Определение по дело №16913/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5961
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 18 март 2021 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20181100516913
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………….

 

гр. София, 07.03.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 07.03.2019 г. в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Костадинова О.М.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков

Радостина Данаилова

като разгледа докладваното от  съдия Вълков ч.гр.д. № 16913 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба на Т.Д.Н.  срещу отказ на частен съдебен изпълнител Н.М., постановен по изпълнително дело № 2012841041227282012 г. В жалбата се твърди, че след проведена публична продан с влязло в сила постановление й е възложен недвижим имот като навежда довод, че е собственик на имота, считано от 01.10.2015 г. Съдебният изпълнител отказал да я въведе във владение с аргумент, че изпълнителното производство е спряно по силата на обезпечителна заповед. Застъпва довод, че тъй като въводът във владение не е изпълнително действие, издадената обезпечителна заповед след като постановлението за възлагане е влязло в сила й е непротивопоставима. Иска се отказът да бъде отменен.

По жалбата чрез електронна поща е постъпил отговор от името на Я.С. – длъжник в изпълнителното производство. Софийски градски съд не е включен в електронния портал с произтичащата от това възможност за кореспонденция по електронен път, поради което процесуалното действие не е извършено в прецписаната за целта форма. Същевременно предприемането му след указания от закона срок, предвид нормата на чл. 64 ал. 1 ГПК, съдът не дължи съдействие за съобразяване на процесуалното действие с изискуемата в случая форма.

В обясненията си по реда на чл. 436 ал. 3 изр. второ ГПК, съдебният изпълнител  Н. М. сочи, че постановлението за възлагане е влязло в сила на 01.10.2015 г., но на 23.10.2015 г. по делото е депозирана обезпечителна заповед, издадена на 12.10.2015 г. и е разпоредено спиране на изпълнителното производство. При тези обстоятелства съдебният изпълнител е разпоредил спиране на изпълнителното производство, което счита да препятства и въвода във владение.

По допустимостта на жалбата

Настоящият състав приема, че липсва подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435 ГПК.

Процесуалният закон лимитативно очертава както подлежащите на обжалване действия, така и легитимираните да обжалват лица. Както посочва и жалбоподателката въводът във владение въз основа на постановление за възлагане не съставлява изпълнително действие. С влизане в сила на постановлението за възлагане приложеното в случая изпълнително действие е осъществено. Принудата, заместваща липсващото доброволно изпълнение на обективираното в изпълнителния лист притезание е довела до осребряване на имуществото, обект на изпълнение. Настоящият състав споделя довода, че нормата на чл. 498 ГПК задължава съдебния изпълнител да въведе във владение купувача. Както отбелязва и жалбоподателката обаче това действие не касае процесуалното отношение взискател-длъжник, а съставлява облекчен ред за обезпечаване правото на собственост на купувача. Поради тази причина и от купувача не се изисква активност, за да бъде осъществен въводът във владение. Задължението за съдебния изпълнител произтича пряко от закона. Пасивната легитимация на заварените в имота лица не ги определя като длъжници по смисъла на чл. 435 ГПК, поради което и за тях е открит пътят да се противопоставят на въвода, при изрично предписан ред – утвърждавайки правото си на собственост в исково производство. По тези съображения настоящият състав приема, че нито купувачът придобива качеството взискател по смисъла на чл. 435 ГПК въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, а заварените в имота лица не получават нито качеството длъжник, нито трето лице с гарантирана им възможност за защита при условията и по реда на чл. 435 ГПК.

Разширителното тълкуване на понятието взискател не се налага и поради наличие на друг ред за защита. Незаконосъобразен отказ за оказване на дължимо съдействие по чл. 498 ал. 2 ГПК дава основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител, съответно имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител – чл. 74 ЗЧСИ (претърпяна загуба, включително направени разноски за защита на твърдяното си право на собственост при условията на чл. 108 ЗС и пропуснати ползи, когато са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен отказ). Съображения за ефикасност на различните средства за въвод в имот, придобит на публична продан не са в състояние да обосноват разщирително тълкуване на процесуална норма.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Д.Н. срещу отказ на частен съдебен изпълнител Н.М., постановен на 11.10.2018 г. по изпълнително дело № 2012841041227282012 г. да бъде въведена във владение при условията на чл. 498 ГПК.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –София в 7-дневен срок от съобщението.

На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.

           

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: