Р Е Ш
Е Н И Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV- Д въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.А
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска ч.
гр. дело № 7169 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод подадена от С.О./СО/- длъжник по изпълнително дело № 2018850040370
на частен съдебен изпълнител А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ, с район на действие- СГС,
жалба срещу издадено от ЧСИ
постановление за разноските, с което с което е прието за неоснователно
възражението на длъжника СО за намаляване на присъдените в полза на взискателя Г.Д.И.разноски за заплатен адвокатски
хонорар като на длъжника са възложени разноски за платено на взискателя
адвокатско възнаграждение и е определена пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
несъответни на заявения по изпълнителното дело материален интерес и на
извършените от ЧСИ процесуални действия. Жалбоподателят моли да бъде постановена
отмяна на атакуваното постановление и намаляване на посочените по- горе
разноски по изпълнението.
Взискателят по изпълнението Г.Д.И.чрез адв. И. изразява становище за
неоснователност на подадената от длъжника жалба.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 2018850040370 А.Б., излага мотиви по обжалваните действия- съгласно
разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа съображения за
неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените в жалбата на длъжника и в отговора на взискателя
доводи и мотивите на ЧСИ, намира следното:
Изпълнителното производство по изпълнително
дело № 2018850040370 на частен съдебен изпълнител А.Б., рег.№ 850 на КЧСИ, с
район на действие- СГС, е образувано по повод подадена на 17.04.2018 г. от Г.Д.И.чрез адв. И.К.И. Молба с приложен към нея
Изпълнителен лист от 05.04.2018 г., издаден по гр.д.№ 41972/2016 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 28 състав, потвърдено в обжалваната част с Решение по гр.д.№
11965/2017 г. на СГС, ГО, ІІ Д въззивен състав срещу длъжника С.О.за сумата 15.000
лв.- главница /обезщетения за неимуществени вреди/, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на увреждането – 18.03.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Молбата
е подадена от адв. И.К.И. – като пълномощник
на взискателя Г.Д.И., като към нея е
приложено адвокатско пълномощно на името на адв.И., включващо мандат за
процесуално представителство по изпълнително дело, придружено с Договор за
правна защита и съдействие от 17.04.2018 г., съдържащ разписка за плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение от 900 лв. от взискателя на адвоката.
Според съдържащите се в изпълнителното
дело книжа длъжникът С.О.е получил покана за доброволно изпълнение на 20.04.2018
г., като не е спорно, че в срока за доброволно изпълнение е изплатил изцяло
задължението по изпълнителния лист по сметка на ЧСИ.
В поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ се съдържа покана към длъжника СО да заплати по сметка на ЧСИ 15 000 лв.-
главница; 3 177.14 лв.- законна лихва върху главницата, дължима от
18.03.2016 г.; 900 лв.- адв. възнаграждение по изп. дело; неолихвяема сума по
ТТРЗЧСИ в размер на 528.00 лв. и дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на
1 637.55 лв.
Предвид
горното, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата срещу
постановлението на ЧСИ за таксите и разноските по изпълнението, обективирано в
изпратената на длъжника покана за доброволно изпълнение, е процесуално
допустима, а разгледана по същество- основателна.
Въпросът за разноските
се поставя във всяко производство по ГПК, поради което и уредбата му е в част
първа "Общи правила"- чл.79 ГПК, в която е уредено задължението на
длъжника за разноски в изпълнителното производство. Определянето на разноските
по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не
е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип
за отговорност за
разноски, т.е. за
възмездяване на неоснователно
причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато
правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и
разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от съдебния
изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/
2008 г. на ВКС, V ГО/.
По
общите правила за възлагане на разноските както в исковото съдебно производство,
така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника- чл.78, ал.1 ГПК. В случая от
страна на длъжника Столична община, заплатил целия дълг по приложения
изпълнителен лист непосредствено след образуване на изпълнителното дело, в
срока за доброволно изпълнение, е направено възражение по чл.78,
ал.5 ГПК- за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, което по преценка на настоящия съд е основателно.
Изпълнителното
дело, за което са определени /“признати“/ от ЧСИ спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата
за принудително изпълнение, към датата на издаване на атакуваното постановление
за разноски от адвокат- пълномощника на взискателя не са били предприети други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради
което и необосновано се явява определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер, несъответен на
осъщественото процесуално представителство. При това положение направеното от
длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено,
а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 900 лева следва
да бъдат намалени до посочения в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
размер, а именно до размер на сумата
200 лв. Обжалваното постановление на
съдебния изпълнител от 25.04.2018 г.,
с което на длъжника са възложени разноски за платено от взискателя адвокатско
възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78, ал.5 ГПК
размер от 900 лв., следва да бъде отменено като неправилно в частта за
горницата над сумата 200 лв.-
дължими на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение,
защото в настоящото изпълнително
производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са
предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя за
удовлетворяване на паричното вземане. По делото не е спорно, че в срока
за доброволно изпълнение СО е погасил изцяло задълженията по изпълнителното
дело. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана
единствено молба за образуването му, която е задължителна предпоставка за
предприемане на последващи изпълнителни действия от ЧСИ. Други действия от
страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя не
са предприемани.
Основателна
е жалбата на длъжника по изпълнението и в останалата й част - относно
незаконосъобразно определената от ЧСИ пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ в
атакуваното постановление размер на дължимата пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ е 1 637.55 лв., видно от поканата за доброволно изпълнение от 18.04.2018
г. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. Под "парично вземане" по
смисъла на т.26 се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса
по т.26 не се дължи. Противното би означавало и че върху самата такса по т.26
следва да се дължи такса по т.26, върху която също да се дължи такса, и т.н.-
извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
В случая паричното
вземане, което ЧСИ е следвало да събере от длъжника Столична община, е в размер
на 18 177.14 лв. общо (15 000 лв.- главница; 3 177.14 лв.- законна
лихва върху главницата, дължима от 18.03.2016 г.;) Определена по реда на т.26,
б.“в“ ТТРЗЧСИ, дължимата от ответника пропорционална такса следователно възлиза
на 1 428.53 лв., която именно
сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а за разликата до размера на сумата 1 637.55
лв. обжалваното постановление за разноски следва да бъде отменено, тъй като
начисляването й се явява незаконосъобразно.
При тези съображения
обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по определянето и начисляването на
такси и разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в
частта за разликата над сумите 200
лв.- разноски за платено от взискателя адв. възнаграждение, и 1 428.53 лв.-
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.О.– длъжник по
изпълнението, Постановлението за
разноски от 25.04.2018 г., издадено по
изпълнително дело № 2018850040370 на частен съдебен изпълнител А.Б., рег.№ 850
на КЧСИ, с район на действие- СГС, в
частта му относно възложените на
длъжника С.О.разноски по изпълнението за дължимо на взискателя Г.Д.И.адвокатско възнаграждение над сумата 200 лв. /двеста лева/ до
признатите от ЧСИ разноски от 900 лв., при зачитане на възражението за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, и в частта му относно определената от ЧСИ
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника СО, над сумата 1 428.53 лв.- до
пълния начислен от ЧСИ размер от 1 637.55 лв.
Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.