№ 2334
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506434 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на
С.М. срещу Решение 20003885/ 06.01.2021, постановено по гр. д. № 43213/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 28 с-в , в частта с която са уважени, предявените от
„Т.С.“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена
на доставена и неплатена ТЕ , мораторни лихви и лихви от заявлението по чл. 410
ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради
несъобразяване на изтекла погасителна давност; поради несъобразяване, че
жалбоподателя има ½ ид. част от собствеността и поради твърдения, че не обитава
процесния имот, а той се обитава от друго лице, поради което жалбоподателя не е
потребител на ТЕ.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на
решението.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
1
Преклудирано е оплакването за изтекла погасителна давност, като направено след
срока за отговор на исковата молба и правилно СРС не го е приел за разглеждане, като
СГС също няма да се произнася по него.
Неоснователно е оплакването, че ответницата не ползва фактически имота и
затова не е в облигационни отношения с ищеца. Доказано е по делото чрез договора за
продажба на държавен имот, по който купувач е майката на ответницата и от
удостоверението за наследници, че ответницата е собственик на ½ идеална част от
имота. Съгласно Закона за енергетиката тя е презюмиран клиент на ищеца и при липса
на доказателства трето лице да е сключило с ищеца при съгласие на собственика
договор за целия имот, то намира приложение ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Фактическото ползване на имота е без значение за възникване на договорната
отговорност. Не е налице в тази връзка и непоискана доставка по смисъла на ЗЗП.
Искането се обективира при присъединяване на един имот към мрежата на ищеца, а не
се спори, че процесния е присъединен.
Основателно е оплакването направено в първото и единствено заседание на
СРС, че ответницата следва да отговаря само до размера на квотата ѝ в собствеността.
Необосновани са изводите на СРС, че ищецът бил претендирал с исковата молба
само половината от сумите определени за имота. Това твърдение на ищеца, направено
в съдебното заседание, а не с исковата молба се опровергава от приетите писмени
доказателства (съобщения към фактури и изравнителни сметки от ТЛП) от тях се
установява, че сумите предмет на делото съвпадат с тези по посочените писмени
доказателства, които се отнасят за цялата потребена в имота ТЕ, а не само за
половината. Съответно ищецът е предявил срещу ответницата иск за стойността на
всичката ТЕ доставена в имота, а тя може да отговаря само за половината от нея.
Ето защо решението в частта му за уважаване на исковете за главница за ТЕ и
мораторна лихва върху нея следва да се отмени за половината от уважените суми и
исковете за тази половина да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на делото и двете страни имат право на по 50 % от сторените за
въззивното производство разноски.
Ищецът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ
определя на 50,00 лева, като от него според изхода на спора във въззивното дело следва
да се присъдят 25,00 лева.
Въззивницата има право на разноски в размер на 43,54 лева за държавна такса
по жалбата и на разноски за адвокатски хонорар, като претендира 400,00 лева. Има
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от въззиваемото дружество, което СГС намира за
2
неоснователно. Платения размер на хонорар не е прекомерен, като е под минималния
за случая (при обжалваем интерес от 3575,87 лева и минимален хонорар по чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба 1/2004г. от 480,31 лева).
Следва да се присъди половината от платения хонорар, а именно 200,00 лева
съобразно уважената част от жалбата.
Решението следва да се отмени и в частта му по разноските, с която са
присъдени на ищеца разноски над размера от 36,07 лева за държавна такса и над
размера от 25,00 лева за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело (ч.гр.д.
23212/2019г.).
Ищецът за първа инстанция доказва разноски в размер на 302,01 лева (202.01
лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение), от които
следва да му се присъдят 151,01 лева съобразно крайния изход на спора. Решението в
тази му част по разноските следва да се отмени над размера от 151,01 лева.
Ответника за първа инстанция е заплатил хонорар за адвокат в размер на 800,00
лева. съобразно крайния изход на делото има правно на половината от него или на
400,00 лева. С решението на СРС са му присъдени 4,15 лева и следва да му се присъдят
още 395,85 лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20003885/ 06.01.2021, постановено по гр. д. № 43213/2019г.
по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, в частта с която е признато за установено,
че СП. Й. М. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******* главница - цена
за доставена в периода 01.05.2015г.-30.04.2018г. топлинна енергия в имот в гр. София,
ж.к. „******* ет. 2, ап. 67 над размера от 1551, 89 лева до размер от 3103,78 лева ,
КАКТО И В ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено, че СП. Й. М. дължи на
„Т.С.“ЕАД мораторна лихва за периода 14.09.2016г.-04.05.2019г. над размера от
236,05 лева до размер от 472,09 лева върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ за разликата над 1551, 89 лева до предявения размер от 3103,78
лева искът за признаване за установено, че СП. Й. М. дължи на „Т.С.“ЕАД
главница - цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2015г.-
30.04.2018г.,
ОТХВЪРЛЯ за разликата над 236,05 лева до предявения размер от 472,09
лева искът на „Т.С.“ЕАД срещу СП. Й. М. за мораторна лихва върху главницата за
доставена ТЕ.
3
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските с която СП. Й. М. е осъдена да
заплати разноски в полза на „Т.С.“ЕАД, над сумата от 151,01 лева за исковото
производство и над размера от 36,07 лева за държавна такса и над размера от 25,00
лева за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело (ч.гр.д. 23212/2019г.).
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА СП. Й. М. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД 25,00 лева разноски за
въззивното дело.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД ДА ЗАПЛАТИ НА СП. Й. М. 243,54 лева разноски за
въззивното дело и още 395,85 лева лева за първа инстанция.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4