Решение по дело №307/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Е. Е., чрез пълномощник, срещу Решение № 43/26.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 65/ 2025 г. по описа на РС – Кърджали.

Претендира се неправилност на оспореното решение, тъй като РС-Кърджали не взел предвид твърдението в жалбата, че при съставянето на акта, за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на НП. Като такива са посочени липсата на описание на точната фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение. Твърди се, че РС-Кърджали не е съобразил наведения довод за липса на вина у жалбоподателя за извършеното от него, тъй като същият не е знаел за дерегистрацията на автомобила. Твърди се, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП може да бъде извършено умишлено, но не и непредпазливо - аргумент от ал. 7 от ЗАНН. Липсва умисъл, защото липсват данни жалбоподателят да е нарочно уведомен, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран. Той не е знаел или допускал, че няма право да управлява автомобила. Нещо повече, месец преди извършване на проверката Е. Е. е извършил заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. има сключена полица, заплатил е данъка на автомобила и е закупил винетка на същия, следователно автомобилът е регистриран. Посочено е, че Е. Е. не е бил уведомен, че МПС е свалено от отчет, съответно няма как да му е известно, че е в нарушение. Изложен е довод, че след като институциите служебно си дерегистрират автомобили, без собственика/ползвателя да го уведомяват за това обстоятелство, същите следва и служебно да си връщат на отчет автомобила след сключване на „Гражданска отговорност“, каквато в конкретния случай жалбоподателят е сключил.

В касационната жалба се поддържа довод, че оспореното решение е неправилно и защото извършеното от Е. Е. „нарушение“, се явява маловажно с оглед фактическата обстановка около неговото извършване, защото е санкциониран затова, че 30.10.2024 г. е управлявал МПС, чиято регистрация е „служебно прекратена“ и с това виновно е нарушил разпоредбата чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата(<. В тази връзка следва да се отбележи, че лекият автомобил управляван от доверителя ми е бил регистриран и с поставени регистрационни табели, същите са се намирали на определените за това места в предната и задна част на автомобила. Също така същата е била и с платените такси, предвидени в чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата и няма как да бъдат нарушени от касатора.

На следващо място на процесната дата, на която жалбоподателят е спрян от полицейския патрул, същия не е знаел и не е бил уведомен, че управляваното от него МПС [Марка], с peг. № [рег. номер], е със служебно прекратена регистрация. В противен случай същия, по никакъв начин и причина не би шофирал процесния автомобил, тъй като Е. Е. е съвестен и отговорен гражданин, ползващ се с добро име и репутация в обществото, съблюдаващ и не нарушаващ разпоредбите на законодателството на Република България.

Искането е да се отмени решението на РС-Кърджали и се постанови решение по съществото на спора, като се отмени наказателното постановление, издадено от началник-сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Кърджали. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище за даване ход на делото и съображения в подкрепа основателност на касационната жалба.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Кърджали, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпило становище за неоснователност на касационната жалба. Прави се възражение за размера на адвокатското възнаграждение и се иска присъждане на юрисконуслтско възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а. н. д. № 65 /2025 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 25-1300-000001 от 07.01.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на Е. Е. Е. от [населено място], [улица], с [ЕГН], за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение Е. Е. е осъден да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

За да постанови решението си, въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установено, че на 31.10.2024 г. в [населено място] жалбоподателят е управлявал автомобил „[Марка]“ с рег.№ [рег. номер], негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. В решението са изложени мотиви, че са налице доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросния автомобил, при което като такъв той е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. РС-Кърждали е приел, че незнанието на фактически обстоятелства не оправдава дееца, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение, различно от дължимото въведено в закон. Съдът е приел, че нарушението е осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи (такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП), за разлика от противоположния подход за санкция по НК.

На следващо място е прието, че от изложеното в АУАН и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление.

В обжалваното решение е цитирано Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.З от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. РС- Кърджали е посочил, че това са случаите на прекратяване на регистрацията, поради липса на действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, каквато не е настоящата хипотеза. Задължение на жалбоподателя е да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването му и като не го е сторил, следва прекратяване на регистрацията по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП с всички последици от това.

В решението се изложени мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай.

Решението е правилно.

Не съществуват изложените касационни основания, водещи до неговата неправилност.

Между страните не съществува спор по фактите. В касационната жалба е изложен довод, че Е. Е. не е бил уведомен, че МПС е свалено от отчет, съответно няма как да му е известно, че е в нарушение. Както е установено в производството по а.н.д. № 65/ 2025 г. регистрацията на собствения на касатора лек автомобил е била прекратена по служебен път по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В посочената разпоредба не съществува задължение на съответната администрация, извършила прекратяването, да уведоми собственика на МПС, каквото изискване е въведено в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Незнанието на наказаното лице, че неизпълнение на задължението за регистрация е съпроводено със нормативно установена санкция, не е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност. В този смисъл касационният съд изцяло споделя изложените от районния съд мотиви в тази насока.

В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съответно осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид

Наложените наказания, в ориентирани към минимално установения от закона минимум, са съобразени с обществената опасност на деянието и се явяват в съответствие с целта на закона и чл. 27 от ЗАНН.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд – правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което, въз основа на изложеното по-горе, следва да се остави в сила.

При този изход на делото в полза на ОДМВР-Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Оставя в сила Решение № 43/26.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 65/ 2025 г. по описа на РС – Кърджали.

Осъжда Е. Е. Е. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно.