№ 19994
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110102886 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД срещу ответника ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 570,95 лева, представляваща остатък от
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“, във връзка с щета № 5000-1261-21-253932 за
произлезли вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СВ
5..., вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 07.12.2021г., в гр. София,
на кръстовището на пл. „Велчева Завера“ и ул. „Й. Петров“, поради виновното и
противоправно поведение на водача на автобус „МАН“ модел „Лион С Сити“, с peг. №
СВ 7..., застрахован при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
213,76 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.08.2022 г.–
16.01.2025 г.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 07.12.2021г., около 10:20 часа, в гр.
София, на кръстовището на пл. „Велчова завера“ и ул. „Йосиф Петров“ е настъпило
ПТП между автобус марка „МАН“, модел „Лион С Сити“, с per. № СВ 7..., собственост
на Столичен автотранспорт и лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с peг. № СВ
5..., по вина на водача на водача на автобуса Лъчезар Ранчелов Миленов, който
движейки се по ул. „Велчова завера“ с посока от ул. „Стоян Михайловски“ към бул.
„Свети Наум“, на кръстовището с ул. „Йосиф Петров“, поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост реализира удар със спрелия пред него лек
автомобил. За събитието е съставен Протокол за ПТП № 1817055/07.12.2021г., в който
е посочено, че водачът на автобус марка „МАН“, модел „Лион С Сити“, с peг. № СВ
7... е виновен за настъпване на ПТП. Към датата на събитието лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ 5... е застрахован по застраховка „Каско” в
ЗК „Лев Инс” АД със застрахователна полица № 93002110036915, със срок на
валидност от 04.06.2021г. до 03.06.2022г. Във връзка с причинените щети по лекия
1
автомобил в ищцовото дружество е образувана застрахователна преписка по щета №
5000-1261-21-253932, извършен е оглед и ремонтът на автомобила е възложен на
„Порше Интер Ауто БГ“, на който е заплатена сумата от 1261,55 лева, като са
направени и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа, че с плащането на
застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ на МПС, ЗК „Лев
Инс“ АД встъпва в правата на своя застрахован, срещу застрахователя на причинителя
на вредета - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ до размера на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Поради това, ищецът поканил ответника да му възстанови в цялост
изплатеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски, но
ответникът му изплатил единственото сумата от 690,60 лева главница и 25 лева
ликвидационни разноски. Претендира разликата в размер на процесната сума, както и
мораторна лихва върху нея. Претендира разноски.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в срока по чл.131 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието
на сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
отношение на автобус марка „Ман“, модел „Лион С Сити” с рег. № СВ 7..., както и че е
възстановил на ищеца изплатено застрахователно обезщетение във връзка с процесната
щета в размер на 715,60 лева. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на
автобуса и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите по лекия автомобил.
Оспорва размера на претенцията и твърди, че изплатеното от ищеца обезщетение
значително надвишава стойността, необходима за възстановяване на действително
претърпените вреди. Оспорва претенцията за заплащане на ликвидационни разноски и
счита, че същата е завишена. Оспорва предявения акцесорен иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1. наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2. заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3. виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4
.наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна застраховка
"Каско" обективирана в застрахователна полица № 93002110036915 от 03.06.2021г. се
установява, че между ищеца и увреденото лице е сключен договор за имуществена
застраховка с период на валидност от 04.06.2021г. до 03.06.2022г. Ето защо, съдът
приема, че между ищеца и увреденото лице е възникнало валидно застрахователно
правоотношение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и
2
обстоятелството, че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност", валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща
отговорността на водача на МПС - автобус „МАН“ модел „Лион С Сити“, с peг. № СВ
7...; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по
процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; плащане от
ответника във връзка с отправена регресна покана на сума в размер на 715,60 лева в
полза на ищеца по делото.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и
какви вреди са причинени от него, както и каква е действителната стойност на
причинените вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СВ
5....
По делото е приет като писмено доказателство протокол за ПТП №
1817055/07.12.2021г., съставен от длъжностно лице – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР, в който е отразено, че на 07.12.2021г., в 10:20., в гр. София, автобус марка
„МАН“, модел „Лион С Сити“, с per. № СВ 7..., управляван от Лъчезар Ангелов
Миленов, се движи по ул. „Велчова завера“ с посока от ул. „Стоян Михайловски“ към
бул. „Свети Наум“, като на кръстовището с ул. „Йосиф Петров“, поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост реализира удар със спрелия пред него лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ 5..., управляван от
Димитър Кунчев Янчев. Следва да се посочи, че протоколът за настъпилото ПТП,
съставен от длъжностно лице, няма характер на официален документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, в частта относно отразения в него механизъм, доколкото съставителят
не е възприел лично настъпването на произшествието, а е възпроизвел съгласуваните
изявления на водачите за знание за настъпили факти и обстоятелства. Поради това в
тази част посоченият документ не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с
останалите доказателства по делото.
Така описаният в протоколa механизъм на ПТП кореспондира напълно с
останалите събрани по делото писмени доказателствени средства - удостоверение за
настъпило застрахователно събитие от водача на увреденото МПС Димитър Янчев от
07.12.2021г., опис заключение по щета № 5000-1261-21-253932 от дата 07.12.2021г. и
от дата 18.05.2022г., доклад по щета № 5000-1261-21-253932 от дата 01.06.2022г., както
и с приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, от които еднозначно се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на
водача на автобус марка „МАН“, модел „Лион С Сити“, с per. № СВ 7..., който е
нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не е контролирал
управляваното от него МПС и е реализирал ПТП със спрелия пред него л.а.
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ 5... и по този начин му е причинил
имуществени вреди. В причинна връзка с противоправното поведение на водача на
автобус марка „МАН“, модел „Лион С Сити“, с per. № СВ 7... са настъпили и
описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ
5..., конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество.
От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № СВ 5...,
отговарят на описания в протокола за ПТП и заявлението за щетата механизъм на
ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета и фактури.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
3
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда
на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването
на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с peг. № СВ 5... е за сумата от 663,17 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на действителните вреди – сумата от 663,17 лв.
Безспорно между страните по делото е, че ответникът е заплатил извънсъдебно
по предявената регресна претенция на ищеца сумата от 715,60 лв. ( от които сумата
690,60 лв. - главница и 25,00 лв. - ликвидационни разноски), поради което искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което и
акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за сумата 213,76 лева за
периода от 10.08.2022г.– 16.01.2025г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
4
на разноски в размер на 325 лв. – депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение
(при определен размер от 100 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, срещу ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 570,95 лева, представляваща
остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществена застраховка „Каско“, във връзка с щета № 5000-1261-21-253932 за
произлезли вреди по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № СВ
5..., вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 07.12.2021г., в гр. София,
на кръстовището на пл. „Велчева Завера“ и ул. „Й. Петров“, поради виновното и
противоправно поведение на водача на автобус „МАН“ модел „Лион С Сити“, с peг. №
СВ 7..., застрахован при ответника, както и сумата от 213,76 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.08.2022 г.– 16.01.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, сумата 325 лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5