Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 112

 

гр.С., 30.08.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                      

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД дело № 377/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С.К.М. *** е обжалвал  Наказателно постановление № 20-0338-000425 от 29.06.2020 г., издадено от Началника на РУ – С. към ОДМВР – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.Изложил е подробни съображения.

Пред съда жалбоподателят не се явява и не представлява.

Администативно-наказващият орган не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП), поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на 03.03.2020 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от В.Г.Н., на длъжност "мл. автоконтрольор" в РУ – С. за нарушение на  чл.146, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), изразяващо се в това, че на 03.03.2020 г. около 10, 50 ч. в к.к.“Б.“ на КВП,в посока на движение от хотел „Айсберг“ към БЧК жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил "Ф.П.“, с рег. №.** **** **, като на автомобила е монтирана автомобилна газова уредба, позволяваща работата на двигателя на втечнен газ, която не е заявена в "Пътна полиция" в законовия срок съгласно Наредба I-45.

Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което изцяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя и е квалифицирал деянието на жалбоподателя като административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за което му е наложил административно наказание "глоба" в размер 150 лв.

Жалбоподателят е привлечен към административно-наказателна отговорност нарушение на разпоредбата на чл.146,ал.1 от ЗДвП,съгласно която „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”.

Съгласно чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП „Наказва се с глоба в размер 150 лв. собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение.”.

Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е бланкетна норма, която не съдържа състав на нарушение, а препраща към друг подзаконов нормативен акт.Този нормативен акт е Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/, обн., ДВ, бр. 21 от 01.03.2013 г., в сила от 01.03.2013 г., изм. и доп., бр. 31от 04.04.2014 г., изм., бр.17 от 06.03.2015г.

Видно от съдържанието на АУАН и НП, не е посочена разпоредба, която е нарушение извършено виновно от жалбоподателя, тъй като както бе посочено по-горе нормата на чл.146, ал.1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение. В случая не е посочена конкретна разпоредба от нарушението нито в АУАН, нито в НП, който пропуск води до неяснота на обвинението.

Видно от разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗДвП, тази норма не забранява изменението в конструкцията на регистрираните ППС,а предвижда извършването на такова изменение при условия и ред, определен с наредба на МТИТС.Нормата е бланкетна и препраща към наредба, издадена от министъра на транспорта.Такава, касаеща материята е горепосочената наредба.В обстоятелствената част на АУАН, така и от тази на НП, не се сочат никакви факти, от които да се направи извод какъв ред е следвало да бъде спазен, за да се преценява има ли осъществен състав на административно нарушение, както и коя точно норма и от кой нормативен акт е нарушил.Непосочването в АУАН и в НП на нарушена с деянието разпоредба от Наредба № Н-3/2013 г. е в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.5, респ. чл.57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН  и по този начин жалбоподателят е лишен от възможността да научи нарушение на коя нормативна разпоредба му е вменено.

Наред с това, условията и редът, установени в Наредба № Н-3/2013 г., за такова изменение в конструкцията на ППС, каквото според чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 20, ал. 1 от наредбата представлява допълнителното монтиране в МПС на уредби, които позволяват работата на двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ), се свеждат до следните удостоверителни дейности – издаване на протокол за монтиране на уредба за ВНГ или СПГ от лицето, което е извършило допълнителното й монтиране (чл. 20, ал. 2 от наредбата) и извършване и протоколиране на първоначална проверка за съответствие с изискванията на чл. 20 от надлежно оправомощени за това лица (чл. 26, ал. 3 и 6 от наредбата). В АУАН и в НП не са изложени твърдения, че по отношение на допълнително монтираната в автомобила на жалбоподателя автомобилна газова уредба такива дейности не са извършени. Така описанието на вмененото на жалбоподателя нарушение е и от фактическа страна непълно – в разрез с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които осигуряват правото на защита на административно-привлеченото лице срещу фактите на вмененото му нарушение.

Действително при такова изменение в конструкцията на ППС за собственика му възниква задължение да заяви пред съответното звено "Пътна полиция" промяна в данните за регистрацията му, но то произтича от друг подзаконов нормативен акт – Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.), която е издадена на основание други разпоредби от ЗДвП. В този смисъл между фактическото описание на деянието на жалбоподателя в АУАН и НП – от една страна и посочването в тях на нарушената с него разпоредба – от друга, е налице и очевидно несъответствие, което на самостоятелно основание нарушава правото на жалбоподателя да научи какво точно административно нарушение му е вменено.

Както в АУАН, така и в НП, не са посочени никакви обстоятелства за това кога е монтирана уредбата в автомобила на жалбоподателя и извършвани ли са след това промени в регистрацията по чл. 14 от Наредба № І-45/2000 г., при които той не е заявил промяна и в регистрацията относно вида на горивото в свидетелството за регистрация. Липсата на такива вменени на жалбоподателя в административно-наказателното производство обстоятелства от една страна прави невъзможна преценката извършил ли е изобщо той някакво нарушение поради евентуално изтичане към датата на установяване на твърдяното нарушение на крайния 3-годишен срок по чл. 3, ал. 5, изр. второ от Наредба № І-45/2000 г. за заявяване на такава промяна в регистрацията и от друга страна – прави невъзможно изменението на НП чрез преквалификация на деянието в съдебното производство с оглед вменените на жалбоподателя факти.

Посочените дотук нарушения на процесуални правила, допуснати в административно-наказателното производство, са съществени не само с оглед отражението им върху правото на защита на жалбоподателя, а и защото са довели до нарушение на материалния закон чрез издаване на НП за деяние, чието описание не изпълва състава на административно нарушение съгласно приложената административно-наказателна разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, без съдът да изследва въпросите относно фактическото поведение на жалбоподателя, съставомерността му като административно нарушение от обективна и субективна страна и индивидуализацията на административното наказание.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0338-000425 от 29.06.2020 г., издадено от Началника на РУ – С. към ОДМВР – С.,с което на С.К.М. *** е наложено наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл.179,ал.1,т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.146,ал.1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: