РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Балчик, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря М. М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно
дело № 20243210200196 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена жалба от Й. Д. В. ЕГН ********** от
***,чрез адвокат М. Н. П. от АК-В.,със адрес в ***,срещу Наказателно
постановление№***год. на В.Ж.Ж.,Началник на РУ-Б.,с правно основание в разпоредбата
на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
В жалбата си,Й. В., твърди, че обжалваното наказателно постановление е
необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Твърди се, че има допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
неправилно е приложен материалния закон. Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание.
Не се представлява в публично съдебно заседание. Упълномощения процесуален
представител,адвокат М. П. не се явява в съдебно заседание. Представя писмено
становище,получено по делото с Рег.№456 от 27.01.2025година, с което завява,че поддържа
жалбата, моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Няма доказателствени
искания.моли съда да отмени процесното наказателно постановление изцяло ,като
незаконосъобразно.Претендира заплащане на деловодни разноски,под формата на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Към молбата е представено писмено
доказателство за заплащане на това възнаграждение.
Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява в с.з. Не се представя
1
изрично становище по делото.
Събрани и приети са писмени доказателства.
Като свидетел по делото е разпитан актосъставителя Н. Г. К..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е управлявал МПС,представляващо лек автомобил марка“*** “ с
Рег.№ТХ***ТМ,собственост на Ц.Б.Б. с ЕГН**********.
На ***год.в *** часа, автомобилът,управляван от жалбоподателя се движил в
населено място ****.
На същата дата и час,автомобилът,бил спрян за проверка от служители на РУ-Б..
При последвалата проверка се установило,че водачът управлявал автомобила в без
пожарогасител.
Проверяващите служители на полицията приели ,че водачът управлява МПС,което е
технически неизправно,поради което,свидетеля Н. Г. К. съставил Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA №*** на ***г.В АУАН е описано,че автомобилът е
управляван без пожарогасител и това е значителна техническа неизправност.Свидетелят К. е
приел,че е налице административно нарушение на чл.139 ал.1т.1 от ЗДвП,а именно
движение на ППС със значителна техническа неизправност.
Въз основа на образуваната административно ,преписка,административно-
наказващия орган издава наказателно постановление№***г.с което приема,че
жалбоподателя В.В. е допуснал административно нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.1
т.1 от ЗДвП,поради което на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП на същия е наложено
административно наказание,а именно-Глоба в размер на 200 лева
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
По делото е установено,че препис от наказателното постановление е връчен на В. на
01.10.2024год.Жалбата е депозирана в деловодството на възиваемата страна на с Рег.
№240000-5067 от 10.10.2024год.Съдът приема,че жалбата е подадена в законоустановения
срок и е процесуално допустима за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на
МВР,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№8121з-1632 от 02.12.2021г.на
2
Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по
пътя ППС да бъдат технически изправни. Същевременно нормата на чл.139, ал.2, т.З от
ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя три- и четириколесни МПС да бъдат
оборудвани с пожарогасител. Става въпрос за две отделни и самостоятелно формулирани от
законодателя задължения за водачите на ППС, като неизпълнението на всяко едно от тези
задължения, респ. несъобразяването на водачите е двете отделни материалноправни норми,
по аргумент съответно от чл.179. ал.6, т.2 и чл.185 от ЗДвП, осъществява състава на
самостоятелни административни нарушения.
Неправилната квалификация на движението на МПС без пожарогасител като
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е обусловило неправилното приложение на
административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП и неправилно
налагане на административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. Такава глоба съгласно
чл. 179, ал.6 от ЗДвП се налага на този, който управлява технически неизправно ППС.
Размерът на глобата по чл.179, ал.6 от ЗДвП е различен в зависимост от това дали
констатираните неизправности на ППС са незначителни, значителни или опасни. Както бе
посочено по-горе, при проверката не е установено управлявания от В. автомобил да е бил
технически неизправен по смисъла на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а е установено, че е бил
необорудван с пожарогасител в нарушение на изискването в чл.139, ал.2, т.З от ЗДвП.
Административнонаказателните норми се прилагат стриктно, с оглед точното им
съдържание и смисъл и не е допустимо да се тълкуват разширително при прилагането им.
По аргумент от това, след като в чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП не се предвижда налагане
на административно наказание на този, който управлява три- и четириколесно МПС,
необорудван с обезопасителен триъгълник, с аптечка, с пожарогасител и/или със
светлоотразителна жилетка, тази норма в случая е приложена неправилно при издаване на
наказателното постановление. Неправилно за извършеното от жалбоподателя нарушение на
чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административното наказание, предвидено за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. След като в ЗДвП няма изрична разпоредба, която да
предвижда налагане на административно наказание за изпълнително деяние, изразяващо се в
управление на три- или четириколесно МПС, необорудвано с пожарогасител, за нарушение
на което и да е от задълженията по чл.139. ал.2 от ЗДвП е приложима общата санкционна
норма на чл.185 от ЗДвП.
На следващо място, при така формулираните самостоятелни материалноправни
норми за дължимо поведение (чл.139, ал.1, т.1 и чл.139, ал.2, т.З ЗДвП) и при наличието на
изрична самостоятелна санкционна норма за деянието управление на МПС, което е
технически неизправно (чл.179. ал.6. т.2 от ЗДвП) спрямо общата санкционна норма на
чл.185 от ЗДвП, разглеждането на нормата на чл.10, ал.1, т.6, б."п" от ППЗДвП е
3
несъстоятелно, още повече че тази норма не е посочена в АУАН и НП. Действително
цитираната норма от ППЗДвП определя като технически неизправно МПС,което няма
допълнително оборудване с пожарогасител.
ЗДвП обаче като акт от по-висока степен спрямо ППЗДвП разграничава
техническата неизправност на МПС от оборудването на МПС.
Освен това законодателят определя като компетентен за определянето на
класификацията на неизправностите единствено министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи с наредба - чл. 101, ал .4 от ЗДвП,а не с правилник за приложението на закона.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че липсата на пожарогасител
представлява техническа неизправност на МПС (въпреки възприетата от законодателя
самостоятелно на задължението, от една страна, за управление на технически изправно ППС
и от друга страна, за оборудването на МПС с пожарогасител), то НП се явява
незаконосъобразно и по следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС,
предвид диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл.179, ал.6 от ЗДвП,
следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на съответната
неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус
актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да запишат в АУАН и НП. че
„неизправността" е „значителна", без обаче да посочат, без съответно да изложат релевантни
факти, обосноваващи преценката за определената от органите степен на значимост на
неизправността.
Релевантните факти за определяне на дадена неизправност като значителна са
посочени в §6. т.72 от ДР на ЗДвП, като възможните относими в случая са: неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Релевантни факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени и в
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, по препращане от чл.101, ал.4 от ЗДвП. В ЗДвП е направено
разграничение между техническата изправност на ППС и оборудването им с редакция ДВ.
бр.51 от 2007г., докато нормата на чл.10. ал.1, т.6. б.”п” от ППЗДвП е с непроменена
редакция от приемането на ППЗДвП с ПМС № 36 от 1996г„ обн.. ДВ. бр.25 от 22.03.1996г.. в
сила от 01.06.1996г.,а посочената наредба е приета през 2011г.
Безспорно е наличието на непълнота и неяснота по отношение на описанието на
нарушението по какъв критерий твърдяната неизправност е приета за значителна.
В случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност,
но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е
значителна. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по отношение
описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което освен
4
неправилното приложение на материалния закон също представлява основание за отмяна на
НП като незаконосъобразно.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното наказателно постановление,следва да
бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,и в предвид направеното искане за присъждане в полза на
жалбоподателя на направените деловодни разноски,в размер на 500 лева,представляващи
адвокатско възнаграждение,съдът съобрази следното:
Въззиваемата страна,следва да заплати в полза на жалбоподателя направените
деловодни разноски,под формата на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не е направила изрично възражение за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение.
Жалбоподателят представя писмени доказателства,че размерът на претендираното от
него адвокатско възнаграждение,заплатено за дадената правна помощ от адвокат М. П. е в
размер на 500 лева.
ОДМВР-Добрич следва да бъде осъдени да заплати в полза на жалбоподателя сумата
от 500 лева,представляващи деловодни разноски по делото,направени като адвокатско
възнаграждение за правната помощ предоставена от адвокат М. П..
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 във вр. ал.2 т.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г. на В.Ж.Ж., Началник на РУ-Б.,
с което за констатирано на ***г.в ***часа в ***, при управление на лек автомобил марка
“***“ с Рег.№ТХ***ТМ, собственост на Ц.Б.Б. с ЕГН **********, административно
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на Й. Д. В. ЕГН ********** от ***, на основание
чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП,е наложено административно наказание,а именно - ГЛОБА в размер
на 200лв.(двеста лева), като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-ДОБРИЧ да заплати в полза на Й. Д. В. ЕГН ********** от ***
направени деловодни разноски в размер на 500 лева(петстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5