№ 3050
гр. С., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100503597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20003797 от 14.01.2022 г., постановено по гр. дело №
77450/2018 г., Софийският районен съд е признал за установено на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Б.Н.Ц. и С. Н. Ц.-Д.
/конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на
производството Н.М.Ц./ дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД, при условията
на разделност сумата от 1 247,69 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м. август 2015 г. до месец април 2017 г. за
топлоснабдяване на недвижим имот, намиращ се в гр. С., ж.к. „*******, ет. 9,
ап. №41, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2018 г. до
окончателното плащане и сумата от 26,25 лв. – стойност на услугата за
дялово разпределение за периода от м. август 2015 г. до м. април 2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.08.2018 г. до окончателното
плащане и сумата от 191,26 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2016 г. до 30.07.2018 г., като е
отхвърлил исковете за разликата над 1 247,69 лв. до предявения размер от
2 578,06 лв., незаплатена топлинна енергия и за разликата над 26,25 лв. до
предявения размер от 57,50 лв., за дялово разпределение за периода от м. май
2015 г. до м. юли 2015 г., както и за разликата над 191,26 лв. до пълния
предявен размер от 398,21 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2016
г. до 30.07.2018 г., както и сумата от 12,25 лв. обезщетение за забава за
1
периода от 15.09.2016 г. до 30.07.2018 г. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Б.“ ООД на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25007784 от
02.02.2022 г. от „Топлофикация С.“ ЕАД в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над 1 247,69 лв. до предявения размер от
2 578,06 лв. - незаплатена топлинна енергия и за разликата над 26,25 лв. до
предявения размер от 57,50 лв. – за дялово разпределение за периода от м.
май 2015 г. до м. юли 2015 г., както и за разликата над 191,26 лв. до пълния
предявен размер от 398,21 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2016
г. до 30.07.2018 г., и сумата от 12,25 лв. обезщетение за забава за периода от
15.09.2016 г. до 30.07.2018 г.. Въззивникът излага оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е уважил възражението за погасителна давност на ответника
относно вземанията за главница и лихва до 07.08.2015 г. Позовава се на чл.
33, ал. 1 от Общите условия, съгласно който купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага становище, че
вземането по фактура №********** от м. юли 2016 г. е станало изискуемо на
15.09.2016 г. и от този момент започвал да тече давностният срок. Твърди, че
с депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 07.08.2018 г. давността е прекъсната. Предвид изложеното счита, че
неправилно е отхвърлена предявената претенция за процесните периоди,
поради което моли въззивния съд да отмени решението в тази част.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от С. Н. Ц.-Д. и Б.Н.Ц., с
който изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендират разноски.
Третото лице-помагач-"Б." ООД не е депозирал отговор на въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.№
3062612 срещу Н.М.Ц., по която е била издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 51918/2018 г. за: сумата от 3 046,02 лв., от които 2 578,06 –
главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2015 г. до м.
април 2017 г., за който са издадени фактура № **********/31.07.2016г. и
фактура №**********/31.07.2017 и 398,21 лв. законна лихва за забава от
15.09.2016 го 30.07.2018 г., както и сумата за дялово разпределение в общ
2
размер на 69,75 лв., от които 57,50 лв. за главница за периода от м. май 2015
г. до м. април 2017 г. и 12,25 лв. лихва от 15.09.2016 г. до 30.07.2018 г., ведно
със законната лихва до окончателното плащане. Постъпило е възражение по
чл. 414 ГПК от длъжника на 31.10.2018 г., с оглед на което ищецът е подал
искова молба по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на §1, т.2а на ДР на ЗЕ за следния топлоснабден имот-
АПАРТАМЕНТ № 41, находящ се в гр. С., ж.к. „*******, вход единствен, ет.
9. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се
изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕР към Министерски съвет, с
които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответниците
не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г. и
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във в. „24 часа“ и в. „19минути“, в сила от 14.03.2014 г.
Позовава се на чл.32 от ОУ от 2008 г., съгласно който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. Поддържа, че с изтичане на последния ден
от месеца клиентът изпада в забава и на основание чл. 86 ЗЗД му се
начислявала лихва. Твърди, че ответниците с абонатен № 251915 са
използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не са погасили задълженията си. На следващо място сочи, че
сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с "Б."
ООД, което изготвило изравнителни сметки на база Наредба № 2/28.05.2004 г.
и Наредба № 16-334 от 2007 г. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат при
условията на разделна отговорност претендираните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.М.Ц. е оспорил по основание и
размер предявените искове и е направил възражение за погасителна давност.
На 07.08.2018 г. „Топлофикация С.“ ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 103 от
18.12.1997 г., по н. дело № 46152/1997 г., Н.М.Ц. и Й.Б.Ц. са прехвърлили на
3
С. Н. Ц. процесния недвижим имот, като са запазили пожизнено право на
ползване върху същия. С определение от 13.07.2019 на мястото на починалия
ответник Н.М.Ц. са конституирани наследниците му Б.Н.Ц. и С. Н. Ц.-Д.,
съгласно Удостоверение за наследници изх. № 3614/03.06.2019 г.
На 23.08.2011 г. общото събрание на етажните собственици на сградата
е взело решение да се сключи договор за дялово разпределение на топлинната
енергия с "Б." ООД и на 08.07.2011 г. е сключен такъв на основание чл. 139в,
ал. 2 от Закона за енергетиката. С молба от 05.06.2019 г. дружеството трето
лице – помагач е представило по делото индивидуални справки за използване
на топлинна енергия за процесния период, формуляри за отчет на уредите за
дялово разпределение и констативен протокол за извършен отчет, както и
информация за денградусите по периоди, от които се установява
количеството и стойността на доставена топлинна енергия за процесния
период.
Според приетата и неоспорена по делото съдебно-техническата
експертиза за процесния период са съставени ежемесечните отчети по общия
топломер в сградата на етажната собственост и са изготвяни изравнителните
сметки в съответствие с действащата нормативна уредба от „Б.“ ООД на обща
стойност 2 577,95 лв. Вещото лице е изразило становище, че топломерът е
преминал метрологична проверка през 29 месеца за периода м. юли 2015 г. до
м. декември 2017 г., вместо през 24 месеца, но не са констатирани отклонения
извън допустимите стойности. Според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза за периода м. май 2015 г. до м. април 2017 г. по
партидата на абоната са начислени и незаплатени суми за доставена топлинна
енергия на обща стойност 2 876,19 лв., а за дялово разпределение на 100,44
лв. и лихвата за забава в размер на 410,46 лв. върху главницата за топлинна
енергия и 12,25 лв. върху главница за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. Решението е валидно и допустимо в обжалваната част. В
частта, в която исковете са уважени, първоинстанционното решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на стойността на доставена
топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за забава за плащане
на същите. За да се уважат главните искове по делото, следва да се установи,
че за процесния период между ищеца и ответниците е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя
4
топлинна енергия срещу задължение на ответниците да заплатят стойността
й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото, както и че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията,
за която за ответниците е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници. По отношение на акцесорните искове за
присъждане на обезщетение за забава ищецът следва да установи
дължимостта на главниците и изпадане в забава от страна на длъжниците. В
тежест на ответниците е да докажат извършено плащане или да обосноват
своите възражения, наведени в отговора на исковата молба, в това число и
възражението за погасителна давност.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията. Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз
основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които имат
качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1
ЗЕ.В това си качество те дължат цената на доставената топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е спорно и се установява
и от представените писмени доказателства, че е налице облигационна връзка
между ищцовото дружество и ответниците в качеството им на наследници на
Н.М.Ц., по договор за доставяне на топлинна енергия и договор за услуга
дялово разпределение.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно разясненията, дадени с
ТР № 3/2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и
услуги се характеризира с изпълнение на повтарящи се парични задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви,
поради което същите се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок
по чл.111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Така мотивиран съдът е
приел, че вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 07.08.2015 г.,
предвид датата на подаденото заявление по чл. 410 ГПК, са погасени по
давност.
По отношение на възражението на въззивника за неправилно
приложение на института на погасителната давност настоящият състав
намира следното:
5
Съгласно чл. 116. б.“б“, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК,
давността се счита за прекъсната от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК . В настоящия случай
заповедта е подадена на 07.08.2018 г. и се отнася за периодични вземания по
смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, които се погасяват с изтичане на кратката 3-
годишна давност. Погасителната давност за отделните месечни вноски
започва да тече от датата на възникване на задължението, т.е. от първия ден
след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната
енергия. Издадените в последствие общи фактури и посочените в тях срокове
нямат отношение към момента на възникване или изискуемостта на
претендираните парични суми. Предвид така изложеното, съдът намира, че
погасени по давност се явяват претенциите на ищеца за плащане на месечните
вноски за доставена топлинна енергия, както и за цената по услуга за дялово
разпределение за периода от м. май 2015 г. до м. юли 2015 г., включително.
Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което
неоснователен се явява акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху погасените по давност главници.
Отделно, следва да се посочи, че по отношение на главницата, дължима за
услуга дялово разпределение, не е уговорен срок заплащане, поради което
става изискуема след отправена покана за плащане по реда на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана, поради
което искът по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за услуга дялово разпределение е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските:
Независимо от изхода на делото, разноски на въззиваемите не следва да
се присъждат. По делото не е представен договор за правна защита и
съдействие за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията
по чл.38 от Закона за адвокатурата. Това обуславя извода, че не се дължи
присъждане на адвокатско възнаграждение на това основание.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20003797 от 14.01.2022 г., постановено
по гр. дело № 77450 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач "Б."
ООД.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7