О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ….
гр.
Луковит, 27 януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
Като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 557
по описа на съда за 2019 година и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК
Делото е образувано по повод искова молба от Дирекция „Социално
подпомагане" – , представлявана от директора инж. И. Б., с която е
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
срещу М.В.В. ***.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата,
чрез пълномощника адв. Р. М., с който възразява за неоснователност на иска
поради погасяване по давност на вземането, за което била издадена заповед за
възстановяване от 02.09.2009 г.
Съдът, извършвайки повторно преценка допустимост на предявения иск
констатира, че ищецът не притежава правоспособност, съобразно изискванията на
чл. 27 ГПК.
Процесуалната правоспособност на юридическите лица е уредена в чл.
27 ГПК, който в своята ал. 1 предвижда хипотеза, че процесуална правоспособност
има този, който е правоспособен по материалното право. От анализа на
нормативните актове, уреждащи статута на ДСП – Закона за социалното подпомагане
(ЗСП), Устройствения правилник на АСП и Правилника за прилагане на ЗСП се
налага извод, че Дирекция „Социално
подпомагане“ (ДСП) представлява неперсонифицирано държавно учреждение, което
не е юридическо лице, а представлява териториално поделение на Агенцията за
социално подпомагане (АСП).
По смисъла на публичното право и в частност на административното,
ДСП – Луковит е административен орган с административна правосубектност, т.е.
във властническите правоотношения с другите частно правни субекти и в
административното съдопроизводство.
За разлика от публичното право, в сферата на гражданското право и
гражданското съдопроизводство административният орган може да встъпи в граждански
правоотношения само ако е ЮЛ, каквото качество не притежава ДСП.
В чл. 27, ал. 2 ГПК е предвидено известно отклонение от този
принцип, придавайки на правоспособност на държавни учреждения, чиито
ръководители са разпоредители с бюджет. ДСП не е разпоредител с кредити и
следователно не може да участва в гражданския процес като надлежна страна.
В настоящия случай не сме изправени и пред особената хипотеза,
предвидена в чл. 14б, ал. 2 ЗСП, според който „Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се
допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда
на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.“
С тази норма законодателят е предвидил легитимация на ДСП, но с
ясно ограничено правомощие – да инициира производство по издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на влязла в сила мотивирана заповед за
възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва,
издадена от директора на ДСП по реда на чл. 14а ЗСП.
Такова производство е допустимо само в случай че пред съда с
документ е доказано съществуването на влязла в сила заповед за възстановяване
на получена социална помощ, изпълнението на която е възложено на гражданските
съдилища.
Заявлението в настоящия случай, по повод на което е образувано
заповедно производство, не е било по реда на чл. 418, вр. чл. 417, т. 1 ГПК –
въз основа на документ, а такова по чл. 410 ГПК. Издаването на заповед за
изпълнение в общата заповедна процедура има характер на покана за изпълнение
към длъжника, която е допустима само в гражданскоправните отношения, базирани
на принципа на равнопоставеността. ДСП може да получи принудително изпълнение
за недобросъвестно получени суми само при положение, че има подлежащ на
изпълнение административен акт – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 14а ЗСП, в който случай може да получи незабавно изпълнение.
Затова съдът достигна до извод, че ДСП Л. не е надлежна страна в
да започне производство по реда на чл. 410 ГПК, чието продължение е настоящото
исково. Липсата на надлежна страна представлява липса на една от абсолютните
процесуални предпоставки за допустимост на производството, налагащи
прекратяването му.
В този смисъл е и Определение №984/18.12.2019 г. по ч.гр.д.№659/2019 г. на Окръжен съд Ловеч.
При това положение и предвид задължителните указания, дадени в т.
13 на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение в полза
на ДСП Луковит следва да бъде обезсилена.
Сторените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да бъдат поставени в тежест на ищеца, предявил недопустимия иск и подал
недопустимо заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 557/
2019 г. по описа на Районен съд Луковит,
поради недопустимост на иска.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение № 301/17.07.2019 г. по ч. гр. д. №431/ 2019 г.
по описа на Районен съд – Луковит
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ Л. да
заплати на М.В.В. с ЕГН ********** ***,
сумата 600.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………………………..