РЕШЕНИЕ
№ 1443
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330107924 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Е. Н. С., ЕГН ********** против М. Р. С.,
ЕГН **********, с която са предявени частични осъдителни искове в условията на
евентуалност с правно основание по чл. 284, ал. 2, вр. с чл. 280 и сл. ЗЗД и чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е единствен наследник на Л. С.С. /по силата на универсално
завещание/, който преди смъртта си издал пълномощно на ответника да оперира с
банковите му сметки, да тегли и внася суми по тях, както и да извършва всякакви
действия, необходими за запазване интересите на упълномощителя. Твърди, че
ответникът е изтеглил значителни суми от банкови сметки на покойния, но без да има
подобни права ги е запазил за себе си. Предвид изложеното се моли за осъждането му
да плати сумите, които е получил, но не е отчел в качеството му на довереник по
неформален договор за поръчка, сключен с Л. С., а именно: 10 000 лева – частично от
84229,63 лв., представляваща стойността на получени парични суми от ответника на
12.11.2019 г. от две банкови сметки на починалия в „ПИБ“ АД и 1000 щатски долара –
частично от 1504,11 щ.д., представляваща стойността на получени парични суми на
13.11.2019 г. от банкова сметка на починалия в „ЦКБ“ АД. При условията на
евентуалност, сумите се претендират за присъждане, поради неоснователно
обогатяване на ответника. Моли се за уважаване на исковете, ведно със законната
1
лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно
заседание се явява лично, признава изтеглянето на сумите в своя полза, но счита, че ги
притежава, предвид устни уговорки с починалия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е получил
сумата от 10 000 лв., част от получени 84 229,63 лв. от банкова сметка на починалия
преди процеса Л. С. С. на 12.11.2019 г., както и левова равностойност на щатски
долари общо 1504,11 на дата 13.11.2019 г., които суми е прехвърлил, чрез пълномощно
от банковите сметки на починалия, в своя полза, респ. е изтеглил /вж. доклада в о.с.з/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
По фактите принципно няма спор - установява се от представеното
универсално саморъчно завещание /обявено от нотариус и вписано в СВ – Пловдив/, че
ищцата е наследник на починалия Л. С. С. Същото е съставено в предвидената по закон
форма /чл. 25 ЗН/ и създава право на ищцата да получи наследството на починалия /чл.
16, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗН/.
С пълномощно с нотариално удостоверен подпис от 11.11.2019 г. починалият е
делегирал права на ответника от негово име и за негова сметка да осъществява всички
законови действия свързани с откриване, закриване, внасяне и теглене на пари по
банковите му сметки пред всички банки на територията на Република България.
В това пълномощно няма делегирани права за разпореждане, респ.
прехвърляне и получаване на парични суми в полза на самия ответник, нито такива за
договаряне сам със себе си, теглене и запазване на парични средства.
Л. С. С. е починал на ************** г. /УН л. 8/.
От писмените доказателства и самите признания на ответника се установява, че
преди смъртта на С., на дати 12 и 13.11.2019 г. ответникът е изтеглил сумите от 84
229,63 лева и 1504,11 щ.д. от банковите сметки на С. и е запазил парите за себе си.
Те не са върнати, отчетени на никого, като ответникът счита, че са негови и не
желае да ги върне.
Съгласно практиката във връзка с установените правоотношения /Решение №
338 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 706/2017 г., IV г. о., ГК/ овластяването на едно
2
лице да извършва правни действия от името и за сметка на друго лице може да
възникне по силата на закона или чрез упълномощаване. Упълномощаването е най-
често използваният способ за учредяване на представителна власт. По своето същество
то представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от
получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане. Тъй като
никой не може да бъде задължен, чрез едностранно изявление, да извършва действия,
то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на упълномощения
да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само представителната
власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни
действия и да упражнява представителната власт. Затова неговото бездействие не може
да увреди упълномощителя. Задължението на представителя да извършва правни
действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото
упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова, когато
упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка, то почти винаги се
съпровожда от договор, който най-често е договор за поръчка. Самото
представителство включва както вътрешни, така и външни отношения. Вътрешни са
тези между упълномощителя и представителя, а външни - тези между упълномощителя
и третото лице, между което лице и представителя се разменят изявления /при прякото
представителство/ или между представителя и третото лице /при косвеното
представителство/. Упълномощаването определя съдържанието на външните
отношения, а вътрешните се определят от договора. Представителната власт се
упражнява за изпълнение на задължението по договора, като от начина на това
упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни задълженията си по договора.
Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв
договор, но с упражняването на представителната си власт пълномощникът може
да се обвърже от договор за поръчка, със съдържане според извършените в рамките на
упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за
това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля. Самото упълномощаване
обаче може да бъде конклудентно действие, с което се приема предложението за
сключването на договор за поръчка. Когато с упражняването на представителната
власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни
поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да
уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което
е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с
полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът не
изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за
това неизпълнение.
Предвид горното тълкуване и с оглед безспорните факти, между наследодателя
С. и ответника С. е възникнало материалноправно отношение, на основание на
3
пълномощното за разпореждането със средства от банковите сметки. С факта на
изтеглянето на сумите от страна на ответника /преди смъртта на упълномощителя/
между тях са възникнали правоотношения по договор за поръчка. С оглед обема на
задълженията си по този договор, ответникът е трябвало да предаде на С. изтеглените
от неговите банкови сметки суми или да изразходва същите за нуждите на
упълномощителя.
По делото не се установяват каквито и да било различни вътрешни уговорки
между тези страни – твърденията на ответника, че починалият му е делегирал
получаване на всички средства лично в негова полза, са недоказани, въпреки
изричните указания до страната по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада. Липсват данни за
различни вътрешни уговорки, които да навеждат на извод, че ответникът е имал
правото да задържи изтеглените средства за себе си. Такива права не се и съдържат в
представеното пълномощно, нито има доказана изразена воля в този смисъл от страна
на С. Отделно, няма и доказателства, парите да са изразходвани за упълномощителя.
Поради горното и съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, довереникът е
бил длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението
да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и
да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това задължение е
такова за действие, а не за бездействие, поради което може да бъде изпълнено и
съответно погасено само с активни действия от страна на длъжника /довереник/, като
именно от тези действия, той черпи изгодни за себе си правни последици. Затова при
предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, ответникът /довереник/ носи
доказателствената тежест за установяване на това, че е уведомил доверителя за
изпълнението на поръчката, дал е отчет за това изпълнение, както и, че му е предал
всичко, което е получил във връзка с изпълнението.
По делото нито има твърдения, нито доказателства да е даден отчет за
изпълнението, да е предадено всичко получено, напротив – ответникът счита, че има
право да задържи парите за себе си.
Горното не се споделя, поради липса на подобна уговорка, воля на С., респ.
липса на договор за дарение на средствата. С оглед съдържанието на представеното
пълномощно, може да се коментира единствено договор за поръчка, при който
ответникът е бил длъжен да предаде изтеглените пари от банките. Други права той не е
имал. Доколкото поддържа, че според устни уговорки, е могъл да запази парите за себе
си, това означава евентуално установяване на дарение в негова полза от страна на С.
В самото пълномощно не е извършено изрично разпореждане със средствата,
като ответникът е упълномощен да тегли и оперира с наличностите, както намери за
добре, но от името на Л. С. При тези доказателства, съдът намира, че не се установява
4
извършено от последния дарение на средствата в полза на ответника. В самото
пълномощно няма изявление за извършване на дарение, нито има други доказателства,
от анализа на които да се направи подобен извод за воля на С.
Дарението е едностранен договор, който изисква и изявление на дарения, че
приема дарението, а съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД формата за действителност на дарение
на движими вещи е писмена с нотариална заверка на подписа, или чрез предаване. По
делото не се доказва предаване на вещите, защото не се установява отчитането им.
Няма доказателства и за изявление от ответника за приемане на дарение, нито писмен
договор между страните за това /Определение № 522 от 23.11.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 699/2018 г., I г. о., ГК/.
С оглед изложеното, ответникът е дължал отчет на Л. С. за изтеглените суми.
Извършването на такъв не се доказва /не се и твърди от ответника/. Според чл. 284, ал.
2 ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Ответникът не е доказал, че е предал
изтеглените суми на наследодателя, нито че е изразходвал същите за неговите нужди,
поради което дължи изпълнение на това задължение. Предвид смъртта на доверителя,
правата са преминали към неговия наследник – ищцата. Частичните искове са доказани
по основание и размер и следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като
последица.
Поради уважаване на главните искове, не се сбъдват процесуалните условия за
разглеждане на евентуалните.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищцата, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80
ПГК и док. за плащане на общо 711,10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН **********, с адрес: ************** да плати на Е.
Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, следните суми: 10 000 лева /десет
хиляди лева/ – частично от 84229,63 лв., представляваща стойността на получени
парични суми от ответника М. Р. С. на 12.11.2019 г. от две банкови сметки на
починалия преди процеса на ************* Л. С. С. в „ПИБ“ АД, чийто наследник е
ищцата Е. Н. С. и 1000 щатски долара /хиляда щатски долара/ – частично от 1504,11
щ.д., представляваща стойността на получени парични суми на 13.11.2019 г. от банкова
сметка на починалия С. „ЦКБ“ АД, които суми не са отчетени от С. като пълномощник,
във връзка с неформален договор за поръчка, сключен с Л. С., ведно със законната
5
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 17.05.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 711,10 лева /седемстотин и единадесет лева и десет
стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.4/:
IBAN: ************************* – „Банка ДСК“ ЕАД
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6