№ 2478
гр. София , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. И.
като разгледа докладваното от А. И. Гражданско дело № 20201110144365 по
описа за 2020 година
Д. Н. Д. е предявила срещу ФИРМА с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установена недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 10.02.2016 г., издаден по гр.
д. № 32485/2015 г. на СРС, 37 състав, въз основа на който е образувано изд. д. №
20168410409031 на Н.М. а именно 760,52 лева – незаплатена потребена топлинна енергия за
периода 01.10.2012 г. – 30.04.2014 г. и 136,85 лева – законна лихва за периода 30.11.2012 г. –
01.06.2015 г. поради погасяването им по давност.
Ищцата излага, е всички изпълнителни действия са извършени след повече от 3
години от влизане в сила на Заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което
изпълнителното дело следвало да бъде автоматично прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, тъй като вземанията са се погасили с изтичане на 3-годишна давност.
Ответникът оспорва предявения иск, като счита, че давността е била прекъсната с
образуване на изпълнителното дело, като давностният срок е бил прекъсван неколкократно с
подаване на молби от ФИРМА за предприемане на изпълнителни действия, с наложени
запори и възбрана, а и с постъпване на плащания вследствие на принудителното изпълнение
(през 03.2018 г., 02.2019 г. и на 20.08.2019 г.), поради което и не е изтекъл. Излага, че част
от сумите са били погасени чрез плащане и по отношение на тях исковата претенция следва
да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
1
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
2
Кредиторът може да прекъсне давността с действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД, към които
действия не се числи подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 10.02.2016 г., издаден по гр. д. № 32485/2015 г. на
СРС, 37 състав, с който Д. Н. Д. е осъдена да заплати на ФИРМА сумата от 760,52 лева за
доставена топлинна енергия през периода 10.2012 г. – 04.2014 г., лихва в размер на 136,85
лева за периода 30.11.2012 г. – 01.06.2015 г. и 325 лева – разноски по делото.
Въз основа на него на 03.10.2016 г. е образувано изп. д. № 20168410409031 на ЧСИ
Неделчо Митев. По същото на 06.10.2016 г. и 03.11.2017 г. съденият изпълнител е наложил
запори върху банкови сметки на длъжника.
По изложените по-горе мотиви съдът намира, че всяко едно от посочените действия
са такива, с които давността се прекъсва и на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от датата на всяко
едно от тях започва да тече нова давност.
В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви по размер. Вземанията за доставена топлинна енергия
отговарят на посочените белези, поради което приложимата за тях погасителна давност е
кратката 3-годишна.
Така съдът намира, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, са се
погасили по давност след подаване на исковата молба по настоящото дело, а именно към
03.11.2020 г. Тъй като предявеният иск е отрицателен установителен, с подаване на искова
молба от длъжника същият не може да прекъсне давността за вземанията, предмет на този
иск, тъй като това може да стори само кредиторът. Поради това давността, започнала да тече
на 03.11.2017 г., продължава да тече и рамките на настоящото производство, като
кредиторът не е предприел действия за прекъсването . Следователно вземанията, предмет
на издадения на 10.02.2016 г. изпълнителен лист, са се погасили по давност в рамките на
настоящото производство, което обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
бъде взето предвид от съда, поради което и предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени в производството. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което следва да бъде
намалено до 300 лева с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ.
3
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Н. Д., ЕГН **********, срещу
ФИРМА, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Д. Н. Д. не дължи на
ФИРМА сумите по изпълнителен лист от 10.02.2016 г., издаден по гр. д. № 32485/2015 г. на
СРС, 37 състав, въз основа на който е образувано изд. д. № 20168410409031 на Н.М. а
именно 760,52 лева – незаплатена потребена топлинна енергия за периода 01.10.2012 г. –
30.04.2014 г. и 136,85 лева – законна лихва за периода 30.11.2012 г. – 01.06.2015 г. поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК *********, да заплати на адв. Н.К. – САК, личен №
**********, сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4