Определение по дело №48/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба, подадена от „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление община Антоново, село Малка Черковна, ул. „Малка Черковна“ № 23, представлявано от управителя Д. В. Ст., действащ чрез пълномощника си адв. Г.Н., против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3065-1/17.02.2023 г., издаден от Община Антоново, с който били установени задължения за такси битови отпадъци и лихви върху тях общо в размер на 8 172,83 лева, както и лихви върху главниците до датата на изплащане на задълженията. Изложени са доводи, че посоченият АУЗ бил потвърден по реда на чл. 156 ал.4 ДОПК. В жалбата са изложени аргументи относно незаконосъобразността на оспорения АУЗ. Направено е и искане на основание чл. 157 ал.2 ДОПК за спиране изпълнението на Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3065-1/17.02.2023 г., издаден от Община Антоново, както и на образуваното за изпълнението му изпълнително дело №102/2023г. по описа на ДСИ при РС – Омуртаг.

По преценката за допустимост на жалбата, съдът съобрази следното:

Видно от административната преписка оспореният Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3065-1/17.02.2023 г. е издаден от Община Антоново служебно на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 9б от ЗМДТ, въз основа на данни от подадени декларации, собствени данни и данни, получени от трети лица и организации, като е установено, че не са внесени дължимите суми за такси битови отпадъци. Съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК така съставеният АУЗ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на ТД на НАП, като в настоящия случай, предвид естеството на акта, орган по административното оспорване е ръководителят на звеното за местни приходи в Община Антоново съгласно чл. 4 ал.5 ЗМДТ, а именно: директорът на Дирекция „Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт“ на Община Антоново. Според нормата на чл. 4 ал.3 ЗМДТ в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци служителите от общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. АУЗ относно местни данъци се издава от органи по приходите, които са служители на общинската администрация на Община Антоново, а административното оспорване на издадения АУЗ се прави пред директора на Дирекция „Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт“ на Община Антоново. Разпоредбите на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ДОПК уреждат, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, както и че разпоредбите на Глава ХVІІ ДОПК се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на същия кодекс, ако не е предвидено друго. За АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК не е предвидено друго, поради което за обжалването му са приложими разпоредбите на чл. 145 и сл. ДОПК.

Съгласно относимите в случая правила на Дял Трети от ДОПК и в частност на правилото на чл. 156 ал.2 ДОПК, според което ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, следва, че преди да се сезира съда с жалба срещу АУЗ, следва да е било инициирано в законните срокове производство по оспорването на този акт по административен ред.

От преписката е видно, че жалбоподателят е подал жалба против АУЗ № 3065-1/17.02.2023 г., чрез органа по приходите на Община Антоново до директора на Дирекция „Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт“ на Община Антоново като жалбата е регистрирана под № 9500-1782/30.06.2023г. и в същата е направено искане и по чл. 153 ал.2 и ал.5 ДОПК за спиране изпълнението на оспорения АУЗ.

Поради непроизнасяне на органа по подадената жалба жалбоподателят е сезирал АдмСТ с жалба против мълчалив отказ по направено искане за спиране изпълнението на АУЗ. С Определение № 344 от 18.08.2023г., постановено по образуваното АД №129/2023г. по описа на АдмСТ, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото като е разпоредил да се изпрати копие на съдебното определение на Директор Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново, и е указал на същия, че след като е преценил, че жалба вх. № 9500-1782/30.06.2023 г. срещу АУЗ № 3065-1/17.02.2023 г. е просрочена, тъй като актът е влязъл в сила на 29.05.2023 г, незабавно в изпълнение на задължението по чл. 147, ал. 1 ДОПК да постанови изрично писмено мотивирано решение за оставяне на жалбата без разглеждане, което решение да бъде връчено на жалбоподателя съобразно чл. 148, ал. 1 ДОПК, за да може той да упражни правото си да го оспори пред съда.

В изпълнение на съдебното определение е издадено Решение №1/05.10.2023г., на Директор Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново, с което е оставена без разглеждане поради просрочие жалба с вх. № 9500-1782/30.06.2023 г., подадена от жалбоподателя против Акт за установяване на задължение № 3065-1/17.02.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Антоново.

Срещу това решение е подадена жалба до АдмСТ, по която е образувано АД №196/2023г.

С Определение от 14.11.2023г. по АД №196/2023г.състав на АдмСТ е отменил оспореното Решение № 1/05.10.2023 г. на Директор Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново и е върнал преписката на Директор Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново за разглеждане по същество на жалба с вх. № 9500-1782/30.06.2023 г против Акт за установяване на задължение № 3065-1/17.02.2023г., издаден от орган по приходите при Община Антоново, съобразно дадените указания. В мотивите на съда е прието, че поради опорочаване на процедурата по чл. 32 ДОПК относно връчване на съставения АУЗ, последният не е връчен надлежно и съответно не е изтекъл срока за обжалването му, което води до извода, че жалбата срещу него, подадена до административния орган, не е просрочена.

Видно от жалбата по АД № 196/2023 г. по описа на Адм.съд – Търговище са били изложени твърдения, че жалбата по административен ред против АУЗ № 3065-1/17.02.2023 г., издаден от Община Антоново, била подадена на 28.06.2023 г. и съответно получена в Община Антоново на 30.06.2023 г. Поради непроизнасяне на решаващия орган в законоустановения срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, който изтекъл на 07.09.2023г., с оглед разпоредбата на чл. 156, ал.4 от ДОПК било налице потвърждение на акта чрез мълчалив отказ по жалбата, т.е. към момента на произнасяне на оспореното решение бил налице влязъл в сила административен акт (какъвто е и мълчаливия отказ), с който административният орган се произнесъл по законосъобразността и правилността на акта и било недопустимо произнасяне по допустимостта на жалбата.

В настоящата жалба се сочи, че въпреки дадените указания, липсва отново произнасяне от страна на АО след отмяната на Решение № 1/05.10.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт“ на Община Антоново, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № 9500-1782/30.06.2023 г., като недопустима за атакуване по административен съд.

Жалбата против Акт за установяване на задължения/АУЗ/ по чл. 107 ал.3 ДОПК № 3065 - 1/17.02.2023 г., издаден от Община Антоново, по която е образувано настоящото производство е входирана с Рег.№ 9500-308/31.01.2024 г. чрез АО при община Антоново.

От изложеното в жалбата се обуславя извод, че е се атакува ново непроизнасяне, в нов срок след като не са изпълнени указанията на съда т.е. налице е отново формирано мълчаливо потвърждение на акта.

Така на практика има три твърдения като едното е изложено в жалбата по АД №196/2023 г. по описа на Адм.съд – Търговище: поради непроизнасяне на решаващия орган в законоустановения срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, който изтекъл на 07.09.2023г., с оглед разпоредбата на чл. 156, ал.4 от ДОПК било налице потвърждение на акта чрез мълчалив отказ по жалбата, т.е. към момента на произнасяне на оспореното решение Решение № 1/05.10.2023 г. бил налице влязъл в сила административен акт (какъвто е и мълчаливия отказ), с който административният орган се произнесъл по законосъобразността и правилността на акта и било недопустимо произнасяне по допустимостта на жалбата. Решението е постановено след изтичане на срока. Второто мълчаливо потвърден акт към 28.09.2003 г. и жалба против него, която е била предмет на АД №211/2023 г. по описа на Адм. съд – Търговище и трето предмет на настоящата жалба, че е налице непроизнасяне съгласно Определение от 14.11.2023 г. по цитираното АД №196/2023 г. по описа на Адм.съд – Търговище и жалбоподателят е приел, че тече отново нов срок и е налице ново потвърждаване на атакувания акт.

Съдът намира следното:

Налице е постановен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 3065-1/17.02.2023 г., издаден от Община Антоново, с който били установени задължения за такси битови отпадъци и лихви върху тях общо в размер на 8 172,83 лева, както и лихви върху главниците до датата на изплащане на задълженията.

Срещу същия е подадена жалба по административен ред, която е регистрирана под № 9500-1782/30.06.2023 г.

Независимо от опорочената процедура по съобщаване на акта, която е била предмет на АД № 196/2023 г. по описа на Адм.съд Търговище не е спорно, че най-късно и безспорно дружеството е било уведомено чрез призовка за доброволно изпълнение на 15.06.2023 г. от държавен съдия изпълнител по ИД №102/2023 г. при ОРС и срокът за обжалване е започнал да тече от следващата дата – 16.06.2023 г. Това се потвърждава от удостоверение изх.№663/27.02.2024 г. /л.70-71 от делото/.

С подаването на жалба регистрирана под № 9500-1782/30.06.2023 г. дружеството е оспорило АУЗ по административен ред и който ред е бил задължителен.

Подадена е била жалба против мълчаливо потвърдения акт предмет на АД №211/2023 г. по описа на Адм.съд –Търговище на 28.09.2023 г., като видно от Определение постановено на 29.12.2023 г. тази жалба е оставена без разглеждане като недопустима и производството е било прекратено. В акта е прието, че тепърва предстои да се проведе производството по административно обжалване и разглеждане на жалба с вх.№ 9500-1782/30.06.2023 г. Едва след приключване на това производство би било допустимо съдебното обжалване на този АУЗ. Налице е неприключило производство по административно обжалване на същия АУЗ пред Директора на Дирекция "Местни приходи, търговия, туризъм, транспорт" на Община Антоново. Наличието на проведено и приключило с влязъл в сила акт производство по административно обжалване на АУЗ № 3065-1/17.02.2023г. е задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.144 от ДОПК.

По този начин е прието, че към датата на сезиране на съда 28.09.2023 г. е налице недопустимост на производството и респ. не е налице мълчаливо потвърден акт.

Цитираният акт не е бил предмет на касационна проверка от ВАС и е влязъл в сила.

Посочената хронология налага следните изводи: Съгласно чл.156, ал.4 ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, а според ал. 5 на същата разпоредба, в случаите по ал. 4, жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административен съд по местонахождението му.

Срокът за произнасяне на решаващият орган по чл. 155, ал. 1 е 60-дневен от изтичане на срока по чл. 146 ДОПК. В случая жалбата е подадена пред решаващия орган на с вх.№ 9500-1782/30.06.2023 г. , че на 30.09.2023 г. е изтекъл 60-дневния срок за произнасяне и последващия 30-дневен срок за подаване на жалба в съда срещу акта.

Дружеството е реализирало правото си да сезира съда с жалба против мълчаливо потвърдения акт предмет на АД №211/2023 г. по описа на Адм.съд –Търговище на 28.09.2023 г., като видно от определението постановено на 29.12.2023 г. тази жалба е оставена без разглеждане като недопустима и производството е било прекратено. Определението както бе отбелязано е влязло в сила.

Специалната разпоредба на ДОПК - чл. 156, предвижда, че непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част и че в този случай жалба пред съда против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган. С изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган, ДОПК определя преклузивен срок за подаване на жалбата до съда.

Съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК, РА не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Обжалването на РА по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за обжалването на същия по съдебен ред. При липсата й жалбата до съда се явява недопустима. Такова обжалване е налице и не е спорно, че то е реализирано чрез жалба с вх.№ 9500-1782/30.06.2023 г.

Към 28.09.2023 г. акта следва да се счита за мълчаливо потвърден при условията на чл.156, ал.4 ДОПК, като в предвиденият тридесет дневен срок за обжалване същият е атакуван пред съда е и влязъл в законна сила на основание определение от 29.12.2023 г. по АД №21182023 г. по описа на съда, с което производството е прието за недопустимо.

След изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК АО не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден съгласно чл.156, ал.4 ДОПК. Разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ДОПК, според която решаващият орган не може да постанови решение след изтичане на срока за изпращане на преписката в съда, не води до различен извод поради това, че възможността за такова произнасяне възниква само когато вече е подадена жалба от данъчния субект в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК против мълчаливо потвърдения РА. Този извод се налага недвусмислено поради това, че срокът за изпращане на жалбата в съда започва да тече само при условие, че вече е подадена жалба до съда. Затова разпоредбата не следва да се тълкува разширително - в смисъл, че дава възможност за произнасяне на решаващия орган неограничено във времето, нито от нея може да се изведе обоснован аргумент за инструктивния характер на срока за произнасяне. Произнасянето на решаващия орган след срока за произнасяне не води до пораждане на ново основание за обжалване на ревизионния акт, след като законоустановеният срок за обжалване по чл. 156, ал. 5 ДОПК, който безспорно има преклузивен характер, е изтекъл. Следва да се подчертае, че в случая не става въпрос за ограничаване правото на защита на засегнатото лице, тъй като изрично е регламентирано в чл.156, ал.4, че непроизнасянето в срок се счита за потвърждаване на РА и е предвидена възможност за обжалване пред съда в срок, който е преклузивен и който в конкретния случай е изтекъл преди подаването на настоящата жалба до съда.

Жалба по адм.ред е входирана на 30.06.2023 г. , а жалба в настоящото производство входирана на 31.01.2024 г. чрез АО.

Към 05.10.2023 г. има Решение, но то е постановено след формирано мълчаливо потвърждаване на АУЗ. Това решение е постановено след срока за произнасяне. След изтичането на този срок предвид законовата преклузия с непроизнасянето на АО, акта е бил мълчаливо потвърден.

Както се отбеляза жалбата против това мълчаливо потвърждение е подадена на 28.09. 2023 г. по АД №211/2023 по описа на Адм. съд –Търговище, но е налице е влязло в сила прекратително определение по нея.

От така посочената нормативна рамка се налага извод, че АУЗ е обжалван по административен ред на 30.06.2023 г. и срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 30.08.2023 г. От тази дата е започнал да тече и срокът за обжалване по съдебен ред, който е изтекъл на 30.09.2023 г.

Сроковете за обжалване на този акт са изтекли, към момента на подаване на настоящата жалба.

Правото на жалба е възникнало след изтичане на срока за произнасяне на административния орган. В ДОПК не е предвидена възможност да бъде спряно административното производство поради обстоятелството, че АУЗ е обжалвано по съдебен ред.

Видно от задължителното за съда Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 3/2008 г., докладчик съдията Йордан Константинов производството по административното обжалване на ревизионния акт може да бъде приключено по два различни начина - чрез нарочен акт на административния орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК или чрез т. нар. "мълчаливо потвърждаване" в случаите на непроизнасяне в срок - чл. 156, ал. 4 от кодекса. Наличието на изрично решение, респективно на "мълчаливо потвърждаване" е кумулативно условие за упражняване на правото за обжалване на ревизионния акт по съдебен ред. В първия случай срокът за обжалване е 14-дневен и започва да тече от получаване на решението - чл. 156, ал. 1 от ДОПК, а във втория случай срокът е 30-дневен и започва да тече от изтичане на срока за произнасяне от решаващия орган. Доколкото в съдебната практика няма спор, че сроковете за обжалване са преклузивни, за разлика от сроковете за издаване на административни актове, които са инструктивни, то следва да бъде прието, че след изтичането на тези срокове правото на данъчно-задълженото лице да обжалва ревизионния акт по съдебен ред се преклудира и последният влиза в сила.

Предвид недопустимостта на жалбата, недопустимо се явява и искането до съда за спиране изпълнението на този АУЗ. Нормата на чл.157, ал.2 от ДОПК дава възможност на съда да спре изпълнението на акта, но само когато същият е оспорен надлежно пред съда и съдебното производство по основното оспорване на АУЗ е допустимо. В случая тази хипотеза не е налице.

По отношение на направеното искане за спиране на образуваното изпълнително дело № 102/2023г. пред ДСИ при Районен съд-Омуртаг, последното също се явява недопустимо, тъй като производството по обжалването на действията на съдебния изпълнител се развива пред съответния Окръжен съд, съгласно чл.436 от ГПК, като единствено в правомощията на последния е да се произнесе и по спирането на изпълнението по аргумент на чл.438 от ГПК.

Предвид правния резултат на настоящото производство и с оглед липсата на направена от ответната страна претенция за разноски, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Водим от горното и на основание чл.156, ал.4 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, и във вр. с чл.159, т.5 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Малка Черковна, общ. Антоново, ул. Малка Черковна“ № 23, представлявано от управителя Д. В. Ст., действащ чрез пълномощника си адв. Г.Н. против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 3065-1/17.02.2023 г., издаден от орган по приходите от Община Антоново, с който за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в тежест на „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК201038543 са установени задължения за такси битови отпадъци-главница от 5737.89 лв. и лихви върху тях от 2 434.94 лв., всичко общо в размер на 8 172.83 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо обективираното в горепосочената жалба искане на „М4 ХОЛИДЕЙ“ ЕООД, ЕИК201038543, съдът на основание чл.157, ал.2 от ДОПК да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 3065-1/17.02.2023 г., издаден от орган по приходите при Община Антоново, както и искането съдът да спре образуваното изпълнително дело № 102/2023г. по описа на ДСИ при Районен съд –Омуртаг.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 48 по описа за 2024 г. на Административен съд-Търговище.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото.

Съдия: