Р Е Ш Е Н И Е
№ 449
гр. Перник, 10.01.2019
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Г.
при секретар Валентина
Христова, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 290/2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл. 146 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на “*********“АД, с *********,
със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, кв. „*****“, представлявано
от С.Ч. и в качеството му на осигурител
против решение № КПК-7 от 24.04.2018г. на директора на ТП-Перник към НОИ. С решението е отхвърлена като неоснователна жалба
против разпореждане № 9 от 06.03.2018г. на длъжностно лице по осигуряването,
с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната с вх. № 999 от 09.06.2014г. злополука, станала с Г. К. Р.
е приета за трудова.
С жалбата се
твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие
с целта на закона. Поддържа се, че оспореното решение е издадено при неизяснена
фактическа обстановка и при липса на
изложени фактически основания. Счита, че
не е налице трудова злополука. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в административното производство, изразяващи се в това, че
разпореждането се позовава единствено на решението на ТЕЛК, с което е
установена причинно следствена връзка между увреждането и смъртта без да се
държи сметка на пълната фактическа обстановка. Едностранчивостта, липсата на
съпоставителен анализ на доказателствените източници,
игнорирането на доказателствени материали и несъбиране на доказателства за
всички правно значими факти по случая, според жалбоподателя е довело до
неправилен акт. По същество сочи, че не е налице същинска трудова злополука,
поради което е и неприложима материално правната разпоредба, на която се е
позовало длъжностното лице. Предвид изложеното, жалбоподателя счита, че
решението, с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице е
незаконосъобразен акт, с който е допуснато нарушение на процедурата и нарушение
на материално правните норми и моли същият да се отмени.
В съдебно
заседание пълномощника на жалбоподателя адв. Д.С.,***
поддържа жалбата. Излага съображения относно
наведените с жалбата нарушения на
процесуалния и материалния закон. Ангажира доказателства. В хода по същество
пледира жалбата да бъде уважена, а оспореният административен акт да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. В писмени
бележки доразвива доводите за незаконосъобразност.
Ответникът по
жалбата-директорът на Териториално поделение-Перник на Националния осигурителен
институт в открито съдебно заседание изпраща представител, който оспорва
жалбата. Излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно
производство и при съответствие със законовите норми. С тези доводи пледира
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юристконсулстко възнаграждение. В писмени бележки подробно
се излагат съображения за отхвърляне на жалбата.
Заинтересованите страни Т. С.
Р., с адрес: ***; М.Г.Р., с адрес: *** и
П.Г.Р., с адрес: ***, редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява
пълномощникът им адв. А.А.,***. Оспорва жалбата. Излага съображения, че
жалбата е неоснователна и недоказана и пледира същата да се отхвърли.
Претендира присъждане на разноски. В указания срок не депозира писмени бележки.
Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото
доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Г.
К. Р. е бил в трудово правни отношения със „*********“АД. С трудов договор № 41 от 05.08.2004г. е бил
назначен на длъжността: „геодезист“. С допълнително споразумение № 3 от
27.04.2012г. е преназначен на длъжност: „кантраджия,
отчетник“ при жалбоподателя „*********“АД. Основната си дейност и работното място е на
кариера „Студена“ и същият работил на дванадесет часов двусменен режим на
работа и при сумирано изчисляване на работното време.
На
10.05.2014г., събота, работен ден, с
оглед отработването на 06.05.2014г. Г. К. Р. е бил на работа с работно време от
08.00ч. до 17.00ч..
Около
14.00ч., заедно с колегите си Н. Н. и С.Р. били във фургона за почивка, където
обядвали и пили кафе. След това двамата
излезли навън. Н. Н. останала да си дооформи документите за приключване на
месеца, като Р. и Р., трябвало да я изчакат тя да приключи работата си и да се
обади на шофьора на служебния превоз, за да си ходят по-рано, тъй като имала
устно разрешение. Около 14.15ч. нещо ухапало Г. Р. и той влязъл във фургона да
се намокри с вода и да вземе сол за да разтърка ухапаното място. На няколко
крачки на излизане от фургона Р. пада, като отсечен.
Н. Н. донася
възглавница, обажда се на тел. 112 и започва да му разтрива ръцете.
С.Р. донася вода
и го наплисква, проверява езика му. Тръгва да посрещне екипа на спешна помощ.
На място отива
екип на спешна медицинска помощ, който констатира час на смъртта-14,20ч., на
10.05.2014г. и причина-ухапване от насекомо. Издадено е медицинско свидетелство
за смърт.
С оглед смъртта
на Г. Р. е образувано досъдебно производство № 226/2014г. по описа на Второ РУ
при ОД на МВР-Перник. Извършена е аутопсия и е изготвена съдебно медицинска
експертиза /стр. 70-74/. Експерта е дал заключение, че смъртта на Р. се дължи
на алергичен шок довел до развитие на остра сърдечносъдова дихателна
недостатъчност, развил се в резултат на ужилване от насекомо.
С вх. № 999 от
09.06.2014г., Т.Р., съпруга на починалия Г. Р. депозира в НОИ декларация
за трудова злополука.
Главен испектор по осигуряването при ТП-Перник издава задължителни
предписания до „*********“АД.
Със заповед № 70
от 12.05.2014г. изпълнителният директор на „*********“АД е разпоредил да се
извърши разследване на инцидента. Извършил е вътрешно разследване по случая,
резултатите от което са обективирани в протокол № 1 от
14.05.2014г. (лист 254-25 от делото). Съгласно съставения протокол,
осигурителят е приел, че инцидента е станал по време на работа, но не е във
връзка и по повод на извършваната работа и няма характер на трудова злополука.
След получаване
на декларацията, със заповед № V-343 от 11.06.2014г. директора на ТП-Перник към НОИ на основание чл. 58, ал. 2 от КСО е определил комисия, която да извърши
разследване на злополуката с пострадал Р.. Заповедта е връчена на длъжностно
лице по безопастност и здраве при работа при
осигурителя. С оглед на това същият е уведомен за откриване на производството
по установяване характера на злополуката.
В хода на
разследване на злополуката са събрани и анализирани доказателства относно
изпълняваната от Р. дейност-длъжностна характеристика, трудов договор и
допълнително споразумение, производствена характеристика, книга от периодичен и
ежедневен инструктаж по безопастност и здраве на
работа, карта за идентифициране на опасности и карта за оценяване на риска,
препоръки за намаляване на риска и
подобряване на условията на труд, сведения на свидетели, медицинско свидетелство за смърт и др. За
резултатите от извършеното разследване на 07.07.2014г.
членовете на комисията определени със заповед на директора на ТП-Перник са
изготвили протокол № 4 от 07.07.2014г.. Протоколът е подписан от всички членове на
комисията, в т. ч. представителят на Дирекция
“Инспекция по труда" –Перник, и представляващия осигурителя и представителят
на работниците и служителите. Протоколът
е надлежно връчен и на участвалото при извършване на разследването
заинтересовано лице – Т.Р., наследник на пострадалия. По преписката са постъпили писмени възражения от Р. относно
изложените в протокола факти и обстоятелства. Същото е насочено главно към вида
на увреждането-травматично.
Със заповед № 1
от 24.07.2014г. главен инспектор по осигуряването е спрял производството по
квалифициране на декларираната злополука с вх. № 999 от 09.06.2014г. и е
изпратил протоколът от извършеното разследване на злополуката за медицинска
експертиза за установяване на причинна връзка на злополуката с настъпила смърт
на лицето от нетравматично увреждане. Заповедта е връчена на осигурителя и на
заинтересованата страна Т.Р. и същата не е оспорена.
С експертно
решение № 2392 от 30.10.2014г. състав при МБАЛ“Р. Ангелова“АД-ТЕЛК приема
причинна връзка-трудова злополука. Решението е обжалвано и с експертно решение
на НЕЛК № 0309 от 11.05.2015г. е
отменено и върнато за ново разглеждане.
С експертно
решение № 0709 от 17.03.2016г. ТЕЛК при МБАЛ“Р. Ангелова“АД-ТЕЛК приема
причинна връзка-трудова злополука въз основа на чл. 74, ал. 1 и чл. 76, ал. 2
от НМЕ. Решението е обжалвано и с експертно решение на НЕЛК № 0720 от 17.10.2016г. е отменено експертно
решение № 0709 от 17.03.2016г. ТЕЛК при МБАЛ“Р. Ангелова“АД по отношение на
приетата причинна връзка-трудова злополука“. С него е приета причинно
следствена връзка между увреждането от биологични фактори /ужилване от
насекомо/ с последващ алергичен шок и настъпилия
смъртен изход на работното място, като не се произнася по характера на
злополуката.
Т.Р. е обжалвала експертно решение на НЕЛК № 0720 от 17.10.2016г., с което е отменено експертно решение № 0709 от
17.03.2016г. ТЕЛК при МБАЛ“Р. Ангелова“АД и е образувано АД № 610/2016г. по
описа на Административен съд-Перник. С решение № 235 от 04.08.2017г.
Административен съд-Перник отменя експертното решение на НЕЛК. Решението е
влязло в сила на 31.08.2017г.. Ответникът по оспорването е поискал тълкуване на съдебното решение. С
решение № 314 от 29.11.2017г. постановено по АД № 610/2016г. Административен
съд-Перник приел искането за неоснователно и е отхвърлил молбата на НЕЛК за
тълкуване. Прието е, че е налице влязъл
в сила административен акт-експертно
решение № 0709 от 17.03.2016г. ТЕЛК при МБАЛ“Р. Ангелова“АД. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Въз основа на
влязлото в сила съдебно решение длъжностно лице при ТП-Перник към НОИ е издало
разпореждане № 9 от 23.01.2018г., с което по отношение на декларираната злополука
с вх. № 999 от 09.06.2014г. е прието, че е трудова злополука по чл. 55, ал. 1
от КСО.
От осигурителя „*********“
АД е постъпила жалба против разпореждането.
В срока по чл.
91, ал. 1 от АПК издателят на акта е изменил разпореждане № 9 от 23.01.2018г.,
като е допълнил мотивната му част. Декларираната злополука с вх. № 999 от
09.06.2014г. е прието, че е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, въз
основа на извършеното разследване на злополуката, обективирано
в протокол № 4 от 07.07.2014г., както и въз основа на
влязло в сила експертно решение № № 0709 от 17.03.2016г. ТЕЛК при МБАЛ“Р.
Ангелова“АД. Прието е, че злополуката е станала през време на работа и по повод
на извършвана работа на обект: кариера Студена и е довела до смъртта на Г. Р.. Въз
основа на изхода от извършеното разследване и съставения протокол, длъжностно
лице при ТП-Перник към НОИ е издало разпореждане № 9 от 06.03.2018г., с което
по отношение на установената злополука е
прието, че е трудова, тъй като се касае за увреждане, станало през време и във
връзка на извършвана работа и същата е довела до смърт.
В установения от
закона срок разпореждането е обжалвано от осигурителя. В жалбата са изложени
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По постъпилата
жалба се е произнесъл директорът на ТП-Перник, като е постановил оспореното
решение № КПК-7 от 24.04.2018г., с което е потвърдил разпореждане № 9/06.03.2018г.
на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Решаващият орган не е установил
твърдените в жалбата нарушения при провеждане на процедурата и е отхвърлил
жалбата.
Решението на
директора на ТП-Перник към НОИ е получено от осигурителя на 27.04.2018г. и в законоустановения срок е подадена жалба срещу същото.
В хода на
съдебното производство се допусна събиране на доказателства, като се изслушаха
свидетели и се прие заключение по допусната съдебно-икономическа и по допусната
съдебно-медицинска експертиза.
В хода на съдебното производство се изслушаха
свидетелите Н. И. Н. и С.Т.Р., работници при ответника към момента на
злополуката. И двамата са преки очевидци на събитията. И двамата са дали
писмени обяснения непосредствено след случая. От показанията на Накова се
приема, че на 10.05.2014г. тя, Г. Р. и С.Р.
са отишли на работа със служебен автобус. През деня не са имали работа, тъй
като нямали машини за производство на доломити и основно стояли да охраняват
съоръженията на обекта. Обядвали във фургона, пили кафе. Били с цивилни дрехи. Р.
и Р. излезли навън. Н. Н. останала да си довърши работата, като имала да смята.
Р. и Р. я чакали да си довърши работата и да извика шофьора на служебния
автомобил за да си тръгнат. Имали устно разрешение да си тръгнат по-рано този
ден. Около 14.15ч. Р. извикал, че нещо го ухапало и влязъл във фургона да вземе
сол. След 2-3минути Р. се развикал, че Р. е паднал. Свидетелката се обажда се
на тел. 112 и започва да му разтрива ръцете. Свидетелят Р. тръгва да посрещне екипа на спешна помощ.
Същата остава в това положение до пристигане на екипа от бърза помощ.
С.Р.
