№ 5702
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110167149 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Д. И. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. П. Х., АК – София, със съдебен адрес в ... против ...,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А..
Твърди се в исковата молба, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гражданско дело № 22196 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд,
82-ри състав, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: главница в
размер на 4124,48 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2011 до
м.04.2013г., както и законна мораторна лихва върху главницата в размер на 481,51 лв. за
периода от 01.07.2011 г. до 09.12.2013г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата от 30.12.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 370,30 лв.
разноски по делото, от които сумата от 92,12лв. - държавна такса и сумата от 278,18 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 20.03.2014 г.
Въз основа на така издадени изпълнителен лист, с молба от 25.09.2014 г. ... е
образувала изпълнително дело № 1110 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител ...
Ищецът твърди, че последното валидно изпълнително действие по това изпълнително
производство (налагане на запор на трудово възнаграждение) е извършено на 27.06.2016 г.
Следващото валидно изпълнително действие е отново запор на трудово възнаграждение на
длъжника (ищец в настоящето производство), осъществено на 10.11.2021 г. Същото, обаче, е
извършено след като е настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона, предвидено в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Прекратяването
поради перемпция поражда действие ex lege, без да е необходим нарочен акт на съдебния
изпълнител, поради което изпълнителното дело е прекратено на 27.06.2018 г. – с изтичането
на двугодишния срок по горецитираната процесуална норма. Ищецът навежда твърдения, че
от датата на последното валидно изпълнително действие – 27.06.2016 г. е изтекла
тригодишната погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД,
която е приложима в случая, тъй като вземането на ответното дружество е за периодични
1
платежи.
С тези обстоятелства процесуалният представител на ищеца обуславят правния си
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че Д. Д. не дължи
на ... сумите по изпълнително дело № 2014..0401110 по описа на ЧСИ peг. № .. на КЧСИ, с
район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно
гражданско дело № 22196по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 82 – ри състав, а
именно: главница в размер на 4124,48 лв., законна мораторна лихва върху главницата в
размер на 481,51 лв. за периода от 01.07.2011 г. до .09.12.2013г., ведно със законна
мораторна лихва върху главницата от 4124,48 до окончателното плащане, както и сумата от
370,30 лв. разноски по делото, от които сумата от 92,12 лв. - държавна такса и сумата от
278,18 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание Д. Д., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
иск и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Сочи, на първо място, че приложимия давностен срок е петгодишен, съгласно разпоредбата
на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение, срещу която не е депозирано
възражение, респ. е влязла в сила се приравнява на влязло в законна сила съдебно решение.
На второ място, ответникът поддържа, че до приемането на тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС са приложими задължителните указания дадени с ППВС №
3 от 18.11.1980 г., съгласно които по време на висящността на изпълнителното дело
давностния срок спира да тече. В този смисъл, ответникът твърди, че от момента на
образуването на изпълнителното дело срещу ищеца до 26.06.2015 г. давност не е текла. На
последно място, ответникът оспорва исковата претенция, като твърди, че в хода на
изпълнителното дело са предприемани действия по принудително изпълнение, годни да
прекъснат давността.
С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество представя писмено становище, с което
поддържа направените в отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.01.2014 г., издадена по частно
гражданско дело № 22196 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав,
ищецът е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: главница в размер на
4124,48 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2011 до
м.04.2013г., както и законна мораторна лихва върху главницата в размер на 481,51 лв. за
периода от 01.07.2011 г. до 09.12.2013г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата от 30.12.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 370,30 лв.
разноски по делото, от които сумата от 92,12лв. - държавна такса и сумата от 278,18 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 20.03.2014 г.
Въз основана горепосочения изпълнителен лист и молба на ответното дружество от
25.09.2014 г. е образувано изпълнително дело № 1110 по описа за 2014 г. на Частен съдебен
изпълнител М.М., с рег. № .. и район на действие – Софийски градски съд, с взискател ... и
длъжник Д. Д..
На 01.12.2014 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение. Частният
съдебен изпълнител е изпратил запорни съобщения до „... и до ..., но няма данни в
изпълнителното производство да са запорирани вземания на Д. Д. към двете търговски
2
дружества. На 09.11.2021 г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца в ..., а на
10.11.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на Д. Д., дължимо му от
работодателя ....
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната му сфера се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да
конкретизира (в този смисъл Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о., ГК; определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., ТК; ).
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съгласно т. 10 в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В тази връзка е пояснено, че без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на
изпълнителното производство става по право като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В настоящия
случай, действията по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността са
образуването на изпълнителното производство (25.09.2014 г.) и налагането на запори върху
банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника (на 09. и 10.11.2021 г.). Съдът
не приема, че изпращането на запорни съобщения до ... и до „... са действия прекъсващи
давността, тъй като въз основа на тях няма наложени запори върху вземания на длъжника
т.е. няма действия по принудително изпълнение. В този смисъл, според
първоинстанционния съд действията след подаването на молбата за образуване на
изпълнително дело, с които давността е прекъсната са извършени на 09.11.2021 г. и на
10.11.2021 г. – налагането на запори върху сметките и трудовото възнаграждение на Д. Д..
В периода от 25.09.2014 г. (образуването на изпълнителното дело) до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД и с оглед
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало до 26.06.2015 г.,
когато е обявено за изгубило значение с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС (в тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид горното и при липса на позоваване от страна на ищеца на изтекла
погасителна давност от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение до момента
на образуване на изпълнителното производство, съдът приема, че началният момент, от
който започва да тече погасителният давностен срок е 27.06.2015 г. Решаващият съдебен
състав приема, че приложимият давностен срок е петгодишен – предвиденият такъв в
разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на
влезлите в сила заповеди за изпълнение произтича именно от установителното им действие,
предвидено с чл. 424 от ГПК, което е аналогично на последиците от силата на пресъдено
нещо на съдебните решения (в тази насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д.
№ 2250/2020 г.). Този срок би следвало да изтече на 27.06.2020 г. Следва да бъдат взети
3
предвид обаче дните, в които давността е спряла да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, а именно за срока
от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове с изтичането, на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. В този случай давностните срокове са спрели да текат за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. включително. Следователно към 27.06.2020 г. - датата, на която би следвало да
изтече 5 годишната давност за процесното вземане, следва да се прибавят 69 дни. Следва да
се счита, че давностният срок е изтекъл на 04.09.2020 г., чл. 60 ал. 2 вр. ал. 6 ГПК, която дата
предхожда следващите действия, годни да прекъснат давността – запорите, наложени върху
банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищеца на 09. и 10.11.2021 г. Към тези
дати погасителният давностен срок вече е бил изтекъл, както и правото на принудително
изпълнение на вземането на ответното дружество срещу ищеца. Инициирайки настоящето
производство Д. Д. е упражнил потестативното си субективно право да се позове на
погасяването на вземането, поради изтекла давност. Макар и отрицателният установителен
иск да е предявен след налагането на запорите, съдът счита, че погасителната давност вече е
изтекла, респ. действията по принудително изпълнение, макар и по принцип да са годни да я
прекъснат, в случая не я прекъсват, тъй като вземането вече е било погасено по давност към
момента на извършването им. В този смисъл, съдът приема, че запорите, наложени през
месец ноември 2021 г. не прекъсват вече изтеклия давностен срок. За пълнота, следва да
бъде посочено, че настоящият състав споделя съдебната практика за действителност на
действия по принудително изпълнение, извършени след перемиране на изпълнителното
производство по силата на закона, но с оглед гореизложените съображения, същото е
ирелевантно за изтичането на давностния срок.
По гореизложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск е
допустим и основателен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един
адвокат и държавна такса в общ размер от 1 504,50 лв. (хиляда петстотин и четири лева и
петдесет стотинки).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от Д. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... против ..., ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А., ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 4124,48 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013г., както и
законна мораторна лихва върху главницата в размер на 481,51 лв. за периода от 01.07.2011 г.
до 09.12.2013г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 30.12.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 370,30 лв. разноски по делото, от които сумата от
92,12лв. - държавна такса и сумата от 278,18 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които
суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно гражданско дело №
22196 по описа за 2013 г. на Софийски районен съд, 82-ри състав.
ОСЪЖДА ..., ЕИК *********, седалище и адрес на управление в ..., представлявано
от А.С.А. да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... сумата от 1 504,50
лв. (хиляда петстотин и четири лева и петдесет стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски за заплащане на адвокатски хонорара и държавна такса в
първоинстанционното производство.
4
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5