Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14590/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от Д.П.Н., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „Галант- БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 232, ал.2, пр.1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 2000лева,
представляваща неплатена наемна цена за периода м. 03- м.04.2020г. по сключен
между страните на 01.06.2019г. договор за наем на собствен на ищцата недвижим
имот със статут кафе- бар на адрес ****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 13.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Приети са за съвместно
разглеждане насрещен иск на „Галант- БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** срещу Д.П.Н., ЕГН ********** с адрес *** с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, за осъждане ответникът да му заплати сумите, както следва: 1000лева, представляваща подлежащ на
връщане платен депозит на основание чл. 7.1 от сключен между страните на
01.06.2019г. договор за наем на собствен на ответницата недвижим имот със
статут кафе- бар на адрес ****; 4001лева, с която ищецът е обеднял, а
ответникът се е обогатил и представляваща стойност на извършени в периода
2013-2014г. подобрения в имот собствен на ответницата със статут кафе- бар на
адрес **** и изразяващи се в- монтаж на барплот,
поставяне на теракот на пода на основното помещение и две тоалетни, поставяне
на гранигрес и керамични плочки на лицевата страна на
обекта и стъпалата му, монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма на лицевата част на
заведението, 35кв.м. тротоарни плочи и 22бр. улея.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: На 01.06.2019г. ищцата сключила
с ответника договор за наем на собствения й имот, представляващ- кафе бар на
адрес **** за срок от 12месеца при месечна наемна цена от 1000лева, платима от
10-о до 20-о число на всеки месец. До м.март 2020г. наемателят изпълнявал точно
задължението си за плащане на наемната цена в брой срещу разписка. На
01.06.2020г. договорът бил прекратен поради изтичане на уговорения срок.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на наемната цена
за м.март и м. април 2020г. в размер на общо 2000лева. Затова ищцата заявява
правата си по съдебен ред. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът с писмен отговор оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че експлоатира имотът предмет на договора за наем от
1999г. по силата на договор за наем сключен с Р. Пенчев, съпруг на ищцата. След
неговата смърт през 2017г. договорите за наем са подписвани от ищцата.
Отношенията с наемодателя му през годините са били винаги коректни. След като
на 13.03.2020г. е било обявено извънредно положение в страната по решение на НС
и със заповед на министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки, в т.ч. преустановени посещенията в заведения,
ответникът се свързал с ищцата и поискал спешна среща още на 14.03.2020г. На
тази среща й предложил прекратяване договора за наем поради настъпилите
извънредни обстоятелства, стоящи извън волята на страните, при което никоя
страна да не дължи неустойка или временно да се преустанови заплащане на
наемната цена до отпадане на ограничителните мерки, при което до отмяна на
мерките никоя страна да не дължи неустойка. В присъствието на негов служител и
счетоводител, ищцата заявила, че не е разумно прекратяването на договора
предвид дългогодишните им отношения и е съгласна да не се дължи наем за този
период. Отказала да подпише изготвеното за целта споразумение. От 14.03.2020г.
имотът не бил експлоатиран от ответника. На 03.05.2020г. със заповед на
министъра на здравеопазването било позволено да работят заведения с открити
площи и отстояние между масите, които изисквания били
неизпълними за ответника. На 31.05.2020г. в телефонен разговор и противно на
уговорката им, ищцата заявила, че няма да подписват нов договор и пожелала
освобождаване на помещението. Още същия ден, ответникът организирал
освобождаването на имота. За това бил изготвен приемо-
предавателен протокол от 01.06.2020г, който ищцата отказала да подпише. В
присъствие на свидетел й предал ключа за имота. В рамките на месец след
прекратяване на договора, платил всички сметки за консумативни разходи- ток и
вода. Поискал ищцата да му върне платения депозит от 1000лева и компенсация за
извършените в имота подобрения, което тя отказала да стори. Твърди, че не дължи
плащане на наемната цена за м. март и април 2020г., предвид настъпилите
извънредни обстоятелства и постигнатата с ищцата устна уговорка в този смисъл.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Ищецът по насрещната искова молба
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената й част идентични на изложеното в писмения отговор: Помещението предмет на договора за наем
експлоатирал от 1999г. След като на
13.03.2020г. е било обявено извънредно положение в страната по решение на НС и
със заповед на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични
мерки, в т.ч. преустановени посещенията в заведения, ответникът се свързал с
ищцата и поискал спешна среща още на 14.03.2020г. Предложил на ищцата
прекратяване на договора поради настъпилите извънредни обстоятелства, стоящи
извън волята на страните, при което никоя страна да не дължи неустойка или
временно да се преустанови заплащане на наемната цена до отпадане на
ограничителните мерки, при което до отмяна на мерките никоя страна да не дължи
неустойка. В присъствието на негов служител и счетоводител, ищцата заявила, че
не е разумно прекратяването на договора предвид дългогодишните отношения и е
съгласна да не заплаща наем за този период. Отказала обаче да подпише
изготвеното за целта споразумение. От 14.03.2020г. имотът не бил експлоатиран
от ответника. На 31.05.2020г. в телефонен разговор и противно на уговорката им,
ищцата заявила, че няма да подписват нов договор и пожелала освобождаване на
помещението. Още същия ден, ответникът организирал освобождаването на имота, за
което на 01.06.2020г. бил изготвен приемо-
предавателен протокол, който ищцата отказала да подпише. В присъствие на
свидетел й бил предаден ключа за имота. В рамките на месец след прекратяване на
договора, погасил всички задължения за консумативни разходи- ток и вода.
Поискал ищцата да му върне платения депозит от 1000лева и компенсация за
извършените в имота подобрения, което тя отказала да стори. Твърди, че
доколкото е изпълнил задължението си за плащане на консумираните ток и вода,
ответницата дължи връщане на платения от него депозит от 1000лева. Твърди, че е
извършил и подобрения в имота, стойността на които му се дължи от ответницата.
Тези подобрения са били извършени със съгласието и без противопоставяне на
ответницата, като към момента на отдаване на имота, той е бил празно помещение,
невъзможно да се ползва за заведение. Уточнява, че в периода 2013- 2014г. са
били извършени следните работи- монтиран е барплот,
поставени е подова настилка от теракотни и керамични
плочки, гранитогрес, ПВЦ и Ал дограма, тротоарни плочки. Счита, че от така
извършените подобрения се ползва и ответницата, макар да са нямали уговорка с
нея за тяхната направа. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който насрещните искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че при
напускане на имота ищецът го е оставил в окаян вид. Били свалени витрините му-
собственост на наемодателя, по който начин всеки е можел да влезе в него и
което е наложило влагане на средства по обезопасяването му. Били скъсани
кабели, подът бил замърсен, стените и таваните със захабен теракот и
гранитогрес, изпочупени мебели и тоалетна. Това, което е било оставено в имота
е било негодно за употреба. Отдаването му отново под наем изисквало негов
основен ремонт. Счита, че за задължението за плащане на наемната цена е
ирелевантно за какво е ползван имотът. Оспорва и изобщо да има право на
подобрения, доколкото извършените подобрения без нейно знание и съгласие не са
повишили цената на имота и от тях се е ползвал само наемателят. Твърди и че към
момента на предаване на имота сочените подобрения са били премахнати или в
състояние, което прави употребата им невъзможна. По отношение на тротоарните
плочки и улеи, счита че не може да се ангажира отговорността й, тъй като
собственик на тази площ е Община Варна. Претенцията се оспорва и по размер.
Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Искането е отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищецът поддържат исковата молба и
отговора на насрещната искова молба. Ответникът поддържа депозирания писмен
отговор и насрещната искова молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на първоначалната
искова молба е осъдителна претенция за дължима наемна цена за м.03 и
м.04.2020г. по съществувало между страните срочно наемно правоотношение. Основателността на претенция предполага
успешно проведено от ищцата доказване на следните правнорелевантни факти, относими към възникване на соченото
право, а именно валидно сключен с ответника на 01.06.2020г. договор за наем на
недвижим имот със статут кафе- бар на адрес ****, по който същата е изправна
страна, тъй като е предала на ответника ползването му и размер на уговорената
месечна наемна цена. Ответникът дължи доказване на наведените от него
възражения за осъществени основания освобождаващи го от задължение за плащане
на наемната цена за процесния период- извънредни обстоятелства, устна уговорка
с наемодателя.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На
01.06.2019г. между страните е бил сключен договор за наем на собствен на ищцата
недвижим имот представляващ празно помещение на адрес **** /чл.1.1/ при
уговорена наемна цена от 1000лева за срок от една година /чл.2.1 и чл. 2.6/.
Плащането на наемната цена се дължи в срок от 10-о до 20-о число на всеки
календарен месец. В чл.4.1 страните са уговорили, че наемодателят дължи
предаване имота в състояние, което съответства на състоянието, за което се
отдава под наем. В чл.7.1 е разписано, че наемателят оставя депозит в размер на
един месечен наем, който депозит подлежи на връщане след изтичане на наемния
период при изплатени консумативни сметки и добре поддържан дадения под наем
имот. Спор между страните относно изпълнение задължението на наемодателя по
предоставяне ползването на имота няма, а и принципно от ангажираните от
ответника писмени доказателства /договор за наем от 2001г., санитарни
разрешителни/, категорично се установява този факт.
Спорното между страните е дали предвид обявеното в страната извънредно
положение с решение на НС от 13.03.2020г. и наложените въз основа на него
противоепидемични мерки на територията на страната, включващи преустановяване
посещенията в заведения имат характер на обстоятелства освобождаващи наемателя
от заплащане на наемната цена за периода на действието им, респ. постигната ли
е между страните уговорка за този период, наемна цена да не се дължи.
Ответникът е твърдял, че
страните са постигнали уговорка в проведена между тях среща на 14.03.2020г. за
периода на извънредното положение договорното отношение да не бъде прекратявано,
наемна цена и неустойки да не се дължат. Представил е писмени доказателства-
споразумение в този смисъл, което обаче не носи подпис на ищцата и което твърди
тя да е отказала да подпише. Отказът й е бил удостоверен с подписите на двама
свидетели. След като ищцата не е подписала това споразумение и е удостоверен
изричният й отказ да го направи, налага се извод, че обективираните
в него уговорки за недължимост на наемна цена и неустойки, не ангажират
надлежно волята й. Тъй като договорът е сключен в писмена форма, принципът е,
че и всички промени в отделни негови клаузи следва да се постигат и обективират от страните също в писмена форма, като форма за
тяхното доказване. При липсващо като изрично
изразено съгласие на ищцата, доказването изменения на облигационна връзка между
страните чрез поисканите доказателствени средства- разпит на свидетел е било
недопустимо на основание чл. 164, ал.1, т. 5 ГПК. А и че тя е
нямала воля да се ангажира с тези уговорки достатъчно свидетелства отказът й да
подпише споразумението, когато то й е било дадено. Затова, следва да се приеме,
че това правоизключващо възражение е останало
недоказано.
По възражението за
недължимост на наемната цена, предвид невъзможност имотът да се ползва за периода
на извънредното положение, съвпадащ с този, за който се търси наемната цена,
съдът приема следното: Формираната съдебна практика приема, че наемателят дължи
плащане на наемна цена за наетия имот, ако и фактически да не го е ползвал,
след като наемният договор не е бил прекратен на основания посочени в него или
уредени в закона /така решение по т.д. № 73/2012г. на ВКС Първо ТО и др./. В
случая страните са уговорили прекратяване на договора при изтичане на срока му,
по взаимно съгласие изразено писмено с предизвестие от един месец или при
неплатени наем и консумативи. Ответникът е твърдял, че е отправил предложение
до ищцата за прекратяване на договора по взаимно съгласие предвид настъпилите
извънредни обстоятелства, без да си дължат неустойки или санкции, което
споразумение обаче тя е отказала да подпише. Последното би могло да се
разглежда като предизвестие за прекратяване на договора. То обаче е отправено като
такова за прекратяване по взаимно съгласие, каквото очевидно ищцата не е
изразила отказвайки да го подпише, а и принципно ответникът сам е твърдял, че
тя не е желаела прекратяване на договора. Заявяването правото й да получи
наемната цена за следващ споразумението период и предаване държането на имота
едва на 01.06.2020г. от наемателя, също говори че реално страните са
разглеждали договора като действащ до прекратяването му с изтичане на
уговорения в него срок. Възможност наемателят да не дължи наемна цена, би
съществувала само, ако е отправил изявление за прекратяване на срочния договор
и за връщане на вещта и при положение, че наемодателят изрично или с конклудентни действия се е съгласил с прекратяването на
облигационната връзка между страните, каквото както се посочи не се установява
/така решение по т.д.3389/2015г. на ВКС, Първо ТО/.
По възражението за
наличие на форсмажорно обстоятелство, следва да се посочи, че действително
обявената пандемия в световен мащаб има характеристиките на непреодолима сила
по см. на чл. 306 ТЗ, тъй като няма съмнение, че световната епидемия от коронавирус е непредвидено и непредотвратимо събитие
/договарящите нито са могли, нито са били длъжни да го предвидят/, а и е с
извънреден характер. То е довело до практически наложени от Държавата чрез
министъра на здравеопазването първоначално със заповед от 13.03.2020г., а
впоследствие със следващи такива, забрани за пълноценно ползване на помещения,
вкл. такива отдадени под наем. В този случай невъзможността да се ползва
помещението не се дължи на виновното поведение на наемателя. Задължението му
обаче има паричен характер, поради което и неговото неизпълнение не може да се
оправдава с наличие на форс мажор.
То обаче дава основание за прекратяване на договора /чл.306, ал. 5 ТЗ/, от
която възможност, както се посочи той не се е възползвал. Предоставеният под
наем имот, така както е уговорено в договора представлява празно помещение, без
конкретно уговорено предназначение, за което да се ползва. Наемателят е
преценил неговата годност да го ползва съобразно собствените си намерения, до
края на срока на договора той е бил във фактическата власт на имота и е можел
да го ползва. В заключение исковата претенция се явява доказана в своето
основание и размер.
Предмет на насрещната
искова молба е стойност на извършени от наемателя подобрения в имота и
изпълнение на задължение по договора за наем за връщане на даден депозит.
По иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД
Основателността на претенцията по чл. 59 ЗЗД предполага проведено доказване
направата на разходи за
извършване на сочените ремонтни дейности в имота, с които ищецът е обеднял, а
ответницата се е обогатила спестявайки направата им, стойност на тези разходи и
увеличената стойност на имота към датата на извършването им, липса на основание за това имуществено разместване.
Ответникът дължи насрещно доказване на твърденията си, че твърдяните подобрения
са били премахнати, съотв. състоянието им е било такова,
че са негодни за употреба.
Търси се стойност на извършени в периода 2013- 2014г. следните работи-
монтиран барплот, поставена подова настилка от теракотни и керамични плочки, гранитогрес, ПВЦ и Ал
дограма, тротоарни плочки. Твърди се те да извършени при липса на уговорка с
ответницата, но ищецът счита, че от тях се ползва и тя. Към момента на
направата им, дефакто наемно правоотношение е имало
между наследодателя на ответницата и ищеца. Не се твърди страните да са имали
уговорки относно уреждане отношения по повод извършвани в имота подобрения с
цел привеждането му в годност да се ползва от ищеца, поради което този вид
имуществени отношения следва да се уредят на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Когато страните са обвързани от договор за наем и
наемателят направи подобрения със съгласието на наемодателя, но без да е
постигнато съгласие кой да поеме разноските, според принципа на неоснователното
обогатяване те се поемат от наемодателя, който се ползва от подобренията.
Разноските за подобренията не могат да останат за сметка на наемателя без
изричното му съгласие за това.
За установяване твърденията на страната относно естеството на извършените
работи, периода на направата им и платената стойност за тях са представени
писмени документи- разходно-оправдателни такива и гласни доказателства-
показанията на св. J.M.. От писмените доказателства се установява, че ищецът е
направил разходи от 3390лева за доставка на ПВЦ и Ал дограма, 2007,98лева за
гранитогрес и керамични плочки, 418,66лева за плочки, 58,88лева за подова
замазка и пясък, 521,74лева за тротоарни плочки, 835,33лева за подова настилка
и 113,20лева за мебелни плоскости и рязане. Всички тези разходи са направени в
периода 02.01.2013-29.04.2013г., с изключение на тези от 58,88лева за подова
замазка и пясък, които касаят 2019г. и стоят извън въведения от ищеца период.
Св. М. разказва, че се познава с управителя на дружеството. През 2014г. е ходил
в заведението на ул. Братя Миладинови 144 и е поставял гранитогрес на цялото-
около 50-60кв.м., фасадна алуминиева дограма около 15-16кв.м.- голям прозорец и
плъзгаща врата. Във вътрешното помещение поставили около 4кв.м. ПВЦ дограма.
Правил отпред фасадата, стълбището и две стъпала с облицовъчен камък около
15кв.м. Между 2014г.-2020г. оправяли тротоарните плочки пред заведението около
15кв.м. понеже били пропаднали. За последно ходил в заведението през м. май
2020г. като клиент. Тези показания като кореспондиращи на ангажираните писмени
доказателства и отразяващи преки впечатления биват кредитирани от съда в
цялост.
Съвкупният анализ на
ангажираните по делото доказателства- писмени и гласни налагат извод, че
действително в имота е бил извършен имот и то от ищеца по претенцията.
Извършена е била подмяна на дограма, подова настилка. Ответникът е оспорил
претенцията по размер, поради което и е била допусната СТЕ, депозитът за която
не е внесен от ищеца, а в с.з. той се е отказал от това доказателствено
средство. С оглед на това, съдът приема, че не е проведено доказване относно
точното количество и вид на извършените ремонтни дейности, което е достатъчно,
за да се приеме претенцията за неоснователна. Допълнително обаче ответникът е
възразявал тези подобрения да са били налични към момента на предаване
фактическата власт върху имота, а оттам да се е неоснователно обогатила с тях.
За доказване това си твърдение са ангажирани гласни доказателства- показанията
на св. С.С. Свидетелят разказва, че имотът е бил
отдаван под наем от Р., който починал. Като наемател посочва представляващия
ответното дружество, който го стопанисвал до края на април 2020г. М. юни му се
обадила съпругата на Р., че барчето е разбито. Отишъл на място. Видял, че
действително всичко е разбито- чешми, ел.инсталация, врата, витрини, разбити
казанчета на тоалетните, барът. Водата и токът били спрени, ел. инсталацията
изкарана. С оглед на така дадените показания на свидетеля, който лично е
възприел състоянието на имота след предаването му от наемателя, доказано се
явява възражението на ответницата, че реално сочените подобрения не са били
налични в имота. Без доказателствено значение относно състоянието на имота към
момента на предаването му от наемателя е представения приемо-
предавателен протокол от 01.06.2020г., тъй като той не носи подпис на
ответницата и не ангажира нейната воля. Напротив, в него е удостоверен нейният
отказ да го подпише, каквото поведение се е и твърдяло от ищеца тя да е имала.
Затова, следва да се приеме, че дори и извършени в минал момент, към момента на
предаване на фактическата власт върху наетия имот, тези подобрения не са били
налични. Ето защо, не е налице и обогатяване на ответницата с тяхната стойност.
Неоснователно се заявява и искане за възстановяване разходи за тротоарни
плочки, тъй като установи се от показанията на св. М., че те са полагани пред
заведението и не касаят обекта отдаден под наем, респ. не може да се ангажира
отговорността на ответницата бидейки собственик на вещта. За пълнота, следва да
се посочи и че е основателно направеното правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. Вземането е станало изискуемо от
момента на извършване на подобренията. Началният момент на погасителната
давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения започва да
тече от момента на извършването им. Разходите за тях в случая са реализирани
през 2013г., поради което и правото за възстановяването им е следвало да бъде
реализирано под страх от основателно противопоставяне на това правопогасяващо възражение най- късно 2018г. Претенцията е
заявена на 05.02.2021г. и затова се явява погасена и по давност.
По иска по чл. 79 ЗЗД
Искането е за връщане на платен депозит от 1000лева по договора за наем.
Основателността му е предпоставена от доказана изправност
на ищеца по повод задължение при прекратяване на договора за плащане на
консумативните разходи и връщането му в поддържан вид. В чл.7.1 от договора
страните са уговорили, че при сключване на договора, наемателят оставя депозит
в размер на един месечен наем, който подлежи на връщане след изтичане на
наемния срок и при условие, че за изплатени консумативните сметки и имотът е
добре поддържан. Ищецът е ангажирал писмени доказателства, видно от които е, че
титуляр на партидата за потребени ВиК услуги в имота
е представляващият ищцовото дружество. На 12.11.2020г. и 18.02.2021г. е извършил
плащания на задължения за потребени ВиК услуги по
фактури до 15.07.2020г., т.е задълженията за този вид консуматив са били
погасени. На 20.06. и 23.07.2020г. е извършено плащане към Енерго
про по фактури от 15.06 и 15.07.2020г., т.е и
задължението за този вид консуматив следва да се приеме за погасено. Така,
спорно остава дали е изпълнено и второто кумулативно условие, даващо основание
да се иска връщане на депозита, а именно дали имотът е добре поддържан.
Тълкувайки волята на страните относно вложения смисъл на изискването имотът да
е добре поддържан, следва че минимално дължимото е той да бъде върнат във вида
към датата на предоставянето му за ползване от наемателя. Към него момент приемо- предавателен протокол относно състоянието му
страните не се твърди, респ. не се доказва да са съставяли. Разпоредбата на чл.
233, ал.1, изр. последно ЗЗД въвежда оборима
презумпция, че до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета
в добро състояние. Тя е важима и по повод връщане
наетата вещ на наемодателя, защото изготвеният приемо-
предавателен протокол от 01.06.2020г. не е подписан, респ. не ангажира воля на
ответницата. Същевременно, за оборване на презумпцията по чл. 233, ал.1,
изр.последно ЗЗД, ответницата е ангажирала гласни доказателства, от които се
установи твърдението й, че имотът е върнат с разбити чешми, врата, витрини,
казанчета на тоалетните и бар. Водата и токът били спрени, ел.инсталацията
изкарана. Затова, следва да се приеме, че второто условие на чл.7.1 за връщане
на платения депозит не е осъществило, респ. не е възникнало и правото на
наемателя да иска неговото връщане. В заключение, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са: 80лева платена
държавна такса и 500лева адв. възнаграждение. Или общият размер на сторените
разноски е 580лева, които съобразно изхода на спора следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Галант- БГ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 2000лева, представляваща дължима наемна цена за периода м. 03- м.04.2020г. по сключен
между страните на 01.06.2019г. договор за наем на собствен на ищцата недвижим
имот със статут кафе- бар на адрес ****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 13.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 61, ал.2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Галант- БГ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1000лева, представляваща подлежащ на връщане платен депозит на
основание чл. 7.1 от сключен между страните на 01.06.2019г. договор за наем на
собствен на ответницата недвижим имот със статут кафе- бар на адрес ****, на основание чл. 79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Галант- БГ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 4001лева, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил и
представляваща стойност на извършени в периода 2013-2014г. подобрения в имот
собствен на ответницата със статут кафе- бар на адрес **** и изразяващи се в-
монтаж на барплот, поставяне на теракот на пода на
основното помещение и две тоалетни, поставяне на гранитогрес и керамични плочки
на лицевата страна на обекта и стъпалата му, монтаж на ПВЦ и алуминиева дограма
на лицевата част на заведението, 35кв.м. тротоарни плочи и 22бр. улея, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Галант- БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 580лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ при РС Варна: