МОТИВИ
към Решение № 260079/22.02.2021 г. по АНД № 1499/2020 г. по описа на СлРС.
Гр.
Сливен, 01.03.2021
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Постъпило е Постановление от прокурор при РП-Сливен, с което се иска обв. Р.И. В. да бъде признат за виновен за извършено от
него престъпление по чл. 191 ал. 1 от НК, след което да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.
В с.з. обвиняемия, чрез своя защитник иска да му бъде наложено минимално
наказание.
В с.з. РП-Сливен ред. призована не изпраща представител.
Съдът прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Обвиняемия Р.В. ***. Свид.М.С.Г., родена на ***г., живеела в гр.Я..
Един ден през м.декември 2018г.
обв.Р.В. гостувал в дома на родителите на свид. М.Г. в гр.Я.. Двамата се
запознали и харесали. Обвиняемият решил
да предложи на М.Г. да заживеят заедно. Около края на м.декември 2018г. Р.В. и
родителите му отишли до дома на свид.М.Г. - свидетелите С.. Г.. и Г.. И..
(последния определящ се като неин биологичен баща). Обвиняемият заявил, че
харесва св.М.Г.. и желае да заживеят заедно, като съпрузи. Последната от своя
страна също заявила, че го харесва и иска да живее с него. Родителите на
двамата се съгласили с тяхното искане и ги подкрепили за започване на
въпросното съжителство. След това свид.М.Г.. напуснала дома на своите родители
и заминала заедно с обв.Р.В. ***. Там двамата се установили да живеят в дома на
родителите на обвиняемия, находящ се на ул. „Мир" № 2.
Обв.Р.В.
заедно с родителите си пребивавал често в Италия, където работели. През
м.януари 2019 г. те решили отново да заминат за Италия. В тази връзка на
30.01.2019г. свид.С.Г.. изготвила и подписала от своя име декларация, чрез
която дъщеря й - свид.М.Г.., да може да напусне пределите на Р България. Целта
с която била изготвена въпросната декларация била М.Г.. да замине заедно с
обвиняемия. На 03.03.2019г. пътувайки с един и същ автомобил, обв.Р.В. и свид.М.Г..
напуснали Р България, преминавайки през ГКПП Маказа. Двамата заедно с
родителите на обвиняемия се установили в Италия. Там обв.Р.В. и свид.М.Г..
съжителствали известно време, след което тя се върнала в България. Т.к.
междувременно била забременяла, а отношенията между нея и обвиняемия се
влошили, свид.М.Г.. останала в България. По този начин на практика било
преустановено съжителството между двамата.
Обв. Р.И. В. е роден на *** ***,
жител и живущ ***, бълг. гражданин не
женен, неработи, неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно
и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и
обясненията на обвинения.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, от обективна и субективна
страна, че обв. Р.И. В. е извършил
престъплението, в което е обвинен, за това, че през м. декември 2018 г. в дом находящ се в с. С.., обл.
Сливен, на ул. „.“ № ., като пълнолетно лице от мъжки пол, без да е сключило
граждански брак е заживял на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило
16 годишна възраст – М.С.Г., ЕГН ********** от гр. Я..
За
самото престъпление, което е по чл.191 ал.1 от НК и е умишлено, наказанието е
Лишаване от свобода до 2 години, или пробация, както и обществено порицание.
Обвиняемият В. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 А от НК и от самото деяние не са настъпили съставомерни щети.
Съдът прие, че следва да наложи на обвиняемия Р.И. В. минимално наказание глоба в размер на 1000
лв., предвид тежкото му материално и семейно състояние. Съда прие, че не следва
да налага кумулативно предвиденото наказание Обществено порицание, т.к. и без
него ще бъдат изпълнени целите на наказанието.
Ръководен от гореизложеното съдът
постанови решенето си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: