Р Е Ш Е Н И Е
№ 108/
18. Февруари 2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На трети февруари 2021г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 649/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Р.М.С. ***М. *** срещу
Ревизионен Акт № Р
-04001519002513-091-001/27.03.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение № 113/29.06.2020г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, с който за
жалбоподателя са установени допълнително задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г.-2016г. и дължими
здравноосигурителни вноски по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2013г. – 2017г.
и лихви върху тях, общо в размер на 25418,58 лв.
Жалбоподателят оспорва определените с РА данъчни
задължения по основание и размер като недоказани. Моли за отмяна на РА като
незаконосъобразен за определените с него задължения. Твърди, че получените суми
са му изпращани от чужбина, основно от М.Р.И., с която са живели на семейни
начала без сключен граждански брак и която години наред работи в чужбина или са
изпращани от нейни близки, които той не познава. Твърди, че сумите са от
нейната трудова дейност в чужбина. Знаел е, че основно тя е работила като
сервитьор в заведение и това е произхода на доходите й. С тези суми са
покривани разходи на двамата като семейство и са придобивали имущество,
включително са били предавани и на М.И. при пристигането й в България. От
известно време отношенията между двамата са прекратени, като са преживяли тежка
раздяла, съпътствана с обвинения в изневери. Направил е искане в хода на
ревизионното производство ревизиращият орган да задължи М.И. да представи
доказателства за произхода на сумите, които е изпращала, както и документи за
платените данъци и да даде обяснения за фактическото й съжителство с
жалбоподателя и използването на придобитите средства и по каква причина ги е
изпращала, за да се установи източника на средствата и да се избегне двойното
данъчно облагане. Счита, че ревизиращият орган е водил едностранчиво
производството, не е изпълнил задължението си да изясни всички факти и е
достигнал до неправилни изводи. Възразява, че доколкото установените през
2016г. разходи надвишават приходите, не е било отчетено, че е налице остатък от
получени суми от предходни години. Отделни преводи са от негови близки,
работещи извън страната, които са го подкрепили, но не може да отговаря дали те
са заплатили данъците си в чужбина. Поради това оспорва изцяло размера и
основанието на установените с РА задължения.
Ответникът – Директора на Дирекция“ Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Л.
изразява становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в
решението. Счита, че показанията на разпитаната свидетелка М.Р.И. не променят
установените в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства, а
потвърждават констатациите и изводите. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1280 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания съгласно чл. 160 ал.2 ДОПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 156 ал.1 от ДОПК.
Решението е връчено на 09.07.2020г. Жалбата е подадена
на 22.07.2020г. по пощата от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ревизионен акт № Р
-04001519002513-091-001/27.03.2020г. на ТД на НАП – В. Търново е издаден на
осн. чл. 119 ал.2 ДОПК, въз основа на изготвен Ревизионен доклад №
Р-04001519002513-092-001/11.03.2020г. в резултат на извършена ревизия на
физическото лице – Р.М.С. за установяване на задълженията за данък върху
годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2013г. – 31.12.2017г. и за задължителни осигурителни вноски
за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2013г. –
31.12.2017г.
Ревизията е възложена съгласно чл. 112 ал.2 т.1 ДОПК
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001519002513-020-001/16.04.2019г.,
връчена лично на жалбоподателя на 27.09.2019г., изменена със Заповед № Р-04001519002513-020-002/27.12.2019г.
Ревизията е приключила с ревизионен доклад, връчен на пълномощника на
жалбоподателя на 12.03.2020г. срещу който е подадено възражение, но след срока
по чл. 117 ал.5 ДОПК и след издаване на РА. Във възражението се поддържат
тезите, изложени в хода на цялото ревизионно производство, поддържани в жалбата
по административен ред и в съдебната фаза на производството.
С РА за жалбоподателя са определени допълнителни
задължения общо в размер на 24 998,22 лв., включващи: данък върху годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 1375 лв. и лихви в
размер на 824,82 лв., за 2014г. в размер на 4 227 лв. и лихви в размер на
2106,15 лв., за 2015г. в размер на 2 186 лв. и лихви в размер на 866,62
лв., за 2016г. в размер на 2 172 лв. и лихви в размер на 640,79 лв. / общо
14 398,38 лв./, както и дължими вноски за здравно осигуряване за 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. общо в размер на 7328,94лв. и лихви в размер на
3270,90 лв.
Общият установен размер на задълженията за периода
2013 – 2017г. възлиза на 25 418,58 лв., от която са приспаднати внесените
от лицето суми по ЗЗО за 2017г. в размер общо на 420 лв. /364,65 лв. главница и
55,71 лв. лихва/ или общо дължимата сума по РА е в размер на 24 998,22 лв.
Обжалва се целият размер на определеното задължение.
В хода на ревизионното производство е установено, че Р.М.С.
