Решение по дело №102/2014 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260002
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20145320100102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 09.05.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                           трети граждански състав

на пети април                                 две хиляди двадесет и четвърта година

в публично заседание в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 102 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание член 34 от ЗС, във фазата по извършване на делбата.

С решение № 58 от 26.02.2015 г. по гр. дело № 102/2014 г. по описа на КрлРС, отменено с решение № 488 от 15.04.2019 г. по в. гр. дело № 2467/2018 г. по описа на ПдОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № **1 от 28.09.2020 г. по гр. дело № 729/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., влязло в сила на 28.09.2020 г., е допусната съдебна делба между Т.П.К. с ЕГН ********** *** и М.П.К. с ЕГН ********** *** – от една страна, и В.П.Г. с ЕГН ********** ***, Д.Н.К.-С. с ЕГН ********** ***, Х.Н.К. с ЕГН ********** ***, Д.П.П. с ЕГН ********** ***, Л.Д.К. с ЕГН ********** ***, В.Н.К. с ЕГН ********** ***, Р.Н.К. с ЕГН ********** *** и Е. т. „Ф. - А. М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. – от друга страна, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****************, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 4557 кв.м, находящ се в землището на град К. в местността „Н.л.“, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - комплексно застрояване, при граници: ПИ №№ ************, *************; *************; ************; ***************** (без намиращата се сграда в източната част на имота сграда с идентификатор ***************** с площ от 819 кв.м, индивидуална собственост на ответника ЕТ „Ф.М.“), при квоти:

Т.П.К. – 259.10/4557 ид. части;

М.П.К. - 259.10/4557ид. части;

В.П.Г. - 259.10/4557ид. части;

Х.Н.К. – за 518.18/4557 ид. части;

Д.Н.К.-С. - 518.18/4557 ид. части;

Д.П.П. – 148.06/4557 ид. части;

Л.Д.К. - 148.06/4557 ид. части;

В.Н.К. - 148.06/4557 ид. части;

Р.Н.К. - 148.06/4557 ид. части;

Е. т. „Ф. - А. М.“ – 2151.10/4557 ид. части.

І. ОТНОСНО ликвидиране на съсобствеността:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349 ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната цена.

В първото заседание след допускане на делбата не са направени претенции от страните за възлагане в дял на процесния имот по реда на чл. 349 от ГПК.

Ищците Т.П.К. и М.П.К. правят изявление, че желаят да получат своя дял в натура, чрез обособяване на самостоятелен дял при евентуално извършване на реална делба на имота като желаят да получат новообразуван имот в общ дял. В хода на устните състезания правят изявление, че искат делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.

Ответникът А. М. в качеството й на ЕТ „Ф.М. заявява, че желае имотът да бъде разпределен по реда на чл. 353 от ГПК в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят в пари. Основава искането си на това, че съделителят е едноличен собственик на построената в имота сграда с идентификатор ******************.

Ответниците Л.Д.К., В.Н.К., Р.Н.К., явили се в първото по делото заседание след допускане на делбата, не вземат становище по начина на извършването й.

Ответниците В.П.Г., Х.Н.К., Д.Н.К.-С., Д.П.П. не се явяват, не се представляват и не са направили изявления по начина на извършване на делбата.

Безспорно по делото е, че до делба е допуснат имот с трайно предназначение – земеделски и начин на ползване - комплексно застрояване, както и че в имота е построена сграда с идентификатор *************, която е лична собственост на ответника ЕТ „Ф. - А. М.“. По делото е изпратено становище от Община К., в което на основание чл. 201 от ЗУТ се сочи, че имотът е поделяем при най-малко 14 м лице и **0 кв. м площ.

От заключението на вещото лице Й. с вх. № 262697/15.04.2021 г., допуснато във връзка със започване на втората фаза на дебата, се установява, че процесният имот се намира в местността „Н. л.“, на първа линия на шосето за град С. и е с площ 4 557 кв. м, същият е със сменено предназначение от земеделска за неземеделски нужди и представлява УПИ № *********** - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз. В имота има масивна сграда, която не е предмет на оценката. Останалата част от имота се ползва за паркинг. Районът е застроен с промишлени сгради, сгради с обслужващо предназначение, бензиностанция. Граничи с благоустроена улица, с изградена инженерна инфраструктура.  Пазарна стойност на ПИ с ИД *********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на град К., целият с площ 4556 кв. м, находящ се в землището на град К., в местността „Н.л.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - комплексно застрояване е 472 560.00 (четиристотин седемдесет и две хиляди петстотин и шестдесет) лева. Допуснатият до съдебна делба недвижим урегулиран поземлен имот е поделяем и от него може да се образуват 6 новообразувани урегулирани поземлени имота, спазвайки изискванията на чл.19 ал.1 т.1 от ЗУТ. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице сочи, че е възможно образуване на самостоятелни УПИ с площ от около 500 кв. метра.

От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза с вх. № 260734/2022 г., изготвена от вещите лица Г. и З., в геодезическата й част, се установява следното:

Със заповед № РД 18-52/16.11.2011 г. на АГКК С. е одобрена кадастрална карта на К., която е действащ кадастър и към настоящия момент. В кадастрална карта е заснет ПИ ИД *************, образуван след обединяване на имоти № ******* и № ********** по КВС. Със заповед № 1502/05.12.2008 г. на Община К. е одобрен действащия ПУП-ПРЗ за имота. В част „План Регулация“ се предвижда нов УПИ **********, *********** - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз. В част „План застрояване“ за този УПИ се предвижда нискоетажно основно застрояване. Новия УПИ-*********,**********- магазини, складове ,офиси ,кафе-ресторант и автосервиз е в граници идентични на границите на имот ИД ************ по КК на К..

1. С разрешение за строеж № 125/28.06.*** г. на Община К. е разрешено на И. Л. Ж. извършване на СМР за обект „Магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз“ в УПИ *******, местност „Н.л.“, землището на гр. К..

2. Разрешение за строеж №125/28.06.*** г. е допълнено по искане вх. № 92-00-1515/08.09.2009 г. с нов подобект „Ограда, подпорни стени, паркинг“ в УПИ ******, ***********- Магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, местност „Н.л.“, землището на гр. К., в частност: ажурна ограда по западната регулационната граница с дължина 27.80 м, ограда по част от южната граница с дължина 34.60 м, подпорни стени по част от западната, южната и източната регулационна граница на УПИ *******, *******; паркинг за 57 автомобила; път с дължина 40 м в ПИ ******** - полски път северно от УПИ *********, **********.

3. Със заповед № 92-00-1515/33/ от 15.11.2008 г. на Община К. е вписан като възложител - собственик на УПИ **********, **********- Магазини, складове, офиси, кафе- ресторант и автосервиз, местност „Н.л.“, землището на гр. К. в РС № 125/28.06.*** г. ЕТ Ф.-.М.“.

4. От представеното заснемане (приложение № 2 към заключението) е видно, че на място към момента на изготвянето му, съществуват сгради и съоръжения, въведени в експлоатация с посоченото по-горе удостоверение на Община К., а именно:

- сграда на основното застрояване Мсбо – Магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз;

- сгради на допълващо застрояване по западната граница на имота, означени с надпис ПМС в приложение № 2;

- подпорни стени, означени с надпис и условен знак - огради по границите на имота означени с надпис;

- паркинг - 2 броя (реализиран на две площадки за 27 и ** автомобила) на различни нива, отделени чрез подпорните стени; северният паркинг е с бетонова настилка, а южният паркинг - с трошенокаменна настилка;

- дворното място около сграда Мсбо на основното застрояване е с бетонова настилка.

5. От гледна точка на изработените планове са налице условията на чл. 14 ал. 5 ЗУТ за приложена регулация, тъй като регулационните линии на УПИ *******, ********- Магазини, складове, офиси, кафе -ресторант и автосервиз са трансформирани в имотни граници на ПИ, ИД ************* в действащата КК на К..

Сграда Мсбо на основното застрояване в имота с площ 819 кв. м е функционално свързана с цялата територия в границите на УПИ, тъй като на тази територия са изградени паркинг - два броя за 27 и ** автомобила на две нива, съоръжения -подпорни стени и огради, северно и южно от сграда Мсбо са оформени площадки, обслужващи самостоятелни обекти от сграда Мсбо -магазини, кафе - ресторант, сервиз.

В този смисъл цялата площ на имот ИД ********** е разпределена според предназначението си по регулационния план, издаденото PC и представлява обслужваща площ към сградата на основното застрояване означена с ИД *********** по КК.

6. Строеж - подобект „Ограда, подпорни стени паркинг“ съгласно PC № 125/28.06.*** г., допълнено по искане вх. № 92-00-1515/08.09.2009 г. заема 2540 кв. м за двата паркинга, като по границите на тези два паркинга са изградени подпорни стени - приложение № 2. Ограда е реализирана по всички граници на имот ИД **********.

Реализираните на място подпорни стени и паркинг са строежи по смисъла на §5 т.38 ДР на ЗУТ, като благоустройствени съоръжения. За същите не следва да се определя прилежаща площ предвид свързаността им със сградата на основното застрояване, която сграда те обслужват.

7. В имот ИД 36498.16.107 по КК на гр. К. няма незастроена/свободна площ.

8. Предвид извършеното строителство в имот ИД ********** при образуване на няколко нови дяла в границите му ще се засегнат законно изградени строежи в имота.

От заключението на комплексната експертиза, изготвена от вещите лица М. и З. вх. 260474/2024 г., в частта относно оценката на имота, се установява, че по метода на пазарните аналози, преди промяната на статута му от земеделска земя в промишлен терен, пазарната стойност на процесния имот е в размер на 49 009.00 лева. Пазарната стойност на имота към датата на заключението като промишлен терен е в размер на 364 480 лева. Увеличената стойност на имота вследствие промяната в статута му и извършените СМР е 609 890 лева.

По делото е отделен като безспорен и неподлежащ на доказване факта, че от влизане в сила на решението по допускане на делбата, целият допуснат до делба имот се владее от ответника ЕТ „Ф. - А. М.“.

Друго доказателства във втората фаза на делбеното производство не са ангажирани.

При така установените факти, съдът намира, че единствения възможен начин за ликвидиране на съсобствеността между страните е по реда на чл. 348 от ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан. Допуснат е до делба един недвижим имот, ползван за търговска дейност, същият няма жилищен характер, като с оглед реализираното строителство съдът приема, че същият е неподеляем и не може да бъде поделен като се образуват отделни имоти за всеки от съделителите. По смисъла на чл. 348 от ГПК неподеляемост е налице, когато е допуснат до делба един имот, от който не могат да се образуват дялове за всеки съделител или група съделители, в случаите, когато е направено изявление за получаване на имот в общ дял, или са допуснати до делба имоти, които са недопделяеми и са в по-малък от съделителите брой. За да достигне до този извод, съдът ползва заключението на вещото лице Г., което сочи, че с оглед реализираното строителство върху имота (което не е спорно между страните), при евентуално образуване на нови имоти, ще се засегнат законно изградени строежи и че целият застроен терен обслужва основната сграда в имота. Дори да се възприеме становището на вещото лице Й., че имотът е поделяем и е възможно да се образуват шест нови УПИ съобразно площта на терена, в случай посоченият от вещото лице брой на имотите не е достатъчен с оглед броя на съделителите – общо девет (ищците са направили искане за получаване на общ дял при възможност да се образува УПИ).

Имотът няма жилищен характер и не подлежи на възлагане по реда на чл. 349 от ГПК. 

Неоснователно се явява искането на ответника ЕТ „Ф. - А. М.“ за разпределяне на имота в дял на този съделител. Въпросът дали един парцел подлежи на делба е разрешен с влязло в законна сила решение като е отчетено наличието на сграда, лична собственост на този съделител, т.е. теренът подлежи на делба и при извършването й следва да се приложи един от законните способи за това. Разпоредбата на чл. 353 от ГПК предвижда като способ за извършване на делбата, чрез разпределяне на допуснатите имоти по преценка на съда, според броя на съделителите и правата им в съсобствеността. Това е способ, чрез който всеки от съделителите или всяка група съделители получаване дела си от делбата в натура, когато съставя съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Способът не може да се прилага при един имот и голям брой съделители. В настоящия случай е допуснат до делба имот, от който не могат да се образуват дялове според броя на съделителите и правата им в съсобствеността, поради което единствения възможен способ за ликвидирането й се явява изнасянето му на публична продан. След изнасяне на имота на публична продан, получените суми следва да се разпределят между съделителите съобразно квотите, при които е допусната съдебната делба.

За да остойности дяловете на съделителите съдът ползва последната оценка на имота, дадена от вещото лице Р.М., която се явява и най-актуална към датата на даване ход на устните състезания и съгласно която пазарната (в случая строителна) стойност на имота към настоящия момент е в размер на 609 890 лева. Съобразно определените квоти по решението за допускане на делбата, стойността на дяловете се изчислява както следва:

- 259.10/4557 ид.ч. за Т.П.К. - 34 676.87 лева;

- 259.10/4557 ид.ч. за М.П.К. - 34 676.87 лева;

- 259.10/4557 ид.ч. за В.П.Г. - 34 676.87 лева;

- 518.18/4557 ид.ч. за Х.Н.К. – 69 351.06 лева;

- 518.18/4557 ид.ч. за Д.Н.К.-С. - 69 351.06 лева;

- 148.06/4557 ид.ч. за Д.П.П. - 19 815.74 лева;

- 148.06/4557 ид.ч за Л.Д.К. - 19 815.74 лева;

- 148.06/4557 ид.ч за В.Н.К. - 19 815.74 лева;

- 148.06/4557 ид.ч за Р.Н.К. - 19 815.74 лева;

- 2151.10/4557 ид.ч. за А. П. М., в качеството й на ЕТ „Ф.М.“ - 287 894.** лева.

Съдът приема, че ответниците В.П.Г., Л.Д.К. и Д.П.П., които за отчуждили собствените си части от имота в полза на съделителя ЕТ „Ф.М.“, следва да участват при публичната продан като процесуални субституенти на този съделител и той има право да получи сумите от проданта за техните дялове, както и да изкупи имота при условията на чл. 354 от ГПК.

За да постанови решение в горния смисъл, съдът съобрази постановеното в решение № ** от 27.02.2012 г. по гр. дело № 7**/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че съдът е задължен да се съобрази с промените, настъпили в съсобствеността след допускане на делбата, доколкото постановеното решение ще съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя на спорното право съгласно чл.226 ал.3 от ГПК. В същото решение е прието, че в диспозитива на съдебното решение във втората фаза на делбения процес следва да бъде отразено кой има право да получи сумите за уравнение на дяловете в хипотезата на чл. 349 от ГПК, кой следва да участва при тегленето на жребий и да получи съответния дял от имуществото, допуснато до делба, или кой разполага с възможността да изкупи имота по реда на чл. 354 ГПК, както и че ако последиците от извършването на делбата не бъдат реализирани спрямо приобритателя на процесната част от имота, няма да настъпи ефектът на ликвидиране на собствеността.

ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355 изр. І-во от ГПК:

За извършване на делбата, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела си, както следва: Т.П.К. върху 34 676.87 лева или държавна такса в размер на 1387.07 лева; М.П.К. върху 34 676.87 лева или държавна такса в размер на 1387.07 лева; В.П.Г. върху 34 676.87 лева или държавна такса в размер на 1387.07 лева; Х.Н.К. върху 69 351.06 лева или държавна такса в размер на 2774.04 лева; Д.Н.К.-С. върху 69 351.06 лева или държавна такса в размер на 2774.04 лева; Д.П.П. върху 19 815.74 лева или държавна такса в размер на 792.63 лева; Л.Д.К. върху 19 815.74 лева или държавна такса в размер на 792.63 лева; В.Н.К. върху 19 815.74 лева или държавна такса в размер на 792.63 лева; Р.Н.К. върху 19 815.74 лева или държавна такса в размер на 792.63 лева; А. П. М., в качеството й на ЕТ „Ф.М.“ върху 287 894.** или държавна такса в размер на 11 515.77 лева.

ІІ. ОТНОСНО претенциите по чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявени от Т.П.К. и М.П.К.:

В първото по делото заседание след допускане на делбата ищците Т.П.К. и М.П.К. са предявили и е приета претенцията им по сметки с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, за осъждане на ответника ЕТ „Ф.М.“ да им заплати общо сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неползване на имота за периода от 23.04.2018 г. до предявяване на претенцията – 23.04.2021 г., което обезщетение се равнява на дължимия пазарен месечен наем за процесния период.

Ответникът ЕТ „Ф.М.“ оспорва претенцията като неоснователна.

Съдът констатира, че ответникът ЕТ „Ф.М.“ е конституиран в производството по разпореждане на съда от 20.10.2011 г. (л.191 от гр. дело № 473/2009 г.).

По делото е отделен като безспорен и неподлежащ на доказване факта, че от влизане в сила на решението по допускане на делбата, целият допуснат до делба имот се владее от ответника ЕТ „Ф. - А. М.“.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че месечния пазарен на наем на имота е в размер на 1 **0 лева на месец, а за всеки от двамата ищци за целия процесен период – в размер на 2 902 лева (изчислен е размерът на обезщетението за периода от 23.04.2018 г. до 28.09.2020 г., но в случая това е не е от значение, доколкото съдът може да изчисли размера на обезщетението на база месечен или годишен период).

Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС е основателна в случаите, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане, то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това ползващият съсобственик продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението ѝ, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, както и в случаите, когато той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (ТР 7/2012г. ОСГК на ВКС).

В настоящия случай е прието за безспорно, че ответникът, срещу когото е насочена претенцията ползва целия имот, считано от решението по допускане на делбата, а не е спорно, че го е дължал и от датата, на която го е придобил, включително и частите от несобственик през 2008 г. Не се установява обаче твърдението на ищците, че още в първата фаза на делбата са оправили писмена покана до ответника по сметки, която да е получена от ответника и същият да е отказал да предостави ползване на имота. Такава покана съдът не откри по делото след конституиране на ответника по сметки, поради което тази претенция като неоснователна следва да се остави без уважение.

ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по чл. 355 изр. ІІ-ро от ГПК.

На основание чл. 355 изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78 ал.6 от Тарифа за държавните такси събирани по ГПК дължимата държавна такса от всеки от ищците е в размер на 4% върху неговата част от претенцията или всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на по 100 лева.

ІІІ. ОТНОСНО претенцията по чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 72 от ЗС, предявена от ЕТ „Ф.М.“:

Ищецът по тази претенция, ЕТ „Ф.М.“ твърди, че в качеството си на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 ал.1 от ЗС, е извършил подобрения в имота, за които са заплатени общо 271 160.00 лева, и с тази сума е увеличена стойността на делбения имот. Подобренията се изразявали в следното: 1. Изкопни работи на стойност – 3500 лева, направени в периода 2008г.-2009г., от които труд на стойност 3500 лева; 2. Поради денивелация на имота - направени подпорни стени с дължина **0м, на стойност 45 **0 лева, в периода 2008г.-2009г., от които труд – 15 000 лева, материали ** **0 лева; 3. Направа на насип на стойност 10 000 лева през 2009г., от която сума за труд – 3 000 лева, за материали 7 000 лева; 4. Валиране на площадката на стойност 2 000 лева, направено през 2009г. от която сума за труд – 2 000 лева; 5. Поставяне на баластова основа на стойност 7 500 лева през 2008г.-2009г. от която сума за труд – 2 000 лева, за материали 5 500 лева; 6. Полагане и шлайфане на бетонова настилка на стойност 55 100 лева през 2010г. от която сума за труд – 12 000 лева, за материали 43 100 лева; 7. Направа на настилка от фракции (южно ниво) - на стойност 11 000 лева през 2009г. от която сума за труд – 3 **0 лева, за материали 7 700 лева; 8. Направа на облицовка от гранитогрес на подпорни стени на стойност 17 500 лева през 2020г. от която сума за труд – 7 000 лева, за материали 10 500 лева; 9. Поставяне на осветление на стойност 15 000 лева през 2011г. от която сума за труд – 5 250 лева, за материали 9 **0 лева; 10. Направа и монтаж на парапет на стойност 19 960 лева през 2011г. от която сума за труд – 7 900 лева, за материали 12 060 лева; 11. Полагане на PVC тръби за отводняване на площадката и отводнителен канал 50м. на обща стойност 5 600 лева през 2009г., от която сума за труд – 1 700 лева, за материали 3 900 лева; 12. Одобрена и изградена пътна връзка (изкопи,чакъл,полагане на асфалт) на обща стойност 48 400.00 лева през 2008г., от която сума за труд – 16 950 лева, за материали 31 450 лева; 13. Поставяне и монтаж на бариера на стойност 2 **0 лева на 04.07.2019г., от която сума за труд – 5** лева, за материали 1 725 лева; 14. Изграждане септична яма на долното ниво на паркинга (южно ниво) на стойност 10 000 лева през 2008г., от която сума за труд – 3 000 лева, за материали 7 000 лева; 15. Изграждане на каломаслоуловител (южно ниво) на стойност 15 000 лева през 2008г. от която сума за труд – 5 250 лева, за материали 9 **0 лева; 16. Разходи за административни процедури и такси по промяна на предназначението на имота, както и включването на ПИ ******** към УПИ ********, в общ размер 3 000 лева през 2008г.-2009г.

За източната част на делбения имот през 2008 г., за вертикална планировка около сградата: 1. Обратен насип на стойност 2 770 лева за труд; 2. Полагане PVC тръби на стойност -540 лева (труд-120 лева,  материали – 420 лева); 3. Полагане и доставка на бетонови бордюри – 2 **0 лева (труд-350 лева, материали – 2 400 лева); 4. Полагане и доставка на тротоарни плочи -2 950 лева (труд -150 лева, материали – 2 700 лева); 5. Полагане на бетонова настилка – 28 000 лева (труд – 5 600 лева, материали – 22 400 лева); 6. Доставка и монтаж на чугунен капак 5 050 лева (труд – 700 лева, материали – 2 350 лева); 7. Изграждане на ревизионни шахти 3 900 лева (труд – 450 лева, материали – 3 450 лева); 8. Подравняване, изглаждане и ръчно трамбоване на площи – 2 000 лева за труд; 9. Направа на отводнителни улеи – 3 000 лева (труд – 500 лева, материали – 2 500 лева).

Разходи за източната част труд: 12 740 лева, разходи в източната част за материали: 36 220 лева.

Общо разходи в двете части на делбения имот - западна и източна, в размер на 320 120 лева, от които разходи за труд: 101 165 лева, разходи материали: 215 955 лева, разходи адм. процедури: 3 000 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответниците по сметки да заплатят на ЕТ „Ф.М.“ припадащите им се части от сумата 320 120 лева, съобразно квотите им, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в законна сила до окончателното плащане.

Ответниците по сметки Т.П.К. и М.П.К. оспорват претенцията като неоснователна. В първото по делото заседание правят възражение за изтекла погасителна давност от датата на извършването на твърдените СМР.

Преди да пристъпи към разглеждане на доказателствата, съдът намира, че следва да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност, направено от тези двама ответници.

Съдът споделя становището на ищеца по сметки, че не е настъпила погасителна давност относно сторените от тях подобрения в процесния имот, считано от датата на извършването им. В първата фаза на делбеното производство е било безспорно установено, че ищците са придобили част от процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 2008 г. с Н.К. (по отношение на който искът за делба е бил отхвърлен в първата фаза на производството). Той се е легитимирал при сделката като собственик на целия имот (тогава с по-малка площ, преди обединението на два имота) по силата на давностно владение, като се е снабдил с нотариален акт въз основа на извършена обстоятелствена проверка. Ищците, макар да са придобили част имота от несобственик, са се легитимирали като собственици и са владели целия имот в качеството си на добросъвестни владелци. Според съда владението на ответника се е било смутено с конституирането му през 2011 година като ответник в настоящия процес и получаване на препис от исковата молба.

Настоящия съдебен състав споделя практиката, застъпена в решение № 609 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 451/2009 г. на ВКС, I г. о. досежно погасителната давност за извършени подобрения в съсобствен имот. В посоченото решение е прието, че съгласно т. 13 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г., Пленум на ВС е дадено задължително тълкуване относно вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд имот. Развито е разбирането, че то става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението и от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен или установителен иск. Прието е също, че при установителните и осъдителните искове, които целят установяване със сила на пресъдено нещо на едно съществуващо правоотношение, началният момент започва да тече от предявяване на иска, но не така стои въпроса с предявеният конститутивен иск, в който случай началният момент на давността тече от датата на постановяване на решението, с което се преобразува правото, защото от този момент владелеца се превръща в държател. В настоящия случай безспорно ищецът по сметки е владял имота като собственик и едва с влизане в законна сила на решението по допускане на делбата се е превърнал в държател на идеалните части на останалите съсобственици, поради което съдът приема, че началния момент на давността е започнал да тече именно с влизане в законна сила на решението, постановено в първата фаза на делбата, доколкото искът за делба е конститутивен. В същия смисъл е и решение № 53 от 11.07.2016 г. по гр. дело № 4959/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Поради изложеното, възражението за погасителна давност, направено от двамата съделители се явява неоснователно.

Безспорно е установено посредством показанията на св. Г. и изготвените в хода на процеса, включително в първата фаза, съдебно-технически експертизи, при които вещите лица са извършвали оглед на имота, че твърдените от ищеца подобрения са извършени от него в процесния имот.

В мотивите към т. 1 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г., Пленум на ВС е посочено, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си цялата вещ. Тъй като тези действия покриват съдържанието на правото на собственост и манифестиран намерение за своене, когато фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. Правоотношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно чл. 72 и 74 ЗС, т.е. съделителят има право на увеличената стойност на имота. Настоящият случай е именно такъв. До влизане в сила на решението по допускане на делбата, ищецът е владял частите на останалите съделители като собственик, не се е съобразявал с правата на останалите съсобственици, доколкото е упражнявал добросъвестно владение (придобил е целия имот, без да знае, че праводателят му не е собственик на част от него), поради което според съда ищецът има право на увеличената стойност на имота и следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца по сметки припадащите им се части от увеличената стойност на имота.

По делото са изслушани две експертизи, като заключението на вещото лице З. е било оспорено. В заключението си вещото лице З. дава отговор на въпроса за увеличената стойност на имота като сочи, че същата е в размер на 295 868 лева. В тази част експертизата не е оспорена от страните, поради което съдът ползва именно нея и върху тази сума следва да изчисли припадащата се част от увлечението, което дължи всеки от съделителите на ищеца по сметки.

Ищецът претендира осъждане на ответниците да му заплатят общо сумата 169 009.57 лева, представляваща припадащата се част общо на всички ответници съобразно правата им в съсобствеността, като се претендира, че увеличената стойност на имота, включваща и собствената на ищеца по сметки част, е общо в размер на 320 120 лева.

Така, претенцията спрямо всеки съделител по отделно е формирана както следва:

За 259.10/4557 ид.ч. от Т.П.К. се претендира сума в размер на 18 201.25 лева;

За 259.10/4557 ид.ч. от М.П.К. - сума в размер на 18 201.25 лева;

За 259.10/4557 ид.ч. от В.П.Г. – сума в размер на сума в размер на 18 201.25 лева;

За 518.18/4557 ид.ч. от Х.Н.К. - сума в размер на 36 401.09 лева;

За 518.18/4557 ид.ч. от Д.Н.К.-С. – сума в размер на 36 401.09 лева;

За 148.06/4557 ид.ч. от Д.П.П. - сума в размер на 10 400.91 лева;

За 148.06/4557 ид.ч от Л.Д.К. – сума в размер на 10 400.91 лева;

За 148.06/4557 ид.ч от В.Н.К. - сума в размер на 10 400.91 лева;

За 148.06/4557 ид.ч от Р.Н.К. – сума в размер на 10 400.91 лева.

Преди да пристъпи към изчисление на припадащите се части от стойността на имота по отношение на всеки съделител, съдът намира, че производството по претенцията по сметки по отношение на ответниците В.П.Г., Д.П.П. и Л.Д.К. следва да се прекрати като недопустимо поради отпаднал правен интерес. Както съдът посочи по-горе, тези трима съделители са отчуждили своите части от имота като са ги прехвърлили на съсобственик – ищеца по сметки. Макар и делбата да продължава с тяхно участие, същите се явяват процесуални субституенти на ищеца ЕТ „Ф.М.“ по отношение на извършване на делбата, понастоящем не са носители на вещното право на собственост, а частта на ищеца по сметки се е увеличила с техните дялове с оглед сключените два договора за покупко-продажба. С оглед горното същият ще получи и сумите от публичната продан, които им се следват, поради което за него е отпаднал правния интерес да претендира увеличена стойност на имота в тези части.

По отношение на останалите съделители претенцията на ищците следва да се уважи, както следва:

Следва да се осъди ответникът Т.П.К. да заплати на ищеца по сметки ЕТ „Ф.М.“ сумата от 16 822.34 лева, представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 259.10/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 18 201.25 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Следва да се осъди ответникът М.П.К. да заплати на ищеца по сметки ЕТ „Ф.М.“ сумата от 16 822.34 лева, представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 259.10/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 18 201.25 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Следва да се осъди ответникът Х.Н.К. да заплати на ищеца по сметки ЕТ „Ф.М.“ сумата от 33 643.38 лева, представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 518.18/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 36 401.09 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Следва да се осъди ответницата Д.Н.К.-С. да заплати на ищеца по сметки ЕТ „Ф.М.“ сумата от 33 643.38 лева, представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 518.18/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 36 401.09 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Следва да се осъди ответникът В.Н.К. да заплати на ищеца по сметки ЕТ „Ф.М.“ сумата от 9 612.95 лева, представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 148.06/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 400.91 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Следва да се осъди ответникът Р.Н.К. да заплати на ищеца по сметки ЕТ „Ф.М.“ сумата от 9 612.95 лева, представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 148.06/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 400.91 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по чл. 355 изр. ІІ-ро от ГПК.

На основание чл. 355 изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78 ал.6 от Тарифа за държавните такси събирани по ГПК дължимата държавна по тази претенция следва да се определи за всеки от ответниците съразмерно с уважената част от претенцията и за ищеца по сметки – с оглед общата отхвърлена част от нея сумирана с претенциите, по отношение на които производството се прекратява. Ищецът е претендирал обща сума в размер на 169 009.57 лева, претенцията му е уважена общо до размера от 120 157.34 лева, а сборът от отхвърлената и прекратената част е в размер на 48 852.23 лева. Върху тази сума ЕТ „Ф.М.“ дължи държавна такса в размер на 4% или 1 954.09 лева.

Следва да се осъдят ответниците да заплатят държавни такси, както следва: Т.П.К. – 672.89 лева, М.П.К. – 672.89 лева, Х.Н.К. – 1 345.74 лева, Д.Н.К.-С. – 1 348.74 лева, В.Н.К. - 348.52 лева, Р.Н.К. – 348.52 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р       Е       Ш      И:

 

І. ИЗНАСЯ на публична продан, на основание член 348 от ГПК, допуснатия до делба между: Т.П.К. с ЕГН ********** ***, М.П.К. с ЕГН ********** ***, В.П.Г. с ЕГН ********** ***, Д.Н.К.-С. с ЕГН ********** ***, Х.Н.К. с ЕГН ********** ***, Д.П.П. с ЕГН ********** ***, Л.Д.К. с ЕГН ********** ***, В.Н.К. с ЕГН ********** ***, Р.Н.К. с ЕГН ********** *** и Е. т. „Ф. - А. М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М., недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 4557 кв.м, находящ се в землището на град К. в местността „Н.л.“, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - комплексно застрояване, при граници: ПИ №№ *********, **********; **********; ***************; *********** (без намиращата се сграда в източната част на имота сграда с идентификатор ********* с площ от 819 кв.м, индивидуална собственост на ответника ЕТ „Ф.М.“), ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 609 890 (шестстотин и девет хиляди осемстотин и деветдесет) лева, като СЛЕД извършване на проданта, получените суми се разделят както следва: за Т.П.К. – 259.10/4557 ид. части; за М.П.К. - 259.10/4557ид. части; за Х.Н.К. – за 518.18/4557 ид. части; за Д.Н.К.-С. - 518.18/4557 ид. части; за В.Н.К. - 148.06/4557 ид. части; за Р.Н.К. - 148.06/4557 ид. части; за Е. т. „Ф. - А. М.“ – 2151.10/4557 ид. части, като в производството по делото В.П.Г., Д.П.П. и Л.Д.К. участват като процесуални субституенти на Е. т. „Ф. - А. М.“ и едноличният търговец има право да получи припадащите им се суми от публичната продан, както следва: за В.П.Г. - 259.10/4557 ид. части; за Д.П.П. – 148.06/4557 ид. части; за Л.Д.К. - 148.06/4557 ид. части.

ОТХВЪРЛЯ, претенцията с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, предявена от Т.П.К. с ЕГН ********** *** и М.П.К. с ЕГН ********** *** за осъждането на Е. т. „Ф. - А. М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. да им заплати общо сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неползване на имота за периода от 23.04.2018 г. до 23.04.2021 г., равняващо се на месечния пазарен наем за този период, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 72 от ЗС, Т.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Е. т. „Ф. - А. М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. сумата от 16 822.34 лева (шестнадесет хиляди осемстотин двадесет и два лева, тридесет и четири стотинки), представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 259.10/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 18 201.25 лева, отхвърля претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 72 от ЗС, М.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Е. т. „Ф. - А. М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. сумата от 16 822.34 лева (шестнадесет хиляди осемстотин двадесет и два лева, тридесет и четири стотинки), представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 259.10/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 18 201.25 лева отхвърля претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 72 от ЗС, Д.Н.К.-С. с ЕГН ********** *** да заплати на Е. т. „Ф. - А. М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. сумата от 33 643.38 лева (тридесет и три хиляди шестстотин четиридесет и три лева, тридесет и осем стотинки), представляваща припадащата й се част от увеличението на имота за 518.18/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 36 401.09 лева, отхвърля претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 72 от ЗС, Х.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Едноличен търговец „Ф. - А. М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. сумата от 33 643.38 лева (тридесет и три хиляди шестстотин четиридесет и три лева, тридесет и осем стотинки), представляваща припадащата й се част от увеличението на имота за 518.18/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 36 401.09 лева, отхвърля претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 72 от ЗС, В.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Е. т. „Ф. - А. М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. сумата от 9 612.95 лева (девет хиляди шестстотин и дванадесет лева, деветдесет и пет стотинки), представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 148.06/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 400.91 лева, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

ОСЪЖДА, на основание чл. 72 от ЗС, Р.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Е. т. „Ф. - А. М.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. сумата от 9 612.95 лева (девет хиляди шестстотин и дванадесет лева, деветдесет и пет стотинки), представляваща припадащата му се част от увеличението на имота за 148.06/4557 ид.ч. като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 400.91 лева, отхвърля претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Е. т. „Ф. - А. М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. за осъждането на В.П.Г. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 18 201.25 лева, представляваща припадащата й се част от увеличението на имота за 259.10/4557 ид.ч., като недопустима поради липса на правен интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Е. т. „Ф. - А. М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. за осъждането на Д.П.П. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 10 400.91 лева, представляваща припадащата й се част от увеличението на имота за 148.06/4557 ид.ч., като недопустима поради липса на правен интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Е. т. „Ф. - А. М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М. за осъждането на Л.Д.К. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 10 400.91 лева, представляваща припадащата й се част от увеличението на имота за 148.06/4557 ид.ч., като недопустима поради липса на правен интерес.

ОСЪЖДА Т.П.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 2 159.96 лева (две хиляди сто петдесет и девет лева, деветдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА М.П.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 2 159.96 лева (две хиляди сто петдесет и девет лева, деветдесет и шест стотинки).

ОСЪЖДА В.П.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 1 387.07 лева (хиляда триста осемдесет и седем лева и седем стотинки).

ОСЪЖДА Д.Н.К.-С. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 4 119.78 лева (четири хиляди сто и деветнадесет лева, седемдесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА Х.Н.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 4 119.78 лева (четири хиляди сто и деветнадесет лева, седемдесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА Д.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 792.63 лева (седемстотин шестдесет и два лева, шестдесет и три стотинки).

ОСЪЖДА Л.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 792.63 лева (седемстотин шестдесет и два лева, шестдесет и три стотинки).

ОСЪЖДА В.Н.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 1 1**.15 лева (хиляда сто четиридесет и един лева и петнадесет стотинки).

ОСЪЖДА Р.Н.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 1 1**.15 лева (хиляда сто четиридесет и един лева и петнадесет стотинки).

ОСЪЖДА Е. т.„Ф. - А. М.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представляван от А. П. М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 13 469.08 лева (тринадесет хиляди хиляда (четиристотин шестдесет и девет лева и осем стотинки).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено, а в частта, с която производството се прекратява, имаща характер на определение, може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

ЦЧ

РАЙОНЕН СЪДИЯ: