Р Е Ш Е Н И Е
№ 1497/14.12.2022 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на шести
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 1907/2022 година.
Производството е по реда на чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във връзка с глава десета раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Е.А.А. с ЕГН ********** и съдебен
адрес ***, офис № 6 против твърдян мълчалив отказ по заявление вх. № 94-00-3147/17.10.2022
година, подадено от жалбоподателя до кмета на община А..
Със заявлението, на основание чл. 181 ал. 3 от ЗУТ, е
поискано съставяне на констативен протокол за степен на завършеност на жилищна
сграда в УПИ XXI, кв. 24 по плана на село К., община А., за чиито собственик е посочен Е.А.,
съгласно цитирано в заявлението разрешение за строеж № 1/11.04.1994 година.
В жалбата се поддържа, че мълчаливият отказ е
незаконосъобразен. Иска се отмяната му и задължаване на ответника да се
произнесе изрично по заявлението. Допълнително в съдебното заседание, чрез
процесуален представител, се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа,
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като недопустима като твърди, че няма формиран мълчалив отказ, защото на
заявителя е бил даден срок за отстраняване на процесуална нередовност в
заявлението, а за ответника не е започнал да тече срок за произнасяне по
същество. Представя административната преписка. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
Със заявление вх. № 94 – 00 – 3069/10.10.2022 година
по описа на Община А. Е.А. е поискал от кмета на общината, на основание чл. 181
ал. 3 от ЗУТ, съставяне на констативен протокол за степен на завършеност на
двуетажна жилищна сграда в УПИ XXI, кв. 24 по плана на село К., за чиито собственик е посочен
господин А., съгласно цитирано в заявлението разрешение за строеж №
1/11.04.1994 година (лист 12 и 16).
С писмо изх. № 94 – 00 – 3069(1)/13.10.2022 година по
описа на Община А. кметът на общината е уведомил заявителя, че общинската
администрация няма правомощия да издаде искания констативен протокол, тъй като
на територията на община А. няма населено място с наименование К.. В писмото са
дадени указания на заявителя – при евентуално допусната техническа неточност в
изписването на наименованието на населеното място – да се уточни за кое населено
място е поискана заявената административна услуга и дали то се намира на
територията на общината. Отделно, отново в същото писмо, на господин А. е
указано (принципно), че за издаването на удостоверение по чл. 181 ал. 3 от ЗУТ
е необходимо да се представи „Акт за приемане на конструкцията (приложение №
14)“ (лист 13 и 17).
Писмото с указанията е изпратено по пощата до адреса,
посочен от заявителя, и е получено лично от него на 14.10.2022 година (лист 14
и 18).
На 17.10.2022 година
със заявление вх. № 94 – 00 – 3147/17.10.2022 година Е.А. е подал ново
искане за издаване на констативен протокол по чл. 181 ал. 3 от ЗУТ. В първия
абзац на заявлението е посочено, че той е собственик на двуетажна жилищна сграда
в УПИ XXI, кв. 24 по плана на село К.,
за която е издадено разрешение за строеж № 1/11.04.1994 година. Във втория
абзац на заявлението е поискано съставянето на констативен протокол по чл. 181
ал. 3 от ЗУТ за същата сграда, построена в село К.. В третия абзац на заявлението отново е направено искане за
извършване на същата административна услуга по отношение на същата сграда, но
тя е индивидуализирана с местоположението си по УПИ в село К. (лист 15).
До 03.11.2022 година кметът на общината не се е
произнесъл по подаденото заявление от 17.10.2022 година.
На 03.11.2022 година Е.А. е сезирал Административен
съд – Бургас (АдмСБ) с жалба срещу твърдения мълчалив отказ на кмета на
общината по подаденото заявление от 17.10.2022 година.
В съдебното заседание на 06.12.2022 година
допълнително от жалбоподателя са представени писмени доказателства – разрешение
за строеж № 1/11.04.1994 година за изграждане на жилищна двуетажна сграда в УПИ
XXI кв. 24 по плана на село К.,
община А., протокол № 1/11.04.1994 година за определяне на строителна линия и
нива на строеж на сградата, чието изграждане е разрешено в село К., както и договор от 12.09.1995 година
за отстъпване на право на строеж върху държавна земя, с който на жалбоподателя
и на А. А.И.е отстъпено право на строеж върху УПИ XXI-общ. в кв.
24 по плана на село К. (лист 28, 27 и 30).
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта
Административното производство е започнало с
подаването на заявлението от 10.10.2022
година до кмета на общината, по аргумент от чл. 25 ал. 1 във връзка с чл.
29 ал. 1 от АПК. На 13.10.2022 година административният орган е констатирал, че
искането не отговаря на изискванията на закона, поради което, на основание чл.
30 ал. 2 от АПК, е посочил писмено кои са констатираните недостатъци и е дал
указание в тридневен срок от получаване на съобщението те да бъдат отстранени.
Писмото с указанията е получено от Е.А. на 14.10.2022
година, а на 17.10.2022 година (в посочения тридневен срок) той е подал ново
заявление.
В писмото, адресирано до А., липсва предупреждение, че
при неизпълнение на указанията в определения срок, административният процес ще
бъде прекратен, поради което съдът приема, че с мълчанието си кметът на
общината не е прекратил производството, а е постановил акт по същество – мълчалив отказ по подаденото заявление от
10.10.2022 година за съставяне на протокол по чл. 181 ал. 3 от ЗУТ.
Заявлението от 17.10.2022 година на Е.А. е подадено
след получаване на писмото от кмета на общината, а от съдържанието му (на едно
място е променено наименованието на населеното място, в което се твърди, че е
изградена сградата) съдът приема, че с това ново заявление, не е започнало ново
административно производство, а е направен опит указанията, дадени от
административния орган с писмото от 13.10.2022 година, да бъдат изпълнени.
Исканият констативен протокол по чл. 181 ал. 3 от ЗУТ
представлява удостоверителен документ, а волеизявлението на кмета на общината
за свикване на комисия по издаването му (или за отказ за издаването му)
представлява административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 3 от АПК.
Тълкуването на нормите на чл. 57 ал. 1 във връзка с
чл. 30 ал. 3 от АПК сочи, че от 17.10.2022 година (датата на която А. е подал
второто заявление – за отстраняване на установените недостатъци в първото) за
кмета на общината е започнал да тече седемдневен срок за произнасяне по
заявлението от 10.10.2022 година, дало началото на производството. Срокът за
произнасяне е изтекъл на 24.10.2022 година (работен ден) като от 25.10.2022
година за жалбоподателя е започнал да тече едномесечният срок за обжалване на
мълчаливия отказ, предвиден в чл. 149 ал. 2 от АПК. Жалбата е подадена на
03.11.2022 година – в срока по чл. 149 ал. 2 от АПК.
Жалбата е подадена срещу административен акт, за който
е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са
засегнати непосредствено неблагоприятно от мълчаливия отказ на кмета на
общината.
Предвид описаната последователност в действията на
страните и правната природа на обжалвания мълчалив отказ, съдът приема, че настоящата
жалба, всъщност, е подадена срещу мълчалив
отказ на кмета на община А. по заявление вх. № 94 – 00 – 3069/10.10.2022 година
по описа на Община А., че тя е допустима за разглеждане по същество, а
възражението на процесуалния представител на ответника, в тази насока – е
неоснователно и следва да се отхвърли.
По основателността
Съгласно чл. 181 ал. 3 от ЗУТ, завършването на
сградата в груб строеж се констатира с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3,
който се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на
възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
От съдържанието на цитираната норма – в редакцията
ѝ към дата на сезирането на кмета на общината - се установява, че:
1. кметът на общината не издава поискания протокол,
удостоверяващ степента на завършеност на сградата и
2. съставянето
на протокола е невъзможно без участието на служител на общината.
Доколкото на кмета на общината е възложено
оперативното управление на общинската администрация, по аргумент от чл. 44 ал.
1 т. 1 и т. 15 от ЗМСМА, неговото изрично волеизявление за свикване на специалистите
по чл. 181 ал. 3 от ЗУТ е определящо за издаването/неиздаването на поискания
протокол. Съответно – отказът на кмета (изричен или мълчалив) да предприеме
действия по свикването на специалистите, посочени в чл. 181 ал. 3 от ЗУТ е административния
акт, който подлежи на обжалване в настоящото производство, а не твърдения от
жалбоподателя мълчалив отказ за издаването на протокола по чл. 181 ал. 3 от ЗУТ.
След като съпостави разпоредбите на чл. 181 ал. 3 от ЗУТ и чл. 30 от АПК, настоящият състав приема, че мълчаливият отказ на кмета на
общината е законосъобразен, защото свикването на специалистите, компетентни да
съставят констативния протокол, се предпоставя от формалната редовност на
заявлението и придружаващите го доказателства.
В първоначалното заявление на Е.А. наименованието на
населеното място, в което се заявява, че е изградена сградата, е село К. в община А.. Към това заявление не са
приложени никакви доказателства, от които администрацията да се ориентира
допълнително в същността на искането.
При извършената проверка по заявлението, кметът на
общината е установил, че такова населено място (К.) липсва на територията на община А., както и че за издаването на
поискания протокол е необходимо да се представи допълнително „Акт за приемане
на конструкцията (приложение № 14)“. В писмото не е посочено какво е това
приложение, но от наименованието му съдът прави извод, че ответникът има
предвид приложение № 14 „Акт за приемане на конструкцията“ към чл. 7 ал. 3 т.
14 от Наредба № 3/31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредбата).
С новото заявление от 17.10.2022 година, подадено от Е.А.,
указанията не са изпълнени.
В първите два абзаца на заявлението от 17.10.2022
година отново присъства наименованието на населеното място, в което се твърди,
че е изградена сграда - село К., а в
третия абзац се иска установяване на степента на завършеност на сграда в село К. (коректното име). Към това последващо
заявление, обаче, също не са приложени документи, от които да бъде установено
по несъмнен начин кое, всъщност, е наименованието на населеното място, в което
се заявява изграждането на сградата. Наименованието К. е правилното наименование на селото, в което на А. е разрешено
строителството с разрешение № 1/11.04.1994 година, но този факт се констатира
недвусмислено едва с писмените доказателства, представени в съдебното
производство от процесуалния представител на жалбоподателя, в съдебното
заседание на 06.12.2022 година. До изтичането на срока по чл. 57 ал. 2 от АПК
такива доказателства не са представени пред кмета на общината.
Отделно от всичко изложено, с допълнителното заявление
от 17.10.2022 година не е представен и изисканият акт за приемането на
конструкцията на сградата (т. нар. обр. 14 от Наредбата), така както е поискал
административния орган, за да се произнесе по свикването на комисията по чл.
181 ал. 3 от ЗУТ.
При тези обстоятелства, след като не са изпълнени
указанията на кмета на общината, явяващи се условие за волеизявлението му по
направеното искане от Е.А., законосъобразно е издаден отказ – в случая
мълчалив.
Действително, с оглед основните принципи на
добросъвестност при упражняване на правомощията, както и на принципите на
откритост и пълнота на информацията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 6 ал. 1
и чл. 12 ал. 1 от АПК, при така възникналите обстоятелства, по – подходящият
подход към гражданина би следвало да е
издаването на изричен писмен отказ, съдържащ конкретните фактически и правни
основания за волеизявлението на кмета на общината, а не избирането на по –
лесния път (мълчанието), още повече, че в писмото от 13.10.2022 година,
адресирано до жалбоподателя, е направен предварителен анализ на фактите по
случая, улесняващ ответника при изричното му произнасяне по заявлението. Така
или иначе, в случая мълчаливият отказ на ответника не противоречи на
приложимото право, затова жалбата следва да се отхвърли.
При този изход от правния спор и с оглед своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника, на основание чл.
143 ал. 3 от АПК, на Община А. (юридическото лице, в чиято структура е органа -
ответник) следва да бъдат присъдени разноски в размер 100 (сто) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба от Е.А.А. с ЕГН ********** и съдебен
адрес ***, офис № 6 против мълчалив отказ на кмета на община А. по заявление
вх. № 94 – 00 – 3069/10.10.2022 година по описа на Община А., подадено от
жалбоподателя.
ОСЪЖДА Е.А.А. с ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто)
лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: