№ 9993
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110151699 по описа за 2023 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
От „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано гр.д.№ 21336/2023г., по което СРС е издал заповед по чл.410 ГПК, против *** с
ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 166, МАГАЗИН А1, общ.
Столична, обл. София (столица) в полза на заявителя за: сумата 315,35 лева,
представляваща главница за задължение за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден обект за период от 03.09.2020 г. до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 19,52 лева , представляваща
лихва за забава за период от 29.10.2021 г. до 13.04.2023г. по правоотношение по продажба и
предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в град Созопол, улица "Одеса" № 6Б, етаж
4, ап.5, за който е създаден абонатен номер 238586, като за сочения период са издадени
фактури.
В срока по чл.414 ГПК, е подадено възражение от *** по чл.414 и 414а ГПК, като е
посочено, че длъжникът възразява за дължимостта на сума от 177,44 лева, и претендирана
лихва от 14,80 лева за период 29.10.2021г.-13.4.2023г., като се сочи, че главницата 177,44
лева е формирана от сума 42,28 лева и натрупана лихва от 8,82 лева за период 29.10.2021г.-
13.4.2023г. – задължение по фактура № **********/28.9.2021г. и № **********/28.9.2021г.
– дължима за услуга „от разпределение“, като се сочи, че сумата не се дължи от длъжника, а
от трето лице – длъжник на заявителя, защото, когато ВиК няма достъп до водомери в
сградата, като разпределя прогнозно протребление на останалите добросъвестни платци;
сума 82,34 лева и натрупана лихва от 4,60 лева за период 25.9.2022г.-13.4.2023г. –
задължение по фактура № **********/25.8.2022г., за която сума, след образуване на делото,
заявителят е издал кредитно известие **********/20.6.2023г.; сума 35,35 лева и лихва 1,38
лева за период 25.11.2022г.-13.4.2023г – част от задължение по фактура №
**********/25.10.2022г., за която заявителят е издал кредитно известие №
**********/20.6.2023г. Длъжникът по заповедта е направил твърдение, че е платил сумата
137,91 лева главница и 4,74 лева лихва за период 29.10.2021г.-13.4.2023, и законна лихва от
1
25.4.2023г. до 30.6.2023г./ дата на плащането. Твърди, че е посочил кои вземания на
заявителя погасява, като твърди, че с плащането на общата сума 148,26 лева, погасени са:
сумата 52,82 лева и лихва върху нея от падеж до плащането, по фактура №
**********/25.7.2022г., сумата 36,44 лева и лихва от 2,83 лева от падеж до плащане по
фактура № **********/25.10.2022г., сумата 48,65 лева и лихва от 2,96 лева от падеж до
плащането, по фактура № **********/25.10.2022г. СРС е разпоредил, на основание чл.414а
ГПК,препис от възражението и доказателството да се изпрати на заявителя, като заявителят,
със становище от 20.7.2023г. е посочил, че с плащането и направените кредитни известия,
погасена е сума 255,60 лева – главница от 315,35 лева и сума 10,35 лева обезщетение за
забава от общо 19,25 лева. Направено е искане за издаване на изпълнителен лист за сумата
59,65 лева главница и сумата 9,27 лева – обезщетение за забава и разноски. С разпореждане
от 1.8.2023г., СРС, по мотивите от ТР № 4/18.6.2014г. на ОСГКТ по т.д.№ 4/2013г., е
посочил, че доколкото страните спорят дали цялото вземане е дължимо, кои вземания са
погасени в хода на заповедното производство, то и на заявителя следва да се дадат указания
за иск. В срока, даден от съда, заявителят е предявил иск, въз основа на който е образувано
настоящото исково дело. По заповедното производство, с определение № 33556/25.9.2023,
връчено на двете страни, СРС е обезсилил заповедта, поради непредявявяване на иск над
сумата 59,65 лева – дължима главница по фактури от 28.9.2021г. до 25.10.2022г., с отчетен
период 3.9.2020г.- 29.9.2022г., и над сумата 9,27 лева - обезщетение за забава за период от
29.10.2021г. до 12.4.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайни фактически отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги, като счита още, че са налице облигационни
отношения, които се уреждат от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба №4) и от влезлите в сила на Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ВиК оператор . Ищецът твърди, че водомерът / водомерите в
имота са отчитани по електронен път. Предявява установителни искове, за горната сума.
Ответникът, в срока за отговор, счита исковата молба за нередовна, тъй като неясно е
от кои компоненти се формира вземането на ищеца, в исковата молба са посочени твърдения
за два водомера - 394/331 и 394/336, всяко вземане по фактура е формирано от вода, канал,
пречистване и разпределение, неясно е от кой от компонентите се формира претенцията.
СРС намира този отвод за неоснователен, предвид изложеното дотук.
При условията на евентуална редовност на претенцията, ответникът оспорва
основателността на иска, като сочи, че ищецът не доказва дължимост на исковата сума,
налице е „надписване“ от страна на ищеца, с цел да покрие финансови загуби от несъбрани
вземания, сметката на ответника е увеличена, след което са проведени множество разговори
затова, като ищецът не е коригирал фактурите. Счита се, че доказателство затова са
издадените кредитни известия, посочени по – горе, като се сочи, че оспорената сума е
формирана от компонент „от разпределение“ – неясно какъв, като за периода, за който са
издадени две фактури – фактура № **********/28.9.2021г. и № **********/28.9.2021г.,
ответникът няма консумация на вода, като за калкулираната сума не е ползвал услуга.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за
период от 03.09.2020 г. до 29.09.2022 г, ответното дружество е клиент на ищеца за
водоснабден имот с адрес град Созопол,улица „Одеса“ № 6Б, етаж 4, ателие 5, с партида №
238586, за този период са издадени пет фактури, че след образуване на заповедното
производство, заявителят –ищец е издал кредитно известие **********/20.6.2023г. за сума
82,34 лева и натрупана лихва от 4,60 лева за период 25.9.2022г.-13.4.2023г.; за част от
задължение по фактура № **********/25.10.2022г., за която заявителят е издал кредитно
известие № **********/20.6.2023г. - 35,35 лева и лихва 1,38 лева за период 25.11.2022г.-
13.4.2023г –както и че на 30.6.2023г., ответното дружество е заплатило общата сума 148,26
лева.
По делото е представено заявление за откриване на партида, подадено от ответното
дружество до ищцовото на 16.7.2019г. за обект в град Созопол, улица Одеса 6Б, етаж 4,
2
ателие 5 с посочен водомер номер *********.
Ищцовото дружество е представило справки – извлечения за показания на водомер-
за клиентски номер 238586, с адрес в град Созопол, улица Одеса 6Б, етаж 4, ателие 5 :
справка – извлечение на лист 10 от делото касае водомер 394/331, същата е за период от
7.2019г.- до 8.2022г., справка – извлечение на лист 11 от делото касае водомер 394/336,
същата е за период от 7.2022г.- до 8.2022г, справка – извлечение на лист 12 от делото касае
водомер 394/116, с адрес в град Созопол, улица Одеса 6Б същата е за период от 8.2019г.- до
8.2022г. В рамките на представените копия от фактури фигурират начислени данни за двата
водомера - 394/336 / вписан като номер ********** и водомер 394/331, вписан като
**********. Във всяка една фактура се съдържат две показания – начисление за водомери и
„от разпределение“.
По искане, направено от ответника, ищецът представи електронна справка за начина
на извършване на отчет на цялата етажна собственост за период от 6.9.2018г- до 8.1.2024г.
Справката е оспорена, като документ от страна на ответника. В справката фигурират
вписвания за етажната собственост с адрес в град Созопол, улица Одеса 6Б, в която са
вписани ателиета и апартаменти. От внимателен прочит на справката е видно, че липсва
вписване за: ателие 2 , 3, както и за апартаменти: 10,19.
От първоначалното заключение на вещото лице, депозирано на 1.3.2024г. е видно, че
при огледа към 22.2.2024г. вещото лице е посетило апартамент на по –долен етаж, както и
общия водомер, за които сочи, че са с дистанционно отчитане, като информацията за
консумация се събира посредством радиовръзка, която се предава към съответния оператор
или отчитаща фирма. Вещото лице сочи, че със специализирани слушалки е установил, че
монтираният ръчен обезвъздушител с денажен кран включва често и едновременно с това
изпуска по малко вода, която изтича в канализацията, което, според съдебният експерт,
може да е причина за разликата между сбора на индивидуалните водомери и показанието на
общия водомер. Вещото лице сочи, че не е установил течове от спукани тръби, фитинги или
постоянни течове от неизправни тоалетни казанчета, както и признаци за незаконна
включване.
