Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.03.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и първи февруари година
2023
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 9411 описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени деликтни искове с
правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По изожените в искова молба вх.№296676 от 18.07.2022г. и молба утонение от
25.08.2022г. ищцата Й.Р.К., ЕГН **********,
чрез адв. С.К. – особен представител по ЗПП, е предявила срещу „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК *******, обективно съединени деликтни искове с правно основание
чл.49 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени стрес, безпокойство, притеснения, в резултат на
образувани изпълнителни дела, както и сумата от 2 000лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в покупка на
лекарства, вследствие на влошено здравословно състояние, в резултат на
извършените противоправни действия от страна на ответната страна, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на исковата молба –
31.08.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба и уточнителната молба от 25.08.2022г. се
твърди, че от 2008г. ищцата Й.К. е абонат към ответното дружество и същата е
вписана към регистрите на топлофикационното дружество под абонатен № 406993. Сочи се, че считано от 09.03.2020г., ищцата К.
не е потребител на ответното дружество и същата реално не е потребявала
топлинна енергия, включително и за подгряване на топла вода. Твърди се, че за
отоплителния период 2019г. - 2020 г., ответното дружество е определило и отчело
на ищцата суми за ползвана и доставяна енергия, които не отговарят на
действителното фактическо положение, поради което същата твърди, че така
определените суми за процесния период не са дължими, същите са силно завишени и
тяхното определяне не отговаря на действителното правно положение. Ищцата не е
получавала надлежно уведомление за заплащане на суми за топлинна енергия - фактури
за процесния период, издавани от „Топлофикация София” ЕАД, като същата за пръв
път е разбрала за дължимите суми едва след като е била от осъдена от Софийски
районен съд, а в последствие и след образуване на изпълнителни дела срещу нея. Ищцата
оспорва и верността на сумите и отчетите, съдържащи се в документите издавани
от ответното дружество, както и че от същите не може да се направи безспорен
извод, че отразените в тях суми са действително дължими, именно за този
абонатен номер и че същите се отнасят именно за Й.К.. С оглед на това, същата
оспорва да е извършено надлежно съобщаване на общите изравнителни сметки и
връчване на индивидуалната изравнителната сметка, както и надлежно да са
съставени отчетни протоколи на уредите за дялово разпределение с показанията за
действително потребената топлина енергия за процесния период, на база на които
са съставени изравнителните сметки. Твърди, че и неоснователно ответното
дружество не признава депозирани от нея възражения за изтекла погасителна
давност. В резултат на тези действия от служители на ответника, ищцата твърди
че е с влошено здравословно състояние, получила силна аритмия, страдала от безсъние,
високо кръвно налягане. Влошеното и здраве от своя страна е породило
необходимостта от увеличаване на приема на медикаменти. Ищцата твърди, че по
отношение на нея са предприети незаконосъобразни изпълнителни производства, с
което обосновава и настъпването на претендираните от нея имуществени и
неимуществени вреди. Твърди, че неправомерното завишените сметки за консумирана
топлоенергия и влошеното и здравословно състояние са в причинно - следствена
връзка от виновното и противоправно поведение на ответника по делото. Заявява
още, че ответното дружество е ограничило възможността на Й.К. да се откаже от
услугите на топлофикационното дружество без да е необходимо решение на общо
събрание на етажната собственост, като същата не желае да има облигационни или
търговски отношения с ответника. Ищцата заявява, че противоправното деяние се
изразява и в неправомерни действия от страна на служители на Дружеството, като
в резултат на което към нея са образувани изпълнителни дела, без да са
изпълнени предпоставките на съответните нормативни актове, включително и
надлежното и уведомяване по реда на ГПК. Моли исковата претенция да бъде
уважена.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество
„Топлофикация София“ ЕАД е депозирало отговор, в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.С.“
АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че ищцата не е упражнила правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен
редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Всички фактури, издавани за процесния имот са издадени
съгласно действащата нормативна уредба и в тази връзка не е установено
противоправно деяние срещу ищеца в настоящото производство. Посочва още, че
ищцата, в качеството си на ползвател на горепосочения топлоснабден от
„Топлофикация София“ ЕАД имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). По силата на нормативните
актове, ищцата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.33 от
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за употребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Към
днешна дата Й.К. е потребител на топлинни услуги с ответното дружество за имот,
намиращ се в гр. София, ж. к. *******, с партида с абонатен №406933.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Срещу ищцата
не са предприемани никакви противоправни действия. Същата е била нередовен
платец и е станала повод за образуване на дело за незаплатена топлинна енергия.
„Топлофикация София“ ЕАД с поведението си не е ограничило ищцата да се откаже
от услугите, а именно законът, тъй като същият не допуска самостоятелно лице да
се откаже, а е необходимо съгласието на собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата според разпоредбата на чл.153, ал.2 от
Закона за енергетиката. Навежда възражение за прекомерност на исковата
претенция. Моли съда да постанови решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ищцата не се явява. Депозирано е писмено становище от чрез адв. С.К., в което
процесуалния представител поддържа предявените искове.
В открито съдебна заседание
ответникът, чрез пълномощника си юрк.А.оспорва иска. Претендира разноски.
Софийски градски
съд, ГО, I – 7 състав, след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
От фактическа страна следното:
От приетите неоспорени писмени доказателства,
се установява, че
ищцата Й.К. е ползвател на топлоснабден имот .
Видно от Заповед
№жн-04-И-003 /17.07.2008 на кмета на СО, район „Люлин“ ищцата Й.Р.К. е
настанена в общинско жилище находящо се в гр.София, ж.к.“Люлин“, жилищен блок №*******състоящо
се от една стая и сервизни помещения./л.62
от делото/
Прието е
неоспорено заявление – декларция вх.№ОП-1283/ 31.07.2008г. депозирано от Й.Р.К.
до “Т.С.“ АД за откриване на партида на името на ищцата за топлоснабден имот
намиращ се в гр. София, ж. к. *******, с партида с абонатен №406933./л.65
от делото/
С писмо
вх.№4833/14.12.2013г. Столична община, район „Люлин“ уведомил ответното “Т.С.“
АД за ползватели на имоти общинска
собственост, сред които и Й.Р.К., титуляр на настанителна заповед за имот
намиращ се в гр. София, ж. к. *******, абонатен №406933./л.64 от делото/
Други релевантни за спора доказателства по
делото не са ангажирани от страните.
Така установеното от фактическа
страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Предявените искове
са допустими, предвид поддържаните в исковата молба твърдения, че ответното дружество
е причинило имуществени и неимуществени вреди на ищцата чрез действия на свои
служители.
По същество: Отговорността на здравното заведение - ответник по
предявените главни искове с правно основание чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна.
Ответното дружество носи отговорност за виновните действия или бездействия на
своите работници и служители, на които е възложена работа. Съгласно императива
на чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на
който са: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет),
противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и
вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и
още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод
изпълнение на въложената работа.
Ищецът, на когото принадлежи процесуалното
задължение (доказателствената тежест), не е установил в процеса на доказване
пред настоящата инстанция правнорелевантните факти, при чието проявление
възниква предявеното спорно материално право.
На
първо място не се установи по реда на пълното и главно доказване твърдяната от
ищеца вреда – завишаване на сметките за топлоенергия в ползвания от ищцата топлоснабден имот намиращ се в гр. София, ж.
к. *******, нито образуване
изпълнителни дела срещу ищцата, без да са изпълнени предпоставките на
съответните нормативни актове, включително и надлежното и уведомяване.
На следващо място не се установи, че
ответното дружество чрез свои служители да е действало противоправно в
облигационното правоотношение по повод доставка на топлинна енергия в жилището
ползвано от ищцата.
Както бе изяснено, противоправността като обективен
елемент от фактическия състав, обуславяща отговорността за непозволено
увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната преценка на събраните по
делото и анализирани от съда доказателства не
се установяват, противоправни действия извършени от служители на ответника.
При
определяне на действителното основание на спорното материално право, съдът следва
да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в
петитума искане за защита. В случая в исковата молба се поддържа, че ответникът
с обруването на изпълнителни дела сруще ищцата е причинил имуществени вреди на ищеца от 2
000лв. разходи за лекарства и 30 000лв. неимуществени вреди от влошено
здравословно състояние, безпокойство и стрес.
Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя
е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Причинната
връзка не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от
30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. Доказването на причинно следствената-връзка
между поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за
ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи,
че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата;
в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /решение по гр. д. №
3026/2008 г. на IV ГО ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК за уеднаквяване
на съдебната практика/. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата
тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би
настъпила, т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи,
следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на
деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният
процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие.
То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение
на обстоятелствата./ в този см. Решение
№ 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о., ГК./
В разглеждания случай причинна връзка
между поведението на служители на ответното дружество и твърдените от ищеца
вреди не бе доказана.
Следователно, дори и да бе установено
противоправно поведение на лица на които ответника е възложил работа, не е
доказана причинно-следствената връзка между деянието и твърдените имуществени
вреди. Деянието е необходимо условие за
настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на
деликвента, тя не би настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният
резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между
поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат./В този см. Решение
№ 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о./
Липсата в случая на деликтно
поведение от страна на определено физическо лице (или лица) при или по повод
изпълнение на възложената работа изключва и гаранционно - обезпечителната
отговорност на възложителя на тази работа, регламентирана от чл. 49 ЗЗД. По
изложените фактически и правни съображания се налага решаващия извод за
неоснователност на така предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
срещу ответното дружество, което обосновава неговото отхвърляне.
Като недоказан предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди срещу ответното дружество, също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има ответника съгл. чл.
78 ал.3 от ГПК. По делото ответника е
представляван от юрисконсулт, поради което следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Р.К., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. *******, иск с пр.
основание 49 ЗЗД, във вр. чл. 45,
ал.1 от ЗЗД срещу „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК *******, за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за обезщетение
за причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени стрес,
безпокойство, притеснения, в резултат на образувани изпълнителни дела, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
31.08.2020г. до изплащането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж.
к. *******, иск с пр. основание 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *******, за осъждане на ответника да заплати сума от 2000лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в покупка на лекарства, вследствие на влошено
здравословно състояние, в резултат на извършените противоправни действия от
страна на ответната страна, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на исковата молба – 31.08.2020г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. *******, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК *******, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: