Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260354
гр.Пловдив,
30.07.2021г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито
заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Милена Левашка и в присъствието на
прокурора ......... ........................, разгледа докладваното от съдията
т.д. № 321 по описа за 2020г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.216, ал.1, т. 4
от ДОПК.
Предявен
от Държавата,
действаща чрез процесуален субституент публичния изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив против А.Ж.Ж., ЕГН ********** *** и „АНДЖИ
И КО“
ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********. Моли съда да постанови решение, с което да да бъде обявена за недействителна по отношение на нея сключената на
02.06.2015г покупко - продажба на
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.395.5.8 - *** с площ от 63,01 кв.м.
на ***, находящ
се в гр.*** - между „АНДЖИ И КО“ ЕООД – гр.Пловдив като продавач и А.Ж.Ж. като купувач, за
която е съставен нотариален акт № 153, том I, н.д.№ 157/2015г на нотариус Неделка Хаджиставрева
– Стойкова с район на действие района на РС - Пловдив. Претендира разноски по списък.
Ответникът А.Ж.Ж. оспорва иска, като моли съда да
го отхвърли. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Ответникът „АНДЖИ И КО“ ЕООД – гр.Пловдив не е взел становище по иска.
Третото лице помагач „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК ********* на страната на А.Ж.Ж. моли
съда да отхвърли иска като неоснователен.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните няма спор по
посочените от ищеца в исковата молба обстоятелства, че за ответното дружество „АНДЖИ И КО“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* е налице приключила данъчна ревизия с издаване на
ревизионен акт № Р-16001615002469-091-002/26.10.2017г, който не е бил обжалван
и е влязъл в сила и с него са били
установени публични задължения в размер на 116 944,06лв. Ревизията е започнала
със Заповед за възлагане на ревизия от 08.04.2015г, връчена на дружеството на
16.04.2015г със срок за извършване на ревизията от 3 месеца, който е удължен
със следваща Заповед, връчена му на 16.07.2015г. От ревизиращия екип е било
направено искане за налагане предварителни обезпечителни мерки и такива са
наложени с Постановление от 03.07.2015г като е наложен запор върху всички
банкови сметки на дружеството, депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление във
всички търговски банки в страната. След налагане на запора е установено, че дружеството
има банкова сметка единствено в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД – гр.София без информация
за авоари. С второ Постановление от 28.10.2015г е продължено действието на
наложените предварителни обезпечителни мерки.
При предприетите действия от НАП
по събиране на установените публични задължения е установено, че „АНДЖИ И КО“ ЕООД
– гр.Пловдив, ЕИК ********* не разполага с подлежащо на принудително изпълнение
имущество, но чрез Г.А.З.,
който е едноличен собственик на капитала и негов управител, на 02.06.2015г е
продало на първия ответник А.Ж. собствен недвижим имот, апартамент, след като
на дружеството вече е била връчена първата Заповед за възлагане на ревизия на 6.04.2015г.
Имотът е бил продаден за цена от 69291,20лв при данъчна оценка от 70238,90лв.
От тези безспорни факти, ищецът счита,
че публичният взискател е увреден с тази сделка, тъй като същата има негативен
ефект върху имуществото на данъчно задълженото лице. Прехвърлянето било
извършено, след като ответникът вече е знаел, че дейността му се ревизира, а
при изисканата от него информация той представил на 22.04.2015г пред ТД на НАП
Справка № 1, подадена чрез надлежно упълномощено лице, в която е затаил истина
като е посочил, че не притежава имоти. Това е извършено от него с нарочен
умисъл да укрие собствеността си и след това да я продаде, като увреди
публичния взискател. Следователно изпълнена е хипотезата на на
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, съгласно която са недействителни
по отношение на държавата, сделките, сключени след
датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на
ревизията са установени публични задължения, като сделките са сключени с намерение да се увредят
публичните взискатели.
Ответникът физическо лице оспорва заявеното от
ищеца и посочва, че не е изпълнен фактическият състав на сочената разпоредба,
тъй като не е посочено в какво се изразява намерението на участниците за
увреждане. Посочва, че той е сключил с ответното дружество на 01.04.2015г
предварителен договор за покупко-продажба на имота, чрез посредничеството на
агенция за недвижими имоти и след това е кандидатствал пред „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София за предоставяне на ипотечен кредит, като от Банката е
извършено проучване, пред нея е представено удостоверение от 21.04.2015г от ТД на НАП – Пловдив за липса на задължения
на продавача към Държавата. Заплащането на цената от него е извършено по банков
път с предоставените му от Банката заемни средства, като е заплатена пазарната
цена на имота и поради това счита, че у него е липсвало намерение за увреждане
на ищеца. Въз основа на тези обстоятелства от него е било поискано и съдът е
конституирал „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като трето лице помагач на физическото
лице.
На следващо място Ж. възразява,
че искът е погасен по давност и твърди, че той е станал собственик и на
основание придобивна давност.
При условията на евентуалност,
ако се уважи иска, прави възражение за прихващане и право на задържане с цената
на извършените от него индивидуализирани подобрения на обща стойност 21 740лв,
представляващи довършителни работи за привеждане на апартамента във вид за
живеене.
Оспорва да е било налице
намерение за увреждане и у дружеството ответник, който на дата 22.04.2015г е
представил пред ТД на НАП – Пловдив справка, без процесния имот да е бил
посочен като негов собствен, тъй като правото на собственост се установява в
общодостъпен публичен регистър и следва да е известно на трети лица. Ето защо
не може да се говори за „укриване“ на собственост от дружеството, а оттам да се
прави извод за намерението му да увреди ищеца.
На следващо място ответникът
посочва, че при закупуването на имота е спазена обичайната търговска практика и
след придобиване на собствеността
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София е вписала договорна ипотека за
обезпечаване на предоставения от нея кредит. Учредената ипотека не е атакувана
от ищеца и поради това, ако сделката бъде обявена за относително
недействителна, то Банката продължава да разполага със своята привилегия за
удовлетворяване, която е противопоставима на ищеца, а интересите на ответника
физическо лице са злепоставени, защото той ще дължи заплащането на
предоставения му ипотечен кредит, а в същото време ще остане без жилище.
Твърди, че от страна на ищеца е налице избирателен подход за атакуване на
сключените от дружеството сделки, тъй като не е атакувана следващата извършена
на 24.06.2015г сделка за продажба от дружеството на магазин, от стойността на
който ищецът ще може да се удовлетвори изцяло.
При така заявените от страните
позиции по делото с изготвения по делото проект за доклад съдът задължи ищеца
да конкретизира обстоятелствата по предявените от него искове, ако са два и
даде му даде указания, че е негова доказателствената тежест да установи
намерението у страните по сделката със сключването ѝ да го увредят. Тези
указания не са ревизирани от съда, с оглед извършеното последващо уточнение от
ищеца, че от него се излагат обстоятелства единствено по осъществяване
хипотезата на чл.216, ал.1, т. 4 от ДОПК, т.е. предявеният иск е само един. По него, релевантното
поведение по формирано намерение за увреждане, което следва да бъде доказано по
делото е това на продавача, ответното дружество, не и на купувача – ответника
физическо лице, в който смисъл е постановено и Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Любка Илиева. В мотивите си ВКС изрично посочва, че намерението
за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял,
когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения. Този отговор изключва въпроса дали това намерение у лицето, с което
длъжникът е договарял, се презюмира или подлежи на доказване. Макар при
разглеждане на делото съдът да е дал други указания на ищеца, тъй като същите не
са довели до ограничаване или нарушаване на правото му на защита или до пропуск
от страна на съда да му укаже че дължи други релевантни по иска му факти,
тоняма пречка съдът да постанови решението си, без да е необходимо даването на
допълнителни указания към страните или на извършването на допълнитени
процесуални действия от тях.
Така
основният спорен въпрос по делото остава налице ли е поведение от страна на
продавача по сделката „АНДЖИ И КО“ ЕООД – гр.Пловдив, от което да може да
се направи извод, че е извършил процесната продажба с намерението на увреди ТД
на НАП – Пловдив при принудителното събиране на установени с влязъл
в сила акт публични задъления.
За
установяване на тезата си ищецът е представил по делото образуваната пред него
преписка по извършената на дружеството ревизия и издадения ревизионен акт. По
повод на извършването ѝ е изискал представянето от ответното дружество на
определени данни, като дружеството, чрез управителя си Г.А.З., на 22.04.2015г е
представил Справка №1 за наличните недвижими имоти, в която не е посочило, че
притежава имоти, а е представена празна справка. В същото време дружеството е
притежавало два недвижими имота в построен от него обект в гр.***, което е
установено от ищеца от приложената по преписката извършена справка по лице в
Служба по вписванията – Пловдив. Според ищеца, след като дружеството е скрило,
че притежава имоти, то това е направено от него с цел да се разпореди с тях и
да не удовлетвори ищеца, т.е. да го увреди.
По
отношение правната природа на представената от дружеството ответник Справка № 1
за налични недвижими имоти, съдът намира, че същата безспорно не е вярна и
безспорно в нея не са отразени притежаваните от дружеството имоти, но въпросът
е това до какви последици води. Справката дори не е изискана от дружеството да
се представи във формата на декларирани от него обстоятелства под страх от
носене на наказателна отговорност за деклариране на неверни такива, от което да
може да се направи извод за формирана активна воля и намерение у него да укрие
факти от значение за евентуалното бъдещо удовлетворяване на ищеца. Подобно
активно поведение, насочено конкретно да бъде увреден ищеца съдът намира, че не
може да се извлече от коментираната Справка № 1, предвид характера ѝ – в
нея се изисква предоставяне на информация за собственост на недвижими имоти,
която, за да е валидна задължително подлежи на вписване и поради това лесно и
бързо може да бъде установена от ищеца, което той е и сторил като е извършил
справка по лице за притежаваните от „АНДЖИ И КО“ ЕООД недвимими
имоти. Тук съдът следва да допълни, че обстоятелствата по притежавани недвижими
имоти не са общоизвестни и общодостъпни, както ответникът Ж. сочи, но са в
правомощията на ищеца да ги установи с извършени от него проверки, в кръга на
изпълняваните служебни задължения и това е сторено.
На
второ място съдът намира, че следва да се отчете конкретната извършваната от „АНДЖИ И КО“ ЕООД търговска дейност, която е по строителство на малки, единични обекти и
тяхната продажба, което е видно отново от приетата по делото справка от
Службата по вписванията – Пловдив. От нея се установяват спорадични продажби
през годините, последните от които на обекти от строежа на ул. ***. Конкретната
продажба е извършена по инициатива на ответника Ж., който към онзи момент е
търсил закупуването на жилище в гр.Пловдив, тъй като имал постоянна работа в
града и искал да се установи тук заедно с жената, с която живеел на съпружески
начала и с която към настоящия момент има сключен граждански брак, сключен след
закупуване на жилището, в което семейството живее и отглежда детето си,
съгласно показанията на свидетеял М.П., *** на съпругата на Ж.. Той е ползвал
посредническите услуги на агенция за недвижими имоти, чрез която намира
жилището, а огледът е извършен в присъствието на бившия собственик на земята А.
Т., върху която е построен обекта. Той е разпитан като свидетел по делото и в
този смисъл са дадените от него показания, като дава и подробни показания по
степента на завършеност на апаратамента, в който „всичко беше до тапи“. В същия
този смисъл са и показанията на свидетелката М.П., която заедно с *** си и Ж. е
била на оглед на процесния апартамент, както и на други огледи, извършвани в
период от около 3 - 4 месеца. След като са решили да закупят процесния
апартамент Ж. е кандидатствал за предоставяне на кредит пред „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София и такъв му е предоставен от Банката, като за целите на
кредита от нея е извършена оценка на имота, приета по делото, кредитът е
предоставен и усвоен от Ж.. За обезпечаване на връщането му е вписана законна
ипотека върху имота в полза на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, за която
страните са уговорили, че е за обезпечаване на всички вземания на Банката като
ипотекарен кредитор в размер на 36000лв главница, ведно с дължимите лихви,
неустойки, такси, комисионни и разноски, произтичащи от Договора за ипотечен
кредит, включително и при всички последващи негови промени, учредени изрично в
допълнителни писмени споразумения към договора. При извършените от Банката
проверки преди предоставяне на кредита е било изискано и представено
Удостоверение № 160201500118657/21.04.2015г от ТД на НАП – Пловдив, че „АНДЖИ И КО“ ЕООД няма
задължения към Държавата. Датата на издаденото удостоверение е малко след
връчване на дръжеството на Заповедна за възлагане на ревизия, връчена му на 16.04.2015г,
поради което и предвид коментираните свидетелски показания, съдът намира за
установено по делото, че подготовката за сключване на процесната сделка е
започнала преди ответното дружество да знае, че предстои да му бъде извършена
ревизия. Същият извод следва и от приетия по делото, подписан между ответниците
предварителен договор за покупко-продажба на апартамента, който е сключен на
01.04.2015г, погрешно посочен в проекта за доклад, че е сключен на 01.05.2015г.
Самата
сделка е изповядана повече от два месеца, след сключване на предварителния
договор, на 02.06.2015г, като и към момента на сключването ѝ ответното
дружество не е имало задължения към Държавата, нито по отношение на дейността
му или имуществото му е имало наложени каквито и да било ограничителни мерки.
Наложените от ищеца предварителни обезпечителн мерки – запор върху банкови
сметки на продавача, са допуснати в по-късен момент с Постановление изх.№
РД-10-297 от 03.07.2015г и след това продължени с второ постановление от
28.10.2015г.
Към
датата на изповядване на процесната сделка, ответното дружество е притежавало и
друг недвижим имот в същия този строителен обект на ул. ***, който е и
последният продаден от него имот на 24.06.2015, видно от Справката по лица на
СВ – Пловдив. Следователно при извършване на процесната продажба дружеството е притежавало
и друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на Държавата.
За да
достигне до извода дали продавачът по сделката я е сключил с намерение да
увреди ищеца, съдът следва да вземе предвид всички представени по делото
доказателства и да извъши преценка от конкретно установените пред него факти, в
който смисъл е формирана трайна съдебна практика и са изложени мотиви в
постановените Определение № 537 от 21.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 3011/2019
г., I т. о., ТК, Решение № 84 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 601/2019 г., II
т. о., ТК, Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 410/2012 г., II т.
о., ТК, Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
308/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 166 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. №
430/2009 г., II о., Решение № 153 от 09.07.2018 г. по в.гр.д.№ 194/2018г
по описа на ВтАС.
От
коментираните от съда доказателства съдът намира, че до сключването на
процесната търговска сделка се е стигнало по инициатива на ответника Ж., към
който начален момент по отоншение на ответното дружество не е била налице
започнала равизия. От там насетне не се установяват извършени каквито и да било
действия от представляващия ответното дружество, които да мотивират съда да
приеме, че той е целял сключването на сделката, за да увреди ищеца. Различни
биха били проявленията на едно такова негово поведение, като например
финализиране на сделката в изключително кратък срок, например 10 дни, по
необичайно време, извършване на продажба при силно занижена цена на имота, а
цената на сделката е извършена в границите на колебанията на пазарната му цена
към онзи момент, съгласно приетата по делото оценъчна експертиза, която не е
оспорена от страните и която съдът възприема изцяло. Други такива обстоятелства
биха били например придобиване от Ж. на имота и бързото му препродаване след
това на по-висока цена, установяване на някаква свързаност или по-общо казано
на отношения между извършващите сделката лица, от които да може да се направи
извод, че сделката е извършена при желани различни правни последици и много
други. Доказателства за такива нетипични за трайната дейност на търговец
обстоятелства по делото липсват, а с представената Справка №1 от дружеството, в
която то не е декларирало имотите си, съдът намира, че ищецът не установява
намерение за увреждането му. Напротив, от събраните от ответника Ж.
доказателства, макар да не носи доказателствена тежест за това, съдът намира за
опровергана тезата на ищеца, че представляващият ответното дружество е сключил
процесната сделка с цел да го увреди. Нещо повече, ответникът Ж. доказва в
процеса да има качеството на добросъвестен владелец по смисъл на чл.72, ал.1 от
ЗС и в съответствие с дадените по въпроса разяснения в т.IV от Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС - По някои въпроси
относно подобренията върху недвижим чужд имот, което не е загубило действие. На
това основание той може да претендира стойността на подобренията, които е
направил в имота и които са на значителна стойност от 21740лв, съгласно
приетата по делото оценъчна експертиза. Макар съдът да не е приел за
разглеждане в настоящото производство на възраженията му за претендираните
подобрения и това да е извън предмета на спора, то за него е налице възможност
да ги претендира в отделно производство и нещо повече съгласно чл.72, ал.3 от
ЗС има право на задържане до заплащането им. Правото му да ги претендира ще
бъде по отношение на Държавата в осъщественото от нея последващо принудителн
изпълнение върху процесния имот, а при това изпълнение, ако на Ж. бъде признато
право на задържане той ще придобие и качеството обезпечен кредитор по смисъла
на чл.194 от ДОПК и правото на предпочитително удовлетворяване преди другите
кредитори. Същите са и правата на обезпечения с вписана ипотека кредитор „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, който също ще бъде удовлеторен преди Държавата в
производството по принудително изпълнение, тъй като ищецът не е атакувал
вписаната ипотека и тя запазва действието си макар съдът да обяви за
недействителна на сделката за продажба на апартамента, т.е. по отношение на
Държавата за собственик на имота ще се счита „АНДЖИ И КО“ ЕООД, но
дружеството ще се счита за собственик на имота във вида, в който той го е
отчуждил.
При
това положение има логика във възраженията на ответника за интереса на ищеца от
атакуване на процесната сделка, тъй като е спорен въпросът дали и доколко той
ще получи удовлетворение при последващото принудително изпълнение. Тъй като
това не е основният спорен въпрос по делото и доколкото възможността за
пъследващо удовлетворяване н Държавата не е включен във фактиуския съдът на
иска, съдът не е давал указания към страните за събиране на доказателства по
делото, а го обсъжда за пълнота на изложението.
От всички
коментирани от съда факти, съдът намира, че процесната сделка представлява сключена
от „АНДЖИ
И КО“ ЕООД търговска сделска в кръга на обичайната му търговска
дейност на търговец, който се занимава със строителство на обекти с цел да ги
продаде, без, към момента на извършването ѝ спрямо дружествто да са били
наложени обективно някакви рестрикции. Формирано намерение за увреждане у
представляващия дружеството продавач съдът намира, че се оборва и от това, че при
извършване на продажбата „АНДЖИ И КО“ ЕООД не се е разпоредило с
единствения си наличен актив, от който ищецът би могъл да се удовлетвори, т.е.
дружеството е разполагало с имущество, с което евентуално да може да
удовлетвори установени публични задължения. Към момента на процесната сделка
все още не имало яснота за конкретния размер на задълженията, поради което
съдът намира, че водещо за преценката на съда за липсата на намерение за
увреждане е обстоятелството за притежавана собственост, а не конкретно за
пазарната стойност на тази собственост, която да се отнесе към установения по-късно
размер на задължения, за да се преценя обезпеченост. Следователно ищецът не е
доказал продавачът да е извършил сделката с цел да го увреди, което действие
единствено се сакционира от чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК с настъпване на правната последица по обявяване на сделката за
относително недействителна. Това прави иска му неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците
имат право на извършените и претендирани по делото съдебни разноски по списък.
По отношение на ответника Ж. се претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение за един адвокат и внесен депозит за вещо лице – общо в размер на
3267,04лв, дължими от ищеца. От ответника „АНДЖИ И КО“ ЕООД се претендира възнаграждение за адвокатска защита в размер на 2500лв, като плащането му е
удостоверено в представения договор за права помощ и също следва му се присъди.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез процесуален субституент публичния изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив иск да бъде обявена за
недействителна по отношение на нея сключената на 02.06.2015г покупко - продажба на недвижим имот -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.395.5.8 - *** с площ от 63,01 кв.м. на ***, находящ
се в гр.***
между „АНДЖИ И КО“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* като продавач и А.Ж.Ж., ЕГН ********** *** като купувач, за
която е съставен нотариален акт № 153, том I, н.д.№ 157/2015г на нотариус Неделка Хаджиставрева
– Стойкова с район на действие района на РС - Пловдив, като неоснователен.
ОСЪЖДА Държавата, действаща чрез процесуален субституент публичния изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив да заплати
на А.Ж.Ж., ЕГН ********** ***
сумата от 3267,04лв за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Държавата, действаща чрез процесуален субституент публичния изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив да заплати
на „АНДЖИ
И КО“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********
сумата от 2500лв за извършени съдебни разноски пред настоящата
инстанция.
Решението
е постановено при участието на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК
********* като трето лице помагач на страната на А.Ж.Ж., ЕГН ********** ***.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.