РЕШЕНИЕ
№ 716
Хасково, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО С. ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 517 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от С. Ш. С. от
[населено място], действащ чрез пълномощник, против Решение № 44/13.02.2023г.
постановено по а.н.д.№ 20225630200572 на РС-Харманли.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила, като не съответства и на целта на закона. Според
касатора изводите на съда били неправилни, а решението съдържало бланкетни
мотиви. Сочи се, че с нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвеждал
забрана за водачите на м.п.с. да използват пътища отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора или товари. За да се приемело обаче, че това нарушение е
извършено било необходимо да се докаже, че водачът умишлено и демонстративно е
допуснал да изгуби контрол върху автомобила, чрез форсиране на двигателя и
превъртане на задните гуми, т.е. извършил е т.нар. „дрифт“. Липсвало легално
определение за този начин на шофиране, но в практиката било възприето, че това
е техника на управление на автомобила, характерна с умишленото му извеждане от
водача извън контрол, чрез форсиране и презавиване, което водело до загуба на
сцепление на задните колела и движение на автомобила напречно на завоя под
влияние на тежестта и инерционния момент. От доказателствата по делото и
разпитаните свидетели се установявало, че касаторът не бил извършил вмененото
му нарушение, като не бил преднамерено и умишлено извеждал извън контрол
управлявания от него автомобил и не бил използвал посочения пътен участък за
други цели- в несъответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари. От показанията на свидетелите очевидци, возещи се в автомобила
управляван от оспорващия ставало ясно, че загубата на контрол върху моторното
превозно средство била за кратко време и по скоро се дължала на неопитност на
водача. Разпитаните свидетели - актосъставител и свидетел по акта не били
очевидци и свидетели на нарушението и съдът превратно и необективно оценил
показанията им, поради което достигнал и до неправилни и необосновани изводи за
доказаност на нарушението и неговото авторство.
Наред с това се твърди, че в АУАН и НП не се
съдържа посочване на различната цел от тази за превоз на хора и товари, с която
касаторът да бил извършил описаните действия. Липсата на надлежно отразяване на
всички елементи от състава на нарушението съставлявало съществено процесуално
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
което водело до накърняване правото на защита на касационния жалбоподател и
било основание за отмяна на обжалваното НП.
Излагат се и доводи, че инцидентът не се е
случил на посоченото в АУАН и НП място, а именно на кръстовището между улиците
„П.“ и [улица]в [населено място], а на кръстовището на улиците *** и [улица].
Мястото на извършване на деянието било съставомерен признак на деянието и същия
подлежал на пълно и главно доказване. Изцяло в тежест на административния орган
било да докаже релевантните за отговорността на нарушителя факти, вкл. че
описаното в АУАН и НП място на нарушението отговаря на действителното такова. В
случая от материалите по делото не се доказвало по несъмнен начин, че мястото
на нарушението е посоченото в АУАН и НП. Това обстоятелство представлявало
съществено процесуално нарушение и водело до накърняване правото на защита на
наказаното лице.
По изложените съображения се моли за отмяна на
обжалваното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съображенията за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт се доразвиват в писмени защити на процесуални
представители на оспорващия, представени съответно с вх.№ 6990/19.09.2023г. и
вх.№ 7002/20.09.2023г.
Ответникът – Началник РУ Харманли към
ОДМВР-Хасково, не ангажира становище по жалбата .
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд –Харманли е
потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 22-0271-000721 от
08.08.2022г. на ВПД Началник на РУ-Харманли в ОДМВР-Хасково, с което за
извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП)и на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, на С. Ш. С. е било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца“.
За да потвърди наказателното постановление
районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазените
съществени процесуални изисквания, нарушението е доказано и наказанието за
същото е правилно определено и индивидуализирано, като случаят не е маловажен.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение
за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Касационният състав изцяло споделя извода на
районния съд в насока липса допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство. Противно на изложеното от
касационния жалбоподател, актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а наказателното постановление издадено от компетентни органи, оправомощени със
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Актът е
издаден в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а НП в шестмесечния срок от съставяне
на АУАН, поради което не е допуснато нарушение на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Както
АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити предвидени в чл.42,
ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението съдържащо
всички елементи от състава му посочен в чл.104б, т.2 от ЗДвП. Не се споделят
възраженията на касатора, за това че в АУАН и НП не е посочена различната цел
от тази за превоз на пътници и товари. В двата акта ясно е посочено, че пътят
по който оспорващият се е движел с автомобила си не е ползван в съответствие с
неговото предназначение за превоз на пътници и товари, като е описана техника
на шофиране, която съобразно сформираната практика представлява т.нар. „дрифт“
и която безспорно е в несъответствие с обичайното предназначение на пътищата за
обществено ползване. Неоснователно се твърди и че съдът е градил изводите си
въз основа на недопустими доказателства- докладни записки и писмени обяснения.
Писмените обяснения и докланите записки са събрани в хода на образуваното
административно-наказателно производство, част са образуваната
административно-наказателна преписка, приети са като доказателства по делото и
не съществуват процесуални пречки същите да бъдат обсъждани от въззивния съд.
Обоснован е и изводът на районният съд за
доказаност на вмененото на касатора нарушение.
Съгласно чл. 104б, т.2 от Закона за движение по
пътищата на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Няма спор по делото, че на визираната в АУАН
дата и час касаторът е имал качеството на „водач“ на м.п.с., като е управлявал
собствения си л.а. марка“Мерцедес“ Ц 220 ЦДИ с рег. № [рег. номер] в [населено
място]. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които както се
посочи правилно са обсъдени от районния съд, се установява, че нарушението е
осъществено именно на конкретното посочено в АУАН и НП място - кръстовището
между [улица]и [улица]. В тази насока са както обясненията на самия нарушител и
лицето пътуващо в автомобила му по време на осъществяване на деянието, което е
пряк свидетел очевидец, така и описаното в докладната записка съставена от
другия свидетел очевидец на деянието – ст.инспектор Г. П.. От същите става ясно,
че т.нар. „дрифт“ е започнал от кръстовището на [улица]и [улица], и
продължавайки по последната е приключил на [улица], където управлявания от
касатора автомобил е бил спрян от ст. инспектор П.. От приобщените писмени
доказателства и от показанията на св. М. и св. К., безспорно се установява,
констатираната от районния съд фактическа обстановка, а именно че на
13.07.2022г. в 20.44ч. С. Ш. при цитираното управление на автомобила си е подал
рязко газ, повишил е обортите на двигателя, при което автомобилът се е завъртял
на 90 градуса, след което описвайки въртеливи движения със задната част на
автомобила в посока ляво-дясно на посоката на движение с висока скорост е
навлязъл в еднопосочно ориентирано движение по ул. П.. Безспорно осъществявайки
тези действия касационният жалбоподател не е ползвал процесния път за
обществено ползване по предназначение , а за осъществяване на т.нар.„дрифт“.
От показанията на св. Н. и св. Н. също се
установява обстоятелствата относими към поведението на наказания и свързани с свързано
с подаване на повече газ, и завъртане на автомобила. Правилно районният съд не
е кредитирал показанията на св. Н. и св.Н. относно причините за завъртане на
автомобила, предвид близките им приятелски отношения с наказания и
изолираността им от събрания доказателствен материал.
За това виновно ли е извършено едно деяние
представляващо административно нарушение, следва да се съди от установените
обективни действия на дееца, а не от неговите или на разпитани свидетели
обяснения, респ. показания. От така установеното и описано по-горе поведение на
касатора, настоящия състав достига до извода, че поведението му в случая е
осъществено при условия на пряк умисъл.
Не се споделят и доводите на жалбоподателя, че в
разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП липсвало
предложение 3, доколкото от съдържанието й е видно, че предвидените там
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца и глоба 3 000 лв. се налагат на водач, който: 1) oрганизира, или 2)
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или 3) ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
От гореизложеното касационната инстанция достига
до извода, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон,
приемайки за установени по несъмнен начин всички елементи от обективната и
субективната страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/13.02.2023г. постановено по а.н.д.№ 20225630200572 на
РС-Харманли.
Решението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
||
|
Членове: |