№ 28
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000263 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 261546/26.11.2021год., постановено по т.д.№ 1508/2020год. по описа на СГС
„ Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД е осъдено на
основание чл. 327, ал.1 от ТЗ да заплати на „ Университетска специализирана болница за активно
лечение на онкология“ ЕАД сума в размер на 85 527.15 лева , представляваща дължима цена за
предоставени услуги по договор № Д1-16/20.06.2013 год. и издадени фактури ,ведно със законната
лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2020 год. до
окончателното плащане като е отхвърлен иска за главница за разликата до пълния предявен размер
от 153 477.29 лева и за периода от 01.01.2017 год. до 10.08.2017 год. като погасен по давност.
Със същото решение и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Специализирана болница за
активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД е осъдено да заплати на „ Университетска
специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД сума в размер на 20 655.64 лева ,
представляваща законна лихва за забава върху присъдената главница за периода от 10.08.2017год.
до 10.08.2020год. като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 45 425.84 лева
като погасен по давност.
С решението и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „Специализирана болница за
активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД е осъдено да заплати на „ Университетска
специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД разноски по делото в размер на
8 704.89 лева и съответно „Университетска специализирана болница за активно лечение на
онкология“ ЕАД да заплати на „Специализирана болница за активно лечение на хематологични
заболявания „ ЕАД разноски по делото в размер на 233.08лева.
В частта на решението, с която са уважени предявените от „Университетска
специализирана болница за активно лечение на онкология“ ЕАД искове е подадена въззивна
жалба от „ Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД .В
тази си част първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно като
постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства и се
прави искане да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с
1
произтичащите от това последици. Във въззивната жалба се поддържа ,че решението е
постановено в противоречие на разпоредбата на чл.116, б. „А“ от ЗЗД и чл.235, ал.1 е ал.2 от ТЗ ,
доколкото в него е прието че сумите по процесните фактури за периода от 01.05.2016год. до
31.12.2016год. са дължими и не са погасени по давност към датата на предявяване на иска. В тази
връзка се поддържа ,че с потвърдително писмо № 616 от 17.03.2017год. СБАЛХЗ ЕАД не е
извършило признание на дължимите суми по фактурите и не е налице признание на дълга, годно
да прекъсне давността както е приел първоинстанционния съд. Поддържа се също така , че
потвърдителното писмо не е подписано от изпълнителния директор на дружеството , а от главния
му счетоводител , поради което не би могло да се приеме , че изхожда от него. Главният
счетоводител на болницата никога не бил упълномощаван да представлява дружеството, нито да
извършва признание на негови задължения, поради което процесното потвърдително писмо не е
обвързвало „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД и
не можело да се тълкува като признание на задължения по чл.116, б. “а“ от ЗЗД. Счита се ,че
решението за дължимостта на сумите по процесните фактури се основавало на неподписан
документ – „Справка за контрагент за синтетична сметка / подсметка/ с дата за работа
31.12.2016год.“, която не е и приложение към потвърдителното писмо както бил приел съда. Сочи
се ,че първоинстанционният съд се бил позовал на този документ, въпреки възражението за
допускането му като доказателство по делото и липсата на подпис върху него.
В подаден писмен отговор „ Университетска специализирана болница за активно лечение
по онкология“ ЕАД са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Определя като правилни изводите на първоинстанционния съд че потвърдително писмо с изх.№
616/17.03.2017год. представлява едностранно изявление по см. на чл.44 от ЗЗД, което е с
последици по чл. 116, б.“ а“ от ЗЗД, предвид липсата на противопоставяне от страна на
представляващия веднага след узнаването му- чл. 301 от ТЗ. Поддържа се ,че давността е
прекъсната и с вписването на дълга в справките декларации на търговеца по ЗДДС и ползването на
данъчен кредит. Изразява се становище ,че не било вярно , че потвърдителното писмо било
подписано единствено от Главния счетоводител, като се твърди ,че върху него фигурира и втори
подпис-на изпълнителния директор на дружеството по –това време- проф. д-р Г. М.. Твърди , че
главният счетоводител е бил упълномощен от изпълнителния директор да извърши потвърждение
на разчетите към 31.12.2016год. и това било видно от резолюция на проф. М. , поставена върху
писмо с негов вх.№ 129/15.02.2017год. и изх.№ 06-00-74/15.02.2017год.Счита ,че признание на
дълга съставлява и включването на процесните фактури в дневниците за покупки и в справките-
декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит , което съгласно съдебната практика
съставлявало прекъсване на давността, доколкото съставлявало недвусмислено изявление за
задължението към кредитора пред държавен орган. Поддържа се , че вземанията на СБАЛХЗ не
били периодични , както бил приел първоинстанционния съд ,поради което не се погасявали с
кратката 3 годишна давност, а с общата 5-годишна давност. Исковата претенция не била обвързано
с договор, вземанията произтичали от отделни фактури, а не от договорни отношения , поради
което била приложима нормата на чл.110 от ЗЗД и съответно дори и да се приеме , че
потвърдителното писмо не съставлява признание по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, то да се
приеме , че вземанията по процесните фактури не са погасени по давност поради приложимостта
към тях на чл. 110 от ЗЗД.
Срещу решението, но в отхвърлителната му част, е подадена въззивна жалба от „
Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД. В жалбата се
твърди ,че в обжалваната му част решението е неправилно поради допуснато нарушение на
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост/по отношение
на размера на присъдената неустойка по чл.86 от ЗЗД/ и се прави искане в тази си част решението
да бъде отменено и постановено ново за уважаване на исковите претенции в пълния си предявен
размер. Счита се за неправилен извода на съда , че вземанията по процесните фактури са
периодични и се погасяват с кратката 30 годишна давност и се излагат доводи за това ,че се
погасяват с 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД. В тази връзка се сочи ,че исковата претенция не
е обвързана с договор и че произтича от процесните фактури. Неправилен бил и извода на съда ,че
липсвали доказателства за прекъсване на давността за периода от 01.01.2017год. до
10.08.2017год.Такива доказателства били налични по делото , а именно- потвърдително писмо от
20.02.2019год., с което ответникът- „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания „ ЕАД бил потвърдил задълженията си към жалбоподателя към
31.12.2018год. в размер на 1 050 204.23лева, както и Годишен доклад за дейността и ГФО за
2
2017год., обявен в ТРРЮЛНЦ, където на стр. 46, т.7 било посочено задължение към
жалбоподателя в размер на 922 000лева към 31.12.2017год. Тези доказателства съставлявали
според жалбоподателя извънсъдебно признание на ответника в първоинстанционното
производство по с. на ч. 116, б.“ А“ от ЗЗД, което не било съобразено от първоинстанционния
съд. В жалбата се твърди и наличие на грешка в изчисленията относно размера на лихвата по чл.
86 от ЗЗД , довела до присъждане на лихва в по-малък размер от действително дължащия се. При
уважаване на жалбата и присъждане на исковите претенции в пълния им предявен размер се
претендира присъждане и на разноски и за двете съдебни инстанции.
В подаден писмен отговор от „ Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания „ ЕАД се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба на
УСБАЛО ЕАД и се прави искане за нейното отхвърляне. Изложените доводи са идентични за
изложените такива в подадената от него въззивна жалба и касаят правното значение на
потвърдителното писмо . В допълнение са изложени доводи за това ,че и за периода от
20.06.2016год. до 31.12.2017год. страните са били обвързани от разпоредбите на сключения между
тях Договор № Д1-16/20.06.2013год.,поради което за вземанията за периода от 01.01.2017год.-
10.08.2017год.имат периодичен характер и се погасяват с кратката 3–годишна давност.
Поддържано е, че давността за горецитирания период не била прекъсната, поради наличието на
счетоводни записвания в счетоводството на СБАЛХЗ ЕАД , включително в ГФО от 2018год. и
потвърдително писмо от 2019год. При отхвърляне на жалбата се претендират разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от
посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона
от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, но
недопустимо тъй като е постановено по непредявен иск. Съображенията на съда за това са
следните :
СГС е бил сезиран с искова молба, подадена от „ Университетска специализирана
болница за активно лечение по онкология“ ЕАД срещу „ Специализирана болница за активно
лечение на хематологични заболявания „ ЕАД за главници по 109 броя фактури , описани в
приложение № 1 към исковата молба на обща стойност т 153 477.29 лева , представляваща сбор от
главници по 109 фактури , описани приложение № 1 към исковата молба и мораторна лихва върху
всяка една от главниците по 109-те фактури за тригодишен период назад от датата на предявяване
на исковата молба , така както е конкретизирано в справка към молба вх.№ 261551/17.09.2020год в
общ размер на 45 425.84 лева , , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между двете лечебни заведения бил сключен договор рег.
№ Д1-16/20.06.2013год. за междуболнично сътрудничество за предоставяне на немедицински
услуги , изменен със Споразумение № Д1-3#2/31.12.2015год. със срок на действие до
01.05.2016год., съгласно който двете лечебни заведения се били договорили съвместно да
заплащат консумативите и други разходи за общо ползваната от тях болнична сграда, а именно
разходи за електрическа енергия , за студена вода и за топлоенергия, разходи за абонаментна
поддръжка и сервиз на асансьори /5 на брой/ , разходи за извозване на битови отпадъци, разходи
за охрана на прилежащия сграден фонд и разходи за наем и поддържка на изтривалки, както и
СБАЛПО „ ЕАД да заплаща на ищеца и ползвания кислород от централната кислородна
инсталация. В исковата молба е посочено че необходимостта от съвместно заплащане на
консумативите произтичала от общото ползване на една болнична сграда като ищецът като
титуляр на партидите и възложител по договорите първо заплащал разходите на доставчиците,
които в последствие следвало да му се възстановят в размерите и по начина и в сроковете посочен
в договора от ответната болница. Сочи се , че след изтичане на договора страните не са сключили
нов, но са продължили да разделят по договорения начин консумативните разходи по
експлоатацията на сградата , ответникът продължил да приема фактурите на ищеца , да ги
осчетоводява в счетоводството си. Така се случило и през периода от 01.05.2016год. до
3
30.12.2017год., през който ищецът издал 109 фактури-процесните такива на обща стойност
153 477.29 лева , които въпреки приемането и осчетоводяването им не били заплатени от
ответната болница в срока по чл.303а, ал.3 от ТЗ. Сочи се, че дължимата сума не била заплатена
въпреки отправените неколкократни покани за доброволно изпълнение, въпреки че с
потвърдително писмо изх.№ 616/17.03.2017год. от ответника, с което бил декларирал, че
потвърждава за свои задължения към ищеца към 31.12.2016год. в размер на 841 561.58 лева, към
което потвърдително писмо имало детайлна справка за периода от 01.01.2015год. - 31.12.2016год.
че част от процесните фактури са получени от ответника и са надлежно отразени в счетоводството
му, а последното съставлявало признание за задължението и неговото съществуване. Тъй като
задължението по фактурите не било пратено в срок, то върху главниците се дължала и законна
лихва от датата на нейния падеж до датата на изтичане на 3-годишен период или до датата на
завеждане на исковата молба, възлизаща общо на сумата от 45 425.84 лева, както и законна лихва
върху главниците по 109-те фактури, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В подаден писмен отговор ответникът- „ Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания „ ЕАД е оспорил иска, като е направил възражение за нередовност на
исковата молба касателно основанието, въз основа на което се претендират процесните суми
доколкото те касаят период след изтичане срока на Договор Д1-16/ 20.06.2013год.
По същество оспорва твърденията че са му връчени процесните фактури, както и твърди,
че посочените във фактурите суми не отговарят на действително консумираната услуга и са
завишени, че не е ползвал кислород от централната кислородна инсталация през исковия период ,
поради което не дължи заплащането му, както и че исковите претенции за периода от
01.05.2016год. до 10.08.2017год. са погасени по давност на основание чл.111,б.“ В“ от ЗЗД.
Възражение за давност прави и по отношение акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД, която
оспорва и като неоснователна.
В допълнителна искова молба ищецът уточнява ,че вземанията му не произтичат от
сключения между страните договор рег.№ Д1-16/20.06.2013год., а от неизпълнението /не
заплащане / на сумите по процесните 109 фактури, но размерът на които се определял по начина ,
посочен в цитирания договор. Конкретизира, че след изтичане на договора , страните не са
сключили нов договор , но са продължили да разделят консумативните разходи за общата сграда,
по начина и при условията , визирани в него. Фактурите били осчетоводени в счетоводството на
ответника което доказвало съществуването на вземането по тях. Издадените фактури били
получени от ответника. Твърди , че ответника е ползвал кислород от централната кислородна
инсталация и че възражението за погасени по давност претенции е неоснователно , тъй като по
отношение вземането по процесните фактури не е приложима кратката 3-годишна давност, а
погасителната давност по чл.110 от ЗЗД от 5 години.
В допълнителен писмен отговор ответникът отново е възразил относно редовността на
исковата претенция. Отново е поддържал, че процесните фактури не са получени от него, оспорва
твърдението , че след прекратяване на договора са продължили с ищеца да разделят разходите
съобразно уговореното в договора, както и че по отношение на вземането е приложима общата
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Отново заявява, че в случая са налице периодични вземания
,които се погасяват с кратката погасителна давност по чл.111, б.“а“ от ЗЗД и че потвърдителното
писмо с изх.№ 616/17.03.2017год.не съдържа потвърждение на задължението по процесните
фактури, тъй като не изхожда от законен представител или пълномощник на СБАЛХЗ ЕАД.
Предявеният иск е квалифициран от СГС като иск по чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и е
уважен частично с обжалваното в настоящото производство решение. За да приеме исковата
претенция за основателна първоинстанционният съд е приел, че страните са били обвързани до
01.05.2016год. от сключен между тях Договор за междуболнично сътрудничество и предоставяне
на немедицински услуги като след изтичане на срока на договора и през процесния период са
продължили да прилагат неговите клаузи. Предвид на това е приел ,че договорът е продължил
своето действие и след изтичане на срока му , респ. че процесните 109 фактури са издадени за
услуги, уговорени в договора и след като сумите по тях не са платени ,то исковата претенция била
основателна . Приел е също така , че вземанията по фактурите са за повтарящи се през определен
период от време , еднородни по своя характер вземания, поради което са за периодични плащания
и по отношение на тях е приложима кратката тригодишна погасителна давност. За периода обаче
от 01.05.2016год. до 31.12.2016год. били налице факти, довели до прекъсване на давността, а
4
именно обективирано в потвърдително писмо изх.№ 616/17.03.2017год. потвърждение на
вземането , поради което за сумите по фактурите , издадени за цитирания по-горе период не са се
погасили по давност или искът е основателен за сума в размер на 85 527.15 лева . За останалата
част от исковия период -01.01.2017год. до 10.08.2017год. и за сумата от 67 950.14лева
първоинстанционният съд е приел, че иска е погасен по давност. Съобразявайки извършеното
погашение е приел също така ,че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен за сумата от сумата от
20 655.64 лева като дължаща се върху непогасената по давност главница от 85 527.15лева.
Съобразно така приетото, първоинстанционният съд е формулирал диспозитив , с който е
осъдил на основание чл.327, ал.1 от ТЗ „Специализирана болница за активно лечение на
хематологични заболявания“ ЕАД да заплати на „ Университетска специализирана болница за
активно лечение“ ЕАД сума в размер на 85 527.15 лева, представляваща дължима цена за
предоставени услуги по договор № Д1-16/20.06.2013год. и издадени фактури, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба -10.08.2020год. до
окончателното плащане и е отхвърлил иска за главница за разликата до пълния предявен размер от
153 477.29лева и за периода от 01.01.2017год. до 10.08.2017год. като погасен по давност.
Гореизложеното дава основание на настоящия състав да счита ,че с обжалваното решение
първоинстанционния съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената
част и петитума на исковата молба.
Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано
от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е
бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск
на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и
доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които
произтича спорното право.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по
начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията,
при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки
липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато
липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да
разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена
претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална
предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи
служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на
въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по
спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е
спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска.
Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от
ищеца твърдения и заявеното искане. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното
основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е
недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на
иска са фактите, въз основа на които ищецът претендира своето право.
В процесния случай , в обстоятелствената част на исковата молба са изложени
фактически твърдения за това ,че между страните по спора е бил сключен договор № Д1-16 за
междуболнично сътрудничество и предоставяне на немедицински услуги и че съгласно
уговорения в него начин и ред страните по него са разпределяли разходите във връзка с общото
ползване на сградата , находяща се в гр.София, ул.“ Пловдивско шосе“ № 6. Посочено е ,че срока
на действие на договора е изтекъл на 01.05.2016год. и че въпреки това през процесния период
страните са продължили да разпределят разходите по посочения в договора начин , да което са
5
издадени и процесните 109 фактури. Във всяка една от тези 109 фактури фигурирало описание на
стоката по вид ,стойност, начин на плащане ,наименование на страните и място на издаване,
поради което и съгласно възприетото в константната съдебна практика ,всяка една от тях , след
като е и осчетоводена в счетоводството на ответната болница, доказвала съществуването на
договорно правоотношение и на задължение за заплащане на сумата по фактурата.В
допълнителната искова молба и по повод конкретни възражения на ответника във връзка с
неяснота относно основанието на исковата претенция са потвърдени изложените по-горе
фактически твърдения . Отново е посочено ,че след изтичане на срока на договор № Д1-
16/20.06.2013год. на 01.05.2016год. страните не са сключвали нов такъв, че вземанията му не
произтичат от сключения договор, а от издадените 109 фактури, всяка една доказваща отделно
правоотношение между страните , въз основа на което се дължат сумите , посочи в тях. Това била
и причината по отношение вземанията по фактурите да се прилага давността по чл.110 от ЗЗД.
Така изложените от ищеца фактически твърдения са ясни и недвусмислени и сочат на
извод ,че предявената осъдителната претенция е за цената на стоките и услугите по 109 броя
фактури , издадени на различни дати и материализиращи съответния брой договори за покупко-
продажба на различни стоки и извършване на услуги, както и за лихви по чл.86 ЗЗД за забавата в
плащането по всеки един договор. Ищецът не само не твърди, но и категорично отрича Договор
№ Д1-16/20.06.2013год. за междуболнично сътрудничество и предоставяне на не медицински
услуги да е общ правопораждащ задълженията на ответника факт. Напротив , изрично и
категорично посочва както в исковата молба , така и в допълнителната искова молба че
претенцията му не е основана на посочения договор и че задълженията на ответника произтичат
от 109-те издадени и неплатени данъчни фактури. Напълно съответен на фактическите твърдения
в обстоятелствената част на исковата молба е и формулирания от ищеца петитум , който е за
присъждане на сумите по всяка една от фактурите и законна лихва върху всяка една от тях с
конкретно посочен период на забава. В исковата молба липсват твърдения и за продължаване
действието на Договор № Д1-16 през исковия период чрез конклудентни действия, обсъждано от
първоинстанционния съд м мотивите на постановения от него съдебен акт .
От така посоченото касателно основанието на предявения иск , съпоставено с
диспозитива на обжалваното решение е видно ,че първата съдебна инстанция се е произнесла по
иск , който не е бил предявен по делото. Приела е , че претенцията на ищеца произтича от факти,
които не само че не са твърдени от ищеца като правопораждащи правата му и при изричното му
изявление за противното.
В настоящия случай не се касае за неправилна правна квалификация , а за липса на
произнасяне по предявения иск. Не се касае и за произнасяне по нередовна искова молба, тъй като
същата отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. Обстоятелствената част на исковата молба
съдържа ясни и непротиворечиви фактически твърдения , годни за определяне на основанието на
предявената искова претенция и изложеното в обстоятелствената част съответства на
формулирания петитум.
Предвид изложеното , обжалваното решение се явява недопустимо като постановено по
незаявен от ищеца иск и следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК и
делото да се върне на СГС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по
действително предявения иск.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в
настоящето производство при спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СГС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Апелативен съд-София
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №261546/26.11.2021год., постановено по т.д.№
1508/2020год. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав.
ВРЪЩА делото на СГС , за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне
6
по предявения от „ Специализирана болница за активно лечение по Онкология“ ЕАД срещу „
Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания „ ЕАД иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7