Вещото лице сочи, че „служебно отчитане“ се вписва, когато имотът не се посещава
за отчитане. В имота на ответното дружество има два водомера - водомер 394/331 и водомер
- 394/336, като общата консумация се отчита за водомер 394/116. Вещото лице е работило
по справки – извлечение към делото, посочени по – горе, за двата водомера в имота, и
общото количество. Съгласно т.6 от заключението, след отчет на три месеца, на показанията
на индивидуалните водомери и общият водомер /който обхваща цялото количество
разходвана вода в сградата/, като ако се констатира разлика между показанията на общия
водомер и водата по индивидуални водомери, тя се разпределя пропорционално на
индивидуалния разход на всеки имот, което съставлява „общо потребление“ и се включва
във фактурите веднъж на три месеца. За исковия период, за разпределение като „общо
потребление“ по партидата на ответното дружество е 22,53 куб.м., на стойност 28,12 лева.
Според допълнителното заключение, водомерите в сградата – индивидуални и общ,
са отчитани дистанционно ежемесечно от страна на ищеца. Относно общото потребление,
вещото лице сочи, че за апартамент 5 пропорционалното разпределение се извършва по
еднакъв за всеки месец коефициент, който се формира като количеството потребена вода се
умножи по ежемесечен коефициент на разпределение. В таблица 2 е видно, че за всеки
водомер коефицентът, който ищецът прилага, е еднакъв. Видно от отговора на задача 2 на
допълнителното заключение, до 26.1.2024г., индивидуалните водомери са били 4 по –
малко, на която дата има поставени нови 4 водомера.
От представените в о.с.з. на 9.5.2024г. справки от ответното дружество е видно, че в
сградата съществува отделен обект – ателие 3 и апартамент 19.
Други релевантни за спора доказателства не са ангажирани.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:
3
Възражението на ответната страна за недопустимост на производството.
Предметът на правния спор, въведен от ищеца, е положителен установителен иск за
установяване на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение. Основанието на иска е въведено от ищеца в исковата молба – твърди се, че
исковата сума се дължи, защото страните по делото за исковия период са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на питейна вода. Съгласно разпоредбата на Чл.
3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение.
По делото, от представения както от ответната страна нотариален акт, така и от
справка чрез извършване на отдалечен достъп от Служба по вписванията, Агенция по
вписванията, представена от ищеца, е видно, че ответникът е единствен собственик на
имота.
Видно от допълнителното заключение на СТЕ, за имота – апарамент 5, са
извършвани регулярни, ежемесечни дистанционни отчети. Количеството вода за целия
период, таксувано по фактурите, е 102 куб.м. вода по индивидуални водомери и 22,53
куб.м общо потребление.
Съдът намира, че ответникът дължи заплащане на реално отчетените от
индивидуални водомери 102 куб.м, тъй като същите са реално ползвани – измерени са въз
основа показанията на индивидуалните водомери, монтирани в жилището. По – долу ще се
разгледа твърдението, че сумата е заплатена в рамките на заповедното производство.
Не така стои въпросът с тези 22,53 куб.м., съставляващи „общо потребление”.
Съгласно чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. възпроизведени в разпоредбите на
чл. 20 и чл. 23 от Общите условия към договора, изразходваната вода се отчита по водомера,
поставен на водопроводното отклонение, но за сгради-етажна собственост или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител за определянето на потреблението на
всеки потребител се съобразява показанието на индивидуалния водомер на всеки
потребител.
Съгласно чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. възпроизведена в разпоредбата
на чл. 23, ал. 2 от Общите условия когато отчетено по общ водомер е повече от сбора на
отчети по индивидуалните водомери, разликата се разпределя пропорционално на
индивидуалната консумация на потребителите. Разходваното количество „общо
потребление“ е определено от ответното дружество по реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39, ал. 2, т.
4
3 от наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показания на общ водомер на водопроводно
отклонение, показания на индивидуални водомери, като разликата се разпределя между
потребителите пропорционално. Това количество не се ползва реално от потребителите, а
съставляват „загуби“ по смисъла на чл.38,ал.9 от Наредбата, които се разпределят от
ответното дружество по силата на изрична нормативна разпоредба, при условие, че са
налице предпоставките затова.
За да се установи реална дължимост на общото потребление, следва да се изследва
дали сумите за общо потребление са определени по един и същи начин за всички
потребители – чрез умножение на индивидуалното потребление на всеки потребител за
съответния период, с коефициент, който коефициент се явява съотношението между общото
потребление и сбора от индивидуалните водомери на всички потребители. Ответното
дружество носи тежестта да докаже, че за него е възникнало основанието да начисли общо
потребление, както и че същото е начислено при спазване на правилата затова - чрез
умножение на индивидуалното потребление на всеки потребител за съответния период, с
един и същи коефициент, който коефициент се явява съотношението между общото
потребление и сбора от индивидуалните водомери на всички потребители.
От допълнителното заключение се установява, че до 1.2024 г. за ателие 3 и
апартамент 19 няма регистрирана партида, като двата обекта липсват и в представените от
ищеца „справки“, като ищцовото дружество не начислява суми за вода за тези два обекта в
етажната собственост нито въз основа отчет на водомери, нито на база брой потребители .
Следователно, ищецът начислява „общо потребление”, като разпределя сумата между
всички имоти, без посочените 2 имота. Действително, всеки потребител има задължението
единствено да осигури достъп до имота си, за отчет на уредите / и за проверка колко уреди
следва да преминат през метрологична проверка/, но не може на ищеца да се вмени
задължение да следи обитателите на имотите – задължение, което има домоуправителят,
като обитателите на имота са неотносими с изменението на разпоредбата на чл.35,ал.6 от
цитираната от съда Наредба, която предвижда, че при неосигурен достъп до имота за отчет,
да се начислява въз основа пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за
периода до предишен отчет по алинея 1 на същата разпоредба. Видно е, че Наредбата не
предвижда хипотеза, при която имот с индивидуална партида се декларира от потребителя
като необитаем, поради което и за него не се начислява „общо потребление“. Съответно, за
да се позове на тази разпоредба, ищецът следва да докаже тази хипотеза, която съставлява
основанието му да „изключи“ двата обекта от „общото потребление“ и, реално, да
разпредели въпросните загуби на останалите обекти в ЕС. Установи се от представените от
ответника доказателства, че апартамент 19 и ателие 3 са част от тази етажна собственост.
Единствената последица на изложеното би била задължението на длъжностното
лице – проверител от ищеца, да процедира по реда на чл.35,ал.4, като при неосигуряване на
достъп до имота за отчет, да се начисли сума, съгласно чл.35,ал.6 от Наредбата, за което
няма никакви доказателства да е сторено.
От допълнителното заключение се установи, че до м.1. 2024г. поне два имота –
апартамент 19 и ателие 3 нямат регистрирана партида при ищеца. Следователно, не може да
се приеме, че коефициентът общо потребление, приложен от ищеца върху реалното
потребление, е изчислен правилно, дори и само за тези два апартамента, които не са
включени в разпределението на общото потребление.
И да се приеме, че тези два обекта са вписани като необитаеми/както се прие по –
горе, ищецът не навежда такива твърдения, нито ангажира доказателства/, и за тях да не се
начисляват сметки, то съгласно цитираните разпоредби от Наредбата, се налага извод, че
общото потребление следва да се изчисли, като за апартаментите с индивидуални партиди,
които са необитаеми, се състави протокол за неосигурен отчет, евентуално – да се начисли
потребление въз основа предходен отчет, след което на тях също да се разпредели от общото
потребление.
С оглед изложеното, начислената сума за общо потребление, разпределена на
5
ответника, следва да се приеме за недоказана и претенцията за нея да се отхвърли изцяло.
Ищцовото дружество доказа реално потребление на ищеца за целия исков период,
в размер 102 куб.м, отчетено дистанционно от индивидуалния водомер в имота, ползван от
ищеца.
В заповедното производство ответникът е навел твърдение, че е платил сумата 137,91
лева главница и 4,74 лева лихва за период 29.10.2021г.-13.4.2023, и законна лихва от
25.4.2023г. до 30.6.2023г./ дата на плащането. Твърди се , че е посочил кои вземания на
заявителя погасява, като твърди, че с плащането на общата сума 148,26 лева, погасени са:
сумата 52,82 лева и лихва върху нея от падеж до плащането, по фактура №
**********/25.7.2022г., сумата 36,44 лева и лихва от 2,83 лева от падеж до плащане по
фактура № **********/25.10.2022г., сумата 48,65 лева и лихва от 2,96 лева от падеж до
плащането, по фактура № **********/25.10.2022г. Съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1,изр.
1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на ответника на 1.6.2023г.
Видно от представеното платежно нареждане, на 30.6.2023г. е заплатена по банков път
сумата от 148,26 лева, като ответникът , като основание за плащане, е вписал „главници и
лихви по гр.д.№ 21336/2023г. на СРС“. Изявлението в този смисъл не може да се приеме за
посочване на конкретни задължения, по смисъла на чл.76,ал.1, изр.1 ЗЗД, а за изявление за
погасяване на задължения по заповедно дело. Следователно, след процедурата по чл.414а
ГПК, с която препис от възражението и доказателствата се изпратиха на заявителя, който,
със становище от 20.7.2023г. е посочил, че с плащането и направените кредитни известия,
погасена е сума 255,60 лева – главница от 315,35 лева и сума 10,35 лева обезщетение за
забава от общо 19,25 лева. Направено е искане за издаване на изпълнителен лист за сумата
59,65 лева главница и сумата 9,27 лева – обезщетение за забава и разноски. С разпореждане
от 1.8.2023г., СРС, по мотивите от ТР № 4/18.6.2014г. на ОСГКТ по т.д.№ 4/2013г., е
посочил, че доколкото страните спорят дали цялото вземане е дължимо, кои вземания са
погасени в хода на заповедното производство, то и на заявителя следва да се дадат указания
за иск. В срока, даден от съда, заявителят е предявил иск, въз основа на който е образувано
настоящото исково дело. По заповедното производство, с определение № 33556/25.9.2023г.,
връчено на двете страни, СРС е обезсилил заповедта, поради непредявявяване на иск над
сумата 59,65 лева – дължима главница по фактури от 28.9.2021г. до 25.10.2022г., с отчетен
период 3.9.2020г.- 29.9.2022г., и над сумата 9,27 лева - обезщетение за забава за период от
29.10.2021г. до 12.4.2023г. С оглед изложеното, се налага извод, че длъжникът на вземането
не е упражнил правото си по чл.76,ал.1 ЗЗД да посочи конкретните вземания, които погасява
– вземания по конкретни фактури, с конкретни стойности, конкретни лихви, поради което и
приложима е разпоредбата на чл. 76,ал.1,изр.2 ЗЗД, като, относимо към исковото
производство, предвид определяне на разноските с оглед изхода на спора, и следните
дължими суми: главница за вода 287,23 лева / 315,35 лева – 28,12 лева общо
потребление,според заключението на вещото лице/, 17,78 лева лихва върху нея за исковия
период, както и сумата от 45,38 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за
период от 25.4.2023г. до 30.6.2023г.-датата на плащането, то следва да се приеме, че
погасено е най- обременителното задължение/за главница, защото същото се олихвява/, и то
частично – за сумата 148,26 лева. Остава дължима сумата от 138,59 лева, като, с оглед
диспозитивното начало в процеса, искът, предявен за сумата от 59,65 лева главница, сумата
9,27 лева лихва, следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски от 75 лева за заповедното производство – държавна такса
от 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален
размер.
За исковото производство, ищецът доказва разноски от 25 лева държавна такса,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева – в минимален размер,
както и сумата 400 лева – внесен на 7.2.2024г. депозит за първоначалната експертиза, които
6
се следват изцяло.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София,
БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 166, МАГАЗИН А1, общ. Столична, обл. София (столица) да
заплати на *** с ЕИК: *** и адрес: гр. Бургас, УЛ.ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ВАЗОВ 3, ет.4,
кв. Победа, общ. Бургас, обл. Бургас сумата 59,65 лева , представляваща главница за
задължение за доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект, находящ се в
град Созопол, улица "Одеса" № 6Б, етаж 4, ап.5, за който е създаден абонатен номер 238586,
по фактури от 28.9.2021г. до 25.10.2022г., за отчетен период от 03.09.2020 г. до 29.09.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,27
лева представляваща лихва за забава за период от 29.10.2021 г. до 12.04.2023 г,за които
суми по гр.д.№ 21336/2023г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.СИМЕОНОВСКО ШОСЕ 166,
МАГАЗИН А1 да заплати *** с ЕИК: *** и адрес: гр. Бургас, УЛ.ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР
ВАЗОВ 3, ет.4, кв. Победа, общ. Бургас, обл. Бургас, сторените разноски - сумата 75 лева по
гр.д.№ 21336/2023г. и сумата 525лева по гр.д.№ 51699/2023г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7