№ 414
гр. П., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100035
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р.А.М., ЕГН
********** от гр. П., *** против “Топлофикация-П.” АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не
му дължи сумата в размер на 3499.11 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл., сумата от 623.42 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г.
до 11.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3499.11 лв., считано от
датата на подаване на заявлението - 04.06.2012 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото в размер на 82.45 лева, държавна такса и 400.00
лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
06.12.2012 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д.№ *** г.
на ЧСИ Е.Д., а в последствие изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ – А.В.. Моли да и бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД е подал отговор, с
който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен, тъй като са
били предприети действия водещи до прекъсване на давността и вземането обективирано в
1
процесния изпълнителен лист е дължимо. Противопоставил е възражение по отношение на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. В., която поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи, като на ищцата се присъдят сторените
разноски по делото, като на адв. В. се определи адвокатско възнаграждение при условията
на чл.38 от ЗА, тъй като е представлявала безплатно ищцата в хода на делото.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са
допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че
на 06.12.2012 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, на основание заповед № 2178 от 05.06.2012 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била
осъдена да му заплати сумата от 3499.11 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 623.42
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009 г. до 11.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3499.11 лева,
считано от датата на подаване на заявлението – 04.06.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 82.45 лева държавна
такса и 400.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По молба от ответното дружество от 05.08.2013 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В молбата са
посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното
изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело на ищцата е връчена
покана за доброволно изпълнение на 23.09.2013 г., като след подаване на молбата за
образуването му, по изпълнителното дело са извършвани множество справки насочени към
установяване имущественото състояние на длъжника.
С молба от 29.06.2016 г. взискателят по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да
извърши справка в ТД на НОИ, като в случай, че се открие секвестируем трудов или
приравнен на трудов доход, както и пенсия, са поискали да бъде наложен запор до пълното
погасяване на задължението по делото. По тази молба при ЧСИ не са извършвани
проучвания, нито са налагани запори.
2
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
Видно от отбелязването направено от ЧСИ върху изпълнителният лист, образуваното
при ЧСИ – Е.Д. изп.д. № *** г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
14.01.2020 г.
По молба на ответното дружество и въз основа на издадения изпълнителен лист на
06.12.2012 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, при ЧСИ – А.М. е образувано изп.д. № *** г. По
същото със запорно съобщение от 24.09.2021 г. до *** е наложен запор върху сметката на
ищцата, до размера на вземането по образуваното при ЧСИ изпълнително дело, но няма
данни същия кога е получен от третото задължено лице. По изп. д. № *** г. по описа на
ЧСИ А.В. няма данни същото да е прекратено.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването
на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416
от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на
преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
3
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 06.12.2012 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело №
*** г. , която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 06.12.2012 г. до образуване
на изпълнителното дело - 05.08.2013 г., е изминал период от около девет месеца, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 05.08.2013 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по същото няма извършени
действия насочени към прекъсване или спиране на давността. При това положение в
4
продължение на повече от две години след 05.07.2013 г. взискателят не е поискал
извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е
перемирано към 05.08.2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона,
независимо, че от ЧСИ към този момент няма постановление за неговото прекратяване.
Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
едва на 14.01.2020 г., но липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото
прекратяване към 05.08.2015 г. не се отразява на прекратяване на изпълнителното дело по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е
настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС.
Предвид изложеното, последното действие по принудително събиране на дълга,
годно да прекъсне давността, е молбата на ответника за образуване на изпълнителното дело
от 05.08.2013 г., в която е насочил изпълнението чрез налагане на запор върху трудовото
правоотношение на длъжника или върху получаваната от него пенсия. След тази дата по
изпълнителното дело няма предприети други действия, годни да прекъснат давността.
Както вече бе посочено по – горе с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
5
на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г.,
давността по изпълнителното производство е спряла да тече. Спирането на давността е
преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, макар че прекратяването на изпълнителното дело
по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило на 05.08.2015 г., т.е. след
обявяване на тълкувателното решение, но с обявяването на тълкувателното решение на
26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова
пет годишна давност, която е изтекла на 26.06.2020 г. Второто изпълнително дело – изп.д. №
*** г. по описа на ЧСИ – А.В. е образувано на 17.08.2021 г., т.е. след изтичане на пет
годишния давностен срок, поради което и към датата на неговото образуване, а и към датата
на предявяване на иска 05.01.2022 г., обективираните в процесния изпълнителен вземания
на ответното дружество са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
Що се отнася до депозираната молба от 29.06.2016 г. по изп.д. № *** г. по описа на
ЧСИ Д. от ответното дружество, дори да се приеме, че същата прекъсва давността, тъй като
към тази дата ЧСИ не е прекратил производството по образуваното при него изпълнително
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, то следва да се има предвид, че по нея няма
извършени действия по принудително събиране на дълга насочени към прекъсване на
давността. В самата молба е посочен способ на изпълнение, поради което и неизпълнение на
задълженията от страната на ЧСИ не може да се вмени във вина на взискателя, но
предвидената в чл.117, ал.2 от ЗЗД 5-годишна давност е изтекла към 29.06.2021 г. Второто
изпълнително дело – изп.д. № *** г. е образувано при ЧСИ М. на 17.08.2021 г. От тук следва
извода, че към датата на неговото образуване при ЧСИ – А.М., пет годишната давност по
чл.117, ал.2 от ЗЗД е изтекла, и вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност.
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените по делото разноски, като
на адв. В. се определи адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна
помощ на ищцата. С определение от 11.01.2022 г. ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса по настоящото дело. Няма представени доказателства, от които да е се
установи направени разходи от ищцата в хода на производството.
В настоящето производство ищцата е била представлявана безплатно от адв. В.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид направените възражения
от ответника, и предвид защитавания материален интерес, съдът намира че дължимото
адвокатско възнаграждение на адвоката представлявала безплатно ищцата в хода на делото,
следва да бъде определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в минимален размер от 552.35 лева,
което следва да бъде възложено върху ответника.
6
С оглед изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Тъй като делото е било решено в полза на лице освободено от заплащане на
държавна такса, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимата държавна такса в размер на
184.20 лева, следва да бъде възложена върху ответната страна, която следва да бъде внесена
в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.П., ***, че Р.А.М., ЕГН
********** от гр. П., *** НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********
изпълнение на сумата от 3499.11 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. включително, сумата от 623.42 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г.
до 11.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3499.11 лева, считано от
датата на подаване на заявлението – 04.06.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 82.45 лева държавна такса и
400.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 06.12.2012 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д.№ ***
г. по описа на ЧСИ Е.Д., а в последствие изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ – А.В..
ОСЪЖДА “Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.П., ***,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Л. В., член на Адвокатска колегия-П., личен № ***, със служебен
адрес: гр. П., *** сумата от 552.35 лева, представляваща възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на Р.А.М., ЕГН ********** по гр.д. № 0035/2022 г. на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК “Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********,
адрес на управление: гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ в приход на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – П. на сумата от 184.20 лева, представляваща държавна такса, по
предявения от Р.А.М., ЕГН ********** иск с правно основание чл.439 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7