№ 924
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20211100112693 по описа за 2021 година
Делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от Х.Х. С. срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД гр. София като
главен ответник и С.О. като евентуален ответник, за заплащане на
обезщетение в размер на 26 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се
н травматични увреждания, настъпили при падане в необезопасена шахта.
Искът е оттеглен срещу главния ответник „ЧЕЗ Р.Б.“ АД гр. София и в тази
част производството по делото е било прекратено с протоколно определение
от 17.03.2022 г. и разгледано само в частта му по предявения иск срещу
ответника С.О..
Пълномощникът на ищеца Х.Х. С. излага, че на 07.07.2021 г. в тъмната
част на денонощието ищецът паднал в необезопасена и не сигнализирана
шахта, намираща се на неосветено място непосредствено до пътното платно,
на около 15 метра от трафопост на електроснабдяване в близост до бивш
санаториум в землището на с. Владая. В исковата молба са посочени GPS
координати на мястото, където се намирала шахтата: 42.639432,23.183610 –
топографско означение 42°38′22.0″N 23°11′01.0″ Е. При падането ищецът
ударил силно лицето си в областта на горната и долната челюст, вследствие
което получил следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на
долната устна; фрактура на коронката на зъби 11, 21 и 22. Пострадалият бил
откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ.
При последващо медицинско освидетелстване се установили: розовеещи,
добре зарастнали ръбци, кореспондиращи на описаната в медицинската
документация разкъсно-контузна рана на долната устна; състояние след
изграждане на мостова конструкция по повод счупване коронките на първи
1
ляв горен зъб, първи и втори горни десни зъби. Ищецът получил
стоматологична помощ, при която състоянието му било описано като
„посттравматични фрактури, възстановени с металокерамични корони - 3
броя на 23.08.2021г.като последствие от травмата, 22 зъб развил абсцес и това
наложило лечение с антибиотик ОСПАМОКС и придружаващо кореново
лечение на зъба, проведено в пет сеанса и завършено с дифинитивна обтура
на 10.09.2021г. с химиополимер. В исковата молба се твърди, че
травматичните увреждания предизвикали силни болки на ищеца за около 1-3
месеца, болки при осъществяване на медицинските манипулации,
затруднения при хранене, болки след поставяне на коронките. Това наложило
ползване на обезболяващи и обработка на храната. Получените от удара
травми загрозили лицето на ищеца и му причинявали неприятни усещания.
Пълномощникът на ищеца твърди, че отговорност за получените при
падането в необезопасената шахта увреждания следва да се носи от С.О..
На основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца
прави искане до съда да осъди ответника С.О. да заплати на ищеца Х.Х. С.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 07.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът С.О. в писмен отговор оспорва иска с твърдение, че
необезопасената шахта, в която е настъпило произшествието, се намира в
имот, който не е общинска собственост.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото безспорно са установени от гласните доказателства, съдебно-
техническата и съдебно-медицинската експертизи травматичните увреждания
и механизмът на тяхното причиняване. От показанията на свидетеля Н.Д.Р. се
установява, че травматичните увреждания са настъпили при падане на
свидетеля в отводнителна шахта в близост до път в землището на с. Владая.
При падането ищецът е получил счупване на зъбните корони на първи горен
зъб вдясно (зъб 11) и първи и втори горни зъби вляво (зъби 21 и 22), както и
разкъсно-контузна рана на долната устна в цяла дебелина на тъканите. От
съдебно-техническата експертиза се установява безспорно точното място на
произшествието, а от извършената от вещото лице проверка в Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, удостоверена с писмо изх. № 20-10816 от
23.02.2022 г. (л. 100) е видно, че шахтата се намира в поземлен имот с
идентификатор 11394.1803.99, собствен на ответника С.О.. Според
заключението на вещото лице, шахтата е част от системата за отводняване на
района и нейното предназначение е да събира дъждовната вода и водата от
снеготопенето, за да предпазва настилката на този участък.
Така установените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
първоинстанционния съд:
Съгласно чл. 11 ал. 1 от Закона за общинската собственост, общината е
2
задължена да управлява имотите и вещите – общинска собственост, с грижата
на добър стопанин. Това включва задължението на общината чрез своите
органи за управление на общинската собственост да предприеме мерки за
осигуряване безопасността на поземлените имоти – общинска собственост.
По делото е безспорно установено, че отводнителната шахта, в която е
настъпила злополуката с ищеца, се намира в поземлен имот – общинска
собственост. Отводнителната шахта е общинска собственост и на основание
чл. 5 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, защото има качеството на пътно
съоръжение на общински път – водоотвеждащо устройство по смисъла на § 1
т. 3 от ДР на същия закон. Това поражда задължение на ответника С.О. да
вземе мерки за нейното обезопасяване. Необезопасяването на съоръжението е
основание за възникване на деликтна отговорност на С.О. за вреди,
причинени от необезопасеното съоръжение.
За преценката на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземе предвид характера и тежестта на
травматичните увреждания, причинените с тях болки и страдания и
последиците за дъвкателната функция и външния вид на ищеца.
От медицинската документация и съдебно-медицинската експертиза се
установяват причинените на ищеца травматични увреждания – счупване на
три зъба и разкъсно-контузна рана на долната устна. Това е причинило силни
болки и страдания на ищеца, затруднения при дъвчене и преходно
загрозяване на пострадалия, видно от заключението на вещото лице. Това се
установява и от показанията на свидетеля Х.Х. С.. Разкъсно-контузната рана
на долната устна наложила оперативно лечение чрез зашиване, а счупването
на зъбите наложило провеждане на отропедично лечение с изработвана на
металокерамични корони. Вследствие травмата настъпило и ускложнение –
„абсцес“ на което е проведено кореново лечение. От показанията на свидетеля
С., до завършване на лечението ищецът изпитвал силни болки, които
наложили приемане на обезболяващи лекарства, а до завършване на
лечението не е могъл да приема твърда храна и изпитвал силна
чувствителност в областта на увредените зъби (л. 168). Уврежданията и
страданията, причинени от тях се отразили и на емоционално-психичното
състояние на ищеца. Тези увреждания и претърпени болки страдания и
неудобства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението е 20 000 лева.
Върху това обезщетение ответникът дължи законна лихва от датата на
увреждането 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.О. следва да заплати на адвокат Г.П. Ч. възнаграждение
по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 1007,69 лева, а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 800 лева и разноски в размер на 461,54 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда С.О., адрес: гр. София ул. „******* да заплати на Х.Х. С. ЕГН
3
**********, адрес: с. Владая, община Столична ул. ******* сумата от 20 000
(двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от счупване на зъбните корони на първи горен зъб
вдясно (зъб 11) и първи и втори горни зъби вляво (зъби 21 и 22), абсцес на
втори горен ляв зъб и разкъсно-контузна рана на долната устна, настъпили на
07.07.2021 г. вследствие падане в необезопасена отводнителна шахта –
общинска собственост, ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание
чл. 49 във вр. с чл .45 от ЗЗД над тази сума до предявения размер от 26 000
лева.
Осъжда С.О. да заплати на адвокат Г. П. Ч. възнаграждение по чл. 38 ал.
2 от ЗА в размер на 1007,69 лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер
на 800 лева и разноски в размер на 461,54 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4