свидетелства, че Р. излиза от фургона, казва, че нещо го е ухапало и пада на
земята. Проверява дали не си е глътнал езика и тръгва да посрещне екипа на
спешна помощ. Не знае Р. да е бил алергичен.
Свидетелските
показания и на двамата се ценят доколкото същите са преки очевидци на развилите
се събития. Същите са непосредствени и кореспондират с дадените от тях
обяснения при инцидента. От тях се приема, че на посочената дата и час в обекта
на кариера с. Студена е станала злополука с постарадал
Г. Р..
Допусната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.П. като компетентно
изготвена и неоспорена от страните се възприема изцяло. Въз основа на нея и дадените устни уточнения
в съдебно заседание се приема, че на обекта: кариера Студена през 2011г. въз
основана искане за отпускане на материали от 03.08.2011г. са отпуснати
почистващи и превързочни материали, както и аналгин и имудолор
на стойност 12.89лв.
Допусната комплексна
съдебно-медицинска експертиза се изготви от три вещи лица-д-р Р.Г., в част
безопасни условия на труд, д-р Р.С.-съдебен медик и д-р Т.М.-алерголог, клинична алергология. Заключението
като компетентно изготвено и неоспорено от страните са възприема. Въз основа на
него и съпоставено с приетата длъжностна характеристика се приема, че основните
задължения на длъжността, заемана от починалия Р. „Кантарджия, отчетник“ са: извършване на своевременно и качествено
отчитане на продажбите и на
произведените фракции; ежедневно отчитане на
оперативната информация; издаване на износни бележки за извозените
количества фракции от кариерата и фактуриране на действително извозения от клиента материал; работа
с касов апарат; получаване на парични средства в брой за продадените фракции,
съставяне и подписване на изискуемите
документи и ежедневно отчитане приходите в касата на „*********" АД; изпълняване
и на други конкретно възложени от ръководството задачи, свързани с длъжността,
както и спазване на всички изисквания, произтичащи от КТ, ЗЗБУТ, правилника за
вътрешния трудов ред и индивидуалния договор, свързани с дейността му. За
работно място е определен „Кантарен фургон" /спр. 235/, като съгласно Карта за идентифициране на
опасностите № 04-01 за работно място „Кантарен
фургон" и длъжност „Кантарджия, отчетник" са описани следните работни
дейности: измерване на натоварените фракции с кантар с електронно управление; работа
с касов апарат; боравене с пари; съхранение и обработка на складови разписки и
са определени следните фактори, които могат да породят опасности: механични:
автомобили на клиента, термични-допир да отоплителни уреди; характерна
запрашеност в изискуемите норми; седящо-динамична работна поза; биологични-
насекоми, влечуги, кърлежи-особено през летния сезон; пожари, бедствия, аварии
при неспазване правилата за пожаробезопасност; ПТП
при отиване и връщане от работа. Съгласно
Карта за оценяване степента на риска № 04-02 факторите са изброени изчерпателно
и между тях биологичните фактори-насекоми, влечуги и кърлежи, характерни за
тези терени, особено през летния сезон са оценени в първа степен, което съгласно
приложената най-отдолу на картата методика означава обикновен-„Твърде
ограничен, приемлив риск". В Списък на значимите рискове на кариера в с.
Студена от м. януари 2013г. не фигурира значим риск за длъжността „Кантарджия,
отчетник". Въз основа на особеностите и характеристиките на обекта, на
който е работил Р. и за длъжността, която е заемал, съгласно Наредба №
3/19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето
на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място и
Наредба за безплатното работно и униформено облекло от 28.01.2011г. от
работодателя е следвало да му бъдат осигурени: работно облекло в неутрален
цвят, напр. зелен, кафяв, каки; защитни каски, светлоотразителни
елечета. Съдът кредитира заключението на вещото лице Г., като
обективно, обосновано, безпристрастно дадено и кореспондиращо с останалите
доказателства.
Вещите лица и д-р Р.С. и д-р Т.М. след
подробно запознаване с всички материали по делото дават експертно заключение,
че е възможно смъртта на Р. да е причинена от тежък
алергичен шок, вследствие на ужилване от ципокрило жилещо насекомо, но поради
това, че не е извършено цялостно изследване на трупа не може със сигурност да
се каже, че действително това е причината за настъпилата смърт. Липсата на
иззето жило, наред с невзимането на органни части, за изготвяне на трайни
хистологични препарати, необходими за хистологично изследване под микроскоп за установяване
на болестни изменения и кръв за
изследване не водят до категоричност на заключението. Според алерголога,
става дума за бързо настъпила
смърт в следствие на сърдечно-съдова недостатъчност, като такава смърт може да
настъпи при тежка анафилактична реакция, ритъмна смърт, евентуално интоксикация. Данните, насочващи
към евентуална анафилактична реакция вследствие от
ужилване от насекомо са от роднините на загиналия и от показанията на
свидетелите, описали, че той е скочил, насипал е ужиленото място на врата си
със сол и е излязал от фургона. Това при другите
обсъждани причини за внезапна смърт не се случва. При сенсибилизирани (алергични) към
съответното насекомо индивиди едно ужилване е достатъчно да предизвика смърт
особено в областта на главата и шията. Съдът кредитира заключението на вещите лица медици, като обективно,
обосновано, безпристрастно дадено, кореспондиращо със свидетелските показания и
със съдебно медицинската експертиза на труп. Доколкото обаче със същото се цели
да се обуслови причинна връзка между увреждането и неблагоприятните последици,
то следва, че същото е ирелевантно за предмета на спора,
каквито доводи ще се изложат по съществото на спора.
Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, която се възприе от
представените по делото доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна.
Доводите за това са следните:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
пред надлежен съд, от надлежна страна - работодател и осигурител на пострадалия
Г. Р.. Жалбата е депозирана в законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и
чл. 151 от АПК. С оглед на това същата е
процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
По правото:
Оспореното
решение на директора на ТП-Перник към НОИ е валиден индивидуален
административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата
компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната
от закона писмена форма. Съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите
и правните основания за издаването му. Оспореният в настоящето производство акт
е мотивиран. Същият съдържа както фактически, така и правни основания. Волята
на административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите кореспондират
изцяло с диспозитива на решението. Същото се отнася и
до разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. При
произнасянето си то се е позовало изцяло на протокол № 4 от 07.07.2014г. и експертно решение на ТЕЛК № 0709 от
17.03.2016г., и е препратило към тях.
Поради тази причина, след като мотивите съществуват в преписката, т.е.
протокола на комисията, който се явява помощен орган и експертното решение на
ТЕЛК, след като разпореждането е в съответствие с тях се налага извода, че акта
е мотивиран. Дори да има процесуално нарушение, то е несъществено и не може да
породи отмяна на акта на това основание. Въз основа на изложеното се приема, че
не са налице предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т.
2 от АПК.
В хода на
проведеното административно производство съдът не установи да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в
пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената
административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство
доказателства. След деклариране от наследник на пострадалия на злополуката като
трудова, в съответствие с чл. 3, ал. 3 от Наредба
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки /НУРРОТЗ/ е разпоредено със заповед № V-343
от 11.06.2014г. на директора на ТП-Перник към НОИ да са извърши разследване на злополуката с
пострадал Р.. Работодателя-осигурител
също е провел разследване по случая, като на 14.05.2014г. е съставен протокол. В него е
изразено становище, че инцидента е станал по време на работа, но не е във
връзка и по повод на извършвана работа и няма характер на трудова злополука. Този
протокол няма доказателства да е сведен до знанието на териториалното поделение
на НОИ, в съответствие с чл. 2, ал. 4 от НУРРОТЗ. С оглед на факта, че е
настъпила смърт органите на ТП-Перник към НОИ, в изпълнение на чл. 58, ал. 1 от КСО са разследвали злополуката. При
проведено разследване органите на ТП-Перник към НОИ са извършили едно пълно и
всестранно изследване на релевантните за спора факта и са съставили протокол № 4
от 07.07.2014г.. Същият отговаря изцяло на изискванията на чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ и
в него са обективирани
изводи относно всички факти и обстоятелства имащи отношения по казуса. В него
също така е прието, че увреждането е нетравматично, поради което протоколът и
събраните доказателства са изпратени на органите на
медицинската експертиза за установяване на причинна връзка между
увреждането и настъпилата смърт, в съответствие с чл. 66,
ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза и чл. 10, ал. 2 от НУРРОТЗ. На основание чл.
61, ал. 1, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) органите на експертизата на
трайно намалената работоспособност се произнасят по
наличието на причинна връзка между
увреждането и настъпилата
неработоспособност (смърт) по повод на трудова злополука.
При спазване на чл.
73, ал. 1, т. 1, изр. 2 от НМЕ териториалните експертни лекарски комисии
(ТЕЛК) и НЕЛК при нетравматично увреждане следва да се произнесат по причинната връзка въз основа на протокола за разследване на злополуката, съставен по реда на
чл.
58 от КСО. С експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ“Р. Ангелова“ АД с №
0709 от 17.03.2016г. се е произнесъл, че е налице причинна връзка между
увреждането и настъпилата смърт. След
влизане в сила на експертното решение и въз основа на всички извършени производствени действия и позовавайки се на
тях, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обосновало крайният си извод,
че е налице трудова злополука. По пътя на административния контрол до такъв
краен извод е стигнал и ответника по делото. Въз основа на изложеното се
приема, че в случая е проведено пълно разследване на злополуката от съответната
комисия при съобразяване с условието за пълно изясняване на фактическата
обстановка, при която е настъпило
увреждането. От своя страна длъжностното лице е възприело изцяло фактите и се е
съобразило с решението на
органите,
осъществяващи
експертизата на работоспособността и е
постановило своя акт.
Основните
възражения на жалбоподателя по делото навеждащи на допуснати съществени
процесуални нарушения не се възприемат. Длъжностното лице по чл. 60 от КСО, при
произнасянето си изрично се е позовало на протокол № 4 от 07.07.2014г. за извършено разследване и на експертното решение
на органите по медицинска експертиза. Тези доказателства се приобщени към доказателствения материал по делото и удовлетворяват
изцяло изискванията на Тълкувателно
решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС относно мотивирането
на акта. В тази връзка ще се отбележи и това, че при разследването на
злополуката и на основание чл. 8, ал. 2 от НУРРОТЗ са били членове
на комисията за разследване на злополуката, съответно представител на
работодателя и представител на работниците, които са взели участие при разследването и съответно са
подписали протокола без възражения. Успоредно с това, видно и от протокол № 1 от 14.05.2014г., представителя на
работниците е участвал и при вътрешното разследване на инцидента, извършено от
работодателя, поради което подробно е
бил запознат с фактите и обстоятелствата по него. Съпоставката между
двата протокола /този от вътрешното разследване и този по извършеното
разследване от ТП-Перник/ води до извод, че с тях са установени едни и същи
факти, като единствената разлика е, че са тълкувани различно. Предвид това, същият
следва да се цени, доколкото с него не се установяват факти и обстоятелства,
които да противоречат на останалите доказателства събрани в производството. Липсата
на оспорването му по съответния ред, мотивират състава да приеме, че изложеното
в протокола изцяло кореспондира с останалия доказателствен
материал, поради което и същият по силата на чл. 58, ал. 6 от КСО има материална
доказателствена сила по отношение на установените с
него данни. На следващо място, възраженията касателно
невалидност на експертното решение на ТЕЛК са ирелевантни.
Видно от приобщеното към настоящето производство-АД № 610/2016г. по описа на
Административен съд-Перник, настоящият жалбоподател е бил конституиран като
заинтересована страна по това дело и
същият е разполагал в пълна степен с предоставената му правна възможност да
оспорва или да се присъедини към оспорването на експертно решение № 0720
от 17.10.2016г. на НЕЛК, с което е отменено експертно решение № 0709 от
17.03.2016г на ТЕЛК към МБАЛ“Р. Ангелова“АД и съответно е могъл и да оспори
съдебното решение, с което е отменено експертното решение на НЕЛК, но не го е
направил. Налице е влязъл в сила административен акт експертно решение № 0709
от 17.03.2016г на ТЕЛК към МБАЛ“Р. Ангелова“АД, на който правилно се е
позовал административния орган при
своето произнасяне.
Въз основа на
изложеното се приема, че компетентният административен орган не е допуснал
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
ограничаване правото на защита на заинтересованото лице или недопускането на
които би довело да различен резултат от постановения, поради което съдът
приема, че липсват отменителни основания по смисъла
на чл. 146, т. 3 от КСО.
Решението е
съобразено с приложимите материалноправни разпоредби
и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно
мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи на доказателствения
материал и на законовите разпоредби,
позволяващи злополуката да се квалифицира като трудова злополука.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато
е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Като законодателят в ал.3 на посочената норма е посочил, че не е налице
трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Според чл. 58, ал. 3 от КСО приложим към
момента на злополуката, разследването на трудова злополука трябва да установи
причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; вида на
уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на
Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката.
Съгласно
легалното определение по чл. 55, ал. 1 от КСО първият белег на трудовата
злополука е внезапно увреждане на здравето. За да е налице "внезапно"
увреждане, същото следва да е настъпило изведнъж, в резултат на непредвидено
външно вредоносно въздействие върху човешкия организъм. В случая увреждането е
настъпило внезапно, неочаквано, непреодолимо и еднократно. Това внезапно
увреждане на здравето може да бъде травматично или нетравматично. От
определението следва, че внезапното увреждане има следните основни белега,
характеризиращи го от обективна и субективна страна. Касае се за вредоносно
въздействие, което по делото е установено с оглед изхода от него-настъпилата смърт
на Р.. На следващо място това е външно въздействие, външна причина, от
въздействие на жива механична сила, изразяващо се в нанасяне на травма,
посредством външен за организма обект-в случая от ужилване от насекомо. Ухапването
от насекомо /с биологичен характер/ е
вид нараняване, травматично, изискващо медицинска обработка на мястото на
ухапването, изхождайки от мотивите на решението на ТЕЛК. Увреждането, в случая
е довело до нарушаване на нормално
протичащите процеси в организъма, в следствие на алергичен шок.
Вторият белег на
трудова злополука също е налице, защото внезапното увреждане на здравето е
довело до смърт, т.е. до пълна невъзможност за полагане на труд.
Третият
белег на трудова злополука е причинната връзка между увреждането и
неблагоприятния резултат. Тъй като разследващата комисия е приела, че
увреждането е нетравматично, т.е. такова представляващо заболяване, болест по
смисъла на Закона за здравето е изпратила преписката за произнасяне от ТЕЛК. Обсъждането
на всички тези въпроси при злополука по повод на нетравматично увреждане на
здравето по смисъла на чл.
55, ал. 1 от КСО, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК.
Както бе посочено по-горе експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ“Р. Ангелова“АД с
№ 0709 от 17.03.2016г. е влязло в сила.
Предвид това по тези въпроси то е задължително за всички, съгласно чл. 113, ал.
3 от ЗЗ, в т. ч. и за длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО във вр. с чл.
60, ал. 2 от КСО. С решението си
ТЕЛК приема причинната връзка между увреждането на здравето от биологичен
фактор ужилване от насекомо с последващ алергичен шок
и смъртния изход на работното място. По разбиране на състава, длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за
приемане на злополуката за трудова, което е и сторило.
Последната характеристика за придаване на
качеството на трудова злополука на едно внезапно увреждане е връзката му с
работата. Травматичната злополука е настъпила внезапно по време, когато
осигуреното лице е било на работа. Предвид цитираните приложими правни норми и
анализа на елементите на фактическия състав на трудовата злополука, както и от
анализа на събраните доказателства съдът приема, че инцидентът станал на 10.05.2014г.
с Р., в действителност представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.
1 от КСО.
Не е спорно, че
пострадалият Р. е осигурено лице по смисъла на КСО, както и не е спорно, че
жалбоподателят е осигурител/работодател на пострадалия.
От събраните в
производството доказателства по категоричен начин се доказа кумулативното
наличие на посочените по-горе елементи на трудовата злополука. В тази връзка
следва да се посочи, че по делото е безспорно установено и доказано, че на 10.05.2014г.,
събота, пострадалият е бил на работа на обект: кариера с. Студена. Този ден е
приет за работен ден с решение № 697 от 14.11.2013г. на Министерски съвет за разместване на почивни дни през 2014г., тъй
като се е отработвал почивен ден-1май. В жалбата изрично е посочено, че на процесния ден Р. е бил
трудово ангажиран до 14.00ч., поради което всички работници са били освободени
от изпълнение на трудовите си задължения след този час. Писмена заповед за край на работен ден не е
издавана. По изложеното в жалбата и с
оглед дадените свидетелски показания от св. Н. Н. следва се приеме, че на този
ден е дадено устно разпореждане работниците да си тръгнат по-рано към 14.00ч.,
а не както е обичайно в 17.00ч.. Не е спорно и това изрично е заявено в съдебно
заседание, че жалбоподателят е извозвал работниците със служебен превоз от и до
мястото на работа, за което е представил свидетелство за регистрация на
МПС, с което е осъществявал превоза. Не
е спорно, че Р. е използвал на този ден служебния превоз. От показанията на св. Накова се приема, че в
този час не е бил налице превоз, тъй като тя е трябвало да се обади на шофьора.
Липсата на писмена заповед за край на работния ден от една страна и факта, че
същата свидетелка под страх от наказателна отговорност заявява, че е следвало
да си довърши работата, след което да извика шофьора мотивират съда да приеме,
че злополуката е станала през работно време. С оглед на разпределената доказателствена тежест, жалбоподателят не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че злополуката е станала след работно
време. По същество няма формален спор, че Р. в конкретния ден е изпълнявал трудови функции. Същият е бил на
разположение на работодателя и е престирал работна
сила. Това, че е починал в непосредствена близост до фургона за почивка, а не
на неговото работно място не променя извода, че злополуката се е случила в
обект на жалбоподателя, т.е. в предприятието по трудовото правоотношение. Увреждането
е станало през време и във връзка с работа. Самото изпълнение на работа не
причинява злополука и не е по необходимост причина за трудовата злополука. От
събраните в административното, така и в съдебното производство доказателства
съдът приема, че Р. е пострадал по време
на работа и във връзка с извършвана работа по трудово правоотношение. Факторите
на околната среда пряко рефлектират върху мястото на полагане на труд-открит
обект и оказват пряко влияние върху човешкия организъм. Съпоставени същите и с
картата
за идентифициране на опасностите № 04-01 за работно място, с картата за
оценяване степента на риска, със списъка на значимите рискове на кариера в с.
Студена, с възложените функции за изпълнение, разписани в длъжностна
характеристика мотивират състава да приеме, че биологичните фактори-насекоми,
влечуги и кърлежи, характерни за тези терени са подценени. Тези биологични
фактори обаче са пряко свързани с условията на труд и оказват ежедневно и
непосредствено въздействие. Пряко рефлектират върху индивида и в случая същите
са довели до смъртта на Р.. Следователно е налице причинно следствена връзка между смъртта и
условията на труд. Въз основа на изложеното се приема, че злополуката е станала през време и във връзка на извършваната работа, което
от своя страна е довело до смърт на осигуреното лице. Налице са всички
предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, от което следва, че злополуката е
трудова.
Останалите
възражения заложени в жалбата са свързани с чл. 200 от КТ и са неотносими към предмета на спора.
По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на “*********”АД
против решение № КПК-7 от 24.04.2018г. на директора на Териториално поделение-Перник
на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 9 от 06.03.2018г.
на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО,
с което е призната злополука, станала на 10.05.2014г. с Р. за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО ще се отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за
законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха
основания, които да доведат до отмяната
му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно проведено
административно производство длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО правилно
е приложило материалния закон спрямо установените в производството факти и
правилно с решението на директора на ТП-Перник към НОИ по същество този акт е
потвърден. При осъществения съдебен контрол не се установиха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбата
като неоснователна ще се отхвърли.
При този изход
на спора жалбоподателя няма право на разноски, а и не се прави искане за
присъждане на такива.
При този изход
на спора ще следва да се разгледа и искането за присъждане на разноски на
ответните страни.
Ответникът има
право на разноски. Ответникът в съдебното производство се представлява от
юрисконсулт и искането му за присъждане на разноски е своевременно направено.
Същото се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 143 от АПК
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по
ТД № 5/2009г. на Върховен административен съд,
жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ответника разноски в
размер на 350.00 лева. представляващи юрисконсулско
възнаграждение, в минимален размер, определен съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованите
страни при този изход на спора също имат
право на разноски. Искането е направено своевременно и е придружено със списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Жалбоподателят следва да се осъди да заплати на
заинтересованите страни: Т. С. Р., на М.Г.Р. и на П.Г.Р., съдебни разноски по делото в общ размер на 750
лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 012676 от 23.07.2018г. в размер на
300.00лв. и 450.00лв. депозити за допуснатите съдебни експертизи.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на “*********”АД против решение № КПК-7 от 24.04.2018г. на директора на Териториално поделение-Перник
към Национален осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 9 от 06.03.2018г.
на длъжностното лице по осигуряването.
ОСЪЖДА “*********”АД,
с *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, кв. *****
да заплати на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен институт съдебни разноски по делото в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА “*********”АД,
с *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, кв. *****
да заплати на Т. С. Р., с адрес: ***, М.Г.Р., с адрес: *** и П.Г.Р., с адрес: *** съдебни разноски по делото в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева.
Решението може
да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението на страните пред Върховен
административен съд на Република България.
Съдия: /п/