Присъда по дело №3760/2018 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА №49 / 12.03.2019г. по НЧХД №3760 / 2018 г. по описа на БРС:

 

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжба на Е.С.А., с ЕГН:********** ***, подадена против Х. ***, ЕГН **********. С тъжбата е повдигнато обвинение срещу Х., че на 18.03.2018г., в с.И., причинил на Е.С.А., с ЕГН:********** ***, следните наранявания: счупване на носа, кръвонасядане в основата на носа, кръвонасядане в дясна слепоочна област, раничка по горната устна и драскотина по ръката, всички представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, предявеният от Е.С.А. срещу подсъдимият Х.Р.Х. граждански иск за сумата от 2000 лв. за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

В последното по делото съдебно заседание частният тъжител Е.С.А. чрез повереника си адв.Т. изцяло поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение, които счита за доказано по несъмнен начин от обективна и от субективна страна. Пледира за налагане на справедливи наказание на подсъдимия и моли съда да уважи гражданския иск в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите и да присъди на частният тъжител направените от него по делото разноски.

Подсъдимият по частната тъжба Х.Р.Х., не се признава за виновен по обвинението повдигнато срещу него с тъжбата, дава обяснения за случилото се като отрича да е удрял на Е.С.А. и твърди, че само са си говорили с него, А. го е нападнал, но се е препънал и сам е паднал на земята. Неговият защитник адв.Д.Щ. счита обвиненията за недоказани и моли съда да оправдае изцяло подс.Х. и да отхвърли гражданския иск като присъди на подсъдимия направените от него по делото разноски.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

         Подсъдимият Х.Р.Х. е роден на ***г. в гр. Р.,  български гражданин, неосъждан, женен, със средно-специално образование, с адрес: с.**********, ЕГН **********.

         Частният тъжител Е.С.А. ***. Подсъдимият е от с.Г... Двамата се познавали бегло. Частният тъжител учел в Професионална Гимназия по Химични Технологии „Академик Н. Д. З.“ като всеки ден  пътувал до гр.Б. с автобус. В същото училище учела и св.Е.Ш.А., която пътувала със същия транспорт.

          На 10.02.2018г. на подсъдимия Х. се родила дъщеря Х.Х. Е..

          В началото на месец март 2018г.,частният тъжител Е.С.А. срещнал св.Е.А. в автобуса и на висок глас я попитал дали знае, че детето на Х. не било негово, а било от друг мъж, на което свидетелката му отговорила, че е чувала да се говори така в селото. През следващите дни подсъдимият Х. научил от свой познат, че частния тъжител бил казал в автобуса, пътуващ за гр.Б. на св.Е.А., че дъщерята на Х. не била от него, и решил да го намери в село И.. Ето защо на 18.03.2018г., подс.Х. със своя автомобил се отправил към с.И.. С него в автомобила бил и св.С.М., който искал да стигне до гр.А.. Подс.Х. спрял пред кафето в центъра на с.И., където видял св.Р.П., за който знаел, че е приятел на Е.С.А.. Х. го попитал къде е Е.. Св.П. позвънил на Е.А. да го попита къде се намира в момента. Пострадалият Е.А. му отговорил, че се намира у дома си, където имал работа. След края на разговора, подс.Х. запитал св.П., къде се намира къщата на Е. и след като получил съответните указания, се отправил с автомобила си към дома на пострадалия. Достигайки с автомобила пред дома на Е.А., подсъдимият  го видял да върви по улицата, спрял автомобила, излязъл от колата, приближил се бързо към Е.А. и започнал да му нанася удари с юмруци по главата, в резултат на което Е.А. паднал на земята. Подсъдимият започнал да му нанася удари с крак в тялото. В този момент св.Х.С.-съседка на семейството на Е.А. се намирал в двора на къщата си и чула стоновете на Е.. Започнала да вика „Убиваш детето“, при което Х. оставили пострадалия на земята, качил се на автомобила си и потеглил.  Е.А. успял да стане и се прибрал в дома си, където го видели баща му- св.С. Ю. А. и майка му св.Н.П.. Пострадалият бил целият в кръв и много изплашен. Баща му го попитал какво се е случило, при което Е.А. му отговорил, че Х. го е набил. Св. С. Ю. А. излязъл навън да потърси Х.. Стигнал до кафето на центъра на селото, но не открил Х. и се обадил на тел.112 за да подаде сигнал за инцидента и да повика линейка за сина си. Скоро на място пристигнали служителите на 2 РУП Бургас-св.А.К. и Б.Д. ***, филиал А. с фелдшер Р.Р.. При пристигането на служителите на МВР и екипа на ЦСМП пострадалият Е.А. бил в центъра на селото заедно с баща си. Той имал видими наранявания по лицето и кръв по дрехите си. Той разказал на служителите на МВР, че бил бит от едно лице, което познавал по име и което веднага си тръгнало от селото с автомобил. Пострадалият им съобщил марката и регистрационния номер на автомобила, с който се придвижвало лицето, нанесло му побоя. Св.Р. прегледал Е.А., който му казал, че е бит, и след съмнения за счупен нос, го закарал с линейката до УМБАЛ Бургас. При проверката служителите на МВР установили, че посоченият от пострадалия автомобил бил на подс. Х.Р.Х.. Той бил повикан в 2 РУП за да даде обяснения за случилото се.

            На 19.03.2019г. Е.А. бил прегледан от д-р П., който установил следните наранявания: счупване на носа, кръвонасядане в основата на носа, кръвонасядане в дясна слепоочна област, раничка по горната устна и драскотина по ръката.Резултатите от прегледа били обективирани в СМУ 64/2018г./стр.5 от делото/. 

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В хода на съдебното следствие за изясняване на обстоятелствата по случая бяха разпитани като свидетели Р.П., С.А., Е.А., С.М., Ч.К., Х.С., Н.П., както и полицейските служители от 2 РУ ОД МВР А.К. и Б.Д. ***, филиал Айтос, които са посетили мястото веднага след инцидента и са придобили непосредствени впечатления от състоянието на пострадалия. Страните представиха и множество документи, съдът изиска от БРП и приобщи по делото преписката по случая, както и справка от ЦСМП за извършено посещение от техен екип в с.Изворище. 

При преценката на истинността на конкретните доказателствата и на доказателствените средства, съдът отчете, че никой не оспори достоверността на писменото доказателство, удостоверяващи уврежданията на Е.А., поради което кредитира констатациите на съдебния лекар, обективирани в СМУ 64/2018г./стр.5 от делото/. При оценката на убедителността на това доказателство съдът се придържа към принципа, че когато доказателството е много силно и не възникват съмнения в неговата достоверност, необходимостта от потвърждаващи доказателства съответно е по-малка (Bykov v. Russia [GC], § 89; Jalloh v. Germany [GC], § 96).Бяха приобщени и допълнителни писмени /стр.78 от делото/ и гласни доказателства чрез показанията на св.Р.Р., от които е видно, че на 18.03.2018г. около 14,29 часа екип на ЦСМП-Бургас с фелдшер св.Р.Р. е посетил с.И. за да обслужи инцидент с пострадал – Е.С.А. и при неговия преглед е констатирано, че има травма на носа, което е наложило да бъда транспортиран до Спешното отделение на УМБАЛ Бургас. В подкрепа на този извод са  както показанията на бащата и майката на пострадалия - С.А. и Н.П., така и показанията на св. А.К. и Б.Д., който са възприели състоянието на пострадалия след инцидента и посочват, че е имал кръв по лицето и дрехите.

Основният спорен по делото въпрос е дали подсъдимият е причинил тези увреждания на частния тъжител.  Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, както и  показанията на свидетеля С.М., в частта им относно липсата на нанасяне на удари на пострадалия от Х. и подхлъзването и падането на Е. на земята, защото тези техните твърдения категорично противоречат на останалия доказателствен материал. От показанията на св.К. се установява, че преди срещата си с Х., пострадалия Е.А. не е имал абсолютно никакви наранявания по лицето си. От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 18.03.2018г. на улицата пред дома на Е.А., е имало среща между частния тъжител и подсъдимия. Това се потвърждава и от подсъдимия, който не отрича, че е говорил с Е.. По време на срещата им, св.Х.С. е чула стоновете, които пострадалия е издавал при нанасянето на побоя от страна на подсъдимия, и с виковете си го е прекъснала. В кратко време след този техен „разговор“, след сигнал подаден на 112 в с.И. пристигнали  полицейски служетиле от 2 РУ на ОД МВР Бургас и екип на ЦСМП-Бургас, който  установил, че Е.А., имал травма на носа. Установените многобройни увреждания на Е.А. - счупване на носа, кръвонасядане в основата на носа, кръвонасядане в дясна слепоочна област, раничка по горната устна и драскотина по ръката, са в различни части на тялото на Е., поради което не е възможно да бъдат получени по начина съобщен от пострадалия и св.С.М.-при падане на земята. Естеството на увреждането „счупване на носа“ говори за силен и добре насочен удар с твърд тъп предмет като юмрука на човек. Освен това, веднага след срещата си с Х., пострадалият е бил целият в кръв, което говори за непосредствено нараняване. Е.А. веднага съобщил на майка си и баща си, че е бил бит от Х.. Потвърдил е това и пред полицейските служители и фелдшера, посетили селото след инцидента. Те са възприели непосредствено твърденията на пострадалия, който още от самото начало е разказал механизма на причиняване на нараняванията си и е посочил лицето, което му ги е причинило, и е съобщил марката и номера на автомобила,с който то се придвижвало. Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Х.С., С.А., Н.П., въпреки родствените отношения на последните с пострадалия. Техните показания са последователни и кореспондират с доказателствения материал, който е безспорен –  СМУ 64/2018г. от 19.03.2018г., допълнителни писмени доказателства /стр.78 от делото/, както и с показанията на полицейските служители и фелдшера Р.. Съдът намира, че в тях се съдържат достатъчно доказателства, установяващи деянието и авторството на подсъдимия. Следователно за съда няма съмнения, че на 18.03.2018г., подс.Х. е причинил на Е. С. уврежданията, установени при прегледа му от съдебния лекар в гр.Бургас на 19.03.2018г. От показанията на св.Е.А. се установява и мотивът за извършване на деянието от страна на Х. - засегнатата му чест и лично достойнство от публичното твърдение на пострадалия, че той не е  биологичен баща на новороденото му дете.  

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С оглед така приетата фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава престъплението по чл.130, ал.1 от НК. От обективна страна, на 18.03.2018г., в с.И. подс.Х. посредством нанасяне на удари с юмрук в главата на Е.А. и с крака в тялото на последния, му причинил счупване на носа, кръвонасядане в основата на носа, кръвонасядане в дясна слепоочна област, раничка по горната устна и драскотина по ръката, които се квалифицират като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като действията на подсъдимия сочат на извод, че той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им като целта му е била да причини болка и страдание на Е.А.. Всички действия на Х. сочат, че той посетил селото на пострадалия с ясната цел да се саморазправи с него като му нанесе побой.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация. От престъплението липсват съставомерни имуществени вреди. Видно от справката за съдимост подсъдимия Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти, глава VІІІ от НК. Ето защо съдът намира, че спрямо него са налице предпоставките на чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Размерът на административното наказание глоба по мнението на съда следва да бъде определен в минимума от 1000лв., предвиден в чл.78а НК предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, и съобразно неговото имуществено състояние. Съдът отчете като допълнително смекчаващо вината на Х. обстоятелство и разпространението от пострадалия Е.А. на невярна позоряща информация относно бащинството на новороденото му дете, която е и основния мотив за извършване на престъплението.Това наказание според съда ще е достатъчно за да се постигнат целите, предвидени в чл.36 от НК. Самото наказателно производство също ще въздейства възпитателно и превантивно спрямо подсъдимия да се въздържа от бъдещи посегателства спрямо личността на други лица.

ГРАЖДАНСКИ ИСК

По отношение на предявения граждански иск, касаещ претърпените от Е.А. неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, съдът намира, че същият е основателен по основание и размер, тъй като се доказа, че подсъдимият Х. е извършил деянието, за което е предаден на съд от тъжителя. Той е причинил увреждания, довели до болки и страдания на частния тъжител, за които последният трябва да бъде овъзмезден. Налице са предпоставките на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, извършено виновно от подсъдимия и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и деянието. Ето защо на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител обезщетение за неимуществени вреди, което на основание чл.52 ЗЗД съдът определи в размер от 2000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането, който е справедлив предвид множеството наранявания и степента и интензитета на болките, причинени от извършеното престъпно посегателство.

РАЗНОСКИ

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият да заплати на частния тъжител сумата от 117 лева за извършени от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение и такси.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата, по сметка на БРС, сумата от 80 /осемдесет/ лева, държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Да се уведомят страните за изготвянето на мотивите към присъдата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.