О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
19.10.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито заседание на 19.10.2021 г. в състав:
СЪДИЯ :
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ т.дело № 1531/2017
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл ГПК.
Образувано е по предявен от назначените постоянни Синдици
на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, действащи като
процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността
срещу „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, иск с правна квалификация чл.
60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, осъждане на ответника – „Ю.“ ЕООД, да върне в масата на несъстоятелността
на КТБ АД (н.) собствеността върху 25 244 585 поименни безналични
акции от капитала на „П.“ АД, ЕИК ********, всяка с номинална стойност 1 лев, записани
на името на „Ю.“ ЕООД, като имущество с произход от „К.т.б.“ АД (н.).
Исковата молба е депозирана в съда на 21.04.2017 г.
След извършена процедура по размяна на книжа,
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като наред с
главните страни са конституирани и подпомагащи ищеца такива.
В пределите на съдебното заседание състояло се на
08.10.2021 г. процесуалния представител на ответника, а адвокат Т. се е позовал
на постановеното решение № 8 на Конституционния съд на Р. България датиращо от
27.05.2021 г. по к.д. № 9, с което разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН е обявена
за противоконституционна, което означава, че към настоящия момент същата вече е
изгубила своето приложение. Това водело до отпадане на правния интерес за ищеца
от водене на иск извличащ своето основание от текста на чл. 60а, ал. 1 ЗБН,
респективно липса на активна процесуална легитимация за ищеца от провеждане
спрямо ответника на подобна специална по своя вид искова защита. Мотивиран от
тези си съображения пълномощника на ответника настоява за постановяване на
определение, с което на основание чл. 130 ГПК производството по делото да бъде
прекратено, като недопустимо.
В своето становище по така наведеното възражение,
процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. го е определил за
неоснователно. Изтъкнал е, че независимо от обявената противоконституционност
на нормата на нормата на чл. 60а ЗБН, съответно че същата е посочена, като
основание за предявения иск, то анализа на изложените в ИМ фактически твърдения
и правни съображения еднозначно показвал, че всъщност се касае до предявяването
на един по своята правна природа осъдителен иск, а дори и ревандикационен
с оглед предмета му предвид искането за осъждане на ответника да предаде
определена вещ. Базирайки се на тези разсъждения пълномощника на ищеца
поддържа, че заявената в производството искова защита е допустима, като съдът
сезиран с нея трябва да разгледа спора по същество и да се произнесе с акт по
същество.
Синдикът – М. в качеството му на представител на
конституирана в производството подпомагаща страна е взел позиция, че съдът
дължи да се произнесе по същество относно предявения за разглеждане иск против
„Ю.“ ЕООД.
Синдикът – М. в качеството му на представител на конституирана
в производството подпомагаща страна е предоставил на съда преценката, дали
предпоставките за допустимост на производството по разглеждане на предявения
иск са налице или липсват.
Съдът намира възражението на ответника - „Ю.“ ЕООД,
действащ чрез пълномощникът си адвокат – Т. във връзка с недопустимостта на
предявения за разглеждане иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН да е основателно по
следните съображения :
С разпоредбата на чл. 60а ЗБН се дава право на
синдика, временният синдик или ФГВБ да предявяват искове пред съда по
несъстоятелността за връщане в масата на получено имущество с произход от
банката срещу всяко трето лице в случаите, когато третото лице не е изпълнило
насрещна престация или същата е на значително
по-ниска стойност от полученото, или полученото от трето лице е под формата на
парична или непарична вноска в капитала му. Тази разпоредба е подложена на
контрол за конституционосъобразност, като с Решение №
8 на Конституционния съд на Р. България датиращо от 27.05.2021 г. по к.д. № 9
тя е обявена за противоконституционна. В мотивите си КС е приел, че с нея се
постига ефекта на абсолютната нищожност, с което явно се надхвърля
конституционно допустимата мяра за навлизане в чужда правна сфера по повод
попълване масата на несъстоятелността на банка. Подобно правно положение се
явява в противоречие с прокламирания от чл. 4, ал. 1 от Конституцията принцип
на правовата държава и накърнява по нетърпим начин гарантираното от чл. 17, ал.
1 и ал. 3 на основния закон право на собственост в широкия смисъл на това
понятие, разбирано в практиката на КС, като имущество изобщо, в т.ч. и вземания.
Отчитайки даденото с Решение № 3 на Конституционния съд на Р. България датиращо
от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционния
закон не се прилага, то се формира извод, че в пределите на настоящото исково
производство започнало през 2017 г., но неприключило към момента е необходимо
да се съобрази обявената противоконституционност на
чл. 60а, ал. 1 ЗБН и да се заключи, че предявения от лицата осъществяващи
функцията синдик на „КТБ“ АД /н./ срещу „Ю.“ ЕООД иск черпещ своето основание
от визираната разпоредба е станал недопустим. Когато в пределите на съдебното
производство се реализира хипотеза на отпадане на правото основание, от което
произтича исковата претенция, то се обуславя неговата недопустимост, тъй като
за ищеца отпада активната легитимация да упражнява специалната искова защита
уредена в противоконституционната разпоредба на чл. 60а, ал. 1 ЗБН. Доколкото
допустимостта на иска е основна процесуална предпоставка, чието съществуване
трябва да е налице в пределите на развитието на производството от неговото
образуване до приключването му, то съдът е длъжен да проверява за наличието й
към всеки един етап от провеждане на производството, съответно при отпадането
й, както е в случая да го прекрати, поради недопустимост.
Напълно неоснователни са доводите на ищеца, че
разполагал с паралелни основания за осъждане на ответника да върне имуществото
предмет на иска в масата на несъстоятелността сформирана при „КТБ“ АД /н./.
Такива основания не са предвидени за синдика, извън специалното уреденото
такова в чл. 60а, ал. 1 ЗБН. Наред с това производството по настоящото дело е
прекратено с влязъл съдебен акт /определение от 22.01.2018 г., в частта му по предявените
за разглеждане от назначените постоянни Синдици на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, със седалище ***, действащи като процесуални субституенти
на кредиторите на несъстоятелността срещу „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, офис 1, искове с правно основание чл. 60а ЗБН, както
следва: 1./ за признаване за установено, че КТБ АД (н.) е собственик на 25 244
585 поименни безналични акции от капитала на „П.“ АД,
ЕИК ********, всяка с номинална стойност 1 лев, записани на името на „Ю.“ ЕООД,
като имущество с произход от „К.т.б.“ АД (н.), както и за осъждане на ответника
да предаде на ищеца владението върху същите акции; 2./ за осъждане на ответника
- „Ю.“ ЕООД, да прехвърли в полза КТБ АД (н.) собствеността върху 25 244 585 поименни
безналични акции от капитала на „П.“ АД, ЕИК ********,
всяка с номинална стойност 1 лев, записани на името на „Ю.“ ЕООД, като имущество
с произход от „К.т.б.“ АД (н.), доколкото същите са счетени за недопустими.
Това прекратяване е добило стабилитет, поради което не е възможно в настоящия
процес от ищеца да се иска произнасяне по искова защита с идентичен предмет.
При завършване на производството чрез постановяване
на неговото прекратяване в полза на ответната страна –„Ю.“ ЕООД, което е неоснователно
въвлечено от ищеца в съдебното производство, по аргумент от чл. 78, ал. 4 ГПК, се
поражда правото на разноски. Такива се претендират изрично в отговора на исковата
молба и с изрична молба на пълномощника – адвокат Т. депозирана в съдебно
заседание състояло се на 08.10.2021 г. Установените по делото разноски сторени
от ответника възлизат на сумата от 2 000 лв.- заплатен хонорар за вещо
лице и те подлежат на репариране от ищеца.
Същевременно при съобразяване разпоредбата на чл.
62, ал. 2 ЗБН и прекратяване на делото, несъстоятелната банка следва да бъде осъдена
да заплати съответната държава такса. Съдебната практика е категорична, че предварително
внесената държавна такса не подлежи на връщане при прекратяването на производството,
независимо от основанието за това, както и че прекратяване на производството поради
недопустимост на иска, е приравнено по правни последици относно дължимостта на държавната такса на отхвърляне на иска. В този
смисъл определение № 394 от 09.07.2018 г. по т.д. № 1426/2018 г. по описа на ВКС,
Т.К., ІІ Т.О.; определение № 22 от 25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. по описа
на ВКС, Т.К., І Т.О.; определение № 1057/27.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1190/2017 г.
по описа на САС, Т.О., 9 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение
№ 339/07.07.2017 г. по ч.т.д. № 1189/2017 г. по описа
на ВКС, Т.К., І Т.О./.
С оглед на горното и предвид прекратяване на производството
по делото, несъстоятелната банка следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
сумата от 2 932 263,22 лева.
Водим от горните съображения,
Софийски градски съд
О П Р
Е Д Е Л И
ВРЪЩА искова молба подадена на 21.04.2017 г. от Синдиците
на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, действащи като
процесуални субституенти на кредиторите на несъстоятелността,
с която срещу „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, е предявен за
разглеждане иск с правна квалификация чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН за осъждане на ответника
– „Ю.“ ЕООД, да върне в масата на несъстоятелността на КТБ АД (н.) собствеността
върху 25 244 585 поименни безналични акции от капитала
на „П.“ АД, ЕИК ********, всяка с номинална стойност 1 лев, записани на името на
„Ю.“ ЕООД, като имущество с произход от „К.т.б.“ АД (н.) и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по т.д. № 1531/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 2 000 лева, представляваща направени съдебни
разноски от ответника в рамките на проведеното исково производство пред
Софийски градски съд, платима от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН сумата
в размер от 2 932 263,22 лева, представляваща държавна такса, платима от масата
на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните /главни и подпомагащи/ с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на всяка от страните /главни и подпомагащи/ на
основание чл. 7 ал.2 от ГПК.
СЪДИЯ: