Решение по дело №749/2019 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 09.07.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, първи граждански състав, в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова

при участието на секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско-административно дело № 749 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 149, ал. 1 АПК.

 

Делото е образувано по жалба от К.Й.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. П. П., МАК,  срещу Решение по Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. наОСЗ Якимово, обл. Монтана.

С това Решение, на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и Протоколи №№ 15/16.12.1992 год., по чл. 18г ППЗСПЗЗ, 16/08.02.1993 год., по чл. 18д ППЗСПЗЗ и 15/16.12.1992 год., по чл. 18е ППЗСПЗЗ, вр. Решение от 26.01.2004 год., по в.гр.д. № 400/2003 год. на МОС, Решение № 264/22.07.2016 год., по гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС и Решение № 293/10.08.2018 год., по гр.д. № 2464/2017 год. на ЛРС, е признато и възстановено правото на собственост на земи с план за земеразделяне на имот от 15,668 дка при условията на чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ, като е отказано признаване правото на собственост и възстановяването на общо 10 имота в землището на с. Якимово с обща площ от 72,990 дка, т.к. са на друг собственик.

В мотивната част на решението е посочено, че отказаните имоти са възстановени на друг собственик на осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с Решение от 26.01.2004 год., по в.гр.д. № 400/2003 год. на МОС, както следва: на насл. А.Г.М.по пр. № 2771/РС; на насл. М.Апостолова Г. по пр. № 2772/РС и на насл.бр. В.и Й.А. Георгеви по пр. № 2771А/РС. Изрично е посочено също, че решението се издава в изпълнение на съдебното Решение № 293/10.08.2018 год., по гр.д. № 2464/2017 год. на ЛРС и ИЗМЕНЯ Решение по Протокол № 75Я2/08.08.2017 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. наОСЗ Якимово, обл. Монтана.

Искателят е страна в административното производство.

Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. П., МАК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Заинтересованата страна ОСЗ Якимово се представлява от ю.к. П.Г., която оспорва жалбата и моли оспорваният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, издаден във основа на съдебно решение.

Доказателствата са писмени. Приета е изготвената от в.л. Д.А.Д. съдебно-техническа експертиза. Приложени са гр.д. № 49/2003 год., гр.д. № 1739/2015 год. и гр.д. № 2464/2017 год., всички  на ЛРС.

Въз основа на доказателствата по делото се установява следното:

С обжалваното Решение, на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и Протоколи №№ 15/16.12.1992 год., по чл. 18г ППЗСПЗЗ, 16/08.02.1993 год., по чл. 18д ППЗСПЗЗ и 15/16.12.1992 год., по чл. 18е ППЗСПЗЗ, вр. Решение от 26.01.2004 год., по в.гр.д. № 400/2003 год. на МОС, Решение № 264/22.07.2016 год., по гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС и Решение № 293/10.08.2018 год., по гр.д. № 2464/2017 год. на ЛРС, е признато и възстановено правото на собственост на земи с план за земеразделяне на имот от 15,668 дка при условията на чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ, като е отказано признаване правото на собственост и възстановяването на общо 10 имота в землището на с. Якимово с обща площ от 72,990 дка, т.к. са на друг собственик:

1. имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета категория в м. Върха,

2. имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка, пета категория в м. Върха,

3. имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета категория в м. М.гред,

4. имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка, трета категория в м. Дупни могили,

5. имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка, трета категория в м. Лъката,

6. имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка, трета категория в м. Турското,

7. имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка, трета категория в м. М.гред,

8. имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета категория в м. Върха,

9. имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка, пета категория в м. Върха,

10. имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка, пета категория в м. Върха.

Решението е връчено на жалбоподателя на 04.04.2019 год., а жалбата е подадена на 15.04.2019 год.  (видно от п.кл.)

История на спора:

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници, издадено от Община Якимово, обл. Монтана, след смъртта си на 07.02.1986 год., Й.А. Г.е бил наследен от съпругата си Т.А.Г., поч. 09.02.2005 год. и сина си К.Й.А., който е жалбоподателя.

Със Заявление, вх. № 2772/17.02.1992 год., К.Й.А., като наследник на Й.А. Г.е заявил пред ПК Якимово искане за възстановяване собствеността на земеделски имоти с обща площ от 95,245 дка.

І.

С Решение, взето с Протокол № 75Я2/01.10.1994 год. по преписка № 2772/17.02.1992 год. на ОСЗ Якимово, на наследниците на Й.А. Г., б.ж. на с. Якимово, обл. Монтана, е признато и определено за възстановяване правото на  собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, на общо 93,660 дка, както следва:

1.       имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета категория в м. Върха,

2.       имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка, пета категория в м. Върха,

3.       имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета категория в м. М.гред,

4.       имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка, трета категория в м. Дупни могили,

5.       имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка, трета категория в м. Турското,

6.       имот № 7 от заявлението – нива от 0,250 дка, пета категория в м. Върха и

7.       имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка, трета категория в м. М.гред,

8.       имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета категория в м. Върха,

9.       имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка, пета категория в м. Върха,

10.  имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка, пета категория в м. Върха.

11.  имот № 12 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета категория в м. Войнишкото,

като е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне по отношение на следният имот, тъй като се намирал в регулационния план на селото:

1.          имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка, трета категория в м. Лъката.

 

Планът за земеразделяне за землището на с. Якимово, обл. Монтана е обнародван в ДВ, бр. 10/04.02.2000 год.

С Решение № 01Я/10.02.2000 год., по преписка № 2772/92 год., ПК Якимово е възстановила на наследниците на Й.А. шест имота с обща площ от 94,260 дка:

- нива от 10,140 дка, трета категория, имот № 211024 в м. Дупни могили,

- нива от 0,600 дка, трета категория, имот № 246006 в м. Малия гред,

- нива от 50,001 дка, трета категория, имот № 324005 в м. М.гред,

- нива от 17,390 дка, втора категория, имот № 342031 в м. Градището,

- нива от 14,179 дка, втора категория, имот № 388014 в м. Шугльов гред и

– нива от 1,950 дка, втора категория, имот № 425013, м. Горни връх.

 

На наследниците на неговия брат В.А. Г., с Решение № 01Я/10.02.2000 год. на ПК – Якимово, по преписка № 2771/17.02.1992 год., е възстановена собствеността по отношение на други шест имота, с обща площ от 95,901 дка.

ІІ.

В производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с Решение от 26.01.2004 год. по в.гр.д. № 400/2003 год., ОС – Монтана, потв. с Решение № 2336/27.10.2005 год., по гр.д. № 1431/2004 год., ВКС, ІV г.о., е отменено частично решението от 14.04.2003 год.по гр.д. № 49/2003 год. на РС – Лом и е признато за установено по отношение на К. и Д. А. /първиятот тях – жалбоподателят/, че към момента на внасяне в ТКЗС, земеделските земи в землището на с. Якимово, обл. Монтана, а именно:

-        Нива, имот № 1649 от 11,93 дка в м. Дупни могили;

-        Нива, имот № 1657 от 10,14 дка в м. Дупни могили,

-        Нива, имот № 6641 от 2,62 дка в м. Лъката,

-        Нива, имот № 10730 от 14,18 дка в м. Турското,

-        Нива, имот № 11844 от 9,68 дка в м. М.гред,

-        Нива, имот № 11847 от 34,46 дка в м. М.гред,

-        Люцерна, имот № 6642 от 0,54 дка в м. Лъката,

-        Ливада, имот № 11846 от 4,54 дка в м. М.гред,

-        Ливада и гора, имот № 11845 от 7,94 дка в м. Минкнов гред,

-        Лозе, имот № 8138, от 2,04 дка, м. На върха,

-        Лозище – имот № 8139 от 0,25 дка в м. На върха,

-        Лозе, имот № 8167 от 1,12 дка в м. На върха и

-        Нива от около 9 дка в м. Дупни могили,

 

са били собственост на общият наследодател на страните, А.М., а земеделски имот от 12,3 дка в м. На върха е бил собственост на общата им наследодателка М.Г..

Оставено е в сила отхвърлителното първоинстанционно решение на ЛРС по отношение на:

 - нива от 1,16 дка в м. Дупни могили,

- нива от 3,565 дка в м. М.гред,

- нива от 4,500 дка в м. Върха и

– нива от 4,000 дка в м. М.гред.

 

В опитите си да изпълнят съдебните решения, длъжностните лца от ОСЗ Якимово са издали серия коригиращи решения, в които признават и възстанвяват, респ. отказват да възстановят собствеността върху различни от имотите на различни от наследниците на А.М., М.Г. и техните синове, братята Й.и В.А., като така са образувани в ЛРС повече от 5 граждански дела, всички приключили с отмяна или обявяване нищожността на реституционните решения.

ІІІ.

Така, с Решение № 330/06.11.2013 год. по адм.д. № 474/2012 год. на ЛРС, образувано след отмяна на съдебния акт и връщането за ново разглеждане от друг състав на гр.д. № 987/2011 год. на ЛРС, са ОБЯВЕНИ ЗА НИЩОЖНИ Решението по Протокол № 75Я1/02.08.2011 год., по заявление, вх. № 2772/17.02.1992 год. на ОСЗ – Якимово, за възстановяване правото на собственост на наследниците на Й.А. Г., б.ж. на с. Якимово, обл. Монтана, с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: Имот № 1 от заявлението с площ от 5,090 дка, пета категория в м. Върха, Имот № 2 от заявлението с площ от 6,150 дка, пета категория, м. Върха, Имот № 7 от заявлението с площ от 0,250 дка, пета категория, м. Върха и Имот № 12 от заявлението, с площ от 22,000 дка, трета категория, м. Войнишкото – общо 33,490 дка. и е отказано възстановяването на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: Имот № 2 от заявлението с площ от 6,150 дка, пета категория, м. Върха, Имот № 3 от заявлението с площ от 22,000 дка, трета категория, м. М.гред, Имот № 4 от заявлението с площ от 10,140 дка, трета категория, м. Дупни могили, Имот № 5 от заявлението с площ от 1,580 дка, трета категория, м. Лъката, Имот № 6 от заявлението с площ от 14,180 дка, трета категория, м. Турското, Имот № 8 от заявлението с площ от 6,000 дка, трета категория, м. М.гред, Имот № 9 от заявлението с площ от 1,020 дка, пета категория, м. Върха, Имот № 10 от заявлението с площ от 0,120 дка, пета категория, м. Върха, Имот № 11 от заявлението с площ от 0,560 дка, пета категория, м. Върха,

както и Решението по Протокол № 75Я1/02.08.2011 год., по заявление, вх. № 2771/17.02.1992 год. на ОСЗ – Якимово, за възстановяване правото на собственост на наследниците на В.А. Г., б.ж. на с. Якимово, обл. Монтана, С КОЕТО  е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: - Имот № 4 от заявлението с площ от 0,250 дка, трета категория в м. Барата, - Имот № 9 от заявлението с площ от 6,150 дка, пета категория, м. Върха, -Имот 10 от заявлението с площ от 30,000 дка, трета категория, м. Войнишкото и -Имот № 11 от заявлението, с площ от 10,500 дка, трета категория, м. Войнишкото – общо 46,900 дка. и е отказано възстановяването на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: -Имот № 1 от заявлението с площ от 11,930 дка, трета категория, м. Дупни могили, - Имот № 2 от заявлението с площ от 1,580 дка, трета категория, м. Лъката, - Имот № 3 от заявлението с площ от 22,140 дка, трета категория, м. М.гред, - Имот № 5 от заявлението с площ от 6,480 дка, трета категория, м. М.гред, - Имот № 6 от заявлението с площ от 1,020 дка, пета категория, м. Върха, - Имот № 7 от заявлението с площ от 0,120 дка, пета категория, м. Върха, - Имот № 8 от заявлението с площ от 0,560 дка, пета категория, м. Върха, - Имот № 9 от заявлението с площ от 6,150 дка, пета категория, м. