към присъда № 65/
08.12.2017г. по НОХД № 1 819 по описа на Районен съд град Монтана за 2017
година, трети наказателен състав.
Подсъдимият А.И.Ц. се обвинява от Районна прокуратура
град Монтана, в това, че на 16.05.2016г. в гр.Монтана, обл.Монтана, при
провеждане на съдебно заседание пред трети наказателен състав на РС-Монтана по
НОХД № 576/2016 год. по описа на съда, по което е бил свидетел, устно
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.01.2016г. в гр.Монтана при
извършено претърсване и изземване в апартамент обитаван от Л. Т. Г. в
гр.Монтана, находящ се на ул.”Цар Самуил” № 20, ет.3 служител на сектор
Криминална полиция при РУ Монтана Н.Г. се навежда и оставя на пода до зидан бар
- плот топче с тегло 5,3 грама представляващо коноп /марихуана/ – престъпление по чл.290 ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното
обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин, за което и следва
да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията
на закона. Взема становище, още че следва да се определи наказание при условията
на чл.54 от НК-лишаване от свобода, като наказанието се редуцира с 1/3, с оглед
вида и характера на производството. Счита, че така определеното, наказание ще е
съобразено с осъщественото деяние и личността на подсъдимия, както и с
постигане на целите на генералната превенция.
Подсъдимият А.И.Ц. се признава за виновен. Служебният
му защитник моли съда наказанието да бъде определено при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и бъде заменено с наказание пробация.
Производството се разви при условията
и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ - съкратено съдебно
следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са
писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът прие,
прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.И.Ц. xxx. Видно от справка за съдимост –
арг.л.19 от делото същият не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
На 16.05.2016г. за времето от 14.15ч. до 15.10ч. в град
Монтана в сградата на Съдебна палата град Монтана се провело едно от
заседанията по НОХД № 576/2016г. по описа на PC - Монтана, образувано по внесен
от РП - Монтана обвинителен акт срещу Л. Т. Г. от гр.Монтана за извършено
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. В хода на проведеното разследване по ДП
№ 80/ 2016г. на РУ - Монтана в жилището на подсъдимия Л. Г. на 27.01.2016г.
било извършено претърсване и изземване, при което са намерени и иззети: 4 броя
прозрачни полиетиленови пакета с различен цвят, съответно във всекидневна стая:
3 броя топчета, от които първото с тегло 5.2 гр. /в стъклен буркан, с метална
винтова капачка, разположен на дървен сгъваем стол/, второто с тегло 5.3 грама
/на пода до зидан бар-плот/ и третото с тегло 2,7 гр. /на пода на дървен шкаф/.
В спалната на пода до легло е намерен и иззет 1 брой голям правоъгълен пакет с
тегло 357.2 грама, всичките съдържащи суха зелена тревна маса. Обектите били
измерени на място в едно с опаковките и било отчетено общо тегло 370.20 гр. При
направен полеви наркотест, реагирали за съдържание на забраненото високорисково
наркотично вещество тетрахидроканабинол - „канабис”. Претърсването и
изземването е внесено за одобрение в законовия срок и е одобрено от съда.
Протокола е подписан от водещия разследването, поемните лица, специалиста НТЛ и
присъстващия Г. без възражения.
Подсъдимият А.И.Ц. присъствал на така посоченото претърсване
и изземване, в качеството си на поемно лице и бил вписан като № 2. Разпитан в
качеството на свидетел по НОХД № 576/ 2016г. по описа на PC - Монтана на
16.05.2016г. по време на съдебно заседание подсъдимият Ц. заявява, че е приятел
на Л. Г., с когото са в една компания. Именно Л. Г. му се обадил по телефона на
27.01.2016г. и му казал, да отиде в дома му, като го повикал за поемно лице.
Отишъл на място, дошъл още един възрастен човек /св.М.П./ като поемно лице и
започнало претърсване в жилището на Л. Г.. Подсъдимият Ц. заявява в показанията
си, че е видял един от присъстващите по време на претърсването полицаи да
оставя топче на пода в близост до зидан барплот и след това извикал на колегите
си „Ето, още едно е намерено” и ги извикал да го снимат. В съдебна зала подсъдимият
Ц. посочва, че полицейския служител подхвърлил топчето, за което в последствие
е установено, че съдържа наркотично вещество коноп /марихуана/ е именно
присъстващия в залата – свидетеля Н.К.Г..
Между подсъдимия А.Ц. и свидетеля Н.Г. е проведена
очна ставка, при която първият отново заявява, че го е видял да се навежда и
оставя едно топче на земята, след което казал на колегите си да се обърнат и да
го видят. След това топчето било опаковано и иззето.
Въпросното топче е иззето като Обект № 2, измерено на
място с нето тегло 5.3 грама. В последствие след извършена физико - химическа
експертиза е установено, че в опаковката се съдържа наркотично вещество коноп
/марихуана/ с тегло 4,70гр. и активен компонент тетрахидроканабинол 4,09%.
От разпита на всички свидетели то това НОХД се установило,
че въпросното топче описано като Обект № 2, не е било подхвърлено от
полицейския служител – свидетеля Н.Г., а същото е било намерено на място в
жилището на Л. Т. Г., подсъдим по делото.
Показанията дадени от подсъдимия А.Ц., като свидетел
по посоченото наказателно производство не са кредитирани от съда, като
достоверни при постановяване на присъдата на PC - Монтана. В мотивите към нея е
отразено, че същите се приемат за недостоверни. Установено е, че Л. Г.,
подсъдим то това дело и А.Ц., подсъдим по настоящето дело са приятели и
показанията на последния са в полза на защитна теза на първия.
Тези доводи са приети и от ОС - Монтана, който с
Решение по ВНОХД № 70/2016г. от 24.04.2017г. е потвърдил изцяло присъдата на PC
–Монтана, с която Л. Г. е признат за виновен изцяло по повдигнатото му
обвинение и е прието, че показанията на свидетеля А.Ц., сега подсъдим не следва
да се кредитират като достоверни, а напротив те са в противоречие с всички
събрани по делото доказателства.
От приложеното по ДП заверено копие от Протокол за
претърсване и изземване /л.42-43/ се установява, че протокола е бил подписан
както от присъствалия Л. Г., така и от поемните лица без никакви искания,
бележки и възражения. Свидетеля М.П. също е категоричен, че при извършеното
претърсване и изземване никой не е правил възражения.
По доказателствата:
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: самопризнанието на
подсъдимия Ц., свидетелските показания на Н.К.Г., С.В.М., Б.Г.Т., И.В.И., П.К.П.
и М.П.П., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК.
От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин е
установено в процеса, че подсъдимият А.И.Ц. съзнателно устно е потвърдил
неистина.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК
съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимият и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства съдът приема
горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която
могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият А.И.Ц. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е
пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно
съзнание, адекватен и подреден.
Престъплението по чл.290 ал.1 НК, законодателят е поставил в раздел ІІІ „Престъпления против правосъдието”,
където се засягат отношенията само в сферата на съдебната власт в РБългария. От
обективна страна в състава на престъплението са установени две форми на
изпълнителното деяние: 1/ потвърждаване на неистината, а именно деецът в
качеството на свидетел да каже нещо, за което знае, че не съществува в действителност
и 2/ затаяване на истината, а именно деецът в качеството на свидетел да не
посочи нещо, за което знае, че съществува в действителност, твърдейки за него,
че не му е известно, че не си спомня, забравил е и т.н. И двете форми на изпълнителното деяние следва
да бъдат осъществени пред съд или друг надлежен орган на власт.
В случая е налице реализиране
на първата от предвидените в закона алтернативи, тъй като на установените по
делото дата и място – 16.05.2016г. в гр.Монтана при провеждане на съдебно заседание
пред трети наказателен състав на РС-Монтана по НОХД № 576/2016г. по описа на
съда, по което е бил свидетел, устно съзнателно потвърдил обстоятелства, които
видно от събраните по делото доказателства следва да се окачествят като
неистина.
В тази връзка като неистинно
се квалифицира обстоятелството, че подсъдимия, в качеството ми на поемно лице на
27.01.2016г. в гр.Монтана при извършено претърсване и изземване в апартамент
обитаван от Л. Т. Г. в гр.Монтана, находящ се на ул.”Цар Самуил” № 20, ет.3
служител на сектор Криминална полиция при РУ Монтана Н.Г. се навежда и оставя
на пода до зидан бар - плот топче с тегло 5,3 грама представляващо коноп
/марихуана/.
Субект на престъплението по
чл. 290, ал.1 НК може да бъде само свидетел, тоест лице, което е привлечено в
процеса, за да изложи пред съд или друг надлежен орган на власт своите
възприятия за определени факти от значение за делото - факти, включени в
предмета на доказване по конкретното дело. Подсъдимият А.И.Ц. е наказателно- отговорно
лице, тъй като е заявил процесните обстоятелства, в качеството си на свидетел,
след като са му били изрично разяснени правата и задълженията му в това
качество, в това число и наказателната отговорност по чл. 290 НК (Видно от приложения
по ДП и приет като писмено доказателство Протокол за разпит на свидетел от 16.05.2016
г, л.35-39).
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 290, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с
нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането на неверни
свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт съществува
опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а
именно разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия
закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор. Тази
опасност е била налице в случая, тъй като подсъдимия А.И.Ц., в качеството си на
свидетел е възпроизвел факти, които са част от предмета на доказване по конкретното
дело и същите е следвало да способстват за установяване на обективната истина
по делото. С депозирането на показанията си в посочения вид и съдържание,
подсъдимият А.И.Ц. е засегнал нормалното функциониране на правосъдната дейност
по конкретното дело, тъй като е направил опит да подведе Районен съд Монтана са
реално случилото се.
Предвид
всичко гореизложено, в случая следва да се приеме, че с действията си, подсъдимият
А.Ц. е изпълнил обективните признаци на престъплението “лъжесвидетелстване”,
тъй като на посочените по-горе дата и място, в качеството си на свидетел по НОХД
№ 576/2016г, е депозирал неистински показания пред надлежен орган на власт – РС
Монтана.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият А.Ц. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици.
Същият е съзнавал, че в качеството си на свидетел е бил длъжен да депозира
истинни показания, както и че депозираните от него такива не отговарят на
действителното фактическо положение. Въпреки това подсъдимият А.Ц. е извършил
фактическия състав на престъплението “лъжесвидетелстване”, осъзнавайки общественоопасния
характер на извършеното и неговото проявление като общественоопасни последици,
стремейки се именно към постигане на този резултат, като пряко го е целял и
искал.
Поради всичко гореизложено
съдът призна подсъдимият А. Ивовн Ц. за виновен в извършването на
престъплението по чл. 290 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.И.Ц.
за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, погрешно разбиране за приятелство и солидарност, мотивирала го да
извърши престъплението. Признанието на вината не може в случая да бъде
смекчаващо вината обстоятелство, с оглед вида на производството – чл.371 т.2 от НПК.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
След анализ на посочените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съдът е на становище, че за извършеното
престъпление на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.б от НК - предвиденото наказание няма долен минимум и съдът го
заменя с пробация. Съдът съобрази и
разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, като прилага разпоредбата на чл.55 от НК,
тъй като е по – благоприятен за дееца. С оглед личността на подсъдимия и
конкретните особености на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимия А.И.Ц.
следва да бъдат определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1,
т.2 и т.6 от НК: “задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1
от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично, “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, както и „безвъзмезден
труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от една календарна
година, считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в
изпълнение.
С така наложеното по вид и размер
наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително,
предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на
останалите граждани.
Разноски по делото не са направени, поради което не се
поставя и въпроса за тяхното възстановяване.
Веществени доказателства няма иззети.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: