Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, …………….2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публичното заседание на
втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Камелия Александрова и при участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски
КАНД № 230 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от
Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от М.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. В.А. – К.,
против Решение № 1666/07.12.2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено
по НАХД № 3663/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
355/03.08.2022 г. на Зам. Кмет на Община Варна, с което на оспорващия е наложена административно наказания „глоба“ в размер на
20,00 лв. на основание чл. чл. 183, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 94, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата (ЗВдП).
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е
неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с фактическата обстановка. Твърди
се, че неправилно е възприета фактическата обстановка, но не са кредитирани и
обсъдени показанията на двете страни. Счита се, че не са обсъдени голяма част
от изложените в съдебно заседание доводи, а и са допуснати процесуални
пропуски, като решението се явява постановено в нарушение на закона и е
необосновано. Сочи се липсващ анализ в решението на ВРС на възраженията относно
обстоятелството, че паркираният автомобил е на живущ на този адрес и
паркирането му по този начин не е пречило на никой през последните 20 години.
Искането е да се отмени съдебния акт на ВРС и отмяна на НП. С писмени бележки
касаторът поддържа доводите си и направените искания с жалбата, като претендира
присъждане на разноски в двете инстанции.
Ответникът
по касация – заместник-кмет на община Варна, редовно призован, не се явява и не
се представлява в заседанието. С подадено чрез пълномощник юрисконсулт С.Д.възражение
срещу касационната жалба я оспорва като неоснователна по подробно изложени
съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и на закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и фактите, извеждащите се от събраните по делото доказателства,
установява следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на М.М.К., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу НП № 355/03.08.2022 г. на Зам.-кмет на Община Варна, с
което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв., на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от
същия закон.
Според НП нарушението се състои в това, че на 19.06.2022
г., около 10:15 ч., като водач на МПС – товарен автомобил Рено с регистрационен
№ ***– собственост на „Сожелиз България – клон Пловдив“, ползвател „С.ЕС“ ООД
гр. Пловдив, ЕИК ***, е паркирал в гр. Варна на ул. ***+от лявата страна по
посока на движението, с което създава пречки за преминаването на останалите
участници в движението, с което виновно е нарушил чл. 94, ал. 3 ЗДвП – за
престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста по пътя. В НП
е посочено, че е издадено въз основа на АУАН № 00000657/26.07.2022 г.
За да потвърди обжалваното НП, ВРС приема следното:
НП е издадено от
компетентен орган, в шестмесечния срок и не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Направен е извод, че НП е съобразено с
нормата на чл. 57 ЗАНН, като не е допуснато нарушение по отношение изискването
за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Въз основа на
събраните по делото доказателствата и свидетелските показания ВРС е приел, че оспорващият
е бил паркирал служебния товарен автомобил от лявата страна по посока на
движението на ул. ***+(която е еднопосочна), в нарушение на въведената със
закона забрана. На същата дата във връзка с
постъпила в Община Варна сигнал за неправилно паркирани автомобили на
посочената улица, които пречели на движението на автобус по линия № 7, около
10:15 ч. св. Кабаиванов - ст. полицай в сектор „Общинса полиция“ при ОД на МВР
Варна, извършил обход в района и забелязал паркирания от въззивника автомобил,
както и други неправилно паркирани автомобили. За всички неправилно паркирали
автомобили били съставени фишове, с които им е наложено административно
наказание „глоба“. Такъв е бил съставен и за автомобила паркиран от въззивника
като фиша е издаден на името на управителката „Сожелиз - България – клон
Пловдив“, като на предното стъкло на автомобила било оставено и уведомление. На
07.07.2022 г. въззивникът представил в Община Варна декларация от управителката
на дружеството ползвател на МПС-то „С.ЕС“ ООД във вр. С чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в
която се сочело, че на 19.06.2022 г. автомобилът бил управляван именно от него
(въззивника), както и копие от свидетелството си за управление на МПС.
Издаденият глоба с фиш бил анулиран, а на 26.07.2022 г. срещу въззивника бил
издаден АУАН № 00000657 в който е посочено, че на 19.06.2022 г. около 10:15ч.,
в гр. Варна, на ул. ***+е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. ЗДвП – паркирал
МПС с рег. № ***+от лявата страна по посока на движението, с което създавал
пречки за преминаването на останалите участници в движението. Актът бил
надлежно предявен и връчен на въззивника, които го подписал вписвайки, че има
възражения. Писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили и на 03.08.2022 г. въз основа на него, Зам.
кмета на Община Варна издава атакуваното НП. В него АНО е приел изцяло
фактическите констатации отразени в акта, както и че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Въззивният
съд не споделя становище на защитата, първо защото в нормата на чл. 94, ал. 2 ЗДвП изрично са посочените разрешените места за паркиране в населените места и
там изрично е посочено, че може да се спира и паркира само най-вдясно на
пътното платно по посока на движението. На следващо
място е приел, че действително улицата на която е бил паркиран автомобила е
еднопосочна. В случая обаче нормата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП е изобщо неотносима,
тъй като тя допуска спиране, а не паркиране от една страна и второ указва, че
спиране в лявата страна е допустимо само ако няма това да затрудни движението
на останалите участници. Легалните
дефиниции за спряло МПС и паркирано са дадени в нормата на чл. 93 ЗДвП.
Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарноразтоварни работи в присъствието на водача.
Съгласно ал. 2 от същия член на закона паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. Въз
основа на събраните по делото доказателства се е установило, че автомобилът на
въззивника е бил паркиран, а не престояващ. В тази насока са свидетелските показанията,
а и факта че МПС-то е било паркирано, което не се е оспорило от въззивника
който в жалбата си потвърждава, че е бил паркирал автомобила и пространно
обяснява причините поради които е сторил това на конкретното място.
ВРС е отхвърлил
релевираното възражение, че не е установено, че паркираното МПС не е
представлявало пречка за останалите участници в движението. В тази връзка е
изложил мотиви, че при положение че автомобилът
е бил паркиран, а не спрял остава безпредметно обсъждането дали той е
представлявал пречка за останалите участници в движението. С оглед свидетелските
показания и приложения към преписката сигнал изпратен до Община Варна ВРС е приел,
че очевидно паркираните в лявата страна на еднопосочната улица МПС-та са
пречели на движението на останалите участници, предвид паркиралите от дясно
МПС-та, ширината на платното за движение и факта, че по него се движат и
автобуси от градския транспорт, които са и с по-големи габарити.
С
оглед на изложеното по-горе съдът е счел, че АНО е дал правилна квалификация на
извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 94, ал. 3 ЗДвП, защото точно тази
норма предвижда санкция за неправилно паркирано МПС. В случая наложеното на
въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. е определено
във фиксирания в закона размер, поради което и съдът не дължи произнасяне
досежно справедливостта на наказанието.
По
отношение на соченото в жалбата становище за това, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, районният съд е приел, че съобразно нормата на чл. 189ж ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
чл. 58г ЗАНН.
Настоящият състав на съда намира обжалваното решение
на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават на обективно
изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от
приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е
извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно
ги е отнесъл към приложимите правни норми. Касационната жалба е неоснователна и
не се установява наличие на касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна на
обжалваното решение на ВРС.
Настоящият
касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице
е осъществило състава на нарушението, за което е привлечено към
административнонаказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя.
Направените
изводи от ВРС се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за
тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал
свидетел, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени
доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са
обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения,
останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани
доказателства в тази насока.
Въззивният
съд е стигнал до извод за доказаност на извършването на посоченото в НП
нарушение въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, като
правилно ги е ценил и е извел релевантните факти от тях. Въпреки че
санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП и посочената за нарушена
материалноправна норма – чл. 94, ал. 3 ЗДвП, не определят създаването на пречка
за останалите участници в движението като елемент от фактическия състав на
процесното нарушение, това обстоятелство се приема единствено като утежняващо
вината, при извършване на нарушението. Нарушението е пълно и точно описано в НП
и в АУАН, като не е налице засягане на правото на защита на наказаното лице.
Настоящият
касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от
касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Правилно ВРС приема, че НП не страда от пороци,
влечащи неговата отмяна, доколкото е установено по делото, че липсват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а и административно нарушение
безспорно се установява, че е извършеното от К..
Правилен е и изводът за законосъобразност на
определеното наказание като вид
и размер. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М.М.К.. С НП е наложена
минималната глоба от 20,00 лв., предвидена в чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, която
съответна на нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се
налага, поради което правилно НП е потвърдено като законосъобразно издадено.
Предвид
разпоредбата на чл. 189з ЗДвП нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към
конкретния случай на административно нарушение.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира,
че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната,
обезсилването или обявяването на нищожност му.
Решението на
въззивния съд, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, вр. с чл. 218 АПК, вр. връзка
с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – Варна, VII тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1666/07.12.2022 г., постановено по НАХД № 3663/2022 г. по описа на Районен
съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.