Р Е Ш Е Н И Е № 67
25.06.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на единадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 708 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от предявен от Е.Р.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, в качеството на майка и законен представител на малолетната М.Н.И.,
ЕГН **********, против Н.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът Е.Р.А., в качеството на майка и
законен представител на малолетната М.Н.И. твърди, че с решение от
04.07.2017г., постановено от Районен съд – Средец е постигнато споразумение с ответника да заплаща на дъщеря
им издръжка в размер на 160 лева. Излага, че от определяне размера на
издръжката до настоящия момент били изминали две години, като през този период
от време били настъпили промени в икономическата обстановка в страната свързани
с увеличаване минималния размер на средствата необходими за получаване на
стоките и услугите, осигуряващи физическо оцеляване, увеличаване на средствата
за елементарно съществуване, за задоволяване на най – основните нужди.
Релевира, че възрастта на детето била такава, че неизбежно водела и била
свързана с нарастване на неговите нужди, особено и неизбежно с тези за обличане
и храненe, за закупуване на лекарства и всякакви други неща
свързани с възрастта на едно 12 годишно момиче. Ищцата счита, че дванадесет
годишната възраст била свързана с промени във физиката на детето, което
обуславяло неизбежната необходимост от честта и почти пълна подмяна на
облеклото, необходимост от осигуряване на поне някакъв минимум от средства за
занимания в областта на културата и основното образование, като нарасналите
нужди били с необратим и траен характер. Твърди, че от друга страна ответникът
работел в чужбина и разполагал с достатъчно доходи, с които можел да осигури на
дъщеря си издръжка, с която да бъдат посрещнати нормално нейните нужди. Твърди,
че са налице условията на чл.150 от СК за увеличаване на размера на издръжката,
като отправя искане считано от датата на подаване на исковата молба да бъде
заплащана от бащата издръжка на детето, чрез неговата майка, вместо 160 лева, в
размер на 400 лева.
В открито съдебно заседание се явява Е.Р.А.,
като законен представител и майка на малолетната М.Н.И., като заявява, че
поддържа исковата молба и отправя искане да бъде уважен предявения иск.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от Н.Д.И., чрез особения
представител адв.Т.Р.Х., в който заявява, че искът е допустим, тъй като е
подаден от лице с правна легитимация, имащо правен интерес от подаване на иска,
както и че по правилата на родовата и местна подсъдност, същият е подсъден на
Районен съд – Средец. Излага подробни съображения във връзка с това, че предявения
иск e неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че детето
М.Н.И. е дете на ответника И., както и че с Решение № 64 от 04.07.2017г.,
постановено по гр.д.№ 54/2017г., по описа на Районен съд – Средец, съдът е
изменил размера на определената издръжка по гр.д.№ 302/2014г., по описа на
Районен съд – Средец, с което е увеличена от 130 лева на 160 лева, като е
отхвърлено искането за присъждане на издръжка в размер на 200 лева. Особеният
представител релевира, че в процесния случай, от началния момент на дължимост
на определената предходна издръжка, а именно от 14.02.2017г. до сезиране на
съда с претенцията по чл.150 от СК – 07.11.2019г. е изминал период от около две
години и половина, през който период счита, че не са настъпили съществени
изменения както в нуждите на детето, така и в икономическите условия в
страната. Твърди, че в исковата молба не се сочили конкретни данни, налагащи
изменението размера на издръжката, като единствено се посочвало
обстоятелството, че с оглед възрастта на детето и промени във физиката, се налагало
подмяна на облеклото, което не било определящ фактор, тъй като било известно,
че всяко дете расте до определено развитие, независимо от възрастта си и не би
могло да бъде единственото основание за искане увеличаване размера на
присъдената издръжка. Излага, че за процесния период липсвали данни за
съществено изменение в икономическите условия в страната, като сочи линията на
бедност за 2017г., съобразно Постановление на МС от 2017г., в размер на 314
лева, а съобразно Постановление на МС от 2018г., линията на бедността била в
размер на 348 лева. Сочи се, че размерът на определената издръжка от 160 лева
бил над минималният размер за страната както към момента на постановяване на
предходния съдебен акт, така и към момента на заявяване на исковата претенция.
Счита, че липсвали каквито и да е доказателства, които да обосноват финансовите
възможности и материалното състояние на ответника, като твърдението, че работел
в чужбина и разполагал с достатъчно доходи, с които да осигури исканата
издръжка, не било подкрепено с доказателства. Отправя искане за отхвърляне на
исковата претенция като необоснована и недоказана.
В
открито съдебно заседание се явява адв.Т.Х., който поддържа отговора на
исковата молба, като счита, че в настоящия процес не са събрани и представени
доказателства, които да обосновават увеличението на размера на присъдената
издръжка.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на Акта за раждане № II 0466 от 10.04.2007г., на М.Н.И., същата
е родена на ***г., като нейна майка е Е.Р.А., а неин баща е Н.Д.И.. В
доказателствената съвкупност са приобщени фискални бонове, установяващи
извършени разходи за учебни пособия, храна, дрехи, обувки, лекарства.
Представена е Служебна бележка от Агенция по заетостта, видно от която до
датата на нейното издавана – 10.06.2020г., А. е безработна, както и в предходни
периоди е била регистрирана в „Бюрото по труда“ – Бургас като безработна,
считано от 1999г. Изискан е Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
– гр.Бургас, от който се установява, че непосредствени грижи за детето М. се
полагат от нейната майка Е.А., като живеят заедно в двуетажна къща, находяща се
в гр.Средец, ул.“***“, № *, собственост на родителите на майката, които също
обитавали въпросната къща. М. била ученичка в шести клас в СУ „***“ – гр.* ,
като към момента на изготвяне на доклада е констатирано, че майката е осигурила
условия детето да се обучава онлайн. Преди въвеждане на извънредното положение
е посещавала клуб по волейбол, клубове по рисуване и пеене. В Социалния доклад
се сочи, че детето било с нормално психическо и физическо развитие, във видимо
добро здравословно състояние, не били заявени минали, настоящи и хронични
заболявания, нямала специални нужди и потребности и специален режим на
отглеждане. М. поддържала периодични контакти с бащата онлайн, изпитвала
привързаност към него и поддържала добри взаимоотношения с бащата и споделила
при направеното проучване от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, че
когато е в Средец ѝ купувал дрехи, храна, телефони и други неща, за които
е заявила необходиомост, правил ѝ подаръци за рождения ѝ ден. Видно
от приобщеното по делото Решение № 64/04.07.2017г., постановено по гр.д.№
54/2017г., по описа на Районен съд – Средец, е изменен на основание чл.150 от СК размера на определената по гр.д.№ 302/2014г., по описа на Районен съд –
Средец, издръжка за детето М., дължима от нейния баща Н.И., като е увеличен от
130 лева на 160 лева месечно.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.150 от СК.
Уважаването на иска за изменение на издръжка на
ненавършило пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на
следните предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е
негов родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности на
родителя ответник да дава издръжка в искания размер и материалните възможности
на родителя, при когото детето живее преимуществено и който полага
непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете, както и промяна в
обстоятелствата, обуславяща завишения размер на издръжката, която се претендира
от бащата.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид това
задължението за издръжка е безусловно, но нейният размер се определя с оглед
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите и материалното
състояние на родителите. От друга страна нормата на чл.150 от СК предвижда, че
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена.
В настоящото производство не е спорно, като от
представеното удостоверение за раждане на детето М. в настоящото производство
се установи, че е дъщеря на ответника Н.И. и Е.А..
Не се установи в настоящото производство какви са
материалните възможности на бащата, както и дали е трудово ангажиран. Същият
обаче е в трудоспособна възраст и не са налице твърдения, нито данни,
установяващи да е в невъзможност да осигурява издръжка. Независимо от
обстоятелството, че не се установи ответника да е трудово ангажиран, същият е в
състояние да работи и да реализират трудови доходи, с оглед на което спрямо
него не отпада отговорността му за издръжка спрямо малолетното му дете М.. От
друга страна по отношение на майката се установи, че е безработна, но тя също е
в трудоспособна възраст, което обуславя извод, че също следва да осигурява
издръжка за детето, ведно с непосредствените грижи, които полага за него.
От
доказателствата по делото става ясно, че детето е малолетно – то е на 13 години,
в която възраст разходите за него непрекъснато нарастват, необходимо е да му
бъдат закупувани много по-често от обикновено дрехи, обувки, учебни пособия, да
посещава извънкласни дейности, да посещава образователни курсове и други места
с оглед разширяване на културния си мироглед и повишавайки интелектуалния си
потенциал. От представените фискални бонове по делото се установи, че за детето
се правят ежедневни разходи за храна, лекарства, дрехи и учебни пособия.
Действително от Социалния доклад става ясно, че детето посещава държавно
училище, както и извънкласни дейности, които са безплатни и се осигуряват от
бюджета на Община Средец, но детето е във възраст, в която в перспектива
безсъмнено ще е налице необходимост да посещава културни мероприятия, спортни
занимания и образователни курсове, които следва да бъдат заплатени от
родителите. Установи се, че когато бащата е гр.Средец закупувал необходимото за
детето, като ѝ правел и други подаръци, но всяко едно дете има нужда не
само от периодично подпомагане, а от трайно и системно осигуряване на средства
за покриване на ежедневните му нужди, за което именно е предназначена месечната
издръжка.
Отделно от това трайно възприето е от съдебната
практика становището, че при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва –
обичайните потребности се предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на
индивидите, на увеличаване на броя социално значими занимания на подрастващото
дете.
Относно това, че са налице промяна в обстоятелствата,
обуславяща завишаване размера на определения размер на издръжката на детето с
предходен съдебен акт на Районен съд – Средец, безспорно за времето от неговото
постановяване и влизане в сила е изминал
период от почти три години, в който цените на стоките и услугите бележат ръст,
необходимите средства за осигуряване на нормално жизнено равнище са се
покачили. Възрастта, в която се намира детето също обуславя завишени разходи за
неговата издръжка, с оглед осигуряване на нормалното му жизнено равнище.
От друга страна
към момента минималната работна заплата в страната е в размер на 610 лева, като
съобразно чл.142, ал.2 от СК минималния размер на издръжката е ¼ от
минималната работна заплата – т.е. 152,50 лева, но съдът счита, че издръжка в
този размер не е достатъчен за покриване нуждите на детето.
Предвид изложеното относно доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с
оглед промяната в социално – икономическите условия в страната, съдът приема,
че детето има нужда да получава, а родителите са задължени да му осигуряват
обща месечна издръжка в размер на поне 460 лева, необходими за храна, дрехи,
обувки и задоволяване на други негови текущи нужди, включително и такива
свързани с образованието, здравето и културното развитие на детето, както и за извънкласните
форми на обучение. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид,
че детето се отглежда от майката, която полага ежедневни грижи за него. За това
по – висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата.
Бащата Н.Д.И. следва да осигурява считано от подаване
на исковата молба издръжка в размер на 260 лева месечно за детето М..
Останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за
фактическото му отглеждане. Ето защо искът следва да се уважи до предявения
размер от 260 лева, като за разликата над тази сума до предявени размер от 400
лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и
ал.2 от ГПК ищеца и ответника имат право на разноски по съразмерност, но тъй
като такива не са направени не им се следват. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника
следва
да бъде осъден да заплати и държавна такса върху увеличения размер на иска за
издръжка за бъдеще време, която възлиза в размер на сумата от 144,00 лева,
както и заплатените от бюджета на Районен съд – Средец разноски за
възнаграждението за особен представител по съразмерност, с оглед частичното
уважаване на предявения иск, в размер на 130,00 лева, както и държавна такса в
размер на 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
на
основание чл.150 от СК размера на определената с Решение № 64/04.07.2017г., постановено по гр.д.№
54/2017г., по описа на Районен съд – Средец, издръжка, която Н.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: *** е осъден да заплаща на Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството на майка и законен представител на малолетната М.Н.И., ЕГН **********,
като УВЕЛИЧАВА същата от 160,00 лева
на 260,00 лева /двеста и шейсет
лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба на 08.11.2019г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства водещи до нейното изменение и/или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за месечна
издръжка за разликата от 260,00 лева до пълния претендиран размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Средец,
сумата от 144.00 лева /сто
четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху увеличения размера
на издръжката за бъдеще време, сумата от 130,00
лева /сто и тридесет лева/, представляваща разноски за особен представител
по съразмерност,
както и държавна такса в размер на 5,00
лева /пет лева/, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените издръжки на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от 25.06.2020г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК
пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:………………