Р Е Ш Е Н И Е
№127/8.6.2021г.
Гр.
Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи
състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 49 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на М.П.Д.
*** против Решение № 2153-28-9/05.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 281-00-165-10 от 18.12.2020
г. на Ръководителя на осигуряването на безработица, с което на осн. чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл.
114, ал. 1 от КСО му е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 16.01.2017 г. до 15.07.2017 г.
в размер на 9 211.96 лева главница и 3 129.76 лева лихва от датата на
неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Твърди се, че оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като обезщетението за безработица е получавано от Д.
основателно и добросъвестно. Сочи се, че жалбоподателят е полагал труд по
трудово правоотношение, бил е осигурено
лице, и поради това е имал право на
обезщетение на безработица. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят Д., редовно призован, участва лично и с упълномощеният от него
процесуален представител. Последният поддържа жалбата изцяло на основанията,
изложени в същата.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Счита, че същата е неоснователна и като
такава, не следва да бъде уважавана, предвид обстоятелството, че жалбоподателят
реално не е упражнявал трудова дейност и поради това не е възникнало
осигуряване при осигурителя „ЕТ „И. – 50
- И.М.“***. Претендира
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.01.2017
г. жалбоподателят М.Д. подал заявление
за отпускане на парично обезщетение за безработица на осн.
чл. 54а от КСО, в което декларирал, че правоотношението му с ЕТ „И. – 50 – И.М.“ е прекратено на 16.01.2017
г.
Въз основа на заявлението и представените
документи, с Разпореждане № 281-00-165-3/31.05.2017 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на същия, на осн. чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с
чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г., било отпуснато
парично обезщетение за безработица в размер на 74.29 лева дневно за времето от
16.01.2017 г. до 15.07.2017 г.
С
Разпореждане № 281-00-165-4 от 09.03.2020 г., Ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол е отменил Разпореждане № 281-00-165-3/31.05.2017
г., с което на Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица. С друго разпореждане - № 282-00-165-5 от
09.03.2020 г., на осн. чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 10 от КСО, Ръководителят на осигуряването за
безработица е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на
жалбоподателя, като в мотивите е посочил, че за последният не е възникнало осигуряване,
тъй като не е започнал да упражнява трудова дейност. И двете разпореждания са обжалвани от М.Д.,
като с решенията си (№№ 2153-28-36/18.06.2020
г. и 2153-28-37/18.06.2020 г.), Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил без
уважение жалбите. Впоследствие обаче, с Решение № 133/27.08.2020 г. по адм. д. № 161/2020 г. и Решение № 134/28.08.2020 г. по адм. д. № 162/2020 г., посочените решения на Директора на
ТП на НОИ – Ямбол и потвърдените с тях разпореждания са отменени от
Административен съд – Ямбол.
С Разпореждане № 281-00-165-10 от 18.12.2020
г., на осн. чл. 54ж, ал. 3 и във вр.
с чл. 114, ал. 1 от КСО Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Ямбол е разпоредил жалбоподателя Д. да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.01.2017 г. до 15.07.2017
г. в размер на 9 211.96 лева – главница и 3 129.76 лева – дължима лихва от
датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. В
мотивите е посочено, че за жалбоподателя не е възниквало осигуряване, тъй като
не е започнал да упражнява трудова дейност.
Срещу разпореждането Д. е подал жалба до Директора на ТП на НОИ –
Ямбол (вх. № 1012-28-13/15.01.2021 г.), който с Решение № 2153-28-9/05.02.2021
г. е оставил същата без уважение, като е приел, че основна правопораждаща
предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване е трудовата
дейност, каквато дейност Д. не е
осъществявал при ЕТ „И. - 50 - И.М.“*** и това обуславя недобросъвестност при
получаването на обезщетението за безработица.
Именно това решение е предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производство.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя се преценя и като
ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това
са следните:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е законосъобразен
един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона.
В конкретния казус предмет на оспорване е
Решение № 2153-28-9/05.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по ал. 5, като ал. 3 от същия текст
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на
НОИ – Ямбол, поради което съдът намира, че то е издадено от компетентен орган
по чл. 117 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също
е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Решението – предмет на жалбата обаче е незаконосъобразно. Става
въпрос за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили,
заедно с лихвата по чл. 113, а съгласно ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т.
2; 2) когато след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане; 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия
в резултат на получени доказателства за прилагане на разпоредбите на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Наличието или липсата на правото на парично
обезщетение е правнорелевантен факт за издаване на
разпореждането по чл. 114 от КСО за възстановяването на недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания от лицата, които са ги получили. Въпросът за добросъвестността, респ. за
недобросъвестността при получаване на сумите възниква само в случаите, в които
са извършени осигурителни плащания без основание. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, заедно с
лихвите, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при
получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния
административен акт.
В конкретния случай, видно от приложените към
делото доказателства, Решение №
2153-28-36/18.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на М.Д. против Разпореждане № 281-00-165-4/09.03.2020
г., с което е отменено Разпореждане № 281-00-165-3/31.05.2017 г. за отпускане на обезщетение за безработица, е
отменено с влязлото в сила Решение № 133/27.08.2020 г. на Административен съд –
Ямбол по адм. д. № 161/2020 г. На свой ред, с Решение
№ 134/28.08.2020 г. на Административен съд – Ямбол по адм.
д. № 162 по описа за 2020 г. е отменено
и Решение № 2153-28-37/18.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което
е оставена без уважение жалбата на Д. против Разпореждане №
281-00.165-5/09.03.2020 г., с което му е отказано отпускането на парично
обезщетение за безработица. Или, от
казаното дотук следва, че след
извършения съдебен контрол, единственото
останало в сила разпореждане е това с №
281-00-165-3/31.05.2017 г., с което на осн. чл. 54ж,
ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на жалбоподателя
Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за времето от 16.01.2017 г. до 15.07.2017 г. в размер на
74.29 лева дневно. С оглед на това не
може да се приеме, че сумите са получени
от жалбоподателя Д. без основание. Напротив, същите са получени въз основа на
влязло в сила разпореждане, което не е отменено по надлежния ред. При това
положение липсва една от предпоставките, които следва да са кумулативно налице,
за да се иска връщането на получените суми за осигурителни плащания, а именно неправилно
изплащане на последните. Като не се е съобразил с влезлите в сила решения на
съда, административният орган е постановил един незаконосъобразен акт, който
подлежи на отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба е основателна.
Обжалваният с нея административен акт е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.
При
този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на общо 310
лева, от които 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и
300 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-28-9/05.02.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ, гр. Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 281-00-165-10/18.12.2020
г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на М.П.Д. *** е разпоредено да възстанови
недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
16.01.2017 г. до 15.07.2017 г. в размер на 9 211.96 лева главница и
3 129.76 лева дължима лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение до датата на издаване на разпореждането.
ОСЪЖДА на ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ да заплати на М.П.Д. сумата от 310 (триста и десет) лева за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете