О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
гр.
Хасково, 09.01.2019 год.
Хасковският окръжен
съд…………………………………………………….………………………..……
в закрито заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря………………………………………...…………………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………...………….като разгледа докладваното от съдия И В А
Н О В А ……….……в.ч.гр.д. № 843 по
описа за 2018 год., взе предвид
следното:
Производството
е по чл.248, ал.3, вр. чл.274 – чл.279
от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА
– К.М.К. е останала недоволна от
определение № 1700 от 26.11.2018 год., постановено по гр.д. № 2856 / 2017 год.
по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлена молбата й за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските, поради което го
обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови
друго, с което уважи искането.
В
срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор от В.А.П..
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по гр.д. № 2856 / 2017 год. по описа на районен съд - Хасково е образувано по
искова молба, подадена от К.М.К. против В.А.П.
с искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Ц., да се определи местоживеенето на детето при майката, режим на лични контакти с бащата и месечна
издръжка в полза на детето. С исковата молба е направено и искане за присъждане
на разноски по делото - държавна такса в размер на 80 лева, съгласно вносна
бележка от 14.11.2018 год. и възнаграждение
за адвокат, определен на 300 лева с договор за правна защита и съдействие от
14.11.2018 год., изплатено в брой, поддържано и с представена по делото
окончателна справка по чл.80 от ГПК.
С
решение № 582 от 22.10.2018 год., постановено по посоченото по-горе дело, първоинстанционният
съд е уважил исковете.
В
срока по чл.248 от ГПК от ищцата е постъпила молба с искане за изменение на
решението в частта за разноските и за присъждането им.
С
определението – предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е
отхвърлил молбата, приемайки, че правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не намира приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК,
производството по което имало характер на спорна съдебна администрация и разноските оставали в тежест на всеки от
родителите, както са направени.
Определението
е съобщено на жалбоподателката на 28.11.2018 год., а подадената от нея жалба е
приета в съда на 28.11.2018 год., от което следва извода, че е постъпила в
срока за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е и основателна, по
следните съображения: Действително по въпроса за дължимостта на разноските в
производство по съдебна администрация, каквото е и това по чл.127 от СК – спор
относно родителските права, е налице противоречива съдебна практика, при прегледа
на която съдът установи, че преобладаващо е становището за приложение на общите
правила, уредени в чл.78 от ГПК, обективирано в определение № 680 от 23.07.2018
год., постановено по гр.д. № 355 / 2018 год. на ВКС, IV ГО; определение № 306 от 04.09.2017
год., постановено по ч.гр.д. № 2722 / 2017 год. на ВКС III, ГО;
определение № 252 от 25.09.2015 год., постановено по гр.д. № 3895 / 2015 год.
на ВКС, II ГО, според
които производствата по спорна администрация на отношенията родители и деца не
са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми относно
отговорността за разноските по тези
производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл.78
от ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за
отговорност за вреди от неоснователни действия. В обратна насока е становището,
възприетото с определение № 385 от 25.08.2015 год. на ВКС по ч.гр.д. № 3432 /
2015 год. на ВКС, I ГО, според
което разпоредбата на чл.78 от ГПК не намира автоматично приложение в
производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или
отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от
страна на съда за тяхното упражняване.
Настоящият
въззивен състав споделя преобладаващото становище, поради това, че от една
страна липсва специална норма, която да дерогира приложението на общата,
визирана в чл.78 от ГПК. От друга, в настоящия казус произнасянето на
първоинстанционният съд по въпроса за
месечната издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, е по предявен иск по чл.143 от ГПК, а не в изпълнение на
служебното начало. От друга страна, доколкото защитата на интереса на детето,
имащ приоритет в производство по чл.127 от СК, е в резултат на процесуално
поведение само на единия от родителите, необосновано би било на същият да се
възложат и разноските по делото, при уважаване на иска и при проявено от другия
родител бездействие – процесуално и извънпроцесуално.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено
и се уважи молбата на ищцата да изменение на постановеното от първостепенния
съд решение в частта за разноските, като направените от нея такива в размер на
380 лева, й бъдат присъдени.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
Определение № 1700 от 26.11.2018 год., постановено по гр.д. № 2856 / 2017 год.
по описа на Районен съд – Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Решение 582 от 22.10.2018 год.,
постановено по гр.д. № 2856 / 2017 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта
за разноските, като:
ОСЪЖДА
В.А.П., ЕГН ********** да заплати на К.М.К., ЕГН ********** сумата в размер на
380 /триста и осемдесет/ лева – деловодни разноски, направени в производството пред първоинстанционния съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: