Р  Е  Ш  Е НИЕ

№ 4

 

гр. Перник, 25.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Съдия: Михаил Малчев

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 776 по описа за 2020 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р.С.С. с ЕГН ********** срещу решение № 920512***/30.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 920512****/прот. № 2112-13-135#8/ от 26.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

В жалбата се сочи, че при постановяване на обжалваното решение директорът на ТП на НОИ – Перник е тълкувал превратно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО и не е отчел факта, че при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване жалбоподателят е с 50 % трайно намалена работоспособност и има повече от една година действителен осигурителен стаж. Поддържа, че в процесния случай разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КСО е приложима, тъй като в ЕР на ТЕЛК е посочена водеща диагноза „Аортна /клапна/ инсуфициенция“ с определена дата на инвалидизиране 14.02.2013 г., но в описанието на общото заболяване е посочен „вроден сърдечен порок“. В тази насока от използваните медицински термини става ясно, че при него трайното увреждане на здравето е настъпило по рождение. Заявява, че изискванията на чл. 74, ал. 3 от КСО са изпълнени, поради което отказът за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е неправилен и незаконосъобразен.

По изложените в жалбата, както и в съдебно заседание и в писмени бележки съображения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К.С. ***, се прави искане за отмяна на оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно, ведно с произтичащите от това последици, и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. С. оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Първоначално по процесната в настоящото производство жалба е било образувано по адм. дело №655/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, което е приключило със съдебно решение от 07.02.2020г. Това решение е обжалвано от Р.С.С. пред Върховния административен съд. С решение №15441/14.12.2020 г. по адм. дело №6249/2020 г., ВАС е отменил решението на състав на Административен съд - Перник по адм. дело №655/2019 г., като делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. С посоченото решение на ВАС са дадени задължителни указания за преценка за съответствие на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Перник с материалния закон и по-специално с чл. 74, ал. 3 от КСО

Административен съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р.С.С. с ЕГН ********** е подал заявление вх. №2112-13-135 от 12.04.2019 г., с което поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като декларирал, че има осигурителен стаж в Н.. Към заявлението приложил ЕР на ТЕЛК № 0930 от 033 от 27.02.2019 г., подробен медицински доклад, формуляр Е 207, копие на диплом за завършено висше образование, трудова книжка ****г. Впоследствие представил и други документи.

С експертно решение (ЕР) на ТЕЛК **** г. на жалбоподателя е била определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 50 % с начална дата 14.02.2013 г. Същата начална дата на инвалидизиране е посочена и в следващите експертни решения на ТЕЛК, включително ЕР ****г. на ТЕЛК за общи заболявания I-ви състав на **** АД. Видно от ЕР на ТЕЛК ****г., след преосвидетелстване, на Р.С.С. са определени 50 % трайна неработоспособност и срок на определения процент Т.Н.Р. до 01.02.2022 г. Въпреки отбелязването в частта „Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение“ към същото ЕР на ТЕЛК, че се касае за „пациент с установен от 2011 г. вроден порок на аортната клапа – бикуспидия с умерена регургитация“, комисията е определила дата на инвалидизиране 14.02.2013 г.

В хода на административното производство са събрани данни за осигурителния стаж на жалбоподателя. Установено е, че до датата на инвалидизиране (14.02.2013 г.) той е 00 год. 00 мес. 26 дни и съвпада по продължителност с действителния осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, а след 14.02.2013 г. - 01 год. 03 мес. и 02 дни. Към момента на произнасяне на административния орган осигурителният стаж на жалбоподателя в Н. не е потвърден, но е направена преценка, че същият няма пряко отноение към правото на лицето на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по българското законодателство, тъй като е положен след датата на инвалидизиране.

След анализ на горепосочените факти и обстоятелства, длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Перник издава разпореждане № 920512****/прот. № 2112-13-135#8/ от 26.06.2019 г., с което на Р.С.С. е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не отговаря на изискването на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО да има придобит общ осигурителен стаж до датата на инвалидизирането 1 година, от които 1/3 или 04 месеца действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, а има само 00 год. 00 мес. 26 дни. Отбелязано е също, че С. не попада в кръга на регламентираните изключения по чл. 74, ал. 3 от КСО, за които не се изисква осигурителен стаж, тъй като не е лице с вродено или придобито трайно увреждане до постъпване на работа.

Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Перник с жалба вх. № 1012-13-44/30.07.2019 г. В отговор на същата е постановено оспореното решение № 920512***/30.08.2019 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Перник, с което жалбата е оставена без уважение. Решението е връчено на жалбоподателя на 30.09.2019 г., видно от приложеното известие за доставяне към административна преписка. Жалбата срещу него е депозирана на 11.10.2019 г., което е видно от датата на положения върху нея печат.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение № 920512***/30.08.2019 г. е издадено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Перник, чиято компетентност произтича от чл. 117, ал. 1, т. 2, б .“а“ от КСО. Според тази разпоредба ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. По реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Предвид това, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган.

Индивидуалният административен акт е изготвен в предвидената от закона форма по чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59 от АПК, като съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба реквизити – наименование на органа, и на акта, адресат, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, указания относно органа и срока за обжалване, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с посочване на длъжността му.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основание чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК, съдът не намира, че при издаването на оспореното решение са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решението е произнесено след надлежно сезиране, като са обсъдени доводите на оспорващия и доказателствата в преписката.

При издаването му не е допуснато нарушение и на материалния закон. Между страните по делото няма спор по фактите: жалбоподателят Р.С. е лице с трайно намалена работоспособност – 50 %. Не се спори също, че до посочената в експертното решение на ТЕЛК дата на инвалидизиране – 14.02.2013 г., той е имал навършена възраст 20 години 09 месеца и 02 дни и зачетен до тази дата осигурителен стаж 00 год. 00 мес. 26 дни, който е и действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В случая началната дата на инвалидизиране  - 14.02.2013 г. е определена с експертни решения, които не са били обжалвани и са влезли в сила. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

Доколкото към определената от ТЕЛК/НЕЛК начална дата на инвалидизиране  - 14.02.2013 г. жалбоподателят е бил на възраст 20 години, 09 месеца и 02 дни и е имал осигурителен стаж 26 дни, то той не изпълнява условието за отпускане на пенсия за инвалидност по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. Този извод е потвърден и в мотивите на решение №15441/14.12.2020 г. по адм. дело №6249/2020 г. на ВАС.

Спорното в настоящото производство е дали жалбоподателят Р.С. отговаря на законовите изисквания за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, визирани в чл. 74, ал. 3 от КСО. Т.е. спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон.

Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по  чл. 74, ал. 3 от КСО възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Тези лица придобиват правото при една година действителен осигурителен стаж. В оспорения акт е констатиран осигурителен стаж, придобит от жалбоподотеля след датата на инвалидизирането му, с продължителност 01 година, 03 месеца и 02 дни. При тези данни пенсионният орган е приел, че не се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по условията на  чл. 74, ал. 3 от КСО, тъй като лицето не е с вродено или придобито трайно увреждане до постъпване на работа.

Основният спор по делото се концентрира във въпроса – дали Р.С.С. е с вродено или придобито трайно увреждане по смисъла на чл. 74, ал. 3 от КСО до постъпване на работа. Редакцията на тази разпоредба до изменението с § 10, т. 2 от Закона за изменение на Закона за държавните такси (обн. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018 г.) е следната: „Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж“. С посочено изменение от м. февруари 2018 г. думите "инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност" се заменят с "лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания", без да се променя смисълът и същественото съдържание на чл. 74, ал. 3 от КСО. Под вродено или придобито трайно увреждане следва да се разбира придобита инвалидност по рождение или придобита инвалидност преди постъпване на лицето на работа. Кога е придобита инвалидността на определено лице или казано по друг начин дали лицето е с вродено трайно увреждане или кога е настъпили трайното му увреждане на здравето, се определя от датата на инвалидизирането.

 Според чл. 61, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза (в сила от 27.06.2017 г., приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г.) датата на инвалидизиране е началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност и тя е винаги една и съща, независимо от броя на последващите нови освидетелствания или преосвидетелствания на лицето, освен ако не бъде променена от компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) по установения ред, регламентиран в чл. 71 от сега действащата Наредба за медицинската експертиза. Кога и как се определя датата на инвалидизиране е посочено в чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза. В разглежданият случай тя е определена от ТЕЛК въз основа на наличната медицинска документация на 14.02.2013 г., ако Р.С.С. не е бил съгласен с тази датата на инвалидизацията му, е разполагал с възможността да оспорва в тази част решението на ТЕЛК. Такова оспорване не е предприето, липсват данни и за промяна на тази дата по реда на чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза. Ето защо датата  - 14.02.2013 г. е обвързваща за административния орган (директора на ТП на НОИ – Перник) и за съда. В тази насока  няма как да се приеме твърдението на жалбоподателят, че е с вродено трайно увреждане на здравето, след като в експертното решение на ТЕЛК не е посочено, че инвалидизирането му е по рождение. Също така липсва твърдяното в жалба противоречие между приетата начална дата на настъпила инвалидност - 14.02.2013 г. и описанието на общото заболяване в ЕР на ТЕЛК  - „вроден сърдечен порок“  и водеща диагноза „Аортна /клапна/ инсуфициенция“. Напълно възможно е заболяването да е вродено, но неговите симптоми да се проявят в последствие и да доведат до трайното увреждане на здравето дълги години след раждането. Освен това административният орган (директора на ТП на НОИ – Перник), както и съда, не разполагат с правомощия да тълкуват използваните медицински термини във влязло в сила ЕР на ТЕЛК и да установяват противоречия между тях и посочените обстоятелства, касаещи трайното уреждане на здравето, включително моментът на неговото настъпване.

Хипотезата на  чл. 74, ал. 3 от КСО има предвид лицата, които са инвалидизирани преди постъпване на работа. След като датата на инвалидизиране е след датата на постъпване на работа, то лицето не попада в приложното поле на  чл. 74, ал. 3 от КСО и не може да придобие право на пенсия при една година или повече действителен осигурителен стаж. Правилото на чл. 74, ал. 3 от КСО изисква липсата на съответен осигурителен стаж към началната дата на трайно намалената или загубена работоспособност. Щом като ТЕЛК е определила датата 14.02.2013 г.  като дата на инвалидизиране (т. е. като начална дата на трайно намалената работоспособност) на жалбоподателя, за да има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание, чл. 74, ал. 3 от КСО, той трябва да няма осигурителен стаж към тази дата. Изискването е императивно и не е поставено в зависимост от преценката за всеки конкретен случай на административния орган. В случая последният действа при условията на обвързана компетентност. Ако лицето има осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, то същото няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 3 от КСО.

Жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване по  чл. 74, ал.3 от КСО, както правилно е приел административният орган. Както вече беше посочено, датата на инвалидизиране, определена в експертното решение на ТЕЛК, не е по рождение и не е преди постъпване на работа. В разглеждания случай жалбоподателят има осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране, поради което това лице би могло да придобие право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване единствено по реда на  основание чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО. Както обаче безспорно се установява поради липса на изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО минимално необходим осигурителен стаж,  Р.С.С. не е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Перник е съобразено с целта на закона, поради което не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В разглеждания случай допълнително придобитият осигурителен стаж след 14.02.2013 г. не е счетен от законодателя за релевантен за възникване на право на пенсия от посочения вид за съответното лице. За инвалидизираните лица, които не придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са налице възможности за търсене на друг вид пенсия /например тази по чл. 90а  от КСО/. Ако за конкретното лице не са налице и те, например защото определеният процент ТНП е по-малък, се приема, че същото разполага с по-голяма възможност да работи. Такъв е именно процесният случай със С., който има стаж и след датата на инвалидизирането си. Прието е като обществено справедливо от законодател на тези лица да не се следва такава пенсия именно с оглед този новопридобит осигурителен стаж, сочещ че същите могат в по-голяма степен да работят. Лицата с трайно намалена работоспособност над 50% и до 71%, но без необходимия осигурителен стаж преди настъпилата инвалидност, какъвто е настоящия случай, имат право на социално подпомагане и на средства за интеграция, но не и пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, включително на чл. 74, ал. 3 от КСО  и в съответствие с неговата цел, с оглед на което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК Р.С.С. следва да заплати на ТП на НОИ – Перник разноски в минимален размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник,

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.С. с ЕГН:********** срещу решение № 920512***/30.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 920512****/прот. № 2112-13-135#8/ от 26.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

ОСЪЖДА Р.С.С. с ЕГН:********** да заплати на ТП на НОИ – Перник сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Перник пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия: /п/