Решение по дело №1014/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба от А. И.К. в качеството й на пълномощник на въззиваемите против решение № 4667/18.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 582/2013 г. по описа на Окръжен съд Б. в частта му, съгласно която „решението не подлежи на обжалване”. Жалбоподателите считат, че в тази част от диспозитива на решението представлява определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Към жалбата е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което жалбоподателите посочват правен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: „ Подлежи ли на обжалване постановеният от въззвния съд в конкретното производство съдебен акт”.

Настоящият състав намира, че жалбата е недопустима, т.к. е подадена срещу част от въззивното решение, която не представлява подлежащ на обжалване акт. Частта от решението, в която е указано, че то не подлежи на обжалване, не е определение, а част от реквизитите на съдебното решение съгласно чл. 236, ал. 1 ГПК. Това представлява указание до страните в какъв срок и пред кой съд могат да обжалват решението. Само за пълнота, съдът отбелязва, че ако жалбоподателят счита, че решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, то той следва да подаде касационна жалба срещу решението в цялост. В този случай ако въззивният съд прецени, че е дал грешно указание за обжалваемостта на акта, то той ще администрира жалбата. Ако съдът счете, че решението не подлежи на обжалване, то той ще върне жалбата с разпореждане съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и този акт би могъл да се обжалва пред ВКС на РБ. В случая решението не подлежи на обжалване, понеже са предявени два / а не един/ ревандикационни иска. Цената на тези искове е данъчната оценка, а видно от л. 48 и 49 от първоинстанционното дело данъчната оценка на двата имота е съответно 785 лв. и 3 497, 60 лв., т.е е под 5 000 лв. Тези уточнения се внасят единствено с оглед на факта, че настоящото определение подлежи на обжалване, понеже то формално прегражда по-нататъшното развитие на делото по „частната касационна жалба”. Също така, следва да се уточни, че частните касационни жалби се подават Ч. въззивния съд, а не Ч. районния съд, както е сторено в случая. Съгласно чл. 262, ал. 3 ГПК и т. 10 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС частните касационни жалби и касационните жалби се връщат с разпореждане, постановено еднолично. В случая обаче не е възможно да бъде постановен едноличен акт, понеже докладчикът по делото е младши съдия към Окръжен съд Б.. Поради тази причина съдът връща жалбата с определение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА частна касационна жалба вх. № 3686/16.12.2013 г. / с вх. № 8713/10.12.2013 г. по описа на РС Г. Д./ от А. И. К. в качеството й на пълномощник на въззиваемите против решение № 4667/18.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 582/2013 г. по описа на Окръжен съд Б. в частта му, съгласно която „решението не подлежи на обжалване”, като подадена срещу част от въззивното решение, която не представлява подлежащ на обжалване акт, и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: Членове: