
може да се бъде изследвано в отношения между търговци, но не може да доведе до извод за
нарушение на правилата на „добрите нрави“ по смисъла на ЗЗД. Вече беше посочено, че
уговорката в приемо-предавателния протокол в пълна степен съответства на действителните вреди
от неизпълнение на задължението по чл. 249, ал. 2 ЗЗД, поради което дори и да се квалифицира
като „неустойка“, тя по никакъв начин не излиза извън пределите на обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функция. В тълкувателното решение е посочено следното: условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат
да бъдат използвани примерно изброени критерии, сред които вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Както е посочено в
тълкувателното решение съществен е моментът на сключване на договора, поради което дори и да
се приеме, че става въпрос за неустойка, след като страните са постигнали съгласие относно
цените на вещите към този момент, то изминалият период от време няма как да се отрази на
уговорката. Освен това в случая неизпълнението е съществено – на практика ответникът не е
изпълнил цялостно единственото си задължение по договора за заем за послужване – да върне
вещите, а размерът на сумата, която подлежи на връщане, е в пълен синхрон с размера на
очакваните от неизпълнението вреди за ищеца – т.е. стойността на невърнатите вещи.
От изложеното може да се направи краен извод, че всички елементи от фактическия състав
на предявения иск са доказани по делото, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Законна лихва следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба, като последица
от уважаване на предявения иск, а именно от 20.10.2023г., а не както се претендира от ищеца – от
01.08.2023г.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски: 650 лв. – платено възнаграждение за адвокат и 211,20 лв. – платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
к.к. ****** хотел „Ю.“, да заплати на „**********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление в гр. *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД сумата
от 5280 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за заем за послужване,
обективиран в приемо-предавателен протокол от 27.05.2014г., формирано като сбор от стойността
на Сок машина „SPM Speedy Drinks 04“ със сер. № 2683, цвят – черен и стойността на машина за
топли напитки „SPM Hottie“, цвят – черен, с включен ДДС, за което е издадена фактура № 1328 от
20.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.10.2023г., до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 861,20 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 650 лв. – платено
адвокатско възнаграждение и 211,20 лв. – платена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5