Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.РУСЕ, 09.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на 10 октомври
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при
секретаря М.К., като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 711 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ, последният във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата
А.С.К.-Н. твърди, че работела в ответното дружество на длъжността „експерт
управление на човешките ресурси, деловодител, секретар”. На 09.12.2013г. й били
връчени предизвестие и Заповед № 26/09.12.2013г. за прекратяване трудовото й
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ, считано от 10.12.2013г. Счита
уволнението за незаконосъобразно, поради липса на работодателска власт на
управителя на клон Долен Дунав, издал заповедта. Нарушени били и императивните
изисквания на чл.333, ал.2 и ал.3 КТ, предвид факта, че ищцата е секретар на
синдикална организация и страда от исхемична болест на сърцето. Излага
съображения и за немотивираност на заповедта за уволнение, вследствие на което й
се нарушава правото на защита, както и за липсата на нарушения на трудовата
дисциплина от нейна страна. Предвид изложеното, първоначално претендира съдът
да постанови решение, с което да отмени заповедта като незаконосъобразна, да я
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да й изплати
сумите: 91.52лв. трудово възнаграждение за м.12.2013г., 6040.56лв. обезщетение
по чл.225, ал.1 от КТ за оставането й без работа за период от шест месеца, 1006.76лв.
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, 393.94лв. обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
9 дни неползван платен годишен отпуск, 4027.04лв. обезщетение по чл.26, ал.1 от
КТД, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете,
както и деловодните разноски. Впоследствие производството по делото е
прекратено по претенциите за заплащане на работна заплата за м.12.2013г. и за
обезщетения по чл.220, чл.224 от КТ и чл.26 от КТД, поради отказ на ищцата от
тях /предвид извършеното в хода на процеса плащане/, като са запазени
акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху главниците от
05.02.2014г. до 07.04.2014г.
Ответникът „Напоителни
системи”ЕАД, гр.София, чрез процесуалния си представител, излага съображения за
неоснователност на предявените обективно съединени искове. Претендира разноски
по делото.
Съдът,
като взе прецени събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждание
съобрази доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от
депозираното в заверен препис трудово досие на ищцата е видно, че между тях е
съществувало трудово правоотношение от 10.05.2004г., като от 27.04.2012г. А.К.-Н.
е изпълнявала длъжността “Експерт управление на човешките ресурси, деловодител,
секретар ” с място на работа „Напоителни системи”ЕАД, Клон Долен Дунав. Към
трудовото досие на ищцата е приложена и длъжностна характеристика на последно
заеманата от нея длъжност, който документ, макар и без дата за одобряване от
управителя и запознаване от работника, е подписан от А.К..
Съгласно
Заповед № 26/09.12.2013г. на Управителя на „Напоителни системи”ЕАД, Клон Долен
Дунав – В.Е., трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради липса на
качества за ефективно изпълнение на работата, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 10.12.2013г. Заповедта е подписана от А.А. и Д. И.-свидетели на
отказа на работника да му бъде връчен документа. Изложени са и мотиви за
неизпълнение на трудовите задължения съгласно длъжностната характеристика.
По
делото са разпитани свидетелите С.М.-бивш управител при ответното дружество и В.Ш.-бивша
колежка на ищцата относно качествата й да изпълнява длъжността си в
предприятието.
Неоснователно
се явява направеното с исковата молба възражение за липса на работодателска
правоспособност на управителя на клон Долен Дунав – В.Е.. Към отговора на
исковата молба ответникът представя договора за управление, сключен със същата,
в чл.5, т.7 от който е уредено правото й да сключва, изменя и прекратява трудови
договори с персонала на клона.
Видно
от приложения към трудовото досие на ищцата Протокол от 28.10.2004г., същата е
член на Синдикалната организация на КНСБ при ФНСЗ на „Напоителни системи”ЕАД,
Клон Русе. Съгласно депозирания на стр.79-80 по делото Протокол от 30.01.2009г.
от делегатско събрание на синдикалната организация при „Напоителни
системи”ЕАД-клон Русе, А.К. е избрана за секретар на СО на клона.
Със заповед № РД56-37/27.05.2011г. на Министъра
на земеделието и храните, фирмата на клон „Русе” на „Напоителни системи”ЕАД се
променя на „Долен Дунав” и поема активите и пасивите на клон „Търговище”.
С писмо от 27.06.2011г. председателя на ФНСЗ уведомява
председателите на РС на КНСБ, че синдикалните организации в бившите клонове
запазват статута си и продължават своята дейност. За това е взета решение на
Управителния съвет на ФНСЗ /л.78/ от 29.05.2011г. На проведеното събрание на СО
на работниците и служителите в „Напоителни системи”ЕАД-клон Долен Дунав на
24.01.2014г. е взето решение за учредяването на една СО в клона и за избор на
ново синдикално ръководство, като ищцата е освободена като секретар в същото.
По повод
възражението на А.К. за нарушение императивните изисквания на чл.333, ал.2 от КТ, въз основа на представена медицинска документация са приети заключенията на
две съдебномедицински експертизи. Според експертите поставената на ищцата
диагноза „Други видове стенокардия” не представлява Исхемична болест на сърцето
по смисъла на Наредба № 5/1987г. на МНЗ.
При
така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:
Ищцата А.С.К.-Н. е предявила
исковете си по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ
срещу ответника - "Напоителни системи" ЕАД - гр.София,
независимо от факта, че трудовият й договор е сключен с клона на същото ТД –
Долен Дунав. Съгласно
§ 1, т. 1 КТ "работодател" е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическообособено образувание, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, т.е. клонът на юридическото
лице "Напоителни
системи"
ЕАД, гр.София, е работодател по
смисъла на § 1, т. 1 КТ, но ищцата разполага с правната възможност да насочи исковете си за
защита срещу незаконно уволнение и против търговското дружество - юридическо
лице, съставна част от което е клонът му в гр.Русе. Това е така, тъй като
съответният резултат по спора ще рефлектира в неговия патримониум като
юридическо лице, съставна част от което е клонът му, наименован
„Долен Дунав”.
Член 333 от КТ установява т.нар. предварителна закрила при
уволнение на изрично посочените шест основания по чл.328, ал.1 КТ, едно от
които е и липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на работата,
по което е бил прекратен и трудовият договор с ищцата. Израз на тази
предварителна закрила е получаването на разрешение от определен държавен или
синдикален орган за извършване на уволнение на конкретния работник или
служител.
В настоящото производство ищцата се
позовава на предварителната закрила по ал.1, т.3 и ал.3 от цитираната
разпоредба като боледуваща от болест, определена в Наредба № 5 /20.02.1987г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно „Исхемична болест на
сърцето” и като член на синдикално ръководство в предприятието.
Приетите
две съдебномедицински експертизи, втората извършена и с участието на специалист-кардиолог
установяват, че А.К. страда от следните кардиологични заболявания: Клапни
пороци на сърцето – вродена дисплазия на аортна клапа, вродена стеноза на
аортна клапа, митрална регургитация при митрален клапен проласт, трикуспидална
регургитация. Вторична хипертрофия на лява камера. Синусова тахикардия. Други
видове стенокардия. Според вещите лица заболяването „Исхемична болест на
сърцето” /ИБС/ се доказва обективно с изброените 5 изследвания, като на ищцата
е извършено само ЕКГ и ЕхоКГ, което не е достатъчно за обективиризиране на
процесното заболяване ИБС, т.е. А.К. има стенокардия, но няма доказана
исхемична болест на сърцето. Както в заключението, така и в съдебно заседание експертите
излагат подробни съображения от медицинска гледна точка защо миокардната
исхемия, установена у ищцата, не следва да се причислява към заболяването ИБС.
Следователно, следва да се приеме, че липсва основанието по чл.333, ал.1, т.3
от КТ ищцата да се ползва от предварителната закрила при уволнение.
Съгласно задължителната съдебна практика предварителната
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ,
във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ,
в първата хипотеза –„член на синдикално ръководство в предприятието", следва да
обхване само председателя и секретаря на синдикалната организация, учредена и
структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и
ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална
организация в предприятието на работодателя. Единствено в случаите,
когато вътрешните структури на синдикална организация следват организацията и
структурата на предприятие, чиито поделения или други организационно и
икономически обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители,
поради което са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ,
във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ,
се разпростира и върху ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната
секция (или друга структура), учредена и структурирана към съответното
поделение или друго организационно и икономически обособено образувание -
самостоятелен работодател.
Данните по делото сочат, че на
30.01.2009г. А.К. е избрана за секретар на Синдикалната
организация на КНСБ при ФНСЗ на „Напоителни системи”ЕАД, Клон Русе, по който
факт ответникът не спори. Предвид закриването на клон
„Търговище” и поемане активите му от клон „Долен Дунав” /бившия клон „Русе” на
„Напоителни системи”ЕАД, процесуалният представител на ответника се позовава на
Устава на Федерацията на независимите синдикати от земеделието и твърди, че към
момента на уволнението ръководството на СО на клон „Русе”, чиито секретар е
била ищцата, е нелегитимно. Член 18 от Устава допуска освен основни синдикални
организации /които се изграждат в предприятия, учреждения и др.стопански
единици/, да се обособяват и съставни синдикални организации в териториално
обособени структурни звена – поделения на основната СО. Алинея 6 забранява
изграждането на две основни синдикални организации, но не и две и повече
съставни такива. Данните по делото сочат, че в ответното предприятие към всеки
негов клон е имало създадена синдикална организация, „съставна” по смисъла на
установеното в Устава и няма пречка две такива СО да продължат да съществуват в
този си вид, независимо от закриването на част от клоновете, в какъвто смисъл е
взето и решението на Управителния съвет на ФНСЗ от 29.05.2011г. С оглед изложеното
настоящият състав приема, че
ищцата се ползва от
предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ,
както и че същата не е преодоляна успешно от страна на дружеството-работодател,
тъй като уволнението на А.К. е извършено без да е поискано предварителното съгласие на
компетентния синдикален орган.
Основанието на безвиновно прекратяване трудовото правоотношение
между страните по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, в хипотезата на липса на
качества на работника за ефективно изпълнение на работата, съдържа три елемента, с оглед на които следва да се направи анализ на
релевантните за спора факти, свързани с: липсата на качества на работника; неефективно изпълнение
на работата; причинна връзка между тях. В тежест на
работодателя е да установи наличието им. Липсата
на качества трябва да е обективен факт и да отразява трайно състояние на
работника, а не единична проява. Самата заповед за уволнение следва да съдържа
конкретните липсващи качества на работника, необходими да изпълнява възложената
му работа, като фактите, които обосновават наличието на основанието по т.5
могат да бъдат изложени и в друг документ, към който да препраща заповедта за
уволнение. В настоящия случай в обжалваната заповед са изложени конкретни факти
като неподготвянето на проекти за трудови договори, заповеди, кореспонденция,
пропуски във воденето на входящ и изходящ регистър, за които обаче не са
ангажирани никакви доказателства. Напротив, от събраните по делото гласни
доказателства, както и от приложеното трудово досие на ищцата се установява, че
А.К. не само притежава нужната квалификация, но и професионални качества - знания,
умения и навици за ефективно изпълнение на възложената й работа, за което е
получавала и парична награда. Освен това, във връзка с извършеното
преструктуриране на клон „Русе” в клон „Долен Дунав” и прехвърлянето пасивите и
активите на клон „Търговище”, за множеството неуредици в документацията ищцата
многократно е сигнализирала управителя на клона посредством докладни записки,
последната от които е от 01.11.2013г.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установи
по безспорен начин, че е налице основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ за
прекратяване трудовото правоотношение с ищцата, поради което следва да се
приеме, че издадената от работодателя заповед е незаконосъобразна и
конститутивният иск за нейната отмяна следва да се уважи. Предвид това следва
да се уважи и претенцията за възстановяване ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ съдът
намира същия за доказан по своето правно основание. Видно от представената към
делото трудова книжка, за периода 10.12.2013г. - 10.06.2014г. ищцата не е
започнала работа при друг работодател. Поради това следва да й се присъди
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 6 месеца, през което е останала
без работа поради уволнението, определено съобразно чл.228, ал.1 от КТ. По
отношение на неговия размер съдът взе предвид приложения фиш за работна заплата
за м.10.2013г., видно от който размерът на брутното трудово възнаграждение на А.К.
за пълен работен месец преди уволнението възлиза на 876.75 лева /от които
750лв. основна заплата, плюс 16.900% клас прослужено време – 126.75лв./. Същото
за период от 6 месеца възлиза на сумата 5 260.50 лв., поради което искът
следва да уважи до този размер, а за остатъка до претендираните 6 040.56 лева следва
да се остави без уважение.
Паричните задължения на работодателя по чл.225, ал.1 от КТ са от вида на “обезщетенията” по чл.86 от ЗЗД и при липса на изрична
законова уредба относно наличието на падеж или срок за изплащането им, са
безсрочни и дължими след покана. Такава ищцата не е представила по настоящото
дело, с която да е поканила работодателя да й заплати това обезщетение. Поради
това върху претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ следва да се
присъди законната лихва от образуване на делото.
Предвид данните, че и останалите, претендирани
първоначално суми за обезщетения по КТ и трудово възнаграждение са заплатени
след образуване на делото – на 07.04.2014г., следва да се уважи и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху общия размер на главниците,
възлизащ на 4 647.70лв. /съгласно фиша за заплати за м.12.2013г., като от
начисленията от 4 819.12лв. следва да се приспаднат 88.42лв. изплатени
болнични/, от които 92.29лв. работна заплата за последния месец, 3 507лв.
обезщетение по чл.26 КТД, 876.75лв. обезщетение по чл.220 КТ и 343.08лв.
обезщетение по чл.224 КТ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно
на уважените претенции и по компенсация, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски, възлизащи на 510.57 лева -
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд
- гр.Русе, държавна такса върху уважения размер на иска по чл.225, ал.1 от КТ
от 210.42 лева, 100 лева държавна такса върху исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица от 300
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ
уволнението на А.С.К.-Н., с ЕГН: **********,
извършено със Заповед № 26/09.12.2013г.
на „Напоителни системи”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Цар Борис III”, клон „Долен Дунав”, гр.Русе, ул.”Борисова”52.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.С.К.-Н., с ЕГН: **********, на длъжността и местоработата преди
уволнението “Експерт управление на човешките
ресурси, деловодител, секретар ” в „Напоителни системи”ЕАД, гр.София, Клон
„Долен Дунав”, гр.Русе.
ОСЪЖДА „Напоителни системи”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цар Борис III”,
представлявано от изп.директор Д.М.И., да заплати на А.С.К.-Н., с ЕГН: **********, сумата от 5 260.50 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението за периода 10.12.2013г. - 10.06.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.02.2014г. до окончателното й изплащане,
законната лихва върху сумата от 4 647.70лв. /изплатени обезщетения по
чл.220, чл.224 от КТ, чл.26 от КТД и работна заплата за м.12.2013г./ за периода
05.02.2014г. – 07.04.2014г., както и 510.57
лева деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С.К.-Н. за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането
й без работа поради уволнението за сумата над 5 260.50 лева до пълния предявен
размер от 6 040.56 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Напоителни системи”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цар Борис III”,
представлявано от изп.директор Д.М.И., да заплати по сметка на Русенски районен
съд 310.42 лева държавна такса по
делото и 300 лева деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/