РЕШЕНИЕ
№ 271 26.06.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На тринадесети юни две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Д.,
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 126 по описа на съда за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова
молба на Д.К.А. с ЕГН **********, Д.И.А. с ЕГН ********** и Г.Д.А. с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес *** – адвокат Р.Т., против „Банка Пиреос България“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Младост”, бул.„Цариградско шосе” № 115Е,
представлявана от изпълнителните директори Емил Ангелов Ангелов, Йоанис
Кириакопулос, Любомир Игнатов Пунчев, със съдебен адрес *** – адвокат Т.Ч. и
адвокат Н.К.. Предявен е иск да бъде установена нищожност на договорната
ипотека, учредена с нотариален акт № 200, т.І,
д. № 166/ 17.08.2007г. на нотариус с рег. № 533 в регистъра на НК, като
учредена от несобственици.
Твърди се в исковата молба, че съсобствениците
на УПИ VІІІа-248 по плана на гр.Бургас, находящ се на адрес ул.“Батак“ № 21,
сред които и ищците Д. и Д. Атанасови, са сключили договор за групов строеж
/без дата/ и се снабдили с разрешение за строеж № 14/ 28.05.1992г.*** за
изграждане на четириетажна жилищна сграда с гаражи. Изградените обекти били
собствени общо на участниците в договора по силата на приращение, като
прехвърлителният ефект върху конкретен обект на собственост възниквал след
окончателния разделителен протокол /делба, сключен с нотариална заверка на
подписите. Такава делба в случая липсвала. Налице било единствено предварително
разпределение на отделните обекти в сградата, но нямало изключителна
собственост върху отделните обекти за всеки един от участниците в договора.
Поради това изградената сграда, ведно с всички самостоятелни обекти в нея е
съсобствена между сключилите договора за групов строеж. За обезпечаване дълг на
ищцата Г.А. ищците са ипотекирали имоти, които не са тяхна собственост : –
самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент с идентификатор
07079.607.222.1.8, с площ от 143,98 кв.м, ведно с таванско помещение от 14 кв.м
и съответните ид. ч. от общите части и правото на строеж върху терена, с адрес гр.Бургас,
ж.к.“Лазур“, ул. Батак № 21, ет.5, ап.8; - самостоятелен обект в сграда – апартамент
с идентификатор 07079.607.222.1.1 с площ от 56,88 кв.м, ведно с подземен гараж
от 26,46 кв.м, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, ул.“Батак“ № 21, ет.1, ап.1,
ведно с гараж – подземен с площ от 26,46 кв.м; и самостоятелен обект в сграда –
магазин с идентификатор 07079.607.222.1.13 с площ от 31,12 кв.м, построен над
гаража и избените помещения, с предназначение : гараж и съответните ид. ч. от
общите части и правото на строеж; както и 92 кв.м ид.ч. от терена.
Освен горното, ищцата Г.А. не била
собственик на първия имот предмет на ипотеката – апартамент от 143,98 кв. м., тъй
като към момента на договора за групов строеж и разрешението на строеж тя не е имала
собственост върху земята, върху която е построена сградата, поради това тя не е
и придобила право на собственост върху построения обект. На следващо място липсвало
разрешение за строеж на пети жилищен етаж и валидно учредено право на строеж в
полза на Г.А.. Поради това изграденият пети етаж се явявал съсобствен на останалите
собственици на терена. Към момента липсват и строителни книжа за сградата и не
е издаден акт 14.
Ищците основават твърдяната
нищожност на нарушение на чл.167, ал.3 от ЗЗД. Не знаели, че не са собственици
и сключили договорната ипотека по описания нотариален акт, като към момента
ответната банка е учредила принудително изпълнение и описаните имоти са обект
на публична продан, с което се накърнявали правата на другите собственици в
жилищната сграда.
В преклузивния законов срок
ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че ищците
притежават годни документи за собственост - с нотариален акт № 10, т. ХІ, д. №
5504/ 1996 г. на БРС ищците Д. и Д. Атанасови се легитимират като собственици
на апартамент – ляв, на първи жилищен етаж, самостоятелен обект в сграда
07079.607.222.1.13, ул.“Батак“ № 21, като при съставянето е представено заявление
по чл.56, ал. 3 ЗТСУ – отм., с което се учредява право на строеж на нова
жилищна сграда, като те стават собственици на построеното. На ищцата Г.А. е
издаден констативен нотариален акт за собственост № 65, т. ІІ, д. № 158/ 2004г.
на нотариус Милена Илчева, легитимиращ я като собственик на апартамент на пети
жилищен етаж с площ от 143,98 кв.м - самостоятелен обект с идентификатор
07079.607.222.1.8, ул. Батак № 21, ет.5, ап.8. Ответникът се позовава на тълкувателно
решение № 11/ 2013г. по т.д. № 118/ 2012г. на ОСГК, според което констативните
актове имат обвързваща доказателствена сила за установеното от нотариуса право по
отношение на неучастващите лица и съда.
Ответникът сочи още, че ищците
винаги са се считали за собственици. Това се потвърждавало от учредяването на
договорни ипотеки от Г.А. върху същия имот за обезпечаване на други кредити, като
и в тези случаи тя се е легитимирала като собственик с описания нотариален акт.
При сключването на процесната договорна ипотека първите двама ищци също са
декларирали, че са собственици на процесните имоти, като са представили констативния
си нотариален акт. Отделно от това ищците са декларирали тези имоти, като
собствени за облагането им с данък, с което отново са манифестирали правото си
на собственост. Ответникът счита за ирелевантно неиздаването на акт 14 за
сградата. Сочи, че правото на строеж се трансформира в право на собственост от
момента на изграждането на сградата в „груб строеж“. В случая, към момента на
ипотеката /17.08.2007г. / е безспорно, че сградата е изградена в груб строеж. В
подкрепа на това твърдение е, че посочените други заеми от 90 000 лв. и 40 000
лв. са били предназначени за ремонт на недвижимия имот. Без значение е, че
липсва разрешение за строеж на петия етаж, тъй като законността на
строителството няма отношение към придобиването на правото на собственост върху
имота и възможността същия да участва в оборота.
С представената допълнителна
искова молба ищците твърдят, че и страната, която черпи права от констативен нотариален
акт, може да го оспори след като установи, че същият не удостоверява реално
съществуващи права на собственост. Сочат, че до предявяването на иска не са
знаели, че са извършили едно нищожно действие, което не може да породи правно
действие. Поддържат, че право на собственост върху сграда в групов строеж може
да се придобие, само ако някой от учредителите го загуби. В случая третата ищца
не е била страна по договора за групов строеж и не е могла да придобие обект от
сградата.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание е чл.26,
ал.1, предложение 1 във връзка
чл.167, ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съгласно указанията на въззивната
инстанция, дадени в постановеното по реда на инстанционния контрол определение
№ 238/ 23.08.2018г. по ч.т.д. № 182/ 2018г. по описа на Апелативен съд –
Бургас, задължителни за настоящия съд на основание чл.278 ал.3 от ГПК, така
предявеният иск е допустим.
Разпоредбата на чл.167 ал.3 от ЗЗД постановява, че договорна ипотека може да се учреди само върху имоти, които
при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Съдебната
практика трайно приема, че в противен случай – ако ипотеката е учредена от
несобственик, договорът противоречи на закона и на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД е нищожен.
По делото е безспорно, че с
представения нотариален акт № 200, т.І, д. № 166/ 17.08.2007г. на нотариус с
рег. № 533 в регистъра на НК ищците Д.К.А. и Д.И.А. – съпрузи, и Г.Д.А. – тяхна
дъщеря са учредили договорна ипотека върху недвижими имоти за обезпечаване на
всички задължения на Г.А. по договор за кредит от 30.07.2007г., сключен с
ответника „Банка Пиреос България“ АД, със солидарен длъжник -
съкредитополучател Атанас Димитров А.. Съгласно акта Г.Д.А. е учредила в полза
на банката ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в
масивна жилищна сграда с адрес гр.Бургас, ул.“Батак“ № 21а - апартамент с площ
от 143,98 кв.м, представляващ целия пети жилищен етаж на масивната жилищна
сграда, ведно със съответните идеални части от общи части на сградата и от
правото на строеж върху урегулиран поземлен имот VIII„а“-248 в квартал 12 по
плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, идентичен с бивш парцел XI в бивш квартал 391
по стария план на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас. Не се спори, че по действащата
кадастрална карта на града този имот се идентифицира като самостоятелен обект в
с идентификатор 07079.607.222.1.8, с площ от 143,98 кв.м, с адрес гр.Бургас,
ул.“Батак“ № 21, ет.5, ап.8. Другите двама ипотекарни длъжници Д.К.А. и Д.И.А. са
учредили в полза на банката ипотека върху следните свои собствени в режим на
СИО недвижими имоти, находящи се на адрес гр.Бургас, ул.“Батак“ № 21а : 1. 90/
509 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 509 кв.м,
съставляващо УПИ VIII„а“-248 в квартал 12 по плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас;
2. апартамент ляв, разположен на първи жилищен етаж от построената в
северозападния край на гореописаното УПИ самостоятелна четириетажна жилищна
сграда, с площ от 56,88 кв.м, понастоящем самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079,607.222.1.1 по КККР с адрес гр.Бургас, ул.“Батак“ № 21,
ет.1, aп.1, ведно с гараж – подземен с площ от 26,46 кв.м при описани граници; 3.
магазин с площ от 31,12 кв.м на партера, построен над гаража и избените
помещения, понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.607.222.1.13, с адрес гр.Бургас, ул.“Батак“ № 21, ет.0, ап.13, с
предназначение : гараж в сграда; ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху терена.
При извършването на акта пред
нотариуса са представени констативни нотариални актове, легитимиращи ищците
като собственици на описаните ипотекирани недвижими имоти. С констативен
нотариален акт за собственост № 65, т. ІІ, д. № 158/ 21.04.2004г. на нотариус с
рег. № 257 в регистъра на НК след извършена обстоятелствена проверка ищцата Г.Д.А.
е призната за собственик по давност на ипотекирания от нея недвижим имот –
апартамент с площ 143,98 кв.м на ет.5 в жилищната сграда в гр.Бургас,
ул.“Батак“ № 21а, ведно с прилежащо сервизно помещение в мансарден /тавански/
етаж с площ от 14 кв.м. Видно от постановлението по чл.483, ал.2 от ГПК – отм.,
освен съответните писмени доказателства, нотариусът е събрал и гласни
доказателства – показанията на свидетелите Магда Д. Сталева, В.И.П. и С.В.С.,
които са съсобственици в дворното място и собственици на самостоятелни обекти в
същата жилищна сграда. Свидетелите В.П. и С.С., разпитани в настоящото
производство не излагат твърдения, опровергаващи показанията им пред нотариуса.
С нотариален акт № 10, т. ХІ, д.
№ 5504/ 15.07.1996г. на нотариус при БРС ищците Д.К.А. и съпругата му Д.И.А. по
силата на предходен нотариален акт от 1988г., учредено право на строеж и
извършено строителство са признати за собственици на следните имоти : 90/ 509
кв.м ид.ч. от описаното дворно място; ведно с целия първи жилищен етаж от
построената в северозападния край на парцела самостоятелна четириетажна жилищна
сграда, състоящ се от апартамент – ляв с площ от 56,88 кв.м и апартамент - десен
с площ от 62,92 кв.м, двата с прилежащи избени помещения с площи от по 8,44
кв.м; ведно с гараж – подземен с площ от 26,46 кв.м; заедно с таванска стая № 1
с площ от 26,65 кв.м; заедно с магазин с площ от 31,12 кв.м на партера,
построен над гаража и избените помещения; ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
С предявяването на иска ищците
отричат така заявените от тях права на собственост върху описаните обекти в
жилищната сграда, като към момента считат, че не са техни собственици, поради
което договорната ипотека се явява нищожна на основание чл.167 ал.3 от ЗЗД. В
хода на производството ищците излагат противоречиви твърдения относно спорната
собственост : с исковата молба твърдят, че описаната жилищна сграда в дворното
място е изградена въз основа на договор за групов строеж, чийто фактически
състав не е завършен, поради което всички собственици на дворното място са
обикновени съсобственици на построеното; в последното съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищците заявява, че процесната сграда, в която се
намират ипотекираните обекти, е строена като ЖСК; в устните състезания процесуалният
представител на ищците пледира, че сградата е изградена по стопански начин въз
основа на групов строеж от всички собственици. В обстоятелствената част на
исковата молба и уточняващата молба, депозирана преди размяната на книжа по
делото, ищците не са изложили твърдения, отричащи правото им на собственост
върху ипотекираните идеални части от дворното място, нито твърдения за
несъществуването на ипотекирания гараж с площ от 26,46 кв.м като самостоятелен
обект на правото на собственост, описан в актовете като прилежащ към
апартамента на ет.1 с площ от 56,88 кв.м. Подобни твърдения са въведени от ищците
за първи път в тяхна молба от 29.03.2019г., депозирана в указан от съда срок за
отстраняване на нередовности на исковата молба, свързани с актуалната
индивидуализация на имотите с оглед определянето на цената на иска и вписването
на исковата молба. Тези твърдения и представените за тях доказателства са
нововъведени в спора след изтичането на преклузивния срок по чл.372 ГПК. Тези
нови твърдения – за несъщестуване на ипотекирания гараж и за разпореждане с
част от притежаваните идеални части от дворното място още през 1996г. не се
квалифицират като уточнения на исковата молба, свързани с индивидуализацията на
имотите, и тъй като са преклудирани не са надлежно приобщени в обхвата на спора,
който съгласно заявеното от ищците по реда на чл.127, ал.1, т.4 и чл.372 ал.2
от ГПК включва само невъзникването в техния патримониум на правата на
собственост върху описаните в исковата молба обекти – апартамент от 143,98
кв.м, апартамент от 56,88 кв.м, към който гаражът е прилежащо помещение, и
магазин от 31,12 кв.м.
При съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема, че ищците не опровергават
успешно удостоверените в констативните нотариални актове от 1996г. и от 2004г.
възникнали за тях права на собственост върху описаните имоти. По спорния въпрос
за доказателствената сила на констативните нотариални актове за право на
собственост върху недвижим имот е постановена задължителна за съдилищата
съдебна практика - тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013г. по тълк. д. № 11/ 2012г.
на ОСГК на Върховния касационен съд. При съобразяване с тази практика
настоящият съд приема, че като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост
констативният нотариален акт има обвързваща доказателствена сила, която
задължава съда да приеме, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
Именно в това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост - правният извод на нотариуса за
съществуването на удостовереното право се счита за верен до доказване на
противното. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо при
условията пълно доказване да се установи, че титулярът не е собственик, като
доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154, ал.1 ГПК – носи
се от оспорващото лице, което се ползва от отричането на удостовереното право.
В настоящото производство тази доказателствена тежест се носи от ищците, които
отричат верността на удостоверените в тяхна полза права на собственост. Тази
доказателствена тежест е надлежно указана на страните с проекта за доклад на
съда по чл.374 ал.2 от ГПК, съобразно който делото е докладвано в съдебно
заседание по реда на чл.375 ал.1 от ГПК. По делото такова опровергаване не е
успешно проведено, като липсват доказателства въз основа на които да се направи
извод за невярност на представените констативни нотариални актове. Напротив
установява се, че ищците надлежно са декларирали процесните имоти пред Община
Бургас – с декларации по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък на недвижимите
имоти, като са заплащали дължимите данъци, през 2005г. ищцата Г.А. е
ипотекирала същия процесен имот за обезпечаване на други два банкови кредита, а
свидетелските показания сочат на несмущавано упражняване на правото на владение
на процесните имоти от страна на ищците.
По изложените съображения съдът
приема, че ищците не са опровергали верността на издадените в тяхна полза
констативни нотариални актове, които надлежно удостоверяват правата им на
собственост върху описаните имоти. Поради това при учредяването на атакуваната
договорна ипотека ищците са били собственици на ипотекираните имоти и не е
налице соченото противоречие с нормата на чл.167 ал.3 от ЗЗД, респективно не е
налице предявеното в настоящото производство основание за нищожност на
договора. Поради това предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
ищците дължат на ответника направените по делото разноски, които съобразно
представения списък са в размер на общо 5 076 лв. Неоснователно е ищцовото
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение по делото в размер на 5 000 лв., тъй като с оглед цената на
иска това възнаграждение е определено под минималния размер, установен от нормата
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска Д.К.А. с ЕГН **********, Д.И.А. с ЕГН ********** и Г.Д.А. с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес *** – адвокат Р.Т., да бъде установена по отношение на „Банка Пиреос България“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”,
бул.„Цариградско шосе” № 115Е, представлявана от изпълнителните директори Емил
Ангелов Ангелов, Йоанис Кириакопулос, Любомир Игнатов Пунчев, със съдебен адрес
*** – адвокат Т.Ч. и адвокат Н.К., нищожност
на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 200, т.І, д. № 166/ 17.08.2007г.
на нотариус с рег. № 533 в регистъра на НК, като учредена от несобственици на
следните ипотекирани имоти : самостоятелен обект в сграда - жилище, апартамент
с идентификатор 07079.607.222.1.8, с площ от 143,98 кв.м, с адрес гр.Бургас,
ж.к.“Лазур“, ул. Батак № 21, ет.5, ап.8; самостоятелен обект в сграда – апартамент
с идентификатор 07079.607.222.1.1 с площ от 56,88 кв.м, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Лазур“,
ул.“Батак“ № 21, ет.1, ап.1, ведно с гараж – подземен с площ от 26,46 кв.м; и самостоятелен
обект в сграда – магазин с идентификатор 07079.607.222.1.13 с площ от 31,12
кв.м, построен над гаража и избените помещения, с предназначение : гараж, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена.
ОСЪЖДА Д.К.А.
с ЕГН **********, Д.И.А. с ЕГН ********** и Г.Д.А. с ЕГН **********, всички със
съдебен адрес *** – адвокат Р.Т., да
заплатят на „Банка Пиреос България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Младост”, бул.„Цариградско шосе” № 115Е,
представлявана от изпълнителните директори Емил Ангелов Ангелов, Йоанис
Кириакопулос, Любомир Игнатов Пунчев, със съдебен адрес *** – адвокат Т.Ч. и
адвокат Н.К., направените по делото разноски в размер на 5 076 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :