М О
Т И В
И
към Присъда
№ 1/09.01.2019г. по НОХД № 541/2018г. по описа на Сливенски окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по повод на внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 165/2018г. по описа на РУ
Нова Загора, вх.№ 756/2018г., пор.№ 75/2018г. на ОП гр.Сливен по обвинението на
И.Р.М. за престъпление по чл.124 ал.1 предл.2, вр.чл.129 ал.2 от НК.
В с.з.
представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия И.Р.М.,
така както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото
е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за несъмнено установена по
категоричен начин от доказателствения материал,
събран в досъдебната и съдебна фаза на процеса. Намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на свидетелите по делото, като най-голям принос
за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на свидетелите А.Б. и
Р.И.. Прокурорът посочва, че вечерта на 02.03.2018г. подс.М.
е употребил алкохол, което го е улеснило да извърши агресивно действие спрямо
пострадалия. В този смисъл е и заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза, която сочи, че следва да се кредитира изцяло. Акцентира се, че при
подсъдимият се е развил синдрома Бърн-аут, което в
значителна степен улеснило извършването на агресивни действия спрямо
пострадалия. Посочва се, че чрез експертното заключение се дава отговор на
въпроса какви са били мотивите за извършване на престъплението от страна на подс.М., както и относно умисъла. Представителят на
държавното обвинение акцентира и върху изготвените три съдебно-медицински
експертизи, както и върху разпита на вещото лице в съдебно заседание. Посочва,
че категорично е установено, че констатираните травматични увреждания не са
причинени от падане на пострадалия или причинени от куче, а е несъмнено
категоричен извода, че получените травми са в резултат на нанесени удари.
Твърди се, че заключението на съдебно-медицинската експертиза изяснява
механизма на извършване на престъплението и подкрепя обвинителната теза. Вещото
лице уточнява, че за причиняването на травматичните увреждания в областта на
гръдния кош на пострадалия, предвид неговото влошено здравословно състояние, не
е била необходима значителна сила. Посочва се, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подс.М. е причинил две
средни телесни повреди на пострадалия, като по отношение на тях е действал с
пряк умисъл и тези телесни повреди са довели до причиняване смъртта на
пострадалия по отношение на която подсъдимият е действал непредпазливо, тъй
като не е искал настъпването й, но е бил длъжен да предвиди това. Прокурорът
твърди, че при този тип дела, когато се касае за убийство, причинено в резултат
на възникнал инцидент между двама души, единият от които пострадал е починал,
няма свидетели очевидци, а следва за установяване на фактите да се изхожда от
обективните находки. Посочва, че следва обясненията на подсъдимия да бъдат
подложени на обстоен анализ и да се отчетат, но не следва да се кредитират
обясненията му относно това какво се е случило на 02/03.03.2018г.,
когато подсъдимият е останал насаме с пострадалия, след което се е върнал
отново в дома на свидетеля Р.И.. Посочва, че няма съмнение, че именно
подсъдимия е причинил телесните увреждания на пострадалия, които са довели до
смъртта му. В тази връзка се сочи, че вещото лице в съдебно заседание заявява,
че за настъпването на усложнения след получаване на травма се изисква време, за
да се разгърне пълната клинична картина. По този начин и съпоставяйки данните
по делото, вещото лице прави извод от медицинска гледна точка, че травматичните
увреждания на гръдния кош на пострадалия добре отговарят да са причинени през
нощта на 02/03.03.2018г. Твърди се, че през
въпросната вечер няма доказателства някой друг да е влизал в жилището на
пострадалия, както и да му е нанесъл телесните увреждания. Представителят на
държавното обвинение пледира за признаване на подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение и да му се наложи наказание около и под средния размер
при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства. Посочва се, че при
индивидуализацията на наказанието следва да бъдат съобразени степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Сочи се, че деянието се отличава с
много висока степен на обществена опасност и е от престъпленията най-тежки в НК
– убийство. Сочи се, че степента на обществена опасност на дееца е също
завишена, предвид предишните му осъждания, като настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на друга присъда, която касае извършено от подсъдимия
престъпление по чл.129 от НК. Прокурорът посочва като смекчаващи отговорността
обстоятелства, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалия, позвънил на
телефон 112, търсейки помощ, както и установеният в психолого-психиатричната
експертиза Бърн-аут синдром, който се е развил у
подсъдимия и е улеснил извършването на неговите действия. Пледира се за
налагане на наказание четири години лишаване от свобода при първоначален режим,
съобразен със ЗИНЗС. Иска се на основание чл.68 ал.2 от НК да се приведе в
изпълнение и предишната му присъда на СРС, като на основание чл.59 от НК да се
признае времето, през което подс.М. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Подсъдимият
М. не се признава за виновен, в съдебно заседание дава подробни обяснения.
Подробно описва какви са били отношенията в семейството, как той се е грижел за
пострадалия, който е негов вуйчо от началото на 2017г. Посочва, че двамата са
живеели в апартамента и при тях е имало куче, порода питбул. Подробно описва
къде се е намирал вечерта на 02/03.03.2018г., както и
обстоятелството, че когато е бил в дома на свидетеля Р.И. си е отишъл до дома,
за да види вуйчо си. Твърди, че тогава е намерил вуйчо си паднал на земята,
събудил го е и го е сложил отново да спи. След това в ранните часове на 03.03.2018г. се е прибрал в дома си заедно със свидетеля А.Б..
Тогава пак е отишъл да види вуйчо си, събудил го е, поискал му е прошка, че са
се карали, че го е обиждал, че му е посягал, след което е отишъл при свидетеля Б.
в другата стая и оставил вуйчо си да спи. Обяснява как около обяд на 03.03.2018г. е намерил вуйчо си паднал на земята, обадил се е
на телефон 112. Преместил пострадалия на леглото в другата стая. Изчакал
линейката да дойде, като откарали пострадалия в болница. Подсъдимият твърди, че
вечерта на 02/03.03.2018г. не е нанасял удари на
вуйчо си, а тези наранявания, които са се намирали по тялото на вуйчо му са от
това, че той се е удрял сам в различни предмети. Посочва, че е удрял два пъти
вуйчо си с ръка по лицето му, но това е било преди доста време преди процесната дата, като единият път му е цепнал веждата, а
другият път при ударения шамар в окото същото е посиняло. Твърди, че е полагал
грижи за него, като с упражнения е искал да го раздвижи първоначално. Не може
да обясни как са му счупени ребрата. Съжалява, че не се е грижил достатъчно за
пострадалия – негов вуйчо. Моли за оправдателна присъда.
Защитата
на подс.М. заявява, че обвинението е категорично
недоказано по несъмнен начин, тъй като в хода на досъдебното производство и на
съдебното следствие не са събрани доказателства относно повдигнатото и
предявено на подсъдимия обвинение. Преповтаря описаното в обстоятелствената
част на обвинителния акт относно случилото се през нощта на 02/03.03.2018г. в дома на подсъдимия. Твърди, че така описаното
по никакъв начин не кореспондира със събраните по делото доказателства, като по
делото няма обективни находки, които да доказват изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Твърди, че прокурорът прави своите изводи само и въз
основа на заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Защитникът на подс.М. посочва, че експертизата не е доказателство и
заключението на вещото лице не е доказателство и следва да се прави
разграничение между медицинската част и фактологичната
страна. Не се оспорват уврежданията, които вещото лице е установило на
пострадалия, но не са налице фактите, че именно подс.И.М.
е причинил всички тези травматични увреждания. Твърди, че прокуратурата е
събирала доказателства единствено, които потвърждават обвинителната теза.
Посочва, че следва да се кредитират обясненията на подсъдимия, че пострадалият
е правил опити да се качва на стол и той е чувал сгромолясване, като защитникът
на подсъдимия твърди, че вещото лице е посочило, че ако пострадалият се е качил
на стол и оттам е паднал, следва да се причинят нараняванията му. Защитникът на
подсъдимия подчертава, че пострадалият, според обясненията на подсъдимия, се е
удрял в банята, падал е, като това е ставало все в твърди, тъпи предмети –
мивка, тоалетна чиния и др. Посочва се, че няма нито едно гласно доказателство,
което подкрепя обвинението, а соченото в обясненията на подсъдимия, че е удрял
вуйчо си е ставало далеч преди процесната дата.
Твърди се, че няма пречка кучето, което е било в апартамента да предаде
кинетична енергия, необходима, за да се засили пострадалия и да получи тези
увреждания. Сочи се, че представителят на държавното обвинение не посочва какъв
е мотива на подсъдимия да нанесе тежките увреждания на пострадалия. Твърди, че
доказателства, които поддържат обвинителната теза не са налице и не може да се
постанови акт по предположения, поради което обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Пледира за оправдателна присъда, защото обвинението е
недоказано.
Сливенският
окръжен съд, в резултат на извършения анализ на писмените и гласни доказателства
и доказателствени средства, събрани и проверени в
хода на проведеното съдебно следствие, преценени поотделно и в съвкупността си,
приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият
И.В.К. е вуйчо на подсъдимия И.Р.М., брат на майка му – свидетелката Р.В.М..
През 2007г., когато пострадалият К. се е развел, отишъл да живее при
семейството на сестра си в гр.Нова Загора. Има синове – свид.К.И.В.
и Д.И.В., които останали да живеят при майка си и не поддържали отношения с баща
си, постр.И. К.. Пострадалият не работел, като за
него се грижили майка му и сестра му – свид.М., която
работила в Гърция. След смъртта на майка си през 2008г., пострадалият К.
останал да живее в жилището на сестра си, заедно с подсъдимия М. и свидетеля В.М.,
негови племенници. За около две години пострадалият К.
отишъл при сестра си – свид.Р.М. в Гърция с намерение
да започне работа, но не успял и се върнал. По това време подс.М.
*** и започнал да работи на различни места. На 21.08.2012г. в гр.Нова Загора на
постр.К. бил нанесен тежък побой, за което било
образувано наказателно производство за престъпление по чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК, опит за убийство, приключило с
осъдителна присъда. В резултат на това престъпление постр.К.
получил тежка телесна повреда, представляваща „Постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота“, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма,
довела до трайни тежки травматични увреждания, придружени със 100% трудова
неработоспособност. В резултат на това деяние състоянието на постр.К. било много тежко, той не можел да се обслужва, да
говори и да се движи сам. С финансовата помощ на свид.Р.М.
пострадалият бил настанен в хоспис, намиращ се в гр.Стара
Загора. Свидетелят В.М. посещавал два пъти месечно вуйчо си в гр.Стара Загора,
а синовете му не се интересували от състоянието на баща си и не проявявали
загриженост. След закриването на хосписа се наложило постр.К. да се прибере в гр.Нова Загора в жилището на свид.Р.М.. Пострадалият заживял заедно със свид.В.М., като свид.Р.М.
продължавала да осигурява финансови средства, необходими за издръжка на
пострадалия. Пострадалият страдал от деменция и
психичното му състояние се влошавало, понякога говорил несвързано.
В
началото на 2017г. подс.И.М. *** и да отмени брат си
в грижите за вуйчо си, постр.К.. В началото тримата
живеели заедно, като подс.И.М. и постр.К.
споделяли една стая, като грижи за пострадалия полагал подсъдимия. Свид.В.М., брат на подсъдимия, все по-често оставал в дома
на приятелката си, а по-късно в началото на 2018г., свид.В.М.
напуснал апартамента и отишъл да живее при приятелката си. Подс.М.
останал да се грижи за вуйчо си и полагал старателни грижи за него, като се
опитвал да задоволява хигиенно-битовите и физиологичните му нужди, както и да
му осигури морална подкрепа, без помощта и съдействието от близките си в трудни
моменти. Подсъдимият купувал цигари и храна, хранел и къпел пострадалия, като
непрекъснато почиствал след него, защото пострадалият се изпускал по голяма и
по малка нужда. През по-голяма част от времето си подс.М.
извършвал тази дейност и не му оставало достатъчно време за личен живот и за трудова
реализация. Подс.И.М. се притеснявал от неприятните
миризми на изпражнения в дома си, поради което се нарушило нормалното му
социално общуване. Същевременно подс.М. не усещал
признателност от страна на своя вуйчо, който не му съдействал при обгрижването. Пострадалият често падал докато се опитвал да
се придвижва самостоятелно, което се случвало още докато свид.В.М.,
брат на подсъдимия, се грижил за него. Това продължило и през 2017г., като на
няколко пъти подсъдимият заварвал постр.К. паднал до
леглото. Тези грижи, които осъществявал подс.И.М. за
вуйчо си, довели до продължителен стрес и натрупване на умора у подс.М., като в края на 2017г. той вече се чувствал
преуморен физически и психически. Все по-трудно се справял с обгрижването на вуйчо си. Въпреки това подс.М.
отказвал да ангажира другиго и продължавал да се опитва да се справи сам.
След
месец януари 2018г. започнала промяна у подс.М. в
отношението му към неговия вуйчо, като на моменти изпитвал неприязън към него,
понякога оставал безучастен към нуждите му, държал се грубо с него, често
ставал раздразнителен, избухлив и конфликтен. Преместил вуйчо си в кухнята,
като го настанил да спи на двуместен диван, който се намирал в близост до
кухненската маса. Започнал да полага минимални грижи за пострадалия, които дори
станали недостатъчни. Подсъдимият осъзнавал, че не е в състояние да гледа вуйчо
си, но не желаел да се откаже, тъй като по този начин щял да натовари своите
близки – майка и брат. Положението му допълнително се утежнявало и от това, че
финансовите средства не достигали. По този начин проблемите между подсъдимия и
пострадалия започвали да прерастват в по-сериозни скандали, при които подс.М. трудно се контролирал и на моменти се държал
агресивно.
На
02.03.2018г. вечерта подс.М. бил на гости със свои
приятели, свид.А.Б. и свид.Р.И.,
в дома на техен общ приятел в гр.Нова Загора. Около 22.00ч. подсъдимият, свид.И. и свид.Б. си тръгнали и
по пътя решили да отидат в дома на свид.И.. Всички
употребили алкохол. Около полунощ подсъдимият решил да отиде до дома си, за да
види как е вуйчо му. Когато се прибрал, между подсъдимия и пострадалия
възникнал конфликт. Повлиян от изпитото количество алкохол, подс.М.
ударил силно с юмрук по лицето пострадалия, който залитнал и се подпрял на
дивана. Ударът попаднал в областта на дясната вежда и носа на постр.К., при което се разкървила и капки кръв опръскали
стената. Подс.М. хванал вуйчо си под мишниците,
изправил го и силно го тръшнал към земята. Пострадалият паднал на пода на
дясната си страна и понеже не бил в състояние да контролира движенията на
тялото и крайниците си, получил тежки наранявания в областта на гръдния кош.
След това подсъдимият ритнал пострадалия в гърдите и корема в ляво, както и в
краката. Тръшкането на тялото на пострадалия и ритниците, нанесени от
подсъдимия, довели до счупвания на левите осмо, девето и единадесето ребро на
пострадалия. Подсъдимият спрял да удря вуйчо си, изправил го и го настанил на
дивана, за да спи. След това се върнал в дома на свид.И.,
като не споделил нищо за извършеното от него. Около 04.00ч., след полунощ,
подсъдимият и свид.Б. отишли в дома на подсъдимия.
Двамата отишли в една от стаите на апартамента, където до около 10.00ч.
сутринта на 03.03.2018г. продължили да пият бира и да
разговарят. След това свид.Б. си тръгнал. По времето,
когато свид.Б. е бил в дома на подс.М.,
подсъдимият ходил да види вуйчо си. След като свид.Б.
си тръгнал, подсъдимият легнал в стаята да спи. На 03.03.2018г.,
в ранния следобед, когато подсъдимият се събудил, отишъл в стаята при пострадалия. Видял, че постр.К. лежи на земята по гръб, като десния му крак бил на
дивана, дишал трудно, издавайки хъркащи звуци, а очите му били широко отворени.
Позвънил на тел.112, за да потърси помощ, а вуйчо си пренесъл на ръце и го
сложил да легне на спалнята.
Около
15.10ч. в жилището на подсъдимия пристигнал екип на ФСМП Нова Загора, като свид.Д.П., фелдшер, прегледала пострадалия и установила, че
е неконтактен, в коматозно състояние, с ниско
артериално налягане и пулс около 32-33 удара в минута. Медицинското лице
констатирало, че общото състояние на пострадалия налагало транспортирането му в
болнично заведение, поради констатирани от нея множество кръвонасядания
по тялото на пострадалия с различна давност, а дясната му вежда била с разкъсно-контузна рана с размери около 1.5см. С линейката
пострадалият бил откаран в спешния център в гр.Нова Загора, а оттам бил
транспортиран до ЦСМП Сливен.
Бил
подаден сигнал до полицията, като служители на РУ Нова Загора, между които свид.Г.Д.Г., посетили жилището на подс.М..
Била проведена беседа с подсъдимия, при която същият споделил, че е биел вуйчо
си, заради поведението му, както и че го е ударил няколко пъти в областта на
тялото и лицето. Съобщил и за инцидент, който се случил преди известно време,
когато също е ударил постр.К.. Във връзка с това била
уведомена дежурната оперативна група, след което бил извършен оглед на
местопроизшествие.
На 03.03.2018г. в 16.35ч. постр.К. бил
приет в спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“
АД Сливен, в тежко общо състояние, неадекватен и неконтактен, с артериално
налягане 90/60мм живачен стълб, в състояние на хипотермия,
с телесна температура 34 градуса. Бил консултиран с дежурен лекар от отделение
по ОАИЛ. При прегледа били установени множество наранявания и хематоми по
тялото. Дишането било отслабено везикуларно до
липсващо в областта на основите на белите дробове. Била извършена компютърно-аксиална томография на главата, гръдния кош и
корема, при която били установени данни за двустранни хронични хидроми, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки, без данни
за травматични увреждания на черепните кости, както и данни за счупване на
левите осмо, девето и единадесето ребро. При изследването на корема били
установени данни за наличие на свободна течност в коремната кухина. Това
състояние на пострадалия наложило приемането му в ОАИЛ за оказване на
всестранни грижи, постоянно наблюдение на състоянието му и широкомащабни
терапевтични процедури. Състоянието на постр.И. К.
продължавало да се влошава, въпреки оказаната медицинска помощ. Задълбочила се
дихателната недостатъчност, което наложило интубиране
на пострадалия и включването му на апарат за командно дишане. На 05.03.2018г.
състоянието на пострадалия още повече се влошило и той изпаднал в критично
състояние. Въпреки проведените реанимационни
мероприятия и оказаната високоспециализирана медицинска помощ, постр.К. починал, като смъртта му била регистрирана в
19.12ч. на 05.03.2018г.
Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № 61/2018г., причина за
настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането му в състояние на
травматичен и хеморагичен шок, вследствие на тежката съчетана
травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, както и на
масивните кръвоизливи в областта на меките тъкани, в областта на травмите на
гръдния кош и получените външни и вътрешни кръвоизливи. При извършената
аутопсия и оглед на трупа на пострадалия са констатирани травматичните
увреждания на пострадалия и по-точно гръдна травма, изразяваща се в наличието
на множествени кръвонасядания в областта на гърба и
предните странични повърхности на гръдния кош и множествени многофрагментни
счупвания на левите ребра с левостранен хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб.
Констатирани били също множество различно големи и различни по давност кръвонасядания и охлузвания в областта на горните и долните
крайници, масивни отоци на долните крайници и масивен оток на ходилата със
зачервяване на кожата вследствие измръзване на същите и образуване на мехури в
областта на ходилата и глезените с размери 3-4см с кървенисто
съдържимо. В областта на задната повърхност на дясната предмишница
били установени петнисти синкави кръвонасядания с
размери около 7/2-3см. По улнарната повърхност на предмишницата откъм страната на лакътната
кост се виждали широки плоски повърхностни рани с неравни ръбове и охлузени
повърхности с дължина около 10см и широчина около 1см. В областта на предната
повърхност на горния край на лявото бедро се установило наличието на синкаво кръвонасядане с размери около 7/4см с оток на тъканите.
Установени били множествени кръвонасядания и
охлузвания на кожата в областта на двете коленни стави и двете подбедрици.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 19/2018г. се
установява, че за настъпването на смъртта на пострадалия е имало значение и
силно занижените защитни сили на организма му, в резултат на продължителното
залежаване, поради тежкостепенното му инвалидизиране със 100% трайно намалена работоспособност,
предвид тежката черепно-мозъчна травма на пострадалия, получена през 2012г. с
изпадането му тогава в състояние на клинична смърт и трахеостомирането
му. Оттогава общото състояние на пострадалия постепенно се влошавало. Той бил с
глобална деменция, изпадал в периоди на делириум,
имал и други прояви на психоорганичен синдром, като
не е бил в състояние да се обслужва и се нуждаел постоянно от грижи за битово обслужване.
За утежняване на състоянието и оттам за настъпването на смъртта на пострадалия
имало значение и тежкият анемичен синдром с изключително ниски стойности на
хемоглобина и хипотермията с телесна температура 34
градуса, като при това състояние не е било възможно нормално да функционират
вътрешните органи и това е нарушило нормалното протичане на обмяната на
веществата, което е довело и до активизиране на патогенната флора в дихателните
пътища. От тази експертиза се установява, че настъпването на смъртта на
пострадалия е в непосредствена причинна връзка с получените от него на 02/03.03.2018г. тежки травматични увреждания в областта на лявата
половина на гръдния кош и останалите области на тялото, като благоприятно
влияние за настъпването на смъртта имало и тежкото общо състояние на
пострадалия преди получаването на гръдната травма. Видно е от заключението, че
ако пострадалият не е бил в такова увредено общо състояние, настъпването на
смъртта му не е била задължително. От заключението се установява, че констатираните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени
в резултат нанасяне на удари с такива предмети или падане и удряне на тялото по
такива предмети. Уврежданията в областта на лицето, гръдния кош и крайниците
добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на удари в травмираните
области на тялото с такива предмети, блъскане на пострадалия, падане и удряне
на травмираните области на тялото по такива предмети. Пострадалият бил инвалид
вследствие прекарана черепно-мозъчна травма и състоянието му е било
предварително увредено. Той бил с двигателен дефицит и трудно се придвижвал,
бил в безпомощно състояние и не бил в състояние да защити себе си и да окаже
съпротива. От експертизата е видно, че установените увреждания най-добре
отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удари в областта на
травмираните области на тялото или силно блъскане, засилване и тръшкане на
тялото на пострадалия, който падал, тъй като не бил в състояние да контролира
движенията на тялото и крайниците си, и бидейки в безпомощно състояние,
получавал по-тежки травми. Пострадалият бил предварително в тежко общо
състояние и за утежняване на състоянието му не било необходимо нанасянето на
тежки и силни удари. Достатъчно било само неговото засилване в някоя посока,
тръшкане на тялото му, рязко пускане или издърпване и др.подобни. Установява
се, че описаните множествени счупвания на ребрата в областта на лявата половина
на гръдния кош довело до „Трайно затрудняване движението на снагата“, а
изпадането на пострадалия в състояние на травматичен шок и мозъчна кома са му
причинили „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, като тези
състояния са довели до настъпването на смъртта на пострадалия. Смъртоносните
увреждания в областта на гръдния кош добре отговарят да са били причинени през
нощта на 02/03.03.2018г.
В
заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 11/2018г. са
описани констатираните при прегледа и освидетелстването на пострадалия
увреждания, които са посочени и в съдебно-медицинската експертиза на труп №
61/2018г. и съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни № 19/2018г., като съдът подробно ги описа по-горе, и е
установено, че тези увреждания са с различна давност – наличие на съвсем пресни
и други с давност няколко дни.
Установява
се от заключението на комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза, че подс.М. не се води на диспансерен учет към МБАЛ „Д-р Ив.Селимински“
АД Сливен. Бил извършен психиатричен преглед на подсъдимия, при който не били
установени съществени психопатологични симптоми, сочещи наличие на разстройство
на съзнанието. Подсъдимият е с интелектуално ниво и функциониране в рамките на
средната норма. При проведеното психологично изследване не били установени
данни за личностово разстройство или акцентуация, т.е. към момента на освидетелстването
подсъдимият е психично здрав. В периода 01.01.2018г.
- 03.03.2018г. няма данни при подс.И.М.
да е възникнало разстройство на съзнанието, като същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е бил в състояние да ръководи
постъпките си. В този период при подсъдимия се е развил синдром на „изгаряне“ /Бърн-аут синдром/, който е улеснил извършването на
агресивни действия спрямо пострадалия. В обстоятелствената част на експертното
заключение се описват фазите на Бърн-аут синдрома,
които се наблюдават и при подс.М., а именно стадий на
идеализъм и прекомерни очаквания, стадий на емоционално и психическо изтощение,
фаза на деморализация и фаза на отвращение. Установява се, че към момента на
извършване на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване, което би могло да го улесни при извършване на агресивни
действия спрямо пострадалия, но не и да доведе до съществено повлияване на
психичните му годности, касаещи вменяемостта. От
заключението се установява, че не са налични признаци подс.И.М.
да е изпадал в състояние на афект, както и че няма данни след инцидента да е
изпадал в разстройство на съзнанието.
Настоящият
състав на съда извърши внимателен и подробен анализ на всички събрани и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си, като прие за установено по
несъмнен и безспорен начин описаната фактическа обстановка, изложена по-горе. При
установяване на фактите по делото съдът съобрази и взе предвид показанията на
свидетелите К.И.В., А.Б.Б., Р.Г.И., Р.В.М., М.В.П., Г.Д.Г., Д.Т.П., частта от показанията на свид.Р.Г.И., дадени на ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4,
вр.ал.1 т.1 от НПК, по-голяма част от показанията на В.Р.М. /брат на подсъдимия/, частично
обясненията на подсъдимия И.Р.М., както и заключенията на вещите лица изготвили
съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 11/2018г., съдебно-медицинската
експертиза на труп № 61/2018г., съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни № 19/2018г., комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза, писмените доказателствени материали –
протокол за оглед на местопроизшествие от 03.03.2018г.
с фотоалбум към него, препис-извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници изх. № 66-00-231/31.07.2018г.,
медицински документи относно здравословното състояние на подс.И.М.
– копия, справка от районен център 112 Бургас, ведно с компакт диск, медицински
документи относно здравословното състояние на постр.И.
К. – копия, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 139/2012г. -
копие, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка
за съдимост на подсъдимия, както и вещественото доказателство по делото – бяло
хартиено пликче, съдържащо натривка.
Настоящата
инстанция намира за категорично и безспорно установено, че на 02/03.03.2018г. подсъдимият К. умишлено нанесъл средна телесна
повреда на пострадалия И. К., в резултат на която на 05.03.2018г. настъпила
смъртта на пострадалия. Средната телесна повреда, нанесена от подсъдимия на
пострадалия се изразява в „Трайно затрудняване движението на снагата“ и
„Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Множествените травми на
цялото тяло на пострадалия с изпадането му в състояние на травматичен шок и
мозъчна кома са му причинили „Разстройство на здравето, временно опасно за
живота“, а счупванията на трите ребра /осмо, девето и
единадесето/ в областта на лявата половина на гръдния кош са довели до „Трайно
затрудняване движението на снагата“. Тези състояния са довели до настъпване
смъртта на пострадалия, която е в непосредствена причинна връзка с получените
от пострадалия травматични увреждания. Всички установени увреждания по тялото
на пострадалия били в различен стадий на развитие, някои от които пресни. На
пострадалия бил извършен преглед от вещото лице Ч. още на 03.03.2018г. в 18.00 часа. При прегледа били установени
множество по-малки и по-големи кръвонасядания в
областта на всички повърхности на гръдния кош, но предимно в областта на лявата
половина с различна давност, наличие на съвсем пресни кръвонасядания
и други с давност от 1-2 до 3-4 и до 7-10, и повече дни. Установени били и
масивни кръвонасядания в областта на горните крайници,
седалищните и хълбочните области, както и в областта на долните крайници. Била
установена разкъсно-контузна рана в областта на
дясната вежда и плоска повърхностна контузна рана в
областта на слепоочния край на дясната очница, както
и наличие на двойноивицесто кръвонасядане
в областта на дясната предмишница. Били извършени
прегледи и изследвания на пострадалия и след проведени консултации с медицински
специалисти се установило счупване на три леви ребра на пострадалия, отслабено везикуларно дишане до липсващо в основите на белите
дробове, мускулен дефанс на коремните стени, вероятно
с травматичен характер, хипотермия на пострадалия,
който бил с телесна температура 34 градуса. Пострадалият бил интубиран и бил включен на апаратна вентилация на белите
дробове, като постепенно изпаднал в коматозно
състояние със смъртна опасност за живота.
Пострадалият
К. бил предварително в тежко общо състояние от получената през 2012г.
черепно-мозъчна травма и бил инвалид. Поради това той се нуждаел от постоянни грижи
за битово обслужване, не можел сам да се обслужва, бил с двигателен дефицит и
трудно се придвижвал. Бил в безпомощно състояние и не бил в състояние да защити
себе си и да окаже съпротива. За пострадалия К. се грижел след получената
черепно-мозъчна травма племенника му – свид.В.М.,
брат на подсъдимия, като първоначално пострадалият бил настанен за известно
време в хоспис в гр.Стара Загора. По-късно
пострадалият бил преместен и гледан отново от свид.В.М.,***,
поради закриване на хосписа. Това се потвърждава от
показанията на свид.В.М., които кореспондират с
показанията на свид.Р.М. – негова майка и в тази част
с обясненията на подс.М.. Съдът им дава вяра, тъй
като са последователни, ясни и се потвърждават и от показанията на разпитаните
свидетели Б., В., П. и И.. От показанията на свидетелите става ясно и се
установява, че след брат си за пострадалия започнал да се грижи подс.М.. Това се случило в началото на 2017г., като
подсъдимият се грижел за вуйчо си до настъпване на смъртта му. Първоначално
брат му – свид.В.М. живеел в апартамента заедно с
подсъдимия и пострадалия, но по-късно, в началото на 2018г. окончателно се
изнесъл и отишъл да живее при приятелката си. В началото подсъдимият и
пострадалият живеели в една стая от апартамента, но по-късно подсъдимият
преместил пострадалия в друга стая и по-точно в кухнята. Там пострадалият спял
на пригоден за това двуместен диван. Пострадалият бил предварително в тежко
общо състояние и обгрижването му било трудно.
Изисквало се много търпение, полагане на хигиенни грижи, както и били
необходими и средства за това. В началото подс.М.
започнал да се грижи за вуйчо си с ентусиазъм, полагал големи грижи за него,
стараел се да задоволи не само неговите базови хигиенно-битови и физиологични
нужди, но и да му осигури морална подкрепа, при това без да търси помощ и
съдействие от близките си в трудни моменти. По този начин подсъдимият се
ангажирал през по-голяма част от времето си с грижите по вуйчо си и не му
оставало достатъчно време за личен живот, трудова реализация и удоволствени преживявания. Нарушило се нормалното му
социално общуване и при подсъдимият се натрупал
хроничен стрес в резултат на кумулиране на
негативни емоции. Подсъдимият се чувствал преуморен физически и психически и
започнал да се справя в края на 2017г. трудно с обгрижването
на вуйчо си. Вече в началото на 2018г. се променило отношението на подсъдимия
към вуйчо му, като подс.М. бил склонен да се държи
по-грубо, станал по-раздразнителен, избухлив и свел грижите към пострадалия до
минимум. Това отношение било съпътствано и с недостатъчни финансови средства.
Това състояние на подсъдимия е подробно описано и установено от заключението на
комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза, което съдът кредитира безрезервно и което се потвърждава и от
обясненията на подс.М. в тази част, на които съдът
също дава вяра, както и от показанията на майка му свид.М.
и свид.В.М.
относно полаганите грижи за пострадалия. В периода, в който подсъдимият се
грижел за пострадалия, при него се е развил синдром на „изгаряне“ или Бърн-аут синдром, който е улеснил извършването на агресивни
действия спрямо пострадалия. Фазите на този синдром са подробно описани в
комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза, като подсъдимият е минал през всички и е стигнал до четвъртата
фаза. Това се потвърждава и кореспондира с разпита на вещите лица, изготвили
тази експертиза в съдебно заседание. Уточнява се, че е станало смесване между
личното на практика пространство за подсъдимия и професионалното такова. В
периода, в който подс.И.М. се е грижел за вуйчо си не
е работил, а се е занимавал само с грижите за него, като това му е било като
професия и работа, а в същото време обгрижвания е
вуйчо на подсъдимия, което го прави лично ангажиран. От изслушването на вещите
лица в съдебно заседание се установява, че в началото подсъдимият е бил
достатъчно ефективен в грижите си към пострадалия, но ефективността му с
течение на времето започва да отслабва и натрупването на всички негативи около
грижите за вуйчо му го карат да се отдалечи. За развитието и достигането на
четвъртата фаза на синдрома Бърн-аут е допринесло
също и това, че подсъдимият е бил лишен от възрастовите развлечения, които са
типични за млад човек, с любимо занимание и той не е могъл да възстанови това,
което е изгубил като търпение и емоции.
По делото
категорично е установено, че в жилището след началото на 2018г. са живели само
подсъдимият и пострадалият, като подсъдимият се е грижел за пострадалия. Между
тях са възниквали конфликти, при които подс.М. е
употребявал сила спрямо пострадалия и му е нанасял удари. Това не се отрича и
от подсъдимия, в която част съдът също кредитира неговите обяснения. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели А.Б. и Р.И., които съдът
кредитира като последователни, непротиворечиви и допълващи се, през процесната нощ 02/03.03.2018г.,
заедно с подсъдимия са се намирали първо в дома на техен приятел, а след това
са отишли в дома на свид.И.. Видно от обясненията на
подсъдимия същият е употребил алкохол, като съдът също ги кредитира в тази
част, тъй като кореспондират и с показанията на свид.И..
След употребата на обичайни количества алкохол, не твърде големи, възниква
обикновено алкохолно опиване, потвърдено от разпита на вещите лица по
комплексната съдебно психолого-психиатрична
експертиза в съдебно заседание и по-точно от разпита на д-р А., като съдът
намира, че към момента на извършване на деянието подсъдимият се е намирал в
именно такава степен на алкохолно опиване, което се характеризира с
незначителни неврологични и психични проблеми, най-вече отслабване на задръжните процеси, като човек може да стане склонен към
раздразнителност и избухливост. Вещото лице уточнява и съдът дава вяра на
соченото от него, че след употреба на алкохол човек е по-склонен към агресивни
действия и по-точно със снижаване на задръжките се улеснява извършването на
агресивни действия по незначителни поводи. Поради това съдът приема, че на процесната дата подс.М. за
времето, когато е отишъл от дома на свид.И. до
апартамента си, за да види вуйчо си, е употребил агресивни действия спрямо
него, като поводът, заради който това се е случило е бил незначителен. Обстоятелството,
че докато тримата са били в дома на свид.И.,
подсъдимият е отишъл да види вуйчо си се потвърждава от показанията на
свидетелите И. и Б.. Съдът не приема наличието на противоречие в показанията
относно времето, за което подсъдимият е отсъствал от дома на свид.И.. Независимо, че единият свидетел твърди, че
подсъдимият е отсъствал за около 20 минути, а другият за около 2 часа, то това
не променя безспорно установения факт, че подс.М. е
отишъл до дома си и се е върнал. Съдът намира това разминаване в показанията на
двамата свидетели за несъществено, свързано с тяхното субективно възприемане на
времевия период, което не променя и установените факти по делото. Съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия в частта, че когато се е прибрал процесната нощ, пострадалият е бил паднал от леглото и той
само го е вдигнал, като пострадалият отново е заспал. Тези негови обяснения
остават изолирани в процеса и противоречат и на показанията на неговите
приятели - свид.Р.И. и свид.А.Б..
Свид.И. в показанията си твърди, че след като
подсъдимият се е върнал казал, че няма проблеми с вуйчо му и всичко било наред,
а свид.Б. твърди, че след като подсъдимият се е върнал
не е казал подробности. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели,
както и на показанията на свидетеля Б., че въпросната вечер не е виждал
пострадалия, въпреки че след това са отишли до дома му. Обстоятелството, че не
са се чували звуци от стаята, където се е намирал пострадалия, не може да
наложи извод, че подсъдимият не е нанесъл удари на пострадалия преди това. От
друга страна, свид.Д.П., медицински фелдшер във ФСМП
Нова Загора, посетила дома на пострадалия и му извършила преглед, посочва, че
пострадалият не е бил контактен и не е издавал звуци и стонове. Показанията на
тази свидетелка съдът кредитира изцяло, тъй като същата е незаинтересована от
изхода на делото, показанията й са ясни, точни, последователни, кореспондиращи
и с другите доказателства по делото. Всичко това налага извода на съда, че
обстоятелството, че не са се чували звуци от стаята на пострадалия през нощта,
както твърдят свид.Б. и подс.М.,
не доказва, че подс.М. не е нанесъл удари на пострадалия,
от които му са причинени тежките увреждания.
Потвърждение
на факта, че подсъдимият е нанасял многократно удари на вуйчо си се съдържа и в
разпита на свид.Г.. Свид.Г.
категорично твърди, че на процесната дата подсъдимият
е ударил вуйчо си и съдът кредитира изцяло неговите показания, тъй като същите
са безпристрастни, непротиворечиви, ясни и конкретни, и кореспондират с
обективните находки по делото, установени при извършените оглед на
местопроизшествие, както и освидетелстване и преглед на пострадалия. Свид.Г. е категоричен,че относно инкриминираната дата „…И.
тогава пак го е ударил няколко пъти в областта на тялото и лицето“. Свид.Г. първи е разговарял с подсъдимия след деянието,
провел е беседа с него и показанията му са достоверни, като същият е и
незаинтересован от изхода на делото. Показанията на свид.Г.
кореспондират и с давността на установените увреждания на пострадалия при
извършения му преглед и освидетелстване на 03.03.2018г.
в 18.00 часа от вещото лице д-р Ч., подробно описан в съдебно-медицинската
експертиза на живо лице № 11/2018г. Категорично е установено при извършения
преглед на пострадалия, че в областта на дясната вежда била налична рана с
разкъсани и натъртени ръбове с дължина около 2.5см, с цепковидна
форма, която била прясна, което кореспондира и с показанията на свид.Д.П. и свид.Г.Г., на които съдът дава вяра. Свид.Г.
посочва, че подсъдимият му е съобщил, че го е удрял няколко пъти в областта на
тялото и лицето. Свид.П.,***, е констатирала
състоянието на пострадалия при посещението в дома на подсъдимия, след обаждане
на тел.112. Пострадалият бил в безпомощно състояние, неконтактен, с нисък пулс,
отоци по крайниците, множество кръвонасядания по
цялото тяло с различна давност и малка разкъсно-контузна
рана на дясната вежда. Поради това съдът не дава вяра на обясненията на подс.М., че е нанесъл удара в областта на веждата на вуйчо
си не процесната вечер, а както първо той казва преди
повече от десет дни, после казва, че може да е било и преди месец. Обясненията
му са вътрешно противоречиви, а и противоречат и на обективно установеното при
прегледа на пострадалия от свид.П. и от д-р Ч., че
тази рана е прясна. Констатациите на свид.П., описани
в разпита й кореспондират и с разпита на вещото лице д-р Ч. в съдебно
заседание, който съдът кредитира безрезервно и изцяло. Пострадалият бил трудно
контактен, трудно подвижен, в тежко общо състояние още в ЦСМП Сливен. От
разпита на вещото лице д-р Ч. се установява още, че пострадалият бил с телесна
температура 34 градуса, с измръзване на долните крайници, с множество
травматични увреждания по цялото тяло с различна давност от вида на кръвонасядания, охлузвания, разкъсно-контузни
рани, имал дихателна недостатъчност с отслабено дишане в двете гръдни половини
особено в областта на основите на белите дробове, с тежък мускулен дефанс на коремните мускули, нарушено съзнание. Това
състояние на пострадалия говорело за тежкото състояние, в което се намирал
пострадалия - в тежък травматичен и хеморагичен шок.
От разпита на вещото лице се установява, че още при прегледа същият е
констатирал множество многофрагментни счупвания на
левите осмо, девето и единадесето ребра с левостранен
хемопневмоторакс и контузия на десен бял дроб. Съдът
намира, че категорично е установено, че давността на тези счупвания добре
отговарят и са били получени от пострадалия часове преди приемането му в спешно
отделение, т.е. на 02/03.03.2018г. Това се
потвърждава от разпита на д-р Ч., че ако счупванията
на ребрата са от по-рано, то „щеше да има динамика в травматичния процес“ и
дихателната недостатъчност „щеше да доведе до настъпването на смъртта“ и това
щяло да се случи по-рано. Действително, вещото лице посочва, че може тези
травми да се получат при падане, но като се има предвид конкретния случай,
действителното състояние на пострадалия, в резултат на получената през 2012г.
черепно-мозъчна травма, то се налага единствено възможен извод, че пострадалият
не е бил в състояние да се придвижва, да се засилва и да пада със значителна
скорост и сила, и да получи такива увреждания сам. Съобразявайки състоянието
му, пострадалият е могъл да получи кръвонасядания в
областта на крайниците, гърба, седалищната област и при падането му, при
придвижването му, при опита му да става самостоятелно от леглото и при падане
от леглото, но не и тежките увреждания, а най-тежките са били в областта на
гръдния кош със счупените ребра и с контузията на белите дробове. Тези тежки
увреждания били получени вследствие падане на пострадалия, но със засилване на
тялото, т.е. падане със значителна сила, със значителна кинетична енергия.
Съдът намира, че тежките увреждания не са могли да бъдат получени при падане на
пострадалия от собствен ръст, от легнало или седнало положение на тялото, когато
се пада с минимална сила. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в тази част, че пострадалият сам е причинил уврежданията си, тъй
като остават изолирани в процеса и са негова защитна позиция. Обясненията на подсъдимия
са доказателствено средство, но и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение, съгласно чл.55 ал.1 и чл.115 от НПК,
като може да дава обяснения и има право да откаже да дава обяснения, има право
да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо, т.е. законодателят го е
освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на
обясненията му, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо
основание, съпоставяйки ги с всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда. В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай
подсъдимият ударил първо пострадалия с юмрук по лицето, разкървила се дясната
вежда и капки кръв опръскали стената, след което го хванал под мишниците,
изправил го и силно го тръшнал към земята. Пострадалият паднал на пода на
дясната си страна и понеже не бил в състояние да контролира движенията на
тялото и крайниците си, получил тежки наранявания в областта на гръдния кош.
След това подсъдимият ритнал пострадалия в гърдите и корема в ляво, както и в
краката. Тръшкането на тялото на пострадалия и ритниците, нанесени от
подсъдимия, довели до счупвания на левите осмо, девето и единадесето ребро на
пострадалия. След това подсъдимият спрял да удря вуйчо си, изправил го и го
настанил на дивана, за да спи. Категорично се установи, че пострадалият бил с
тежък двигателен дефицит и сам не можел да се засили, за да получи тези травми,
сам не можел да си причини травмите, тъй като е трябвало да се засилва, а той
не е имал такива възможности, предвид тежкото му състояние, двигателен дефицит,
трудното му придвижване. При падане от леглото постр.К.
също не може да получи тези травматични увреждания, тъй като тогава пада върху
плоска повърхност – пода, а за да получи нараняванията трябва да е паднал върху
ограничена повърхност, върху повърхност с тъпи ръбове и то със значително сила,
каквато при него липсва. Поради това съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в тази насока, че пострадалият сам си е причинил уврежданията.
Неоснователно е и неподкрепено от доказателства по делото, че пострадалият сам се
е качвал на стол и от там е падал. Това е едно голословно твърдение на
подсъдимия, който казва, че никога не го е виждал , но предполагал, че така се
е случвало. Съдът не кредитира и частта от показанията на свид.В.М.,
брат на подсъдимия, който стараейки се да защити брат си твърди, че предполага,
че вуйчо му се е качвал на някакво трупче, високо около 20см, от което може би
е падал, но не го е виждал. Даже и да е падал от това трупче, то не е било
възможно и достатъчно, за да придаде необходимата кинетична енергия на тялото на
пострадалия и пострадалият да получи тежките увреждания по тялото си, от които
е настъпила смъртта му. Даже подсъдимият твърди, че не е виждал вуйчо си качен
на стол. Нещо повече, вещото лице д-р Ч. при разпита си, на който съдът дава
пълна вяра посочва и това се приема от съда, че някои от травмите на
пострадалия - кръвонасядания,
охлузвания, добре отговарят да са причинени при опита на пострадалия да се
придвижи, при падане от леглото или при изправяне с проходилка,
което кореспондира и с тази част от обясненията на подс.М.,
които съдът кредитира, че пострадалият може да си е причинявал по-леките
травми, но те нямат медико-биологичен характер на средна телесна повреда. Някои
от тези травми – двойно ивичести кръвонасядания в
областта на горните крайници, в областта на дясната мишница, е невъзможно да са
били получени при падане. Същото е прясно кръвонасядане
и самият им вид и характер е специфичен, като се получава при нанасяне на удари
с предмет с цилиндрична форма. Тежкото шоково състояние, което е констатирано
при прегледа и освидетелстването на пострадалия е настъпило в момента, когато
са нанесени телесните увреждания – вътрешни и външни кръвоизливи в областта на
гръдния кош, множество кръвонасядания в резултат на
вътрешни кръвоизливи под кожата в областта на меките тъкани.
След
нанасянето на травмите пострадалият е изпаднал в тежко състояние на травматичен
шок и постепенно шоковото му състояние се е задълбочило с добавяне на нови
признаци – застой, с дихателна недостатъчност, с оток на мозъка. Това са
констатациите на вещото лице установени в заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп № 61/2018г., което съдът също кредитира. Съдът дава вяра и
на установеното при разпита на вещото лице в съдебно заседание. Установеният
шок на пострадалия не е бил толкова дълбок в момента на причиняването,
постепенно състоянието му се утежнявало, проявите на шока се задълбочавали.
Съдът дава вяра на показанията на свид.Б., че когато
са били в дома на подсъдимия, пострадалият не се е чувал. Самият свидетел не е
виждал пострадалия процесната вечер, той се е намирал
в друга стая на апартамента. Пострадалият не е издавал някакви остри звуци и
стонове, за да бъде чут от свид.Б.. Проявите на шока
стават по-многостранни с течение на времето, настъпват други нарушения във
функциите на вътрешните органи, получава се оток на белия дроб, анемичен
синдром, оток на мозъка и други усложнения, като всички тези неща са довели до
настъпването на 05.03.2018г. на летален изход за постр.К..
Нараняванията на гръдния кош на пострадалия били получени вследствие действието
на механичен фактор, т.е. нанесени директни удари, а също и като пострадалият е
засилен и тръшнат на пода, като ударите не са били тежки и силни, предвид
предварително увреденото му тежко общо състояние. Настъпването на смъртта на
пострадалия било неизбежно, тъй като причинените увреждания били множествени и
тежки, като обхващали гръдната и коремната кухина на пострадалия, с бързото му
изпадане в състояние на травматичен и хеморагичен шок,
и остра дихателна недостатъчност, както и изпадането му в церебрална кома.
Настъпването на смъртта се е осъществило за около 48 часа след получаване на
травмите. След получаване на травмите пострадалият изпаднал в шоково състояние,
но не е бил в състояние на тежък хеморагичен и
травматичен шок. Изисква се време за настъпването на усложнение след получаване
на травмата, така че състоянието на пострадалия се е влошавало с течение на
времето, както уточнява вещото лице в разпита си в съдебно заседание.
Настъпването на смъртта на пострадалия е в непосредствена причинна връзка с
причинените му множествени травматични увреждания в областта на главата,
гръдния кош, корема и крайниците, и настъпилите усложнения в тази връзка. Това
е установено категорично в заключението на съдебно-медицинската експертиза на
труп № 61/2018г. Описаните увреждания на пострадалия били получени в резултат
на действието на механичен фактор и са получени по механизма на нанасяне на
множество удари с твърди тъпи и тъпоръбести предмети
или падане и удряне на тези области на тялото по такива предмети. Такива удари
са били нанеси в областта на главата, лицето, гръдния кош, корема и крайниците.
На пострадалия били нанесени и други удари с твърди и тъпи и тъпоръбести предмети, като човешките ръце свити в юмруци и
ритниците имат такава форма. Установено е безспорно от заключението на същата
експертиза, което съдът кредитира изцяло, че уврежданията на пострадалия добре
отговарят да са били нанесени вследствие нанасяне на силни удари с ръце, свити
в юмруци и ритници. Настъпването на смъртта е било неизбежно. Разбира се, за
настъпването на смъртта на пострадалия благоприятно влияние е оказало и тежкото
му общо състояние преди причиняването на описаните травми в експертизите в
областта на гръдния кош и гръдните органи. Ако пострадалият не е бил в такова
увредено общо състояние настъпването на смъртта му не е било задължително, т.е.
състоянието на пострадалия е оказало благоприятно въздействие,
благоприятствало, улеснило развитието на травматичния процес в насока да се
получи по-тежко увреждане от получените конкретни увреждания на процесната дата. Съпротивата на организма на пострадалия да
се бори с това състояние, с тези травми била по-слаба, или непосредствената
причина за настъпването на смъртта му били тези увреждания, тези обстоятелства
били смъртоносни за този пострадал. Това се установява от заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 19/2018г., което
съдът кредитира също изцяло, което кореспондира със заявеното от вещото лице в
съдебно заседание. Обстоятелството че пострадалият е бил с увредено
здравословно състояние в резултат на получена черепно-мозъчна травма през
2012г. и за неговото отглеждане са се изисквали специални грижи, както и
финансови средства се установява не само от констатираното при
освидетелстването на пострадалия от вещото лице, но и от обясненията на подс.М., показанията на свид.М., свид.В.М., в която част съдът ги кредитира, тъй като същите
кореспондират и с показанията на свид.К.В., свид.Р.И. и свид.М.П..
Неоснователно
е твърдението на подсъдимия и защитата му, че нараняванията на пострадалия
могат да бъдат причинени от намиращото се в апартамента куче порода питбул. Обстоятелството
че в дома на подсъдимия се отглеждало куче, порода питбул, е установено не само
от обясненията на подсъдимия, но и от свидетелските показания на брата на
подсъдимия - свид.В.М., майката на подсъдимия - свид.Р.М., от неговите приятели свид.П.,
свид.И., както и от показанията на свид.Г.Г. и свид.Д.П..
Съдът намира изложеното в обясненията на подсъдимия, че пострадалият е получил
уврежданията в резултат на действията на намиращото се в дома му куче за негова
защитна позиция, която остана изолирана в процеса. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице д-р Ч. е категоричен, че получените увреждания на
пострадалия нямат вид на такива, които да са причинени от куче и категорично не
отговарят да са причинени от куче. Действително в апартамента се е отглеждало
куче, порода питбул, което било собственост на брата на подсъдимия, но видно от
показанията на свид.В.М. /брат на подсъдимия/ кучето
не е било проблемно, както и той заявява „не дивееше, не пречеше, беше
възрастно, спокойно“. Даже самият подсъдим категорично не твърди, че кучето е
бутало или измествало пострадалия от леглото, той изказва само едно
предположени, че кучето е можело да го направи, както и самия заявява „не
казвам, че го е правел, но можеше“. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в частта, в която казва, че е виждал кучето да минава през „стомаха
на вуйчо ми“. Тези негови твърдения категорично се опровергават от заявеното от
вещото лице в съдебно заседание, че уврежданията на постр.К.
не са причинени от куче и не отговарят да са причинени от куче. Изводите на
съда в насока, че това е само защитна позиция на подсъдимия се доказват и от
разпита на свид.Г.Г., който
е посетил произшествието след подадения сигнал от подсъдимия и е провел беседа
с подсъдимия. Свидетелят Г. е категоричен, че не е работил по версия
нараняванията на пострадалия да са причинени от куче, а той е събрал
първоначалната информация при която подс.М. не е
казал, че кучето е скачало върху пострадалия или че го е наранявало.
Преценявайки всички тези доказателства, съдът намира, че е не основателно
изведеното като защитна позиция от подсъдимия, че нараняванията на вуйчо му
били причинени в резултат на действията на намиращото се в дома му куче и
именно животното е причинило тежките увреждания на пострадалия, които са довели
до смъртта му.
Действително
експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само
способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни
специални знания. В тази насока е постоянната съдебна практика – в това
отношение Решение № 795/1995г. по н.д.№ 770/1995г., ІІ н.о., ВКС, това повелява
и разпоредбата на чл.136 ал.1 от НПК, в която е посочено, че експертизата е
способ на доказване в наказателното производство. Експертизата не е
доказателство, което правилно беше посочено от защитата на подсъдимия, тъй като
доказателства са фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по
делото и допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда предвиден в
НПК. Експертизата е алтернативен способ и с нейна помощ са анализирани
наличните по делото обективни находки, за да се отговори на въпросите свързани
с механизма на получените от пострадалия травматични увреждания, възможно ли е
същите да са получени в резултат на падане от собствен ръст, установяване
времето на причиняване на травматичните увреждания на пострадалия, тяхната
давност, медикобиологичните характеризиращи признаци
на уврежданията, причинно-следствената връзка между причинените увреждания и настъпването на
смъртта на пострадалия. Вещото лице в изготвените заключения е дало отговор на
всички тези въпроси. В съдебно заседание прави уточнение и категорично изключва
причинените тежки увреждания, от които е настъпила смъртта на пострадалия, да
са причинени в резултат на действията на намиращото се в апартамента куче.
Същото е било спокойно, старо, не е създавало проблеми, както имаше възможност
да посочи съдът по-горе, поради което е неоснователно и твърдяното от защитата
на подсъдимия обстоятелство, че било възможно кучето да предаде необходимата кинетична
енергия и пострадалият да получи констатираните увреждания, от които е починал.
Вещото лице д-р Ч. в разпита си посочва, че пострадалият, за да получи тези
увреждания, от които е починал, трябвало да се засилва, да се спъне и да падне
рязко, а в настоящия случай той е нямал такава възможност, предвид неговото
състояние. Пострадалият, както беше уточнено и от разпитаните по делото
свидетели, а и от обясненията на самия подсъдим, е бил с тежък двигателен
дефицит, трудно се придвижвал. Установено е категорично, че пострадалият е имал
травми, които добре отговарят да са получени по механизма на падане от легло,
при изправяне с проходилка, но има и такива, които са
сравнително пресни кръвонасядания и няма как да се
получат при падане. Тези увреждания не са смъртоносни и не са причинил смъртта
на пострадалия. Относно наведените доводи от защитата, че тежките увреждания на
пострадалия, от които е настъпила смъртта му, могат да бъдат получени при
падането му от стол, също не намират опора в събрания доказателствен
материал. Некоректно е твърдяното от
защитата, че пострадалият получил уврежданията при падане от стол, на който се
е качвал. В тази насока не се събраха гласни доказателствени
средства – никой от свидетелите, разпитани по делото, не твърди това
обстоятелство, дори и подсъдимият в обясненията си не го излага. Такова
твърдение не се установява и от разпита на вещото лице д-р Ч. в съдебно
заседание. Изготвените три експертни заключения от вещото лице са обосновани и безпротиворечиви, като кореспондират и с останалите
доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Съдът е длъжен да отбележи, че в наказателния процес
се прилага и формалната логика, което стори и в настоящия случай. Пострадалият
през 2012г. получил тежка черепно-мозъчна травма, която довела до трайни тежки
травматични увреждания, придружени със 100% трудова неработоспособност.
Състоянието му било много тежко, не можел да се обслужва, да говори и да се
движи сам. Първоначално бил настанен в хоспис в
гр.Стара Загора, след това за него се грижел племенникът му – свид.В.М., а от началото на 2017г. и подс.М..
Състоянието на пострадалия било такова, че не можел да извършва самостоятелни
целенасочени движения, да се обслужва самичък,
да премести тялото си, както имал и дементивни
прояви. Това се установява и от разпита на вещото лице д-р Ч. в съдебно
заседание, което налага извода на съда, че твърдяното от защитата качване на
пострадалия на намиращите се в апартамента столове е невъзможно да се случи, а
и няма данни за извършване на такива действия от страна на пострадалия. Това е
само едно хипотетично твърдение, с което се иска да се изгради и потвърди
защитната позиция на подс.М..
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните
правни изводи:
С
деянието си, описано подробно по-горе, подсъдимият И.Р.М. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.124 ал.1 предл.2,
вр.чл.129 ал.2 от НК, тъй като на 02/03.03.2018г. в гр.Нова Загора, причинил по непредпазливост
смъртта на И.В.К., ЕГН **********, от гр.Нова Загора, вследствие на умишлено
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в „Трайно затрудняване
движението на снагата“ и „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“,
като смъртта на пострадалия е настъпила на 05.03.2018г.
Подс.М. причинил на постр.К. средна телесна повреда, изразяваща се в „Трайно затрудняване движението на снагата“ и „Разстройство
на здравето, временно опасно за живота“. По отношение причиняването на телесната
повреда подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществената
опасност на деянието си и е искал настъпването на общественоопасните
последици. Смъртта на пострадалия е настъпила на 05.03.2018г., като по
отношение на смъртта на пострадалия, подс.М. е действал непредпазливо, под форма небрежност, защото
не е предвиждал настъпването на смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е
могъл да я предвиди. Налице е причинна връзка между умишлено причинената средна
телесна повреда и смъртния резултат и тази връзка е опосредена
от умишлено нанесеното на пострадалия телесно увреждане, което всъщност е
довело до смъртта му. Настъпването на смъртта на постр.К.
е в пряка непосредствена връзка с получените на 02/03.03.2018г.
травматични увреждания, именно множество счупвания на ребрата в областта на
лявата половина на гръдния кош, довело до „Трайно затрудняване движенията на
снагата“ и изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок и мозъчна
кома, довело до „Разстройство на здравето временно опасно за живота“, като тези
състояния са довели до настъпването на смъртта на пострадалия.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.124 от НК обективно е насочено към причиняване на телесна
повреда, като то поражда два резултата – по-близък, непосредствен /телесната
повреда/ и по-далечен резултат /смъртта/. Причинната връзка между
изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена, опосредствана от междинно
състояние на пострадалия, а именно телесната повреда. Субективната страна на
престъплението по чл.124 от НК обхваща две форми на вината – умисъл към
по-близкия и по-лек резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към
по-отдалечения и по-тежък резултат /смъртта/. Престъплението по чл.124 от НК се
различава от умишленото убийство по чл.115 от НК не само относно психическото
отношение на дееца към смъртния резултат, но и в обективните действия, чрез
които се причинява този резултат. Действията на подс.М.
се изразявали в умишлено нанасяне на средна телесна повреда на постр.К., като относно причиняване смъртта на пострадалия,
подсъдимият е действал непредпазливо и по-точно небрежно. Подс.М.
не е предвиждал настъпването на смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е
могъл да я предвиди, изхождайки от състоянието на пострадалия, за който се е
грижил повече от година, от неговото физическо и здравословно състояние, имайки
предвид получените от пострадалия през 2012г. увреждания.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява незачитане
телесната неприкосновеност и живота на личността, незачитане на установения
правов ред в страната, както и моралните ценности и устои в обществото, и
незачитане на семейните отношения и връзки.
При определянето
на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия за извършеното
от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба
на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления,
отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и на деянието му, взе предвид
подбудите, мотивирали го да извърши конкретното престъпление, прецени и всички
останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността му и съответно
спази изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, относно постигането
на целите на наказанието.
Съдът при
индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, се съобрази с
принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация. За престъплението, извършено от подсъдимия по чл.124 ал.1 предл.2, вр.чл.129 ал.2 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода за срок от две до осем години. За да определи вида и размера на
наказанието на подсъдимия, съдът съобрази неговата възраст, прецени
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност
на деянието и дееца.
Наказанието
на подсъдимия съдът прецени, че следва да бъде определено при условията на чл.54
от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер
смекчаващи обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени сравнително добрите му характеристични данни, нелекото
семейно и материално положение, в което се е намирал подс.М.
/факта, че пострадалият е близък роднина на подсъдимия и той се е грижил за
него всеки ден и липсата на финансови средства за това, подсъдимият спира да
работи, за да гледа вуйчо си/, обстоятелството, че подсъдимият първоначално е
оказал помощ на пострадалия след откриването му в безпомощно състояние, както и
факта, че за настъпването на смъртта на пострадалия е имало значение и силно
занижените защитни сили на организма му, в резултат на продължителното
залежаване, поради тежкостепенното му инвалидизиране. Съдът оцени като смекчаващо отговорността
на подсъдимия и обстоятелството, че при подсъдимия е бил развит синдром на
„изгаряне“ /Бърн-аут синдром/ и то в четвъртата му
фаза, фазата на отвращение, което е спомогнало за осъществяване на агресивните
действия от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. Настоящата инстанция
намира, че следва да бъде ценено като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство негово предишно осъждане, свързано с извършено престъпление за
причиняване на средна телесна повреда от подсъдимия на друго лице. Но не следва
да бъде ценено като отегчаващо вината на подсъдимия предишно негово осъждане, а
именно наложено административно наказание глоба с присъда, влязла в сила на
27.10.2007г., при което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност.
Деянието по тази присъда е извършено през 2007г., което е близо 11 години преди
извършване на настоящото деяние, един сравнително дълъг период от време и
следва да не се има предвид при характеризиране личността на подсъдимия. Не
следва да се вземат предвид и обстоятелствата, отразени в разпита на свид.Г.Г., че подсъдимият му е
известен като криминално проявен, но това е било в миналото, както и самият
свидетел заявява, а в настоящия момент няма информация за това, поради което
съдът намира, че не може да се позове и не счита, че по делото има налична
информация дали подсъдимият употребява наркотични вещества, което не следва да
бъде ценено като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство и да се отчита при
характеризиране на личността на подсъдимия, поради което съдът прие, че подс.М. е със сравнително добри характеристични данни.
Видно от проведеното психологично изследване, подс.М.
е екстраверт, отговорен, емоционален, комуникативен,
приспособим, но конфликтен при провокации, което също го характеризира в
положителна насока. По делото няма данни за системна употреба на алкохол от
страна на подсъдимия, приемането на алкохол е било инцидентно, не постоянно,
поради което съдът намира, че не следва да отчита като отегчаващо вината му
обстоятелството, че на процесната дата подс.М. е употребил алкохол и се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване, което съществено не е повлияло психичните му годности.
С оглед
на изложените обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието
и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенции, съдът наложи на подс.М. наказание при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства към минималния размер, предвиден в закона, а именно
две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначалния режим за изтърпяване на наложеното
наказание, а именно първоначален общ режим. Настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на предходно осъждане на подсъдимия с Присъда от 05.02.2015г.
по НОХД № 7380/2012г. по описа на СРС, влязла в сила на 04.05.2015г., като процесното деяние е извършено по непредпазливост, поради
което не може да бъде приложена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС и
да бъде определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
Предвид тези съображения съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване
на наложеното наказание.
Настоящият
съдебен състав счита, че наложеното на подсъдимия наказание като вид и размер е
достатъчен за постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията, за
отмерено с оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност
обстоятелства и същевременно за справедливо. Наказанието е съобразено с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и по този начин ще окаже предупредително
и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото, на които не
следва да се внушава безнаказаност за посегателства срещу телесната
неприкосновеност на личността и същевременно ще допринесе най-вече за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия. Така, според съда, ще се даде възможност на
подсъдимия да осъзнае противоправната същност и
моралната укоримост на извършеното от него, както и
оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното
наказание лишаване от свобода, времето през което подс.М.
е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано
от 04.03.2018г. до 15.10.2018г. С постановление от 04.03.2018г. РП Нова Загора
е задържала подс.М. за срок от 72 часа, считано от
04.03.2018г., като на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ с определение от 07.03.2018г. по ЧНД № 124/2018г. по описа на СлОС, влязло в сила на 13.03.2018г. По-късно с
постановление от 15.10.2018г. ОП Сливен е изменила мярката за неотклонение на подс.М. от „Задържане под стража“ в „Подписка“. Поради това
съдът приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан и е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ от 04.03.2018г. до 15.10.2018г.
На основание чл.68 ал.2 от НК съдът приведе в изпълнение наложеното му с
Присъда от 05.02.2015г. по НОХД № 7380/2012г. по описа на Софийски районен съд
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим, отделно от наложеното с настоящата присъда наказание.
Хипотезата на чл.68 ал.2 от НК дава възможност на съда да прецени дали да
постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло
или отчасти. Настоящият съд намира, че следва да приведе изцяло наложеното му
условно наказание, тъй като настоящото деяние подсъдимият го е извършил в
изпитателния срок на това наказание, както и че е бил осъден за умишлено
причиняване на средна телесна повреда на 08.03.2012г. в гр.София. Подсъдимият е
бил осъден за престъпление против личността и това наказание не е изиграло своя
възпитателен и поправителен ефект, поради което съдът намира, че следва да бъде
приведено наказанието по тази присъда в изпълнение и затова приведе в
изпълнение наложеното му наказание три месеца лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подс.М. да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен направените по делото
разноски в размер на 1376.08 лева, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд направените по делото разноски в размер на 250 лева.
Предвид представеното на досъдебното производство Решение №
СЛ-373-10744/2018г. на Председателя на НБПП, с дата 05.06.2018г., както и
обстоятелството, че на подс.М. на досъдебното
производство е бил назначен с постановление на разследващ полицай от
04.03.2018т. служебен защитник – адв.П.А.С.от АК
Сливен, който е присъствал при привличане на подсъдимия в качеството на
обвиняем и разпита му на 04.03.2018г. и на 06.03.2018г., както и при вземане на
мярката му за неотклонение на 07.03.2018г., то съдът осъди подс.М.
да заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева в полза на държавата по сметка на НБПП – гр.София. Адв.П.А.е бил определен за осъществяване на правна помощ по
досъдебното производство въз основа на Уведомително писмо изх.№ 158/2018г. на
Председателя на АК Сливен. Това възнаграждение за правна помощ, съгласно чл.39,
вр. чл.38 от ЗПП, се заплаща от НБПП – София след
представяне на заверен отчет на адвоката и съобразно вида и качеството на
извършената дейност. Видно от горецитираното решение на
Председателя на НБПП на назначения по делото служебен защитник адв.П.А.С.от АК гр.Сливен, е определено и изплатено от НБПП
– София, адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Съобразявайки разпоредбата на
чл.20 т.1, вр.чл.9 ал.3, вр.чл.10
ал.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ за предоставената правна помощ
се изплаща възнаграждение в размер от 300 до 500 лева за досъдебната фаза на
процеса, който може да бъде увеличен с до 50 на сто от максимално предвидения
размер за почивни дни, какъвто е бил 04.03.2018г. Видно от решението на
Председателя на НБПП София, на назначения служебен защитник е изплатено
възнаграждение в тези граници, а именно 400 лева. Поради това съдът осъди подс.М. да заплати в полза на НБПП гр.София направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
По отношение на вещественото доказателство, съдът го отне в полза на
държавата, а именно бяло хартиено пликче, съдържащо натривка, иззета и
запечатана със стикер № 113002/03.03.2018г. на РУ
гр.Нова Загора, което след влизане на присъдата в сила да се унищожи като вещ
без стойност.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
се написаха на 24 януари 2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: