РЕШЕНИЕ
№ 2420
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря П. М. Г.А
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110214183 по описа за 2021
година
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Е.Е.Д." ЕООД наказателно постановление
(НП) № 400483-F400759 от 22.01.2019 г., издадено от началник на сектор
"Оперативни дейности" – София в ЦУ на НАП, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три
хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
или Наредбата).
В подадената жалба се излагат съображения за материална и
процесуална незаконосъобразност на постановлението. Жалбоподателят
1
оспорва компетентността на административнонаказващия орган (АНО) да
издава наказателни постановления. Сочи се, че АНО неправилно е приложил
санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вместо тази на чл. 185, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДДС. Прави се искане за цялостна отмяна на процесното НП, а
при условията на алтернативност – за изменение на същото в санкционната
му част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и по
изложените в нея съображения моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска, НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение .
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
на 21.03.2021 година служители на ЦУ на НАП, сред които св. Т.С.
извършили проверка на търговски обект - магазин за облекло - находящ се
град С., ул. „П." ..........., стопанисван от фирма "Е.Е.Д." ЕООД, ЕИК ..............
В хода на проверката при установяване на касовата наличност на паричните
средства в обекта, бил отпечатан дневен "X" отчет №0000240/21.03.2021 г., от
монтираното, въведено в експлоатация, с изградена връзка с НАП и
функциониращо към момента на проверката ФУ - DATECS DP-150, ИН на
ФУ DT786524, ИН на ФП 02786524, рег.№ на ФУ в НАП 4154824/28.03.2021
г. Разчетената касова наличност, съгласно генерираният Дневен X отчет, е в
размер на 50,00лв. Служител на ,,Е.Е.Д. " изготвил опис на парите в каса, от
който било видно, че фактическата касова наличност в касата на търговския
обект, към момента на извършване на проверката, била в размер на 85,00 лв.
Фискалното устройство притежавао функциите „служебно въведени" и
„служебно изведени" суми. Установената промяна в касовата наличност била
в размер на 35,00 лв., и представлявала въвеждане на пари в касата, която не е
отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до
минута. Преди да се легитимират, служителите на НАпП контролна покупка в
размер на 50,00 лв, за която не бил издаден касов бон.
2
За констатациите по-горе бил съставен протокол за извършена
проверка № 0454530/21.03.2021 г.
Въз основа на установеното, св. Т.С. като инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) сер. AN № F400759/28.08.2018 г. против дружеството–жалбоподател
за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на така съставения АУАН, при пълна
идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация,
било издадено обжалваното НП с което на "М. -д. л. – Р. "
ЕООжалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС била наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. АНО приел, че нарушението е първо
за дружеството, като водело до неотразяване на приходи, поради факта, че
била извършена контролна покупка, за която не бил издаден касов бон.
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: от показанията на свидетеля Т.С., както и от писмените
доказателства по делото – АУАН, пълномощно, протокол за извършена
проверка № № 0454530/21.03.2021., копие от опис на налични пари в каса към
момента на започване на проверката, копие от дневен финансов отчет, касов
бон, копия от заповеди за компетентност, както и от останалите материали
по делото.
В съдебно заседание свидетелят Т.С.. потвърждава отразеното в
АУАН, съобщава за направената проверка и за установеното нарушение.
Съдът цени показанията на свидетеля като последователни, логични и
непротиворечиви.
Съдът прецени писмените доказателства като относими, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
3
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът не
констатира да са допуснати процесуални нарушения при установяването на
административното нарушение и издаването на наказателното постановление,
водещи до отмяната му. АУАН е съставен от компетентен орган съгласно
изискването на чл. 193, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС и т. 2. 1 от Заповед № 3ПУ-
1149/29.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП – орган по приходите
по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Ето защо, съдът намира, че НП е издадено от
компетентен орган – оправомощено от изпълнителния директор на НАП
длъжностно лице, с което е спазено изискването на чл. 193, ал. 2, предл. 2 от
ЗДДС. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът служебно констатира, че двата процесуални акта съдържат
визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо
съдържание реквизити. Нарушението е ясно описано, като е посочена
идентификацията на въведеното в обекта ФУ, отчетената наличност в паметта
му и фактическата наличност в касата, като правилно е изчислена и
установената разлика. Описани са конкретно провереният обект, датата и
мястото на нарушението, като му е дадена и съответната правна
квалификация.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за
неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е
установен в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма
гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство
в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена положителна разлика в
касовата наличност в размер на 35 лева. Посочени са датата и мястото на
4
извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
установено. Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят. При това положение същият следва да понесе
административнонаказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ визира конкретни
задължения, които се установи, че са били нарушени от негова страна.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност
на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да се
обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
В случая се касае за административно нарушение, което е формално
по своя характер, и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на извършителя, не е
необходимо да бъдат причинени вреди на клиентите или фиска, т. е. да се
стигне до някакъв резултат, а същото се счита осъществено с факта на
неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна норма на
чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Задължение на търговеца е да предприеме всичко
необходимо, а също така и да осъществява необходимия контрол над
служителите си за спазване на посоченото изискване от Наредбата. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл. 33 от
Наредбата е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и
от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. По тези съображения съдебният състав намира, че разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящото производство. В случая става
дума за обичаен, а не за маловажен случай на нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
За извършеното административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредбата законодателят е предвидил в нормата на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС налагане на съответно наказание. Посочената норма предвижда, че
извън случаите по ал. 1 (която касае неиздаване на документ по чл. 118 от
ЗДДС) на юридическо лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане,
5
се налага имуществена санкция в размер от 3 000 до 10 000 лева,ако
нарушението води до неотразяване на приходи, в противен сличай се налага
наказанието, предвидено в ал. 1 (а именно за юридически лица – имуществена
санкция в размер от 500 до 2 000 лева).
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че
към момента на проверката в касата на търговския обект е имало повече
парични средства от касовата наличност, отразена в паметта на фискалното
устройство, като разликата от 35. 00 лева не е била въведена като "служебно
въведена" в паметта на ФУ. АНО е приел, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи, тъй като в случая е налице положителна разлика
между касовата наличност и отчетената такава по ФУ, която разлика
представлява сума, добавена към касовата наличност, т. е. касае се за парична
сума, която влиза в оборота на дружеството, без да е документално отразена
по законоустановения ред. Наказващият орган също така е приел, че индиция
в насока неотразяване на приходи от дружеството е и констатираното при
проверката първоначално неиздаване на фискален бон за извършено
контролно плащане на покупка от 50 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че само по себе си
обстоятелството, че разликата между фактическата наличност в касата и
разчетената от фискалното устройство наличност е положителна, не води
автоматично до извод, че тя се дължи на неотчетени продажби и не изключва
възможността да се касае за неотразени във ФУ служебно въведени суми.
Допълнително следва да се посочи, че разчетената касова наличност,
съгласно генерираният Дневен X отчет, е в размер на 50,00лв, каквато е
стойността на контролната покупка, а разликата в касовата наличност е в
размер на 35 лева. Следва да се държи сметка за това, че разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Наредбата визира въвеждане на суми в касата, чийто произход не е
продажба. Ако се твърди, че посочената разлика представлява реализиран
приход от продажба, която не е отразена чрез фискалното устройство, тъй
като не е издадена фискална касова бележка за тази продажба, то тогава би
било налице нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, но не и на цитирания в НП
текст на Наредбата. По тази причина АНО неправилно се е позовал на
покупка на стойност 50. 00 лева, за която не била издаден касов бон, като
доказателство за неотразяване на приходи от дружеството.
6
Съдът намира, че констатираната в случая положителна разлика
между наличните в касата парични средства и отчетения чрез ФУ дневен
оборот от продажбите в проверения обект , макар да изпълва състава на
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, не води до неотразяване на
приходи. Такава зависимост не е нормативно презумирана, поради което
подлежи на констатиране и доказване във всеки един отделен случай.
Житейското предположение, че всяка положителна разлика между
фактическата и фискална наличност на каса е укриване на приходи няма
доказателствена, нито правна стойност в административнонаказателния
процес, при положение, че в АУАН и НП липсват фактически констатации за
неотразяване на приходи в конкретния случай, а същите не са потвърдени и с
доказателства от предвидените с чл. 104 и сл. от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН, АНО следва да докаже, че с неотчитането на процесната
сума от 35. 00 лева във ФУ се е стигнало до неотразяване на приходи. В
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 от НПК, вр.
чл. 84
НПК, а именно, че съответното лице може да носи
административнонаказателна отговорност единствено когато
"административното обвинение" е доказано по безспорен начин, както и че
същото не може да почива на предположения. При това положение,
доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 35.
00 лева представлява приход от продажби, извършени в търговския обект, то
и не може да се приеме за обоснован изводът на АНО, че процесното
нарушение е довело до неотразяване на приходи.
С оглед на изложеното, в случая следва да намери приложение
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС:
налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това,
че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи.
Посочената санкционна разпоредба е по-благоприятна за нарушителя,
доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е
налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се
е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като
приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и
7
неговата правна квалификация остава непроменен. Единствената промяна в
случая касае отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до
неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр.
второ, вр. ал. 1 от ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната
разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС с оглед предвидения понисък
размер на санкцията за извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая е допустимо изменение от въззивния
съд на санкционната разпоредба за така извършеното нарушение от чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС, предвид
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
При определяне на санкцията за извършеното нарушение съдът счита,
че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата
на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС размер от 500 лева, тъй като липсват основания да
се счита, че нарушението не е извършено за първи път и няма данни за
отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства,
които да обуславят определянето й в размер над предвидения минимум.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част и
имуществената санкция да бъде намалена до 500 лева, а в останалата част
същото е е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН, в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в
ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84
от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е
регламентирана с нормата на чл. 143. Тази норма обаче, не урежда
отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.
Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл.
78, ал. 1 от ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени
разноски съразмерно уважената/отхвърлената част от жалбата, в случая
съразмерно с намаления размер на санкцията. В конкретния АНО случай е
бил защитаван от юрисконсулт, ето защо и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в
негова полза следва да се присъди възнаграждение. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева, като този размер
следва да бъде намален пропорционално с уважената част от жалбата и по
8
този начин се формира крайна сума от 13, 33 лева, която следва да бъде
присъдена на АНО. Претендират се разноски от страна на дружеството-
жалбоподател в размер на 700 лева, съгласно отразеното в договор за правна
помощ, приложен по делото. Този размер следва да бъде намален
пропорционално с уважената част от жалбата и по този начин се формира
крайна сума от 116, 66 лева, която следва да бъде присъдена на на
дружеството-жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал.
1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 600379-F607265/16.09.2021
издадено от началник на сектор "Оперативни дейности" – София в ЦУ на
НАП, с което на "Е.Е.Д." ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите,
като на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА "Е.Е.Д." ЕООД да заплати на Национална агенция по
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 13, 33 лева лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "Е.Е.Д."
ЕООД разоски по делотов размер на 116, 66 лева лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9