№ 150
гр. Габрово, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100343 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са искове за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, а при
условията на евентуалност неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД за сумата от сумата 83
149,20 лева от общо 108 150,20 лв., които ищцата е предявила солидарно срещу двамата
ответници.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д. П. Д. от гр.
П., против С.Х. и Х.Х., двамата от гр. С..
В исковата молба на Д.Д. се излага, че Д.С., починал на 11.10.2016 г. и е направил
саморъчно завещание от 01.04.2013 г. в нейна полза. С него я е направил универсална
наследница на всички негови движими и недвижими имущества. Завещанието било обявено
с протокол на нотариус К.П. на 19.10.2016 г. Към датата на смъртта си
наследодателят имал спестовен влог в ОББ- клон П. в размер на 108 150,20 лева. Този влог
бил изтеглен на 21.10.2016 г. от законният наследник на наследодателя - неговият брат С.Х.,
чрез упълномощено за това от него лице- неговият син Х.Х.. Започнали и приготовления за
осребряване стойността на недвижимите имоти, но нотариуса отказал сътрудничество по
отношение проектираните сделки, като обяснил на Хр. Х., че е налице завещание в полза на
Д.Д.. Въпреки това до момента С. и Х.Х.и не възстановили сумата от изтегления влог на
Д.Д. и неправомерно я задържали, дори след като изрично били уведомени за завещанието в
нейна полза. Ищцата е посочила, че дори да се допусне ответниците да не са знаели
първоначално, то след узнаването за завещанието, обявено на 19.10.2016 г., неправомерно
задържат паричната сума, която е изтеглена и чийто собственик въз основа на това
универсално завещание е тя, както и, че това е станало без нейното знание и съгласие.
Посочва, че с решение по гр.д. № 5/2020 г. по описа на ГОС, съдът се е произнесъл по
частично предявения иск между страните за сумата от 25 001,00 лв., част от сумата от
108150,20 лв. Съдът е уважил претенцията на ищцата против първия ответник, на основание
чл. 59 от ЗЗД /неоснователно обогатяване/ и е отхвърлил останалите обективно и субективно
съединени искове. До този момент претендираната сума от ответника не и е възстановена.
Поради това счита, че е налице непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и моли ответниците да
1
бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата 83 149,20 лева, представляваща част от
непозволеното увреждане, което са й причинили и което в пълен размер е сумата от
108150,20 лева, който иск е предявен като главен.
В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно
обогатяване, който се обосновава с това, че въпреки обявеното завещание, без съгласието и
знанието на ищцата, сумата е изтеглена от ответната страна и по този начин с тази сума
собственичката й се е обеднила, а получилият се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
Претендирано е в случай, че по делото не се установи непозволено увреждане, то сумата да
бъде върната на основание чл. 59 от ЗЗД като получена от ответната страна без основание в
резултат на разместване на блага, с равностойността на които ответната страна се е
обогатила за сметка на ищцата, поради което да бъде осъден. Уточняват, че претендират
солидарна отговорност единствено по повод главния иск за непозволено увреждане. При
евентуалните искове за неоснователно обогатяване на ответниците не претендират да е
солидарна, а разделна.
С разпореждане № 165 от 02.09.2021 г., в закрито заседание, съдът е разпоредил да се
връчи препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 131 от
ГПК.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. Д.В..
Излагат съображения в насока за нередовност на исковата молба, поради което същата
следва да бъде върната, а делото прекратено и по-точно: липса на ясен и точен петитум на
заявения иск по чл. 45 от ЗЗД, който е недопустим, поради влязло в сила решение по гр.д. №
5/2020 г. по описа на ГОС; в какъв размер е отговорността на всеки от ответниците в
резултат на кои твърдени неправомерни действия; липсвали писмени доказателства за
твърденията в исковата молба, а искането за прилагане на предходното съдебно
производство било недопустимо; веднъж било посочено, че банката, от която е изтеглена
сумата е ОББ, а после- ДСК. Оспорва искането за явяване на ответниците в съдебно
заседание и завещанието. Моли да се отхвърли искът срещу втория ответник, тъй като искът
срещу него е недопустим, поради влязло в сила решение по гр.д. № 5/2020 г. по описа на
ГОС.
В отговора на исковата молба се твърди, че предявената претенция е неоснователна,
тъй като ищцата не доказала, нито представила писмени доказателства за родствената
връзка на двамата ответници, което те не оспорват, както и че двамата следва да отговарят
заедно по чл. 45 ЗЗД. Твърди се, че не било представено соченото в исковата молба
завещание, за да се установи процесуалната легитимация на ищцата. Не бил налице умисъл
от страна на ответниците, както сочела и ищцата. Х.Х. действал като пълномощник и не бил
пряк наследник на наследодателя, поради което предявеният срещу него иск бил
неоснователен. Оспорва завещанието от 01.04.2013 г., с което ищцата се легитимира като
универсален наследник, като счита, че същото не е написано и подписано от наследодателя.
Оспорват ищцата да е станала собственик на наличните суми по банковата сметка на
наследодателя, тъй като същата има качеството на заветник.
Взема становище и по предявения иск по чл. 59 от ЗЗД срещу ответниците, като
счита, че неправилно се ценят и тълкуват конкретните факти. Неправилно се тълкува волята
на завещателя, като се приема, че това е универсално завещание, а не завет на конкретни
недвижими имоти. Необосновано ищцата приема, че след като завещателят Д.С. е пожелал
да се разпореди с цялото си имущество, а липсва посочване на друг адресат в завещанието,
въпреки изричното и изчерпателното изброяване на конкретните обекти, които се
предоставят на Д., то и всичко останало остава за Д.. Нито в исковата молба, нито в
допълнението към нея ищцата не се позовава и аргументира на универсалното
правоприемство по силата на тези разпоредителни актове. Оспорват изцяло предявените
искове по основание и размер, които се основават на частно завещателно разпореждане, а не
2
на универсално завещание, от което ищцата черпи права, съответно се претендира
нарушаването и накърняването им от ответниците. Взема становище, че след като има
влязло в сила решение за сумата от 25 001,00 лв. срещу първия ответник С.Х., то следва
извода, че исковете срещу втория ответник по чл. 45 и чл. 59 от ЗЗД – ХР. СТ. Х. са
недопустими и производството спрямо него следва да бъде прекратено. Като единствен
наследник по закон С.Х., след откриване на наследството придобива правата върху
паричните влогове, на които титуляр е бил наследодателя. Именно в качеството си
наследник, той се е разпоредил с влога на своя брат. С оглед липсата на основният елемент
от фактическият състав по чл. 59 от ЗЗД, обогатяването за сметка на другиго, молят да се
отхвърлят предявените искове срещу СТ. ХР. Х..
С определение № 547 от 18.10.2021 г., производството по делото е било спряно до
окончателното приключване ан гр.д. № 5/2020 г. по описа на ГОС. Производството е било
възобновено с Определение № 656 от 21.12.2021 г.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Между страните има влязло в сила решение по гр.д. № 5/20020 г., което има сила на
пресъдено нещо по отношение на настоящото производство. То е постановено по частично
предявен иск за сумата от 25 001,00 лв. от 108 150,20 лв. Настоящата искова претенция е за
разликата от 83 149,20 лв. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на
ВКС по тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
С решение № 209 от 17.08.2020 г. постановено по гр.д. № 5/2020 г. по описа на
Габровски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Д. П. Д. ЕГН:********** със съдебен
адрес: гр. С., ул. Г.С. Р. ***- адв. И. Б. от АК- Сливен, против СТ. ХР. Х. ЕГН:********** и
ХР. СТ. Х. ЕГН:********** - двамата от гр. С., ул. КАБ * частично предявен иск с правно
осн. чл. 45 ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявеният от Д. П. Д.
ЕГН:********** против ХР. СТ. Х. ЕГН:**********, от гр. С., ул. КАБ * иск за цялата
частично предявена претенция 25 001 лева, на осн. чл. 59 ЗЗД, като неоснователен и
недоказан. Осъдил е СТ. ХР. Х. ЕГН:**********, от гр. С., ул. КАБ * да заплати на Д. П. Д.
ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. Г.С. Р. * сумата 25 001 лева, представляваща
частично предявена претенция, на основание чл. 59 ЗЗД. Признал е за недоказано
оспорването на истинността /автентичността/ на документа саморъчно завещание от
01.04.2013г. написано от Д.Х. С.ов. Осъдил е СТ. ХР. Х. да заплати на Д. П. Д. сумата 1400
лева разноски по делото.
Постановеното решение е било обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново,
който се е произнесъл с Решение № 20 от 11.02.2021 г. по в.гр.д. № 306/2020 г. и е
потвърдил решението на Габровски окръжен съд, като е приел, че крайните мотиви на
въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд.
С определение № 60750 от 03.11.2021 г. по гр.д. № 2363 от 2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. не
е допуснато до касационно обжалване решение № 20 от 11.02.2021 г. на Великотърновски
апелативен съд.
По делото са приобщени гр.д. № 1077/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Севлиево
и гр.д. № 5/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.
По делото е изготвена съдебно икономическа експертиза от заключението на която се
установява, че от представената от ОББ АД справка е видно, че сметка № **, IBAN *** с
титуляр Д.Х. С.ов е открита на 05.12.2012 г. Банковата сметка на Д.Х. С.ов се е захранвала с
внесени в брой суми и банкови преводи от Д.П.Д. и Г.А.Д., от начислени платени от ОББ
3
АД лихви по депозитните средства. ХР. СТ. Х. на 21.10.2016 г. се е разпоредил с
наличностите по банковата сметка на Д.Х. С.ов. Паричните средства не са изтеглени в брой,
а са преведени по банкова сметка на ХР. СТ. Х. в ОББ АД. Документите, които той
представя в банковия офис на ОББ АД в гр. П. са пълномощно № 2711 от 19.10.2016 г. на
нотариус Н.К. с рег. № 298, удостоверение за платен данък наследство, издадено от Община
П. и удостоверение за наследници № 1474 от 20.10.2016 г. В ОББ АД – гр. П., Х.С. Х.
попълва заявление до директора на ОББ АД за получаване на сумите по банковата сметка на
Д.Х. С.ов и искане за закриване банкова сметка с ***. Банката осчетоводява закриването на
сметката, създавайки запис в счетоводните регистри за извършен банков превод в размер на
108 150,20 лв. в 16,27 ч. От представените от ОББ АД документи, които са приложени по
делото се е установило, че СТ. ХР. Х. не е бил клиент на ОББ АД. ХР. СТ. Х. на 21.10.2016 г.
открива валутна сметка в евро в ОББ АД с ***. На 21.10.2016 г. по сметката постъпват 108
049,44 лв., които са превалутирани в евро. Сумата, с която се заверява сметката е 55 240,00
евро. Сумата, с която е задължена сметката на Д.Х. С.ов е в размер на 108 150,20 лв. Банката
е начислила и удържала такса за теглене в брой в размер на 100,00 лв. Сумата, която е
постъпила по сметката на ХР. СТ. Х. е 108 049,44 лв. Разликата между двете суми е в размер
на 100,76 лв. Сметката е била закрита на 03.11.2020 г.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че ОББ АД е получила документите, от
които е видно, че сумата, която е изтеглена и преведена всъщност е 108 150,20 лв. В
нареждането разписка сумата е 108 150,20 лв. Датата е 21.10.2016 г. От ОББ –П. са
изпратили искането за закриване, в което е посочено същото пълномощно, което е издадено
на 19.10.2016 г. Заявлението е с дата 21.10.2016 г. Сумата е наредена в 16,27 ч. Допълва, че
паричната сума е преведена от сметка на Д.Х. С.ов от СТ. ХР. Х., негов брат, чрез сина му
ХР. СТ. Х., упълномощен от него, по сметка, открита от Х.С. в ОББ- клон П..
Съдът следва да кредитира заключението на вещото лице, освен с оглед на неговите
специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността му. Своето
заключение вещото лице е обосновало въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
представените по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
В настоящото производство ищцата претендира възстановяване на сумата 83 149,20
лева, представляваща остатъка над 25 001,00 лв., за който е уважен искът й по гр. д. №
5/2020 г.по описа на Габровски окръжен съд, до пълния размер от 108 150,20 лева. Изрично
е посочила като правно основание на иска нормата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на
гражданският деликт обхваща виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което
да се настъпилите вреди. Част от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД е налице, тъй като до
момента ответната страна продължава да задържа изтеглената сума, въпреки завещанието в
полза на ищцата и влязлото в сила решение по гр.д. № 5/2020 г. Правото на обезщетяване по
чл. 45 от ЗЗД е налице, когато се докажат всички елементи от фактическия състав. В случая
единият наследник на починалия наследодател е неговия законен наследник – брат му СТ.
ХР. Х., който е действал чрез пълномощника си-син ХР. СТ. Х., т.е това са пасивно
легитимираните по предявения иск първи и втори ответник. В качеството си на законен
наследник първия ответник, чрез пълномощника си втория ответник е изтеглил влога на
наследодателя. Не може да се приеме, че с тези си действия „да присвоят без основание,
ескалирало в умисъл съзнателно да вредят /по същество да присвоят/“ са извършили
противоправно действие. Не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, за да се уважи предявения главен иск.
4
Предвид отхвърляне на иска по чл. 45 от ЗЗД, съдът следва да се произнесе по
предявения в евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 83 149,20 лв.
Уреденият в цитираната правна норма е общ субсидиарен състав. Последователно,
както в доктрината, така и в практиката, ВКС приема, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД
предполага установеност на следните обстоятелства: увеличаване имуществото на едно
лице за сметка имуществото на друго лице; липса на основание за това; липса на друга
възможност за защита на обеднелия; обедняването и обогатяването да произтичат от един и
същ факт или обща група факти. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи
да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е
дължима по малката от двете стойности при разлика между тях.
В случая безспорен се явява фактът, че универсалното саморъчно завещание, въз
основа на което ищцата се легитимира като собственик на изтегления паричен влог е
написано и подписана от наследодателя. Придобитите права по завещание от страна Д., като
универсален правоприемник на Д.С. са противопоставими на правото на наследяване по
закон на С.Х.. Направеното завещателно разпореждане измества наследниците по закон –
чл. 16, ал. 1 от ЗН. Доказано е по делото твърдението, че паричният влог е бил изтеглен от
сметката на наследодателя на ищцата на 21.10.2016 г. в 16,25 ч. Налице е неоснователно
обогатяване поради липса на друг валиден източник на възникване на облигационна връзка
между страните. Сумата е получена чрез ответника С.Х. без основание, в резултат на
разместване на блага, с равностойността на които той се е обогатил за сметка на ищцата.
Налице е връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответника, защото и
двете произтичат от общия факт на получаване от страна ответника на паричния банков
влог. Сумата, която е била налична в паричния влог на наследодателя е сумата, с която
ответникът се е обогатил в качеството си на законен наследник, а ищцата е обедняла, тъй
като е лишена от същата, макар и да има качеството на универсален правоприемник на Д.С..
Не е претендирана законна лихва и съдът не се произнася по нея. Предявеният иск се явява
основателен и доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
По отношение на ответника ХР. СТ. Х. претенцията следва да се отхвърли, тъй като
когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник
действия бъде осъществен фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, то не носи отговорност за
обезщетяване в хипотезата на неоснователното обогатяване. Действията във връзка с
установяването на фактическа власт върху паричните средства са в изпълнение на
възложените му права с пълномощно с нотариална заверка от 19.10.2016 г., находящо се на
л. 11 от в.гр.д. № 210/2018 г. по описа на ГОС, приложено към настоящото дело. По делото
не се установява, а и другият ответник не твърди, синът му да е осъществил лично за себе си
фактическа власт върху паричния влог и да се ползва от него, в резултат на което Д. да е
обедняла, а той да се е обогатил.
Освен по горните съображения, искът по чл. 59 ЗЗД се явява основателен и поради
приетото в т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., според което
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника СТ. ХР. Х. са направените от ищцата
разноски по делото в общ размер 6 907,71 лв., от които 3 325,97 лева – заплатена държавна
такса, 500,00 лева – депозит вещо лице, 56,74 лв. – пощенски разноски и 3025,00 лв. –
адвокатски хонорар. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено на минимума съгласно чл.7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 4/2001 г.
Във връзка с гореизложеното, Габровски окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. П. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. С., ул.
„Г.С. Р.“ *, чрез адв. Ив. Б. от АК- С., против СТ. ХР. Х., ЕГН ********** и ХР. СТ. Х., ЕГН
********** - двамата от гр. С., ул. „КАБ“ * за заплащане на сумата 83 149,20 лв., на
основание чл. 45 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. П. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. С., ул.
„Г.С. Р.“ *, чрез адв. Ив. Б. от АК- Сливен, против ХР. СТ. Х., ЕГН **********, от гр. С., ул.
„КАБ“ * иск за предявена претенция в размер на 83 1479,20 лв., на основание чл. 59 от ЗЗД,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. ХР. Х., ЕГН **********, от гр. С., ул. „КАБ“ * да заплати на Д. П. Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р.“ *, чрез адв. Ив. Б. от АК- Сливен,
сумата 83 149,20 лв. /осемдесети три хиляди сто четиридесет и девет лева и 20 ст./, на
основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. ХР. Х., ЕГН **********, от гр. С., ул. „КАБ“ * да заплати на Д. П. Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р. ***“, чрез адв. Ив. Б. от АК- Сливен,
сумата 6 907,71 лв. /шест хиляди деветстотин и седем лева и 71 ст./ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6