Определение по дело №940/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 619
Дата: 28 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Ани Захариева
Дело: 20221100600940
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
гр. София, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600940 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

С определение от 28.02.2022г по нчд № 1262/2022г на СРС, НО, 22 състав е
потвърдено постановление на СРП от 12.01.2022г, с което е прекратено наказателното
производство по ДП № ЗМ 1785/2018г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.
№25022/2018г. на СРП на основание чл. 245,ал.4 от НПК и чл.25,ал.1 т.6 от НПК.
Срещу определението на СРС, в установения от закона срок, е постъпила жалба
от К.С.о Х., посочен като пострадал съгласно диспозитива на постановлението за
образувана на досъдебното производство / Постановление от 31.07.2018г. на прокурор
при СРП –л.3, том 1 от ДП/. В жалбата се твърди, че атакувания съдебен акт е
неправилен и е постановен в нарушение на Конституцията на Р България , НК и НПК,
както и че необоснован. Жалбоподателят навежда доводи и за произнасяне на съда
при липсващи от делото материали. След постъпване на делото в СГС, с дата
17.03.2022г. е депозирано към жалбата на Х. с вх. № 48311 от 11.03.2022г. на СРС,
уведомление и допълнително разяснение от жалбоподателя с вх. № 15676/ 17.03.2022
на СГС, ведно с опис вх. № 48637/14.03.2022г. на СРС и уточнение с вх.
№48641/14.03.2022 на СРС. В уточнението от 14.03.2022г. се развиват подробни
съображения относно неправилността на атакуваното определение на СРС, като се
оспорват установените по делото фактите. Твърди се, че съдът се е произнесъл с
определението, без преди това да осигури с оглед направеното искане достъп на
жалбоподателя до материалите по делото, като освен това не са били приложени част
от доказателствата. Според жалбата прокурорът, който се е произнесъл с
1
постановление за прекратяване, не е „наблюдващия“ по делото, поради което същият
не е имал такива правомощия. Твърди се необоснованост, поради обстоятелството, че в
определението на СРС не е коментиран факта, на отнемането на урната. Съдът не е
отстранил допуснатите в постановлението съществени нарушения от досъдебното
производство, както относно правната квалификация така и по отношение на
проведените действия по разследването. Обжалваното определение жалбоподателя
намира за необосновано и невярно мотивирано, тъй като фактите по делото сочат
необходимост от провеждане на разследване по общия ред. Коментират се и пропуски
при събиране на доказателствата, като се иска провеждане на годни разпити на
свидетелите по делото. С жалбата се прави искане да бъде отменено обжалваното
определение, като съдът задължи първата инстанция и прокурора да се мотивират по
обстоятелствата и доказателствата за тях и конкретно да разследват извършено
престъпление по чл.195, ал.1 т.4 от НК в производство по общия ред със
съизвършителя Пламен Георгиев, както и престъпления по чл.216, ал.1 от НК,
чл.323,ал.1 от НК и чл.143,ал.1 от НК. Иска се осигуряване на достъп до делото.
С разпореждане от 23.03.2022г. на съдията –докладчик поделото е дадена
възможност на жалбоподателя да се запознае с материалите по делото в срок до
31.03.2022г. Същият се е запознал с делото, което е удостоверил с подписа си в
картона.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал.8 НПК
законосъобразността на обжалваното определение на СРС, с което е потвърдено
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна
със събраните по делото доказателства, изложеното в жалбата и уточнението към нея
прие от фактическа страна следното:
Досъдебно производство e образувано по полицейска преписка № 5548/2018г.
на 03 РУ-СДВР с Постановление от 31.07.2018г. на прокурор при СРП /
пр.25022/2018г. на СРП и ДП № ЗМ 1785/2018г. на 03 РУ-СДВР/ за това, че от
неустановена дата до 02.06.2018г. в гр. София, ж.к. Красна поляна 3, ул. **** са отнети
чужди движими вещи от владението на К. СТ. ХР., без негово съгласие с намерение
противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл.194, ал.1 от НК
След провеждане на разследване на 22.04.2021г. с Постановление на прокурор
при СРС е разделено досъдебно производство № ЗМ 1785/2018г на 03 РУ-СДВР, като
са отделени от него в отделно досъдебно производство материали, касаещи извършено
престъпление по чл.194, ал.1 от НК , в периода от неустановена датата до 02.06.2018г.
и същото е спряно на основание чл.244,ал.1 т.2 от НПК. Материалите по отделеното и
спряно досъдебно производство са изпратени на 03 РУ-СДВР за организиране на ОИМ
за разкриване на извършителя на деянието. В постановлението е дадено и указание при
отпадане на основанието за спиране или при възникване на необходимост от
2
провеждане на допълнителни действия по разследването делото да бъде докладвано на
наблюдаващия прокурор. Отделеното досъдебно производство е регистрирано под
пр.пр. № 12373/2021г. на СРП.
С постановление на прокурор при СРП с дата 22.04.2021г. по досъдебно
производство № 1875/2018г. на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 25022/2018г. на СРП
наказателното производство е спряно на основание чл.244,ал.1, т.1 вр.25,ал.1 т.6 от
НПК. В постановлението е посочено, че в хода на проведеното разследване е
установено, че на 06.06.2017г. К.К. Х.а взела от жилището, находящо се в гр. София,
кв. Красна поляна, ул. **** урната с праха на покойната й майка К.Д. Х.а без
съгласието на своя баща – К. СТ. ХР., като впоследствие разпръснала праха от урната и
я оставила в света обител. Тази факти прокурорът е намерил за безспорни с оглед
събрания доказателствен материал и е достигнал до извод, че К.К. Х.а е осъществила
състав на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В постановлението е посочено, че
пострадалия К.Х. е баща на извършителя на деянието, поради което и предвид
разпоредбата на чл.218в,т.2 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия. В постановлението е указано, че пострадалия К.Х. може да упражни
правата си, съгласно чл.80 от НПК като в шестмесечен срок от деня, в който е получил
постановлението за спиране на наказателното производство подаде тъжба до СРС, НО
по реда на чл.81 от НПК.
Срещу посочените две постановленията от 22.04.2021г. са подадени жалби от
К.Х. с вх. № 25022/2018 от 29.04.2021г и вх. №25022/2018г. от 29.04.2021г, които са
били предмет на разглеждане от съда в производство по нчд № 6968/2021г по реда на
чл.244, ал.5 от НПК.
С определение от 03.06.2021г. по нчд № 6968/2021г. по описа на 102 състав,
НО, СРС е потвърдено като правилно и законосъобразно Постановлението от
22.04.2021г., с което е спряно на основание чл.244,ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1 т.6 от НПК
наказателното производството с № ЗМ 1785/2018г. на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
25022/2018г. на СРП водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това , че на
06.06.2017г. в гр. София от жилище, находящо се в кв. ****, К.К. Х.а, дъщеря на
пострадалия, е отнела чужда движима вещ – урна с праха на К.Д. Х.а от владението на
К.Х. ,без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои..
Със Определението е потвърдено като правилно и законосъобразно и
Постановлението от 22.04.2021г. на СРП, с което е разделено досъдебното
производство по № ЗМ 1785/2018г. на 03 РУ-СДВР,пр.пр. №25022/2018г. на СРП като
са отделени материали от него за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК-
производството е заведено под пр.-пр. № 12373/2021г на СРП за това , че в периода от
неустановена датата до 02.06.2018г. в гр. София от жилището, находящо се в кв. ****
са отнети чужди движими вещи на обща стойност 6318,90лева, от владението на К.С.
3
Х., без негово съгласие и с намерение да се присвоят и това производството е спряно
на основание чл.244, ал.1 т.2 от НПК
На 21.20.2021г. жалбоподателят Х. е подал тъжба против К.К. Х.а, с която е
повдигнал обвинение срещу нея за отнемане на урна от кремация, по която тъжба е
образувано нчхд № 14707/2021г. по описа на 131 състав, НО, СРС. Това обстоятелство
е констатирано от прокурора по спряното на основание чл.244,ал.1 т.1 вр. чл.25ал.1 т.6
от НПК досъдебно производството № ЗМ1785/2018г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.
№ 25022/2018г. на СРП от получено писмо с вх. № 102622/06.12.2021 на СРС,
установяващо, че тъжбата на пострадалия е подадена в предвидения в закона
шестмесечен срок.
С Постановление от 12.01.2022г. прокурор при СРП на основание чл.245, ал.4
от НПК е прекратил наказателното производство.
Срещу постановлението е подадена жалба от К.Х. на основание чл.243, ал.4 от
НПК с искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждането му по общия ред.
С определение по нчд №1262/2022 на СРС, предмет на настоящото
производство постановлението на прокурор при СРП, с което е прекратено
наказателното производство по пр.пр. № 25 022/2018г. е потвърдено, като е съдът е
приел, че са налице основанията посочени в чл..245, ал.5 от НПК, предвид данните за
подадена тъжба по реда на чл.81 от НПК от пострадалия.
В този смисъл съдът е посочил, че правилно прокурорът е прекратил
наказателното производство с оглед разпоредбата на чл.245,ал.4 от НПК, предвид, че е
била подадена частна тъжба от К.Х. срещу К. Х.а, доколкото събраната
доказателствена съвкупност е позволила на прокурора да приеме, че е деянието по
чл.194, ал.1 от НК, за което е водено досъдебното производство е извършено от К.К.
Х.а, дъщерята Х. и същото се преследва по тъжба на пострадалия,.
След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от процесуално легитимирана
страна и в рамките на установения от закона срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да
прекрати наказателното производство при изрично определени от закона
предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал.2 НПК,
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в
достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък,
но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването
доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.
4
Доколкото в случая, е било налице постановление за спиране на наказателното
производство на основание чл. 244,ал.1 т.1 вр. чл.25, ал.1 т.6 от НПК и в същото се
съдържа анализ на събраните доказателства и съответните правни изводи, формирани
въз основа на тях за осъществяване на наказателно преследване по тъжба на
пострадалия, то настоящото се явява последица от предприетите в законоустановения
срок действия на пострадалия по реда на чл.81 от НПК и е в него е необходимо да
бъдат обсъдени предпоставките, посочени в чл.245, ал.4 от НПК. Това е така защото
доказателствения анализ и възприетите от прокурора факти са изложени в
предхождащото постановление за спиране на наказателното производство.
Настоящото постановлението за прекратяване на наказателното производство
от 12.01.2022г., е произнесено в хипотезата на чл.245 от НПК „Действия по спряно
наказателно производство“ т.е след анализ на доказателствата, съдържащ се в
постановлението за спиране и подвеждането им под конкретна хипотеза, предвидена в
закона за спиране на наказателното производство. При така посоченото този въззивен
състав преценява, че постановлението, което е било предмет на контрол на
атакуваното определение на СРС, отговаря на горните изисквания на закона, тъй като
преди да формира своите правни изводи, прокурорът е изложил съображенията си за
това. В случая, след провеждане на разследване по образувано досъдебно
производство, прокурор при СРП се е поизнесъл с Постановления за спиране на
наказателното производство по пр.пр. № 25022/2018г. на СРП на основание чл.244,
ал.1 т.1 в. чл.25,ал.1 т.6 от НПК, поради разпоредбата на чл.218в, т.2 от НК, която
указва реда за разглеждане на делото, в случай, че пострадалият е възходящ до втора
степен на виновното лице при данни за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Същевременно са съобразени от прокурора и доказателствата, че са налице две
отделни престъпни посегателства, като едното касая деяние извършено от
неустановена дата до 02.06.2017г. ,с което са отнети вещи на стойност 6318,90лв от
владението на К. СТ. ХР. без негово съгласие и поради липата на достатъчно
доказателства за виновността на определено лице в извършване на посоченото
инкриминирано деяние са отделни материали от пр.пр. №25022/2018г. на СРП и
същите са заведени под пр.пр№ 12373/2021г. на СРП, като производството е спряно и
е възложено на разследващите органи провеждане на ОИМ за установяване на
извършителя.
И двата акта на прокуратура / постановления от 24.04.2021/ са били
контролирани от съда, който е констатирал тяхната законосъобразност и обоснованост
т.е. съдът е преценил, че изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на
събраните доказателства и проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно,
правното основание на което е спряно производството по пр.пр. № 25022/2018г. на
СРП е било в съответствие с материалния и процесуален закон. При това положение
СРС по настоящото производство е сезиран с жалба само и единствено относно
5
преценка за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване
на основанието от 12.02.2021г за прекратяването по чл.245, ал.4 от НПК на
производството по пр.пр. № 25022/2022г. на СРП.
За да се прекрати наказателното производство на посоченото основание /
чл.245, ал.4 от НПК/ следва да бъда установено, че в шестмесечния срок от получаване
на съобщението за спиране пострадалият е от престъплението е подал тъжба по реда
на чл.81 от НПК. В случая Х. е пострадал от престъплението от общ характер, за което
е било образувано и водено производството по пр.пр. 25022/2018г. на СРП, а именно
за това, че на 06.06.2017г. К.К. Х.а / негова дъщеря/ е отнела от апартамент в гр.
София, кв. Красна поляна , ул. **** чужда движима вещ – урна , съдържаща праха на
покойната съпруга на пострадалия Х., без негово съгласие и с намерения да я присвои
– престъпление по чл.194, ал.1 от НК, но с оглед извършителят на престъплението
наказателното преследване о зависи от волята на пострадалия, която следва да бъде
обективирана в писмен вид – с подаване на частна тъжба до съда. Именно с идентично
обвинение след спиране на наказателното производство с постановление от
22.04.2021г., е подадена тъжбата по реда на чл.81 от НПК от пострадалия Х. до СРС,
по която е било образувано нчхд № 14707/2021г. по описа на 131 състав, НО, видно от
писмо с вх. № 102622/06.12.2021г. При това положение правилно и законосъобразно
СРС в обжалваното определение е приел, че атакуваният пред него прокурорския акт ,
с който е прекратено наказателното производство следва да бъде потвърден.
Наведените от жалбоподателя доводи за необходимост от продължаване на
разследването по производството по пр.пр. № 25022/2018г. са разгледани в
определението на СРС по жалбите срещу постановленията за спирането на
производството и отделянето на материали с друго досъдебно производство. Именно
тогава с оглед своите правомощия съдът е направил преценка на събрания
доказателствен материал и е бил потвърден извода, че с оглед наличието на
доказателства за престъпното посегателство по отнемане на урната, установяващи
като автор на деянието дъщерята на пострадалото лице, са налице основание за
спиране на досъдебното производство по пр.пр. № 25022/2018г. и предоставяне на
възможност на пострадалото лице за започване на наказателно преследване от частен
характер, съгласно разпоредбата на чл.218в , т.2 от НПК. При това положение
доводите за неправилно установени факти и липса на обективно, всестранно и пълно
разследване по пр.пр. №25022/2018г на СРП са разгледани от съда в определение от
03.06.2021г по нчд № 6968/2021г. на СРС , който съдебен акт е влязъл в сила. От друга
страна наведените доводи за необходимост от извършване на допълнителни действия
по разследването биха могли да касаят производството, образувано по отделените
материали, доколкото ясно е установено, че пр.пр. № 25022/2018г. се отнася
единствено за отнемането на урната с праха на К.Д. Х.а и за това деяние наказателното
преследване се осъществява по волята на пострадали . С внесена частна тъжба в по
6
реда на чл. 81 от НПК от Х., по която е образувано нчхд № 14707/2021г. на СРС, са
настъпилите в процесуалния закон предпоставки за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 1785/2018г. на 03 РУ-СДВР, пр.
25 022/2018г на СРП на основание чл.245,ал.4 от НПК
Оплакванията на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по делото, преди да
бъде даден достъп до същото на пострадалия са неоснователни. Видно от приложените
писма делото е изпратено на СРС след като са дадени възможности на Х. да се запознае
с материалите, за което в протокол за предявяване на разследването, същият се е
подписал.
Настоящият съдебен състав е на позиция, че съдът не разполага с правомощия да
даде указания на прокурора за преценка на събраните доказателства с оглед наличие на
данни за извършено друго престъпление от общ характер. Този извод се налага и от
редица решение, в този смисъл `/ Р 368/2003г. на І НО, ВКС/ , в което е посочено, че „
съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с възникване на основания
за започване на разследване по отношение на други деяние и съответно повдигна не
обвинение за тях изрично.“ В случай, ако пострадалият счита, че има данни за
извършено друго престъпление различно от това за което е завел тъжбата, следва по
отделените материали от досъдебното производство в отделна пр.пр. № 12373/2021г на
СРП да поиска възобновяване на спряното производство. Тази позиция е основана на
изключителното правомощия на прокуратурата по чл.127, ал.1 от Конституцията на
Република България да разрешава въпросите дали да започне наказателно
преследване, срещу кого и за какво престъпление. В противен случай ще е налице
указания, свързано с решаване на въпроси , които по същество водят до накърняване
на независимостта на разследващите органи.
Неоснователно е и възражението, че по делото се е произнесъл „ненабюлващ“
прокурор, тъй като същият е бил определен чрез система за случайно разпределение
на делата да се произнесе по прокурорската преписка като заместващ наблюдаващия
прокурор.
При така изложеното, настоящият състав счита, че Определение на СРС от
28.02.2022г, с което е потвърдено Постановление на СРП от 12.01.2022г за прекратено
на наказателно производство по ДП № 1785/2018г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. №
25022/2018 г. по описа на СРП, следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно.
С оглед гореизложеното, и на основание чл. 243, ал. 8, от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
7
Потвърждава определение от 28.02.2022г. постановено по нчд № 1262/2022г. по
описа на СРС, НО, 22 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8