№ 229
гр. Пловдив, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000249 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 88 от 24.02.2025 година, постановено по т. дело №
610/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати
на М. Н. Я., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***“ № 46, ет. 1, ап. 3,
следните обезщетения:
- сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от М. Я., вследствие на пътнотранспортно произшествие,
осъществило се на 31.07.2022 год. около 20,30 часа в гр. Пловдив, бул. „***“
№ 44, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ***, по отношение на който е налице
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица, валидна от
10.07.2022 год. до 09.07.2023 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.09.2022 год. до окончателното плащане, като е
1
отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума
от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лева;
- сумата 710 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от М. Я., изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.09.2022 год. до окончателното
плащане, като е отхвърлен искът за имуществени вреди разликата над
присъдената сума от 710 лв. до пълния претендиран размер от 1420 лева.
Осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. М.
от САК, ЕГН **********, , с личен номер от Единния адвокатски регистър
при ВАС № ***, с адрес на упражняване на дейността гр. С., ул. „***“ № 1, ет.
4, сумата 3 412 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен
ДДС за предоставената безплатна правна помощ на ищеца, определено
пропорционално на уважената част от исковете.
Осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 1250 лева държавна
такса и сумата 400,15 лева разноски по делото, изплатени от бюджета на съда,
пропорционално на уважената част от иска.
Осъден е М. Н. Я., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
334,29 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
Срещу така постановеното решение в осъдителните му части е
подадена въззивна жалба от ответника по иска „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД. Оплакванията са за неправилност, нарушение на материалния закон и
противоречие със събраните доказателства. Поддържа се, че не е установена
основната предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество, а именно виновно и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Изложени са доводи, че скоростта на
движение на автомобила е била пределно ниска, значително под разрешената
за пътния участък, в който е настъпило ПТП и че пострадалият ищец, който се
е движел с велосипед, предприемайки навлизане без да спира от път без
2
предимство на пътя с предимство, е попаднал в опасната зона за спиране,
поради което водачът не е имал възможност да спре и да предотврати
произшествието. Оспорени са изводите на съда за допуснати нарушения от
водача на автомобила на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП. Поддържа се, че разликата между скоростта на движение на
автомобила и тази, при която той би могъл да спре преди удара, изчислена от
вещото лице, е незначителна, поради което не можело да се приеме, че тя не е
съобразена с конкретните условия на видимост. Твърди се, че при движение с
по-ниска от избраната скорост, водачът на автомобила би нарушил
задължението си по чл. 22 от ЗДвП да не се движи с твърде ниска скорост без
основателна причина.
Втората група доводи, поддържани при условията на евентуалност, са
че определеният процент съпричиняване от пострадалия / 50%/ не съответства
на тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата за движение, че
приносът му бил преобладаващ и следвало да се определи по-висок процент
съпричиняване.
Изложени са и доводи за неправилно определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД, като се поддържа, че сумата от общо 60 000 лева е завишена,
несъобразена със съдебната практика и с конкретните обстоятелства,
включително с факта, че ищецът се е възстановил напълно от получената
фрактура. Въз основа на така изложените доводи е формулирано искане за
отмяна на първоинстанционното решение в осъдителните части и за
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят изцяло
предявените искове, ведно със законните последици. Претендирани са
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Р. М. –
процесуален представител на ищеца М. Н. Я., малолетен, действащ чрез
своята майка законен представител Й. Д. Я.. Изразено е становище за
неоснователност на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за
неоснователност на изложените в нея оплаквания. Искането е за
потвърждаване на решението и за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание ч. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
3
инстанция.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
осъдителната част на решението, като е спазен предвиденият в чл. 259 от
ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на законосъобразността на първоинстанционното
решение въззивната инстанция дължи произнасяне по изложените в жалбата
оплаквания, освен когато става дума за приложение на императивна правна
норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по
делото или ненавършилите пълнолетие деца, съгласно т. 1 от ТР № 1/2013
година на ОСГТК на ВКС.
За да се произнесе по правилността на решението в обжалваната част,
съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
малолетния М. Н. Я., чрез неговата майка и законен представител Й. Д. Я.,
представлявани от адвокат Р. М., срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.
Предявени са осъдителни искове за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на
пътно-транспортно произшествие.
Обстоятелствата, на които ищецът основава исковете си, са следните:
Твърди се, че на 31.07.2022 г. ищецът претърпял ПТП, като бил
ударен от лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№ ***, управляван от
И.А.И., в град Пловдив, на бул. „***“ № 44, докато пресичал пътното платно
с управлявания от него велосипед. При ПТП му били причинени телесни
увреждания, включващи разместена фрактура на дясна бедрена кост и
контузно-порезна рана на меките тъкани фронтално на главата. След
случилото се ищецът бил откаран в болница с оплаквания за главоболие и
силна болка в десния крак, направени били редица изследвания, след което
още в деня на приемането му била извършена оперативна интервенция под
обща анестезия с открито наместване на фрактурата и вътрешна фиксация.
4
Ищецът бил изписан от болница на 07.08.2022 година с препоръка за смяна на
превръзките през 3-4 дни до сваляне на конците на четиринадесетия ден и
провеждане на лечебна физкултура. На 20.08.2023 година ищецът отново
влязъл в болница поради появило се зачервяване на дясното му бедро, като на
същия ден била предприета повторна оперативна интервенция под обща
анестезия за отстраняване на металните тела от дясната бедрена кост. На
06.10.2023 година при преглед от лекар била установена хипотрофия на
мускулатурата в дясно бедро, мускулна слабост, ограничени движения в
тазобедрената става, накуцваща походка, с дадени препоръки за намаляване на
натоварването на крака и освобождаване на ищеца от часовете по физкултура
през учебната 2023/2024 година.
Твърди се, че ищецът е претърпял множество физически болки и
страдания, фрактурата на десния му крак не му позволявала да стъпва на него
и да ходи самостоятелно, това ограничавало физическата му активност,
нуждаел се от помощта на близките си за изправяне и придвижване,
включително за ежедневните си нужди. Освен това фактът, че се налагало
през по-голямата част от денонощието да лежи и да бездейства, силно
напрягал и депресира детето, което преди това било енергично и активно. То
страдало и от главоболие заради травмата в областта на главата, чувствало се
замаяно и дезориентирано. След ПТП ищецът изпитвал безпокойство и
тревожност, колебания в настроението и често плачел без причина, станал
замислен и мълчалив, затворил се в себе си, не се усмихвал, страхувал се от
автомобили и да излиза навън, сънувал кошмари, апетитът му намалял,
притеснявал се, че връстниците му ще му се подиграват заради белезите, които
останали по крака и главата му, чувствал се потиснат и неуверен,
сравнявайки се с другите деца.
Твърди се в исковата молба, че към датата на ПТП автомобилът, който
го е причинил, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД.
Посочено е, че за процесното ПТП е образувано ДП № 100/22г. по описа на
СРПТ при ОД на МВР - Пловдив.
При така изложените обстоятелства е формулирано искане да се осъди
ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от
5
08.09.2022 година – датата на уведомяване на застрахователното дружество
за настъпилото ПТП с предявената от ищеца извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение.
Предявен е и иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на
1420 лева, ведно със законната лихва от датата на извънсъдебната претенция –
08.09.2022 година, до окончателното му изплащане. Изложени са
обстоятелства, че за лечението на ищеца са направени разходи в посочения
размер, включващи стойността от 1400 лева на металната плака и
заключващите винтове, поставени му при първата оперативна интервенция,
както и 20 лева ЛКК такса.
Ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер.
Поддържа, че липсва виновно и противоправно поведение на водача на
застрахования при него автомобил, в резултат на което да са причинени
телесните увреждания на ищеца, респ. че не е налице фактическият състав за
ангажиране на деликтната му отговорност. Оспорен е и размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно
завишен с оглед принципа на справедливост, предвид характера и степента на
получените увреждания и свързаните с тях болки и страдания, както и
пълното възстановяване на ищеца. Оспорена е причинната връзка между
описаните в исковата молба психологически последици и процесното ПТП.
Поддържа се неоснователност на претенцията за имуществени вреди,
поради това, че не е ясно дали те са били необходими за лечението на
пострадалия. В преклузивния срок – с отговора на исковата молба, е
направено и възражение за съпричиняване, с искане за намаляване на
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Първоначално заявените
обстоятелства, на които се основава възражението, са неупражнен родителски
контрол от страна на родителите на ищеца и липса на адекватен надзор
спрямо детето. Освен това е посочено, че малолетният ищец като
велосипедист, е допринесъл за настъпване на вредите, като е допуснал
нарушения на ЗДвП. Тези нарушения са конкретизирани в хода на делото,
като е посочено, че ищецът не е спазил предписанията на знак „Стоп“ и не е
пропуснал движещият се с предимство автомобил, а освен това се е движел
със скорост, несъобразена с условията на видимост и интензивността на
движение за конкретния пътен участък.
6
Във въззивното производство се поддържа само възражението за
съпричиняване, свързано нарушенията на правилата за движение от ищеца
като велосипедист, но не и това за неупражнен родителски контрол, което е
прието за неоснователно от първоинстанционния съд.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил и началният
момент, от който се претендира законната лихва върху обезщетенията.
Становището му е, че такава се дължи не от датата на извънсъдебната
застрахователна претенция – 08.09.2022 година, а от изтичане на тримесечния
срок от заявяване на претенцията, съгласно чл. 497, ал.1, т. 2 във връзка с чл.
496, ал. 1 от КЗ.
Безспорно е между страните, а и със събраните доказателства се
установява наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобила, причинил ПТП – лек автомобил Рено Меган
Сценик с рег. № ***, към датата на ПТП – 31.07.2022 година, сключена с
ответното застрахователно дружество.
Ищецът, чрез своята майка и законен представител, е сезирал „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД със застрахователна претенция за заплащане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, получена на
08.09.2022 година / молбата на стр. 25 и следващите /. Безспорно е, че не са
определени и изплатени обезщетенията на ищеца, а и в хода на настоящото
дело ответникът последователно поддържа позицията си, че не са налице
основания за изплащане на обезщетения, поради липса на виновно и
противоправно поведение на застрахования при него водач. Това обосновава
допустимост на предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ,
която предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение.
По настоящото дело е изискано и приложено като доказателство
досъдебно производство № 100/2022 година по описа на сектор „Разследване
на престъпления по транспорта“ при ОДМВР – Пловдив. То е водено за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение
трето от НК за това, че на 31.07.2022 година в град Пловдив, на бул. „***“,
при управление на МПС – лек автомобил „Рено“ с рег. № *** са нарушени
7
правилата за движение и по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на М. Н. Я.. Досъдебното производство е прекратено с
постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 30.10.2024 година. С
него е прието, че не е извършено престъпление от водача на автомобила И.И.,
тъй като липсва елемент от субективната страна на престъплението, а именно
проявена непредпазливост. Прието е също, че от страна на водача не са
допуснати нарушения на правилата за движение, а такива са допуснати само
от велосипедиста Я., който е нарушил знаците Б2 и Г3, задължаващи го да
спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство и да се движи
задължително наляво след знака.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство и
изложените в него мотивите не обвързват съда. Според чл. 300 от ГПК само
влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителен характер за
граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието. При
липсата на присъда, в хода на настоящото производство следва да бъдат
установени всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, доколкото отговорността на застрахователното дружество е
функционално обусловена от наличието на основание за ангажиране на
отговорността на делинквента, в случая на водача на застрахования
автомобил И.А.И..
Със събраните по делото доказателства – приетата и неоспорена
автотехническа експертиза, констативния протокол за ПТП с пострадали
лица, материалите по досъдебното производство, приобщени към
настоящото дело, в частност протокола за оглед, ведно със снимки, както и
показанията на свидетелите И.И., С.И., Г.Р. и И.Г., преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява механизмът на настъпване на процесното
ПТП. Страните не са изразили несъгласие с отговорите, дадени от вещото
лице, изготвило автотехническата експертиза и съдът я възприема като
компетентна, незаинтересована и неоспорена. Останалите изброени
доказателства, включително свидетелските показания, които са основно за
субективните възприятия на всеки един от свидетелите, не противоречат на
изводите на вещото лице. Освен това тези доказателства са взети предвид от
него при изготвяне на заключението.
Със събраните доказателства се установява, че ПТП е настъпило на
8
локално еднопосочно платно за движение в град Пловдив, на бул. „***“,
осигуряващо достъп до жилищни сгради от лявата му страна, с разрешена
посока на движение по него от запад на изток, обозначена с поставен знак Д4
- „Еднопосочно движение след знака“.
От южната страна на локалното платно се намира обозначена със
съответните пътни знаци велоалея. Управляваният от свидетеля И.И.
автомобил се е движил по локалното платно в посока на изток. Велосипедът,
управляван от малолетния М. Я., се е появил от лявата му страна, от пресечка
към жилищен блок, движейки се в посока от север на югозапад, зад поставени
на платното, точно преди пресечката, контейнери за смет. И свидетелите, и
вещото лице са категорични, че тези контейнери за смет са препятствали
възможността както на свидетеля И., така и на пострадалия, да се видят. В
момента, в който е било възможно за водача на автомобила да възприеме
велосипедиста, след появата му зад поставените контейнери за смет, той вече
е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, който се е движел със
скорост от 21,85 километра в час. Въпреки задействането на спирачната
система, се е стигнало до удар между него и возещото се на велосипеда дете,
като към момента на удара скоростта на автомобила е била 13,15 километра в
час. Установено е, че на пресечката преди локалното платно има поставен
пътен знак Б2 – „Знак стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
Има и знак Г3 – „Движение само наляво след знака“. Вещото лице е
посочило, че при тази ситуация за водача на автомобила е било възможно да
спре преди удара с велосипеда при скорост на движение по-малка от 17,06
километра в час. То е дало заключение, че до удара не би се стигнало и при
спазване от велосипедиста на правилата за движение, въведени с пътните
знаци за процесния участък. Посочено е, че той е предприел навлизане на
платното за движение от път без предимство на път с предимство и
еднопосочно движение, без да спре на знак „Стоп“ , на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно, навлизайки на платното от север на
югозапад, срещу посоката на движение, в ограничена зона на видимост за
водача на автомобила.
Въз основа на тези доказателства съдът счита, че е налице
основание за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования при
ответника водач. Те сочат на противоправно поведение на И.И., изразяващо
се в нарушаване на правилата за движение, по-конкретно на чл. 5, ал. 1 и ал. 2
9
от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Според ал. 2 водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.
Чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП задължават водачите да контролират
непрекъснато превозните средства, които управляват, като при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.
Обстоятелството, че водачът се е движил със скорост под разрешената
за съответния пътен участък от 50 километра в час, а именно 21,85 километра
в час не е достатъчно, за да се приеме липса на фактическия състав на деликта.
Констатациите в досъдебното производство, че няма нарушение на ЗДвП,
което да съставлява престъпление, не обвързват съда по настоящото дело и
не са основание да се направи извод за липса на противоправно поведение.
Детето се е появило на пътното плато от пресечка, намираща се в жилищна
зона, при невъзможност за водача да види случващото се в тази пресечка
заради поставени контейнери за смет и при наличие на велоалея отстрани на
платното за движение. Категорично е установено от вещото лице, че при
движение със скорост по-ниска от 17,06 километра в час водачът на лекия
автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране. Това дава основание да се направи извод, че скоростта на
движение, макар и съобразена с ограниченията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не е
била съобразена с конкретната пътна обстановка и условия на видимост,
каквото задължение за съобразяване водачът на автомобила има съгласно чл.
20, ал. 2 от ЗДвП.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, свързани с малката
разлика между скоростта, с който се е движил – 21,85 километра в час и тази,
10
която би му позволила да спре – 17,06 километра в час. Обстоятелството, че
разликата е малка, не означава, че избраната скорост на движение е била
съобразена с конкретните условия, щом не му е позволила да спре след
появата на платното на дете с велосипед. Не могат да бъдат споделени и
доводите, че при движение с по-ниска от избраната скорост, водачът би
нарушил правилото на чл. 22 от ЗДвП. Чл. 22, ал. 1 от ЗДвП касае хипотезата
на движение с твърде ниска скорост без основателна причина, когато по този
начин се пречи на движението на другите ППС. В случая не става дума за
такава хипотеза, а за избор на скорост на движение с оглед на конкретната
пътна обстановка, подробно обсъдена по-горе. Ограничената видимост е един
от факторите, с които водачът на превозно средство следва да съобразява
скоростта си на движение, за да отговори на изискванията за безопасност и в
този смисъл тя е основателна причина за движение с ниска скорост. В
конкретната ситуация И.И. е следвало да избере такава скорост на
движение, която би му позволила да спре при внезапно изникване на
препятствие от пресечката, каквото в случая се е оказало детето на
велосипед. Още повече, че става дума за жилищна зона и за наличие на
велоалея, като локалното платно, по което се е движил е между жилищните
блоковете и тази велоалея, поради което може да се очаква появата на хора,
включително деца и велосипедисти, които са уязвими участници в движението
по смисъла на § 6, т. 75 от ДР на ЗДвП. Ако водачът на автомобила беше
съобразил поведението си, включващо избиране на подходяща скорост, с
възможната поява на препятствие, задействането на спирачната система при
появата на детето с велосипед на платното би му осигурило безопасно
екстрено спиране.
По тези съображения съдът счита, че е установено противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.
Съобразявайки доказателствата, свързани с механизма за настъпване на
ПТП, съдът намира за основателно възражението за съпричиняване, тъй като
пострадалото дете с поведението си е допринесло за настъпване на вредите.
Малолетният ищец е участник в движението като лице, управляващо
велосипед, който съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е пътно превозно средство.
В това му качество за него също важат правилата за движение. Съгласно чл.
6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват
11
поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая до
ПТП се е стигнало поради това, че ищецът не се е съобразил с пътен знак Б2
– „Знак стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Неспирайки
на знак „Стоп“, той е отнел предимството на движещия се по пътя с
предимство автомобил, навлязъл е в неговата пътна лента, без да го пропусне,
при това ориентиран в посока на запад по еднопосочна улица, по която
движението е възможно само на изток. Така ищецът обективно е
съпричинил настъпването на ПТП.
В приетото и неоспорено заключение поведението на велосипедиста,
изразяващо се в навлизане от път без предимство на път с предимство и
еднопосочно движение, на място, по начин и момент, когато това не е било
безопасно, е посочено като първа причина за настъпване на ПТП.
Обстоятелството, че ищецът е малолетен, не променя извода за негов принос.
По този въпрос е налице и задължителна съдебна практика - т. 7 от ППВС №
17/18.11.1963 год.. С нея е прието, че когато малолетно дете или невменяемо
лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на
случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от
това, че такова лице не може да действа виновно. За наличието на
съпричиняване е без значение дали пострадалият има вина за настъпването на
вредоносния резултат. Достатъчен е обективният факт на извършване на
противоправни действия, довели до вредоносния резултат, който в случая е
установен.
При определяне на степента на съпричиняване съдът съпоставя
тежестта на нарушенията на делинквента и на увредения, подробно обсъдени
по-горе. В конкретната ситуация съдът приема, че всеки един от участниците
в ПТП има равен принос за настъпването му, т.е. съпричиняването е в размер
на 50%, до който извод е стигнал и първоинстанционният съд. Установено е,
че до ПТП не би се стигнало без допускане на конкретните нарушения на
правилата за движение, обсъдени по-горе, както от страна на велосипедиста,
така и от страна на водача на автомобила, а именно ако ищецът беше спрял
на знак „Стоп“ и не беше отнел предимството на автомобила и ако водачът
на автомобила беше избрал съобразена с пътните условия скорост/ в случая
по-ниска от 17,06 километра в час/. Има известна разлика в тежестта на
12
нарушенията, като безспорно най-тежкото нарушение е неспирането на знак
„Стоп“. От друга страна обаче, е налице законово установено задължение за
водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението / чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП/ , сред които попадат децата
и водачите на велосипеди /§ 6, т. 75 от ДР на ЗДвП/. Тяхната появата в
конкретната ситуация е била напълно възможна и очаквана, още повече, че
водачът на автомобила живее в същия жилищен блок като пострадалото дете,
минава ежедневно оттам и е запознат с конкретната обстановка. Поради това
съдът приема, че приносът на двамата участници в ПТП е равен.
Следващият елемент от фактическия състав за ангажиране на
деликтната отговорност на причинителя на вредите, респ. на застрахователя, е
наличието на имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП.
По делото са събрани доказателства за причинените неимуществени
вреди на ищеца, за които се претендира обезщетение - медицинска
документация, съдебномедицинска експертиза, гласни доказателства и
писмено такова - психологическо становище, изготвено от психолог от
посещаван от ищеца терапевтичен център.
От медицинската документация и неоспореното заключение на вещото
лице се установява, че при ПТП на ищеца М. Н. Я. е причинена фрактура на
дясна бедрена кост с дислокация / разместване/ и разкъсно-контузна рана в
теменната част на главата. Веднага след случилото се той е откаран в болница,
където след преглед са установени тези увреждания. В същия ден е извършена
оперативна интервенция под пълна анестезия за открито наместване с
вътрешна фиксация с плака и винтове на счупената кост. Поставена е гипсова
имобилизация на крака, провеждана е антибиотична и болкоуспокояваща
терапия. Ищецът е изписан от болница на 07.08.2022 година с поставена
гипсова шина и препоръки за превръзки през три-четири дни и сваляне на
конците на 14-тия ден, както и да не стъпва на оперирания крак.
На 20.08.2023 година ищецът е постъпил в болница за повторна
оперативна интервенция, при която са отстранени по обща анестезия
поставените метални тела. Изписан е на 23.08.2023 година .
При преглед на 06.10.2023 година от ортопед-травматолог е установена
хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро, ограничени движения в дясна
13
тазобедрена става и леко накуцваща походка.
При изготвяне на заключението / една година и осем месеца след ПТП /
вещото лице е установило, че ищецът е напълно възстановен, със зараснала
фрактура на дясното бедро, като има цикатрикси в областта на дясното бедро
и на главата, първично зараснали. Няма остатъчна хипотрофия на
мускулатурата на дясното бедро и ограничения в съседните стави. Вещото
лице е отразило в заключението, че движенията на десния долен крайник на
ищеца са били трайно затруднени за период от 90 дни, лечението включва
двете оперативни интервенции за наместване на костта и поставяне на
металните тела и за тяхното премахване една година по-късно, а
оздравителният и възстановителен период е в рамките на 90-100 дни. Травмата
е причинила на ищеца болка със силно изразен характер, която е намалявала
бавно с времето. Болките са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след оперативната интервенция и началния период на раздвижване.
Вещото лице посочва, че затрудненото придвижване, самообслужване и
хигиенен режим са причинили страдания на ищеца. Със заключението е
установена причинната връзка между описаните травматични увреждания и
процесното ПТП, като в съдебно заседание е уточнено, че счупването на
бедрената кост е от директен удар от автомобила..
С показанията на свидетелите Д.А. - дядо на ищеца, разпитан в
съдебно заседание на 11.04.2024 година, С. А. – баба на ищеца, разпитана в
съдебно заседание на 09.05.2024 година и Л.С.П. – Д., без родство, разпитана
в същото съдебно заседание, се установява състоянието на ищеца след ПТП.
Съдът възприема показанията на свидетелите, тъй като макар първите двама
да са в близки родствени отношения с ищеца, техните показания не
противоречат на останалите събрани доказателства, обсъдени по-горе и не са
опровергани.
От свидетелските показания се установява, че по време на болничния
престой и три месеца след това ищецът изпитвал силни болки, бил само на
легло, не се движел, налагало се да ползва памперси и подлога на хигиенните
си нужди. След като след три месеца махнали шината, която обездвижвала
крака му, ищецът много плахо започнал да се придвижва, страхувал се да
стъпва на крака си, заради което ползвал инвалидна количка с помощта на
близките си. След свалянето на шината ищецът посещавал рехабилитационен
14
център, като отново се придвижвал с инвалидната количка, в къщи баба му
правела масажи и раздвижвания, които й били показани от рехабилитаторите.
Той дълго време продължавал да куца, като и сега от време на време близките
му виждали, че накуцва. Свидетелите установяват, че преди втората
операция за премахване на металните тела ищецът е споделял, че се страхува и
не иска отново да го режат. След тази операция ищецът се възстановил за
около 20 дни и тръгнал на училище в първи клас на 15.09.2023 година.
От свидетелските показания е видно, че преди ПТП ищецът е бил
контактно, общително дете. След това той се променил, затворил се в себе си,
отказвал да общува с други деца и да говори, дори с близките си, отказвал да
ходи на детска градина и на детската площадка, притеснявал се дали другите
деца ще го приемат, крещял при спорове с брат си. Когато станала
катастрофата, ищецът все още бил в детската градина. Заради отказа му да
започне да ходи отново там, близките му започнали да го водят с
инвалидната количка за по час – два след като свалили шината му, за да
общува с децата. Едва през месец февруари или март 2023 година ищецът
тръгнал отново на детска градина, но бил затворен, необщителен. Той странял
от децата и на детската площадка, непрекъснато търсел своята майка. След
случилото се майка му се преместила да спи при него и до момента било така,
тъй като ищецът се чувствал по-спокоен. Преди това той спял сам в детската
стая, но сега не искал. След катастрофата ищецът от време на време се
напикавал нощем, което не се случвало преди това. Той изпитвал страх да се
придвижва навън и да пресича улицата. Като първокласник ищецът бил
освободен за цялата учебна година от часовете по физкултура, което го
тормозело, искал и той да играе, но не можел, притеснявал се, че не е като
другите деца. Родителите на ищеца търсили и психологическа помощ за сина
си в специализиран център.
Установеното от свидетелите съответства на психологическото
становище, прието като доказателство по делото. В него е отразено, че
вследствие на претърпяното ПТП, за период от една година при детето е
настъпило нарушение в ежедневното и социалното му функциониране, което
се е отразило на психо-емоционалното му състояние - безпокойство и страх,
нарушен сън, кошмари и чести събуждания нощем, нощни напикавания,
нужда и желание за постоянна и непосредствена близост и присъствие на
майката. Към момента на изследването през месец април 2024 година / една
15
година и девет месеца след случилото се/, е установено леко завишено ниво на
страх и ситуативна тревожност, като най-високи стойности на страх са
отчетени от болки, инжекции, лекари, кръв, рани, оперативна намеса,
транспорт, катастрофи, бедствия, както и от тъмнина и кошмарни сънища.
Дадени са препоръки на ищеца за терапевтична работа с психолог и
психотерапевт с цел преодоляване на психотравменото събитие и спомените за
негативните преживявания и емоции, снижаване нивото на страх,
безпокойство и тревожност.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобразява обсъдените по-горе физически увреждания, свързаните с
тях болки и страдания, двете оперативни интервенции под обща анестезия,
обездвижването за период от три месеца, непосещаването на детска градина,
преустановяването на контактите с други деца, необходимостта ищецът да
разчита на помощ от близките в ежедневието си. Съдът взема предвид и
сериозното отражение на случилото се върху психо-емоционалното състояние
на ищеца, довело до затваряне в себе си, отказа да общува с други деца,
притесненията, че не е като тях и че няма да бъде приет. Периодът на
отшумяване на физическите болки е малко повече от една година. Макар
костта да е зараснала напълно, през първата си година като ученик той не е
бил възстановен до степен, че да е като другите деца и да участва в часовете
по физкултура. Освен това вещото лице е установило наличието на
цикатрикси по крака и главата му. Психическото и емоционалното му
състояние също не са възстановени почти две години след случилото се и
той се нуждае от психологическа помощ, каквато му е предписана. Съдът
взема предвид и това, че ищецът се е върнал към обичайните си занимания,
включително посещение на детската градина, след сравнително дълъг период
от време и положени големи усилия от страна на близките му.
Съдът съобразява и възрастта на пострадалия. Той е бил на шест
години и пет месеца към датата на ПТП. На тази възраст физическото
възстановяване от счупванията е сравнително бързо и лесно. Не така стоят
нещата с емоционалното и психическото възстановяване обаче, с оглед все
още неукрепналата психика и тежестта на негативните изживявания и болки,
които са му причинени.
Съобразявайки гореизложеното и критериите за определяне на
16
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ
от ППВС № 4/1968 г., съдът приема, че справедливият му размер е 60 000
лева, който е приет и от първоинстанционния съд. Този размер е съобразен и
със съдебната практика по въпроса за дължимите обезщетения за
неимуществени вреди при сходни ситуации, настъпили в период около
процесното ПТП / месец юли 2022 година/.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на преживените болки и страдания
на ищеца и възстановяването му, размерът на обезщетението от 60 000 лева е
съобразен и с конкретните икономически условия в страната към датата на
ПТП – юли 2022 година, към която в страната ни се наблюдават засилени
инфлационни процеси и значително поскъпване на живота в сравнение с
предходната година.
От значение за размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди е и общественото разбиране за справедливост,
ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и тяхното непрекъснато
нарастване, за да достигнат до сумата от 10 420 000 лева за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, съгласно чл. 492 от КЗ с
измененията от ДВ бр. 101/2018 година, действащи към датата на процесното
ПТП.
Следва да се отбележи, че определеният от съда общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди надхвърля претендираното с исковата
молба обезщетение от 50 000 лева. За това няма пречка, след като
обезщетението, което ще се присъди след намаляване на основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД поради съпричиняване на общия размер, не надхвърля
претендирания такъв. В тази насока е задължителното за съдилищата
разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2021 г., ОСГТК, според което при прилагане разпоредбата на
преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не
може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата
молба.
Обезщетението, определено по съображенията, изложени по-горе, в
17
размер на 60 000 лв., следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
поради приетото съпричиняване с 50%, или размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди е 30 000 лв., до който извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
По предявения иск за обезщетение за имуществени вреди по делото са
представени фактура от 31.07.2022 година, ведно с фискален бон, от които е
видно, че е заплатена от майката на ищеца на УМБАЛ „***“ ЕАД сумата от
1400 лева за заключващи плака и винтове за пациент М. Н. Я.. Освен
съвпадението на датата и името на пациента, необходимостта от тези разходи
във връзка със счупването на бедрената кост на ищеца / причинната връзка с
ПТП/ е установена и от заключението на вещото лице – лекар, прието по
делото. Другият разход, установен с писмено доказателство, е за 20 лева,
заплатени по фактура от 06.10.2023 година на Медицински център в град
Пловдив за пациент М. Я., като основанието е ЛКК такса. Връзката на този
разход с причинените увреждания се установява от приложения на стр. 236 от
първоинстанционното дело медицински протокол на ЛКК от 18.10.2023
година, с който комисията се е произнесла за освобождаване на ищеца от
часовете по физическо възпитание за учебната 2023/2024 година заради
счупването на десния крак.
Общият размер на установените имуществени вреди от 1420 лева
следва да бъде намален с 50% заради приетото съпричиняване, или
дължимото обезщетение е 710 лева, колкото са присъдени от
първоинстанционния съд.
Обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди са дължими
ведно със законната лихва от датата, от която са претендирани с исковата
молба – 08.09.2022 година. Според сега действащата норма на чл. 429, ал. 2
КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при
условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
18
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Не се установява застрахованият да е уведомил застрахователя за
произшествието. Поради това законната лихва се дължи от застрахователя от
датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице.
Това, според представените от ищеца и неоспорени от ответника
доказателства, е сторено на 08.09.2022 година. Неоснователно е искането на
ответника за присъждане на законната лихва върху обезщетенията с начален
момент три месеца след сезирането му със застрахователна претенция,
мотивирано с разпоредбите на чл. 497, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 496, ал. 1 от
КЗ. Тези разпоредби касаят забавата на застрахователя при произнасяне по
претенцията и при изплащане на обезщетенията, но не и дължимостта на
законната лихва като елемент от застрахователното обезщетение.
По тези съображения въззивният съд намира, че следва да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ на М.
Н. Я., действащ чрез своята майка и законен представител Й. Д. Я., във
въззивното производство. В случаите на предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, какъвто е настоящият,
възнаграждението се определя служебно от съда. При определянето му
съдът съгласно чл. 633 от ГПК съобразява задължителните за него
разяснения по правилното тълкуване и прилагане на правото на ЕС,
съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024 година по дело С-438/2022
година. Според това решение съдът не е обвързан от минималните размери
на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а размерът му следва да се съобрази с реално
извършената работа от адвоката по конкретното дело. Определянето на
възнаграждението следва да стане при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото във въззивното производство. В
случая тя е сравнително малка, не са събирани нови доказателства, не са
поддържани нови доводи и възражения и е проведено само едно съдебно
заседание. Съобразявайки всичко това съдът намира, че застрахователното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М. възнаграждение
19
за въззивната инстанция в общ размер на 1800 лева с включен ДДС.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 24.02.2025 година, постановено по
т. дело № 610/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В
ОБЖАЛВАНИТЕ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ, с които:
1. е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1463, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, да заплати на М. Н. Я., ЕГН **********, малолетен,
действащ чрез своята майка и законен представител Й. Д. Я., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. П., бул. „***“ № 46, ет. 1, ап. 3, следните
суми:
-сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от М. Н. Я. при ПТП, станало на 31.07.2022 год. в гр.
Пловдив, бул. „***“ № 44, причинено виновно и противоправно от водача на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022 год. до
окончателното й изплащане;
- сумата 710 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от М. Н. Я. в резултат ПТП, станало на 31.07.2022 год. в гр.
Пловдив, бул. „***“ № 44, причинено виновно и противоправно от водача на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2022 год. до
окончателното й изплащане;
2. е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. М.
от САК, ЕГН **********, с личен номер от Единния адвокатски регистър при
ВАС № ***, с адрес на упражняване на дейността гр. С., ул. „***“ № 1, ет. 4,
сумата 3 412 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен
ДДС за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в
20
първоинстанционното производство;
3. е осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 1250 лева държавна такса и сумата 400,15 лева разноски по
делото, изплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1463, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, да заплати на адвокат Р. М. от САК, ЕГН **********, , с
личен номер от Единния адвокатски регистър при ВАС № ***, с адрес на
упражняване на дейността гр. С., ул. „***“ № 1, ет. 4, сумата 1800 лева с
включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената безплатна
правна помощ на М. Н. Я., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята
майка и законен представител Й. Д. Я., във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21