Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 289 07.08.2018 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На дванадесети юли Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 362 по
описа за 2017 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от „Пауерскрийн
- България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя Д.
Г. Г., с посочен съдебен адрес *** – адв. Илияна Стоянова
Илиева *** против Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
с посочен съдебен адрес *** – адв. Татяна Иванова ***,
за осъждането му да заплати на дружеството общо
58 307.29 лв., включваща следните суми: 36 505.49 лв.,
представляващи стойността на неотчетени средства, изтеглени от ответника в
качеството му на управител на ищцовото дружество от
банковата сметка на „Пауерскрийн-България“ ООД,
открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от месец
август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 8171.74 лв., представляваща
стойността на неотчетени средства, ползвани от кредитна карта собственост на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД по сметка 4991, за периода от месец август 2012 г. до месец април
2014 г.; сумата от 13 630.06 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимите суми за периода от 01.07.2014 г. до 31.06.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждането
исковата молба до окончателно изплащане на главницата, както и да заплати
направените по делото разноски. Ищцовата страна твърди,
че ответника е бил управител на „Пауерскрийн -
България“ ООД (с вписване 20141003163337 е била променена правно-организационната
форма на ЕООД) от 10.12.2008 г., на която дата с решение на Общото събрание Г.К.К. е бил приет за съдружник, като от този момент
дружеството се е представлявало от тримата съдружници
поотделно – Д. Г. Г. (притежаващ 55% от дружествения капитал), Н. Д. М.
(притежаващ 35% от дружествения капитал) и Г.К.К.
(притежаващ 10% от дружествения капитал). В периода от 2008 г. до 2013 г.
съдружникът и управител Д. Г. Г. е живял извън територията на страната, като след
завръщането си в края на 2013 г. установил, че другите двама управители са
регистрирали фирми на свое име със същата дейност като дружеството, използвали
са парични средства на дружеството за лични цели, сключвали са договори за заем
без негово знание, като средствата не са възстановени до завеждане на исковата
молба и др. Поради тези причини на проведеното извънредно Общо събрание от
27.01.2014 г., съдружникът Г.К.К. е освободен от
длъжността „управител“ на дружеството, без да бъде освободен от отговорност.
Ищецът твърди, че след извършена справка в счетоводството на дружеството, както
и при изготвяне на ГФО за 2013 г. се установява, че в аналитичните обороти на
сметка 422 – „подотчетни лица“ за периода от 01.01.2009
г. до 30.04.2014 г. ответникът има за възстановяване сумата в размер на
93 668.06 лв., представляваща стойността на използвани парични средства по
банкова сметка ***, без да бъдат отчетени. На 10.05.2014 г. на Г.К.К. е била връчена нотариална покана, с която му са предявени
дължимите суми и му е предоставен едномесечен срок от получаването й да
представи писмен отчет или да върне обратно неправомерно усвоените парични
средства. До завеждане на исковата молба нито е получен отчет, нито паричните
средства са възстановени. Главницата в размер на 44 677.23 лв. (сумата е
приета с определение на съда № 571/ 22.06.2018г. – л.377) е формирана като сбор
от суми съгласно банкови извлечения от банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД и изразходвани средства от кредитна
карта на същата банка за периода от 01.08.2012 г. до 28.04.2014 г., като всеки
един размер на сумата и дата, на която е извършвана операцията, са видни от
приложената към исковата молба „състояние на сметка 422 – подотчетни лица – подсметка Г. Г.“. Възражениета за изтекла погасителна давност счита за неоснователно
поради неприложимост на разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД. Признава факта,
че има извършени корекции в осчетоводяването за периода 2013 г., но това се
дължи на установени грешки в счетоводната политика на дружеството, както и че
видно от доклада на независимия одитор по ГФО за 2013
г. грешката е коригирана при спазване изискванията на МСС8 Счетоводна политика.
Извършената промяна се била наложила с оглед реалното отразяване на събитията
и/или сделките във финансовите отчети на предприятието. Удържането на суми от
месечното трудовото възнаграждение на ответника е било за покриване на други
негови съществуващи задължения към дружеството преди 2012 г. Релевираното от ответника възражение за прихващане за
сумата от 7 252.92 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за месеците февруари и март 2014 г.,
счита за неоснователно, като отправя възражение за изтекла погасителна давност
съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Предвид развитието на производството по реда на Глава
тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ на ГПК, ответната страна
чрез своя пълномощник подаде писмен отговор, в който твърди, че исковете са
допустими, но неоснователни. Според ответника, всяка една от претендираните суми сама по себе си представлява сбор от
суми, които ищецът твърди, че са теглени, респективно ползвани с кредитна карта
на различни дати. Ищецът не е уточнил как и от къде е формирана всяка една от исковите
му претенции, да уточни датите на теглене, респективно на ползване на сумите по
кредитна карта, както и да изясни начина на изчисление на претендираната
лихва за забава. Ответникът изложи доводи, че т.д. № 1504/2016 г. по описа на
ВКС е образувано по повод касационна жалба срещу решение на Апелативен съд –
София по т.д. № 4839/2015 г., с което е обезсилено решение на Софийски градски
съд по т.д. № 3405/2014 г. в частта, с която е отменено решение на общото
събрание на „Пауерскрийн-България“ ООД, проведено на
22.05.2014 г. по т. 1 – „Приемане на годишния финансов отчет (ГФО) на „Пауерскрийн - България“ ООД за 2013 г.“. Според Г.К.,
изходът от цит. дело е от съществено значение за
правилното решаване на спора по настоящото дело поради невярно преосчетоводяване на паричните средства за минали години,
залегнало и в ГФО за 2013 г., като посочва, че това обстоятелство е установено
от извършената по т.д. № 3405/2014 г. по описа на Софийски градски съд тройна
съдебно-счетоводна експертиза. Твърди, че претендираните
суми се извеждат от представената от ищеца сметка 422 „Подотчетни лица“, а
същата е залегнала и в оспорения по горецитираното
дело ГФО, с оглед на което и решението на съда е от съществено значение за
правилното решаване на настоящия спор.
На първо място ответникът релевира
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните
суми. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която за вземания за обезщетения
от неизпълнен договор за възлагане на управлението на юридическо лице -
търговец, заявени по реда на чл. 145 от ТЗ, е приложим давностния
срок по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, който започва да тече от датата на
освобождаване на управителя. Уточнява, че е заличен като управител на
дружеството на 05.02.2014 г., а исковата молба е депозирана в съда на
31.07.2017 г., т.е. след изтичане на 3-годишния давностен
срок или на основание чл. 119 от ЗЗД, Г.К. счита за погасено по давност и претендираното акцесорно вземане
за лихва. Ответникът оспори изцяло основателността на иска, както и размера на претендираните суми, като твърди, че за времето на
управлението му е изпълнявал точно задълженията си на управител, не е задържал
или ползвал за лични нужди дружествени средства, които да са останали
неотчетени. За всички извършени от него операции с парични средства на
дружеството се е отчитал и отношенията му с последното са изцяло уредени.
Ответникът подробно уточни реда, по който управителите са отчитали на
дружеството разходваните от тях средства, за наличието на каси за съхранение на
парични средства и начина, по който се е следяло движението по тях, както и за
воденето на т.нар. подсметки към счетоводна сметка
422 „Подотчетни лица“ за всички съдружници и
служители на дружеството. От друга страна, че за разлика от годишните финансови
отчети за периода от 2009 г. до 2012 г., неоспорени и приети от общото събрание
с единодушие, годишният финансов отчет за 2013 г. е предмет на спорове между съдружниците, видно от приложения протокол за проведено
общо събрание от 22.05.2014 г. От съдържанието на същия се установява, че отчета
е бил приет единствено с гласовете на мажоритарния собственик Д. Г. Г., като
обявяването му в търговския регистър е спряно предвид висящността
на образуваното пред Софийски градски съд дело.
На второ място, на 03.09.2014 г. Г.К. е бил
неправомерно изключен като съдружник в дружеството, като решението за
изключването му е отменено по съдебен ред с решение № 425 /29.02.2016 г. по описа на Софийски
градски съд. Това обстоятелство обаче все още не е заявено за вписване в
търговския регистър от управителя на дружеството. Ответникът твърди, че след
като са изключени като съдружници заедно със
съдружника Н. Д. М., оставащият Д. Г., в качеството си на едноличен собственик
на капитала, е приел опорочен ГФО за 2013 г., в който без основание са били преосчетоводени суми, с цел вменяване парични задължения на
подотчетните лица. Затова и представените от ищеца справки по сметка 422 и
съдържащата се в тях информация са неверни и в пълно противоречие с
публикуваните в търговския регистър годишни финансови отчети за същите периоди
от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и от 01.01.2012
г. до 31.12.2012 г. Представи в табличен вид сравнителен анализ на същите, като
заяви, че се забелязват несъответствия и разлики в салдата. Твърди, че в ГФО за
2013 г. са налице съществени противоречия в сравнителните данни от ГФО за 2012
г. Според ответника е било извършено преосчетоводяване
за минали периоди: 2012 г., 2011 г. и 2010 г., като сумите, осчетоводени като
пари на каса (парични средства в лева) за посочените години, са били преосчетоводени като суми в подотчетни лица. Ответникът
представя писмо от Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори във връзка с подаден сигнал за допуснати пропуски
при одитирането на ГФО за 2013 г. Комисията е
стигнала до заключението за редица пропуски и несъответствия спрямо
изискванията на Международните одиторски стандарти,
допуснати от новоизбрания от ищеца одитор - „Одитори и Ко“ ООД за одитиране на
ГФО 2013 г. Според него, представените от ищеца 4 броя справки не доказват
причинени от него вреди на дружеството на посочените основания и в посочените
размери.
На следващо място, представената от ищеца справка за
състояние по сметка 422-Подотчетни лица е невярна, изготвена за целите на
настоящото производство и не отразява пълно и вярно удържаните му през годините
суми от дружеството. Именно чрез тези удръжки е върнал на последното всички
суми, евентуално ползвани от него чрез разплащания с кредитна карта на
дружеството. В подкрепа на това свое твърдение ответникът представи електронна
справка за осигурителния доход за социално осигуряване от НАП и електронна
справка от Първа инвестиционна банка за движенията по разплащателна сметка с
титуляр Г.К.К. - и двете справки обхващащи процесния период, от които било видно, че дружеството му е
удържало от полагащото се месечно възнаграждение суми в общ размер на
26 574.35 лева. Ответникът счита, че тази информация умишлено липсва в
представената от ищеца справка, а посочената като удържана сума е само в размер
на 837,94 лв. Поради това и изцяло неоснователна е претенцията на ищеца за
сумата от 12 573.10 лв. (8171.74лв. след намалението на претендираните суми), представляваща стойността на
неотчетени средства, ползвани от кредитна карта на „Пауерскрийн-България“
ООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от
месец август 2012 г. до месец април 2014 г.
От друга страна, ищецът дължи на Г.К. сумата от
7 252.10 лв., представляваща сбор от нетен размер (3 626.46 лв.) на
дължими и неизплатени от дружеството трудови възнаграждения за месец февруари и
месец март 2014 г. Ответникът направи възражение за прихващане, въведено в
условие на евентуалност, в срока по чл. 367 от ГПК, на основание чл. 124, във вр. с чл. 128 от КТ, във вр. с
чл. 371 от ГПК и с последващо уточнение (л.356), при
условие че ищцовата претенция бъде уважена, да бъдат погасени двете насрещни
вземания (на ищеца - за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди
в размер на 58 307.29 лв. и лихви; на ответника – за неизплатено трудово
възнаграждение за периода м. август 2012 – м. март 2014 г. в размер на 26 574.35 лв.) до
размера на по-малкото от тях.
Според ответната страна, не е вярно също, че в периода
2008-2013 г. Д. Г. не е живял в страната и не е имал поглед върху дейността на
дружеството, като едва след справка през 2013 г. е установил наличието на
неотчетни средства. Редица факти потвърждавали обратното: Д. Г. е участвал
лично в провежданите през този период общи събрания за приемане на всеки един
от ГФО; през 2012 г. е сключил договор за банкова касета с „Уникредит
булбанк“ АД; през всички години е имал постоянен
контакт със счетоводството на дружеството, като е упражнявал пълен контрол
върху движението на парични средства; за периода 2009 г. – 2013 г. редовно е
използвал фирмен автомобил, фирмена карта за безналично
плащане на гориво, както и фирмена кредитна карта; от месец април 2013 г. е бил
назначен на трудов договор на пълен работен ден като управител на дружеството.
С оглед неоснователността на главните претенции,
неоснователна е и претенцията за сумата от 15 123.70 лв. (13 630.06
лв.), представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от
01.07.2014 г. до 31.06.2017 г. Относно удържането на сумата от 26 574,35 лв.
от трудовото му възнаграждение, Г.К. счита, че ищеца не е представил
доказателства в обратния смисъл, т.е. че не са били удържани такива суми, като
се има предвид, че тези факти лесно могат да бъдат установени от него чрез
справка в счетоводството му. Вземанията не са погасени с изтичането на
3-годишна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като цитираната разпоредба
касае предявяване на иск в защита на нарушено право. Заявява, че възражението
за прихващане има единствено и само защитна роля в процеса, като съгласно чл.
103, ал. 2 от ЗЗД прихващането се допуска и след като вземането е погасено по
давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да
ги уважи като изцяло основателни и доказани. Позовава се на свидетелски
показания и част от заключение на съдебно-икономическа експертиза. Доводи са
изложени в писмени бележки.
Представител на ответника изрази становище, че поддържа
всички направени възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебно-икономическа
експертиза и свидетелски показания. Защитната си теза разви подробно в писмени
бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.104 т.4 и чл.105 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса. Според протокол от 20.07.2017г., на извънредно общо
събрание на „Пауерскрийн - България“ ЕООД е било
взето решение на основание чл.137 ал.1, т.8 от ТЗ да се предяви иск против
освободения управител Г.К. за усвоени от него средства за лични нужди по сметка
422 – Подотчетни лица за периода 01.01.2009 –
30.04.2014г. (л.6), което е предпоставка за възникване правото на ищеца да
предяви настоящата искова молба.
Предявените искове са с правно основание в чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, като се търси реализиране на имуществената отговорност на
управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди в размер
на 58 307.29 лв. или става дума за т.нар. “управленски деликт“.
Безспорно е, че ответника е бил управител на „Пауерскрийн - България“ ООД от 10.12.2008 г., на която дата
с решение на Общото събрание Г.К.К. е бил приет за
съдружник, като от този момент дружеството се е представлявало от тримата съдружници поотделно - Д. Г. Г. (притежаващ 55% от
дружествения капитал), Н. Д. М. (притежаващ 35% от дружествения капитал) и Г.К.К. (притежаващ 10% от дружествения капитал), които
обстоятелства са видни след справка в ТРРЮЛНЦ (вкл. удостоверение – л.7). С
вписване 20141003163337 е била променена правно-организационната форма на дружеството
от ООД на ЕООД.
Приложен е
протокол от 27.01.2014г. за проведено извънредно общо събрание на „Пауерскрийн - България“ ООД (л.11-24), на което е било
взето решение за освобождаване на Г.К. като управител, което е било вписано в
ТР на 05.02.2014г. Според протокол за проведено на 29.03.2014г. извънредно общо
събрание на дружеството (л.285-286), е било взето решение за поправка на
допусната явна фактическа грешка при изготвяне на финансовия отчет за 2012г.,
което да се отрази в ГФО за 2013г. Приложената нотариална покана (л.25-27) е
била получена от Г.К. на 10.05.2014г. (л.32), като са му били предявени
претенции за сумата от 93 668.06 лв. изтеглени суми на каса и от ползвана
кредитна карта, 34 333 лв. по фирмен заем, лек автомобил, компютър, таблет, ключове. Според справка (л.28), Г.К. дължи на „Пауерскрийн - България“ ООД сумата от 34 333 лв. по
договор за заем от 30.10.2007г., от които 25 000 лв. главница, а
останалата сума лихви. На 09.05.2014г. ответникът
е получил от Д.Г. описани счетоводни документи за дейността на дружеството,
изброени в разписка (л.33).
С решение № 1544/ 24.09.2015г. по гр.д.№ 3405/2014г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ – 12 състав, изменено с решение № 768/
15.04.2016г. по т.д.№ 4839/2015г. на Апелативен съд – София, съдът е разгледал
спор с правно основание чл.74 от ТЗ между същите страни, като решението няма
доказателства да е влязло в сила, след като с определение на ВКС е било
допуснато до касационно обжалване. На 09.03.2012г. „Пауерскрийн
- България“ ООД представлявано от Д.Г. е сключило с „Уникредит
Булбанк“ АД договор за наем на сейф в гр.Бургас, ул.Александровска
№ 22 (л.84-85). Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори изпратила
писмо до Н. М.(л.224), в което се твърди, че са били установени пропуски и
несъответствия спрямо изискванията на Международните одиторски
стандарти в ГФО на „Пауерскрийн - България“ ООД за
2013г. С решение № 425/ 29.02.2016г. по т.д.№ 5901/2014г. по описа на СГС, на
основание чл.74 от ТЗ са били отменени решения по т.1, 2 , 3, 4 и 5 от дневния
ред на проведеното на 03.09.2014г. Общо събрание на „Пауерскрийн
- България“ ООД (л.225-232).
От приетото на 07.06.2018г. заключение на извършената
съдебно - счетоводна експертиза, става ясно, че ищцовото
дружество е заявило два ГФО с променени параметри в частта „Парични средства“,
като в общата сума от 312 хил.лв. в ГФО за 2013 „в подотчетни лица“ сумата е 23
хил.лв., а за 2013 - 102 хил.лв. или е налице разлика от 79 хил.лв.
Съпоставката на дължимото трудово възнаграждение на Г.К. и действително
преведените суми показва 26 574.35 лв. по-малко, но без данни как тази
сума е била разнесена по отделни счетоводни пера. Изтеглената сума от Г.К. чрез
кредитната карта е общо 8171.74 лв., а еднократно е изтеглил от банковата
сметка на „Пауерскрийн - България“ ООД сумата от
20 000 лв., без да са налице първични счетоводни документи за разходване
на сумата. Към 30.04.2014г., Г.К. е с отчетена сума за възстановяване от
44 677.23 лв.
В показанията си свидетелката Д. П.– работила в ищцовото дружество като главен счетоводител от 2007 до
м.май 2014г., твърди, че дружеството е имало офиси в Бургас и в София, както и
каси на двете места, като в касата в Бургас пари в брой не били попадали. Имало
е и сейф в „Уникредит Булбанк“ АД в гр.Бургас, до
който достъп е имал единствено Д. Г.. В дружеството не е имало касиер, до
сметките и кредитните карти на дружеството и тримата управители са имали
достъп. Изтеглените от съдружниците пари се заприходявали в сметка 501 – каса и това е била
вътрешнофирмената политика. През м.май 2014г. започнал иницииран от Д.Г. вътрешнофирмен
одит, като свидетелката по устно нареждане от същия преосчетоводила
сумите от сметка 501 в сметка 402 – подотчетни лица, все за стари периоди, като
се получила разлика от 134 000 лв. По това време ответникът вече бил
изключен като съдружник. В периода 2008 – 2013г. Д.Г. е бил и в Европа, и в
България, като е идвал в офиса в Бургас, ползвал е кредитна карта и е теглил
суми от сметките на дружеството. Свидетелката на 3-4 месеца е попълвала
изготвена от Д.Г. екселска таблица за изтеглени пари
и му я пращала по имейл. През 2013г. започнали дрязги между съдружниците
за пари. Изготвеният ГФО за 2013г. с дата 26.03.2014г. носи подписа на
свидетелката. П.е удържала пари на Г.К., по устно разпореждане за негово лично
задължение. Тези пари са отивали за покриване на негови задължения към
дружеството по друга сметка – 499 – други дебитори.
Свидетелят Ж. П.– одитор на
дружеството за 2012г., заяви, че извършил одита по Закона за независимия
финансов одит, изискванията на международните одиторски
стандарти, въз основа на представен протокол от 31.03.2013г., заверен от общото
събрание на съдружниците ГФО за 2012г. През 2013г. дружеството
наело друг одитор, за което свидетеля разбрал от Д. Г..
Новият одитор не се свързал със свидетеля.
Управителят не е длъжен да издава сам на себе си ПКО и РКО, ако е
материално-отговорно лице. През 2012г. не са били издавани такива ПКО, но това
не значи, че теглените и в бургаските и в софийския офиси на дружеството суми,
не са били в касите му. Тези пари се водят на дружеството, като се намират в
управителя, който ги е изтеглил. Ако тези суми не са били физически в някоя от
касите на дружеството, няма основание да се осчетоводяват като липси или
вземания. При извършване на одит не се броят пари на място, това се прави при
инвентаризация. Свидетелят не е чувал за липса на средства, по документи тях ги
има. Отчетът е бил приет с гласовете на всички съдружници
и те са го подписали. Счетоводната политика на дружеството се определя от
управителя. За 2012г. управителите са водили касата, нямало е назначено
материално-отговорно лице, а счетоводителят не е касиер. Дори и да имаше ПКО,
парите пак може да ги няма.
Събраните доказателства
водят до извода за неоснователност на исковете. Претендира се заплащането на суми,
които Г.К. е изтеглил от сметки на дружеството в качеството си на управител и
не ги е върнал, както и за ползвани суми по кредитна карта, собственост също на
дружеството. По отношение търсените суми своевременно – с отговора на исковата
молба, беше направено възражение за изтекла давност. Това възражение е
основателно.
Съобразно практиката на ВКС (коректно цит.в отговора на исковата молба и писмените бележки –
напр. Реш.№ 177/ 11.08.2014г. по т.д.№ 66/2012г., ІІ
г.о. и др.), в случая приложима е нормата на чл.111 б.“б“ от ЗЗД, според която
вземанията на ищеца са се погасили с три годишна давност, като началния момент
е освобождаването на управителя от заеманата длъжност. Г.К. е бил заличен като
управител на „Пауерскрийн - България“ ООД на
05.02.2014г., когато е обявено решението на ОС на дружеството. Исковата молба е
подадена на 31.07.2017г. или след изтичане на давността. На основание чл.119 от ЗЗД се е погасило и правото на ищцовата страна да
търси лихви върху претендираните суми, като акцесорни вземания. Изложеното е достатъчно да бъдат
отхвърлени всички претенции на ищцовата страна, поради
липсата на право на иск.
Но и да бяха допустими, претенциите биха били
неоснователни. Тезата на ищцовата страна, че след
като няма „оправдателни документи“ за изтеглените суми, то ответника следва да
ги „възстанови“, всъщност не почива на законовите разпоредби. Към 2013г. Г.К.
все още е бил управител и съдружник в „Пауерскрийн -
България“ ООД. Разпореждането с изтеглени суми в брой, както и с такива от
кредитни карти, собственост на дружеството, е било в неговите правомощия. Както
стана ясно от уточненията на вещото лице Г.Г. в
съдебно заседание обаче, за направените „корекции“ в счетоводната политика на
дружеството през 2014г., за минал период от време, също липсват първични
счетоводни документи, т.е. основание. Или към момента на извършване на тегленията от страна на Г.К., счетоводната политика в
дружеството е била спазена, като сумите са били заприходени
в сметка 501 – каса в лева. Това е видно и от приложените ГФО за 2009, 2010,
2011 и 2012г., които са били приемани от ОС на „Пауерскрийн
- България“ ООД с гласа на мажоритарния собственик на дялове Д. Г..
От друга страна, установяването на несъответствия в
счетоводните записвания е било извършено след напускането на съдружника Н. М.и
освобождаването на ответника Г.К., но след изготвянето на ГФО за 2013г. (до
м.март 2014г.). Или смяната на счетоводната политика е станало с решение на
мажоритарния собственик, но не за в бъдеще, а за минало време, за което както
се установи и от показанията на разпитаните свидетели П.и П., не е имало
икономически основания.
Твърдението на Д.Г., че през дълъг период от време не е
бил в България и нямал поглед върху дейността на дружеството, пък е откровено
невярно. Свидетелката П.заяви, че на 2-3 месеца е изготвяла справка за
разходите и приходите в дружеството за Д.Г. по таблица, изготвена специално от
него. Положеният от Д.Г. подпис в приложения договор за сейф също доказва, че е
бил и в България.
Ищцовата страна следваше да докаже, че търсените суми
са били предоставени на Г.К. в друго негово качество, различно от управител, което
дори и не се твърди в исковата молба. Затова и ответника като управител на
дружеството по време на изтегляне на сумите, не е дължал допълнително отчитане
на същите.
Показанията на св.П.водят до извода, че изтеглените
суми може и да се намират в дружеството, въпреки липсата напр. на издаден ПКО.
Наличието на каса на „Пауерскрийн - България“ ООД и в
София, както и на сейф на името на дружеството, до който достъп има единствено Д.
Г., допълнително разколебават тезата на ищцовата
страна. Парите биха могли да бъдат напр. на тези две места. Впрочем Д.Г. в
качеството си на управител също е теглил пари в брой и е ползвал кредитна карта
на „Пауерскрийн - България“ ООД, но не твърди, че
тези пари липсват.
Отхвърлянето на главните искове, води до отхвърляне и
на претенциите относно акцесорните задължение за
заплащане на лихви по претендираните суми. Поради
това и не следва да се обсъжда и направеното възражение за прихващане с дължими
от ищцовата страна суми като неплатено възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, „Пауерскрийн - България“ ООД следва да
заплати в полза на Г.К. направените по делото разноски общо в размер на 2790 лв.
съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, както следва: 320 лв.
възнаграждение на вещо лице по допусната експертиза в настоящото производство и
2470 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното и на основание чл.145 от Търговския закон и чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Пауерскрийн - България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап.
2, представлявано от управителя Д. Г. Г., с посочен съдебен адрес *** – адв. Илияна Стоянова Илиева *** против Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
с посочен съдебен адрес *** – адв. Татяна Иванова ***
искове, да бъде осъден да заплати на дружеството общо 58 307.29 лв., включващи следните суми:
36 505.49 (тридесет и шест хиляди петстотин и пет лв. четиридесет и девет
ст.), представляващи стойността на неотчетени средства, изтеглени от Г.К. в
качеството му на управител от банковата сметка на „Пауерскрийн-България“
ООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от
месец август 2012 г. до месец април 2014 г.; сумата от 8171.74 (осем хиляди сто
седемдесет и един лв. седемдесет и четири ст.), представляваща стойността на
неотчетени средства, ползвани от кредитна карта собственост на „Пауерскрийн-България“ ЕООД, открита в „Уникредит
Булбанк“ АД по сметка 4991, за периода от месец август 2012 г. до месец април
2014 г.; сумата от 13 630.06 (тринадесет хиляди шестстотин и тридесет лв.
шест ст.), представляваща лихва за забава върху дължимите суми за периода от
01.07.2014 г. до 31.06.2017 г., ведно със
законната лихва считано от датата на завеждането исковата молба до
окончателно изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Пауерскрийн
- България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Академик Георги Бончев“ № 20, ет. 2, ап. 2, представлявано от управителя Д.
Г. Г., с посочен съдебен адрес *** – адв. Илияна Стоянова
Илиева *** да заплати в полза на Г.К.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с посочен съдебен адрес *** – адв. Татяна
Иванова *** сумата от 2790 (две хиляди седемстотин и деветдесет) лв. направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: