№ 73
гр. П. , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500384 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба ,подадена от П. СТ. Т. , ЕГН **********, с адрес с. И., община
Брацигово, обл. П. ,ул.“38-ма“ № 16, против ОГН. ЮР. СТ., ЕГН **********, ЯНК. ЮР. СТ. , ЕГН ********** и
ЮР. ЯНК. СТ., ЕГН **********, всичките от с. И., община Брацигово, обл. П. ,ул.“28-ма“ № 5.
С Решение № 260202/ 10. 03. 2021г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д. № 232/ 2019г. по описа на
същия съд,предявените обективно и субективно съединени искове са уважени изцяло ,като основателни.
Присъдени са съдебно – деловодни разноски в полза на ищеца .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство,
подадена чрез назначения особен представител.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове.
При условията на евентуалност се прави искане , решението да бъде потвърдено само по отношение на ответника
ОГН. ЮР. СТ., за който има влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд.
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се оспорва
въззивната жалба . Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно .
В открито съдебно заседание жалбоподателите , чрез назначения особен представител, поддържат въззивната
1
жалба .
В открито съдебно заседание ответника оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд ,
като правилно и законосъобразно да се остави в сила .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства,
при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни ( ищци в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявените искове и фактически състав на правната норма .
От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от направеното искане може да се направи извода ,
че съдът е сезиран с два осъдителни иска за заплащане на обезщетение за причинени „имуществени и
неимуществени вреди“ от непозволено увреждане . Правното основание на предявените искове е по чл. 45 от ЗЗД
във вр.с чл. 52 от ЗЗД .
Фактически състав на правната норма по чл. 45 от ЗЗД .
деяние ( действие или противоправно бездействие) ;
противоправност на деянието ( деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов
нормативен акт ,без значение към кой клон от правото принадлежи. ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да
не се вреди другимо „ ).
вина на дееца ( под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост, под формата на
„ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК .).
вреда (имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени (морални)вреди );
причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите трябва да са „пряка
и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и
закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързана с резултата );
при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл. 45 ал. 2 от ЗЗД ).
Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже , или че деянието му е случайно
, или че е бил невменяем по време на извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана ,
крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му.
Фактически състав на правната норма по чл. 52 от ЗЗД.
2
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са дадени
и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие
и преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от
ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд.
на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;) Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД
трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички понесени от лицето болки ,страдания и
неудобства-емоционални ,физически и П.С..
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че
основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД са следните :
Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло
към момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за
средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;
Общественото възприемане на понятието „справедливост“ на определен етап от общественото
развитие;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;
ІІ. Правни изводи .
1.По въпроса за причинените неимуществени вреди на ищеца .
От доказателствата , които са събрани по приложеното ДП № 4/17/2018г. по описа на РУП Пещера, от
доказателствата по приложеното НОХД 212/2019г. на РС Пещера, от обясненията на свидетелите Г.Г.И. и С. П.
Т.( баща на ищеца ) , разпитани в производството пред районния съд и от представеното съдебно-медицинско
удостоверение на д-р Б.Х.П.,безспорно е установено,че на 23. 08. 2017г., в с. И., община Брацигово,ответниците
са нанесли побой на ищеца, при което са му причинили следните травматични увреждания:
Счупване на Х-то ребро в ляво ;
Разкъсно – контузна рана на Г.У.;
Травматичен О. по Г.;
К. по лицето , тялото и крайниците;
Свидетелят С. Т., установява, че синът му около един месец след П. е лежал в къщи и и се е лекувал. Не е могъл
да мръдне ,бил е много отчаян, не му се е говорило.,не му се е излизало . Лицето му е било О., окото му е било Н.
,трудно е говорил , трудно е Д.. Много тежко е приел П.. Показанията на този свидетел съдът преценява според
разпоредбата на чл. 172 от ГПК , като има предвид възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора
.Съдът дава вяра на обясненията на св. Т., относно здравословното състояние на ищеца след П., тъй като
свидетеля депозира преки впечатления.Освен това , обясненията на този свидетел не са опровергани по никакъв
начин от противната страна в производството пред районния и окръжния съд.
При така установеното от фактическа страна ,въззивната инстанция счита ,че обезщетението в размер
3
на 2500лв. представлява точен паричен еквивалент на всички поносени от увреденото лице болки
,страдания и неудобства-емоционални ,физически и П.С.. Този размер на обезщетението съдът определя, като
отчита следните обстоятелства :
Вида и характера на телесните увреждания , които са причинени на ищеца ;
Физическите болки и страдания , които ищеца е търпял по време на увреждането и по време на
лечението и възстановяването;
Душевните сътресения и психическите страдания на лицето след П. и по време на възстановяването ;
Продължителността на лечението и възстановяването- около един месец;
Пълното възстановяване на ищеца. Липсата на бъдещи неблагоприятни прояви върху физическото и
душевно здраве на ищеца ;
Според утвърдената съдебна практика и теория размера на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи от съда към момента на влизане в сила на съдебното решение . Приема се ,че
неимуществените вреди представляват едно продължително и трайно състояние на увреденото лице, именно
поради което размерът им следва да се определи към момента на влизане в сила на съдебното решение.
Неоснователно е възражението ,което е направено в отговора на исковата молба и във въззивната жалба за
това ,че ответниците не следва да носят имуществена отговорност , тъй като за причинената лека телесна
повреда няма влязла в сила присъда на наказателен съд , която на основание чл. 300 от ГПК да обвърже
гражданските последици от престъпното деяние. Твърди се,че евентуално отговорност по чл. 45 от ЗЗД
следва да носи само ответника ОГН. ЮР. СТ. ,за който има влязла в сила присъда на наказателния съд за
закана за убийство.
Възражението е неоснователно , тъй като отговорността за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и
сл.от ЗЗД не е обвързана от наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд за извършеното
деяние. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД е обвързана единствено от наличието на предпоставките на закона ,
които бяха посочени по- горе . Сред тези предпоставки не е влязла в сила присъда на наказателен съд за
извършеното деяние. При наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд за извършеното деяние
приложение ще намери разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно гражданските последици на деянието.
В конкретния казус са налице всички предпоставки на закона, които са посочени по-горе за ангажиране
имуществената отговорност на ответниците за непозволено увреждане . Вредите , които са причинени на
ищеца са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно деяние на ответниците . Налице е
причинна връзка между виновното и противоправно деяние на ответниците и причинените увреждания на ищеца
.
2.По въпроса за причинените имуществени вреди на ищеца .
Обезщетението за непозволено увреждане обхваща всички причинени вреди на пострадалото лице – имуществени
и неимуществени , предвидими и непредвидими . Отговорността само за предвидимите вреди( виж чл. 82 от ЗЗД) е
непозната в областта на деликтното право. Обезщетението се дължи за всички вреди стига вредите да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По делото е безспорно установено ,че договореното и заплатено възнаграждение на адвокат М.В. в размер
на 500лв. е пряка и непосредствена последица от увреждането на ищеца . Адвокатската защита е наета във
връзка с образуваното досъдебно производство № 4/ 2018г. по описа на РУП Пещера . Предметът на договора за
правна защита и съдействие е защита и процесуално представителство на ищеца във фазата на досъдебното
производство. Досъдебното производство е образувано по повод деянието на ответниците от 23. 08. 2017г.
Налице е пряка причинна връзка между причиненото увреждане на ищеца и имуществените вреди , изразяващи
се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие е отразено
4
,че сумата е заплатена на адвокат М.В..
При положение,че фактическите констатации и и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция, на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, решението на районния съд ще следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на ищеца , тъй като няма представени писмени доказателства за направени такива
разноски и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260202/ 10. 03. 2021г. на районен съд Пещера,постановено по гр. д. № 232/ 2019г.
по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване ( два обективно кумулативно съединени иска с цена на всеки иск под 5000лв.).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5