№ 6052
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110204677 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на С. Т. срещу наказателно
постановление № 23-4332-000058/11.01.2023г. на Началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което: 1/за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП; 2/за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП –
глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП. Съгласно
мотивите на обжалваното наказателно постановление на 01.01.2023г., около
15,24 часа, жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Опел Вектра“, с
ДК № ******, собственост на *********, в гр.София, по бул.“Петко
Тодоров“, с посока на движение от ул.“Бяла черква“ към ул.“Нишава“, и
срещу бл.87А, след ул.”Златишки проход”, на пешеходната пътека, навлязъл
и преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в режим, като
едновременно с това, по време на движение, не поставил предпазен колан, с
който бил оборудван автомобилът.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
1
че обективно полицейските служители са нямали възможност да контролират
преминаването през пешеходната пътека при работеща светофарна уредба,
тъй като от мястото, от което наблюдавали участниците в движението,
липсвала видимост. Твърди, че при управлението на автомобила ползвал
обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобилът. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 23-
4332-000058/11.01.2023г. като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, поддържа
депозираната жалба на посочените основания и моли НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Съдът приема за установено:
Видно от придружително писмо УРИ 433200-31641/20.03.2023г. на
СДВР, наказателно постановление № 23-4332-000058/11.01.2023г. е връчено
на жалбоподателя на 01.03.2023г. Въззивната жалба е депозирана в
деловодството на СДВР на 13.03.2023г. – в законния срок, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 01.01.2023г., около 15,24 часа, жалбоподателят С. Т. управлявал
лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № ******, собственост на *********, в
гр.София, по бул.“Петко Тодоров“, с посока на движение от ул.“Бяла черква“
към ул.“Нишава“. След ул.”Златишки проход”, на пешеходната пътека срещу
бл.87А, не съобразил поведението си като водач на МПС със светлинните
сигнали и преминал на червен сигнал на светофарната уредба, която била в
работен режим. Управлявал лекия автомобил и без поставен обезопасителен
колан при наличие на такова оборудване. В същото време свидетелите Т. С.
А. – мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР и ********* Н. С. – служител при
ОПП – СДВР спрели за проверка водача на автомобила. Свидетелят А.
съставил акт за установяване на административно нарушение № GА
813169/01.01.2023г., като субсумирал нарушенията под текста на чл.6, т.1,
пр.2 и чл.137А, ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят не възразил при връчване на
АУАН. Не се възползвал от правото си да възрази срещу констатациите по
АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН
2
административнонаказващият орган издал наказателно постановление № 23-
4332-000058/11.01.2023г., с което за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП на водача на
лекия автомобил била наложена глоба в размер на 100лв., на основание
чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП и за нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП – глоба в размер
на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 8121з-1632/02.12.2021г. и
8121к-13318/23.10.2019г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на
административно нарушение № GА 813169/01.01.2023г. и наказателно
постановление № 23-4332-000058/11.01.2023г. са издадени от оправомощени
за това длъжностни лица. АУАН е издаден в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 23-4332-
000058/11.01.2023г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3
ЗАНН.
Обстоятелствата по нарушенията са описани по един и същ начин в
акт за установяване на административно нарушие № GА 813169/01.01.2023г.,
инкорпориран в наказателно постановление № 23-4332-000058/11.01.2023г.
Поради тези мотиви съдът намира, че при издаване на наказателно
постановление № 23-4332-000058/11.01.2023г. не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Съгласно чл.6, т.1 ЗДвП участниците в движението следва да
съобразяват поведението си с пътните знаци.
Съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Наредба № 17/23.07.2001г. за регулиране
движението по пътищата със светлинни сигнали при червен сигнал, което
означава „ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО“, водачите на ППС са
длъжни да спрат до смяната на светлинния сигнал.
Нормата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП дефинира: "жълта светлина -
означава "Внимание, спри!". Нормата ясно посочва, че това не се отнася само
за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като
им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не
могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този
сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в
кръстовището, са длъжни да го освободят.
3
При анализа на доказателствената съвкупност съдът изходи от
презумпцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП – същата изрично
предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
В показанията си свидетелите Т. С. А. и ********* Н. С. – очевидци
на нарушението потвърждават констатациите по акт за установяване на
административно нарушение № GА 813169/01.01.2023г., инкорпориран в
наказателно постановление № 23-4332-000058/11.01.2023г. - при патрулиране
със служебния автомобил, намирайки се на място, осигуряващо пряка
видимост към пешеходната пътека в района на работеща светофарна система,
са имали възможност да възприемат навлизането и преминаването на лекия
автомобил през пешеходната пътека на червен сигнал на светофара.
В защитата си жалбоподателят прави твърдение за навлизане в процесното
място при превключен жълт сигнал на светофарната уредба. В тази връзка
жалбоподателят прави искане за допускане до разпит на свидетел, който
пътувал в лекия автомобил и за което обстоятелство полицейските служители
удостоверяват при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение № GА 813169/01.01.2023г. При липсата на видеонаблюдение в
процесното място на нарушение това е единственият способ на
жалбоподателя да опровергае доказателствената сила на акта. Въпреки това
водачът на лекия автомобил сам е поискал свидетелят да бъде заличен поради
невъзможност да осигури присъствието му по време на съдебния процес.
Независимо от това съдът е изискал от Столична община да представи
относими към случая писмени доказателства, като въпреки усилията на съда
искането е останало без резултат, видно от отговора на Столична община. Т.е.
в хода на съдебния процес не са събрани доказателства, които да оборят
доказателствената сила на акт за установяване на административно
нарушение № GА 813169/01.01.2023г., обстоятелствата от който са отразени в
обжалваното наказателно постановление.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
23-4332-000058/11.01.2023г. е отразило фактическите обстоятелства, поради
което следва да бъде направено заключение за съставомерност на нарушение
по чл.6, т.1 ЗДвП.
Видно от санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП за
4
извършеното нарушение законодателят е предвидил глоба във фиксиран
размер от 100 лв. С определяне размера на наказанието в предвидения от
законодателя размер административнонаказващият орган е определил
законосъобразно административната санкция. Наказателно постановление №
23-4332-000058/11.01.2023г. като правилно и законосъобразно в тази част
следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП водачът и пътниците в моторните
превозни средства от категории М1,М2, М3 и N1, N2 и N3 са длъжни при
движение на моторното превозно средство да ползват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Административнонаказващият орган е констатирал нарушението при
извършената проверка. Не се установяват и обстоятелства по смисъла на
чл.137А, ал.2 ЗДвП, които да изключват ползването на обезопасителния
колан. По същество жалбоподателят не представя доказателства, с които да
обори констатацията за реализирано административно нарушение по чл.137А,
ал.1 ЗДвП. От друга страна полицейските служители – очевидци на
нарушението, поддържат констатациите, направени в акт за установяване на
административно нарушение № GА 813169/01.01.2023г. Поради тази причина
съдът кредитира показанията на двамата свидетели – техните показания са
непротиворечиви помежду си, ясни и логични.
Нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДвП е формално, на просто
извършване. С управлението на лекия автомобил без обезопасителен колан
същото е довършено.
Видно от санкцията по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 ЗДвП за извършеното
нарушение се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 50 лв.
Санкцията е наложена законосъобразно, поради което в тази част НП следва
да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-000058
/11.01.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при
5
СДВР, с което на С. Т. от гр.София, ул.”Акад.Илчо Димитров” № 7А, ет.1,
ап.1, за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 100 лв., на основание чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП, и за нарушение на чл.137А,
ал.1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6