е местно лице по смисъла на чл. 4 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ЗДДФЛ. За ревизирания
период има регистриран постоянен адрес ***
според справка в НБДН. През по-голямата част от годината / повече от 183
дни/ е пребивавал на територията на страната - според справка за задграничните
пътувания от МВР, многократно е напускал страната и се е завръщал обратно, като
е взето предвид и че данните не са изчерпателни и не отразяват всички
пътувания. Центърът на жизнените му интереси се намира в България. От всички
приобщени справки и документи е установено, че е придобивал и прехвърлял
недвижими имоти и МПС на територията на страната, заплащал дължимите данъци,
нотариални такси при прехвърлянето, застрахователни суми, лично получавал от
чужбина парични преводи срещу подпис чрез системата за бързи разплащания Western Union.
Като местно физическо лице на осн. чл. 6 ал.1 ЗДДФЛ
дължи данъци за придобитите доходи от източници в РБългария и в чужбина.
Установено е, че за ревизираните периоди не е подавал
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирал доходи с източник в страната и
чужбина. След справка в НАП е установено, че не е работил по трудов договор в
периода 2013 – 2017г. и не е получавал възнаграждения от трудови и извънтрудови
правоотношения. Не са установени и подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени доходи. Според вписванията в Търговския регистър на 07.06.2016г. е
регистрирал търговско дружество – „Р. Сам Груп“ ЕООД с едноличен собственик на
капитала и управител – Р.М.С.. Дружеството е започнало дейност от 06.03.2017г.
и до края на 2017г. е действащо, тъй като жалбоподателят е подал декларация за
упражняване на трудова дейност в качеството на самоосигуряващо лице –
собственик на дружеството. Според данните за семейно положение жалбоподателят е
неженен.
Изискана е информация за наличието на банкови сметки
на жалбоподателя в страната – няма открити такива.
Установено е, че за периода 2013г. – 2017г. чрез
системата за бързи разплащания Western Union жалбоподателят
е получил парични преводи в евро от Германия от 15 различни физически лица,
включително и от М.Р.И., преизчислени в лева по фиксинга на БНБ: за 2013г. –
14 950,36 лв., за 2014г. – 44 583,14 лв., за 2015г. – 23 763,33
лв. и за 2016г. – 9 290,19 лв. Основание
за плащане в разплащателните документи не е посочено от наредителя.
Изискани са обяснения и доказателства от физическите
лица, наредили плащанията, за установяване на основанието за плащането,
произхода на средствата и платените данъци върху сумите – в страната или в
чужбина, извършени са и насрещни проверки. Голяма част от лицата не са
представили обяснения и доказателства, няколко от тях са отговорили, че не са
изпращали такива преводи, не са представени доказателства за произхода на
сумите и платени данъци и осигуровки.
Такова искане е изпратено и до М.Р.И., която не е
открита на адреса, служебно е връчено, но от нейна страна не са постъпили
обяснения и доказателства за произхода на средствата, платените данъци и
осигуровки.
От приобщени доказателства за извършена проверка на М.
С. Р. – баща на жалбоподателя се установява, че Р.М.С. е превеждал парични суми
на баща си.
Връчено е съобщение на жалбоподателя, чрез
упълномощения адв. М., за представяне на обяснения, данни и документи относно
източниците на получените доходи през периода от 01.01.2013г. – 31.12.2017г.,
включително доходи с източник от чужбина, придобито и продадено движимо и
недвижимо имущество, включително по безвъзмезден начин; предоставени, получени
и погасени през ревизирания период заеми от физически и юридически лица;
направени разходи за живот, застраховки, данъци и др. в т.ч. от членове на
домакинството; налични парични средства в брой към началото и края на
ревизираните периоди и др. Изискана е и конкретна информация и съответните
документи относно: източниците на получаваните от него парични преводи от
чужбина в общ размер на 47 339 евро, основанието за получаването им, цел и
предназначение на получените преводи и информация за лицата – наредители на
сумите. Същата информация е изискана и относно наредените от жалбоподателя суми
на обща стойност 7350 евро с получател неговия баща – М. С. Р..
В отговор са постъпили единствено писмени обяснения от
адв. М., в които твърди от името на доверителя си, че сумите получавани от
чужбина са изпращани основно от М.Р.И., с която са живеели на семейни начала,
която работила в чужбина, изпращала е суми и чрез други лица. Пътуванията в чужбина
са с оглед съвместното съжителство с И.. Отправено е искане ревизиращите органи
да изискат обяснения и доказателства от И. относно произхода на сумите,
платените данъци и осигуровки.
Приобщена е информация – справки, нотариални актове,
договори за прехвърляне на МПС от служби по вписвания, Сектор ПП на МВР,
общини, нотариуси, от които се установяват придобиваните и прехвърляни недвижими имоти и МПС от жалбоподателя,
платените във връзка с извършените сделки нотариални такси, местни данъци и
такси.
В хода на ревизията Р.М.С. не е представил никакви
доказателства за получени доходи от източник в страната или в чужбина,
съответно за внесените осигурителни вноски и данъци в чужбина. Не са
представени доказателства за основанието за преведените парични суми от чужбина
и източника на тези доходи, нито от жалбоподателя, нито от наредителите, в т.ч.
и от М.Р.И..
Поради това правилно получените от жалбоподателя суми
чрез системата за бързи разплащания са квалифицирани от органите по приходите
като облагаеми доходи по смисъла на чл. 12 ЗДДФЛ, представляващи доходи от
други източници по смисъла на чл. 35 т.6 ЗДДФЛ, които не са необлагаеми по
смисъла на чл. 13, и не са обложени с окончателен данък по ЗДДФЛ или ЗКПО.
Обоснован е и изводът за наличие на обстоятелства по
смисъла на чл. 122 ал.1 т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи за
определяне на дължимия данък към определена от органите по приходите основа по
особените правила на ревизионното производство съгласно чл. 124 ДОПК, за което
жалбоподателят е бил уведомен. В отговор, чрез адв. М. подържа същите
обяснения.
Основата за данъчно облагане е определена при преценка
на предвидените в чл. 122 ал.2 ДОПК обстоятелства, подробно обосновани в
изготвения ревизионен доклад.
От облагаемата сума са приспаднати установените
разходи за съответната година от хотелско настаняване, за платени местни данъци
и такси, преведените от жалбоподателя парични средства и получени от баща му
Марин С. Райков, разходи за придобиване и ремонт на МПС, разходи за придобиване
на недвижими имоти, платени задължения, платени застрахователни премии,
нотариални такси, внесен капитал в регистрираното търговско дружество.
За 2016г. при съпоставка на приходите и разходите на лицето е установено превишение на
разходите в размер на 14 326,91 лв., с което е увеличен размерът на дохода
от други неустановени източници. Не са
установени налични парични средства по банкови сметки на лицето в началото на
периода, не е посочил налични такива суми, нито доказателства, поради което
правилно установеното превишение е прието като доходи от други източници, а не
като наличен остатък от предходен период.
За 2017г. не е подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, не е
получавал парични преводи чрез системата за бързи разплащания. Установените
приходи са от продажба на недвижим имот, разходите са формирани от платени
местни данъци и такси и нотариални такси. Не е установено превишение на
разходите спрямо получените доходи и не са установени източници на доходи, за които
да е дължим данък по ЗДДФЛ.
В ревизионното производство по чл. 122 ал.1 ДОПК, когато органите по приходите са
установили основание за приложението му, в случая укрити приходи или доходи и
несъответствие между доходи и разходи – т.2 и т.7, в тежест на жалбоподателя е
да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае
фактическите констатации в акта, които се ползват с презумптивна
доказателствена сила на осн. чл. 124 ал.2 ДОПК.
В хода на ревизионното производство органите по приходите
са събрали всички възможни доказателства за установяване на доходите на
жалбоподателя и направените от него разходи, включително и от лицата извършили
паричните преводи. Дадена е възможност и на жалбоподателя да представи
доказателства за източниците на доходите си и за разходите си и в този смисъл
са извършени всички процесуални действия за изясняване на обективната истина.
Съгласно чл. 116 ал.1 ДОПК, в случай че за установяване на задълженията на
ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън
територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства
за изясняването им, а не на ревизиращия орган. За твърденията си С. не е
представил никакви доказателства. Въпреки процесуалната активност на органа не
са предоставени такива и от лицата, извършили преводите, в това число и от М.Р.И..
Правилна е преценката на решаващия орган при
съпоставка на всички налични доказателства, че няма никакви данни Р.С. и М.И.
да са придобивали общо имущество – движими и недвижими имоти, няма никакви
данни и за произхода на средствата, превеждани от М.И. и платени данъци и
осигуровки в Германия. Всички договори за прехвърляне на МПС и нотариални
актове за прехвърляне на недвижими имоти са сключени от Р.С. като страна. Данни
за съвместното им съжителство не са налични.
В хода на съдебното производство от разпита на М.Р.И.
се установи, че е живяла на семейни начала с Р.С. през ревизирания период, като
двамата са пребивавали по няколко месеца в Германия и в България, с. Рупци, ул.
„Иван Вазов“ №2. През 2019г. са прекратили отношенията си, заради изневяра от
страна на С.. Доходите на М.И. са от работа в Германия като „лека жена“, които
тя е превеждала на С.. Работила е в сауна като клиент, за което е заплащала
вход. Потвърждава, че може да се каже, че е работила за него, отрича да му е
превеждала суми чрез други лица, давала му суми и на ръка, не й е връщал
парите, а я излъгал, че купува имоти на нейно име. Според показанията й от
2017г. проституцията в Германия е легализирана. Свидетелката представя
доказателства за трудовата си дейност в Германия, издадени през 2020г., които обаче
са неотносими към ревизирания период. Не е работила по сключен официално
договор и не е плащала данъци и осигуровки върху получените суми в Германия и
не разполага с доказателства за това.
В този смисъл събраните в хода на съдебното производство
доказателства не опровергават установените с ревизионния акт фактически
констатации. Правилно органите по приходите са приели, че получените доходи се
третират като облагаем доход.
От установената годишна данъчна основа за облагане за
2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. след приспадане на дължимите здравно
осигурителни вноски по чл. 40 ал.5 ЗЗО, са определени задължения за данък по ЗДДФЛ в
размер на 10 % съгласно чл. 48 ал.1 ЗДДФЛ. Върху дължимите суми е изчислено и
определено и задължението за лихва.
Правилно са определени дължимите здравноосигурителни
вноски от жалбоподателя по ЗЗО в качеството му на самоосигуряващо се лице, като
в жалбата не се съдържат доводи в тази връзка.
Р.М.С. не е подавал декларация 7 по Наредба Н-8/2005г.
/отм./ с данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни
вноски и за избрания осигурителен доход на осн. чл. 40 ал.5 т.1 ЗЗО. Не е
подавал декларация за напускане на страната и изключване от
здравноосигурителната система и подлежи на задължително здравно осигуряване
съгласно чл. 33 ал.1 т.1 ЗЗО. За периода 01.01.2013г. до 05.03.2017г. той дължи
здравноосигурителни вноски на осн. чл. 40 ал.5 т.1 ЗЗО, което е следвало да
декларира в сроковете по т.2, но не е направил. От 06.03.2017г. С. е избрал да
се осигурява по реда на чл.4 ал.3 т.2 КСО, съответно по чл. 40 ал.1 т.2 ЗЗО
като самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като собственик на търговско
дружество. За периода от 06.03.2017г. до
31.12.2017г. са подавани декларации с данни за осигурителния доход и стаж на
лицето, в т.ч. и за дохода, върху който се дължат здравноосигурителни вноски.
Подадена е годишна декларация за размера на дължимите осигурителни вноски за
фондовете на ДОО, ДЗПО в УПФ и НЗОК. На 08.11.2019г. са внесени дължимите
осигурителни вноски за периода от 06.03.2017г. до 31.12.2017г. в размер на
364,65 лв. и начислената по декларацията лихва, считано от 01.05.2018г. до
датата на плащане в размер на 55,71 лв. На осн. чл. 40 ал.5 т.1 ЗЗО са определени
дължимите осигурителни вноски по години в размер на 8 % върху половината от
минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със ЗБДО – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят, и е извършено годишно изравняване на осигурителния доход съгласно
установените по реда на чл. 122 -124а ДОПК доходи с ревизионния акт, като
окончателните осигурителни вноски са дължими в срока за подаване на ГДД и е
изчислена лихвата за просрочие. За 2017г. при ревизията не са установени доходи
за 2017г., подлежащи на годишно изравняване на осигурителния доход. Затова за
невнесените в срок здравноосигурителни вноски, на осн. чл. 107 ЗЗО и чл. 175 ДОПК е начислена лихва за просрочие. Установено е задължение за 2017г. за
невнесени здравоносигурителни вноски за 2017г. в размер на 38,47 лв. и лихва за
просрочие – 35,32 лв.
Предвид изложените по-горе съображения, решението на
директора на ОДОП – В. Търново и потвърденият с него Ревизионният акт са
издадени от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
предоставените правомощия. Издадени са в
необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, мотивиращи
акта. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за
данъчното облагане на ревизираното лице. В хода на съдебното производство не са
събрани доказателства, опровергаващи фактическите констатации в акта. При
изяснена фактическа обстановка и съобразно доказателствата по ревизионната
преписка е обоснован правилен и законосъобразен извод според материалния закон
и целта му за дължимост на установените с РА задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО.
Предвид изложеното жалбата срещу РА е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на осн. чл. 161 ал.1 ДОПК в
полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280 лв. съобразно защитавания
материален интерес съгласно чл. 8 ал.1
т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.М.С. ***М. *** срещу Ревизионен Акт
№ Р -04001519002513-091-001/27.03.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с
Решение № 113/29.06.2020г. на Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В. Търново при ЦУ на НАП, с който за
жалбоподателя са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г.-2016г. и дължими здравноосигурителни вноски
по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2013г. – 2017г. и лихви върху тях, общо в
размер на 25418,58 лв.
ОСЪЖДА Р.М.С. *** да заплати на ТД на НАП – Велико
Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1280 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена
чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/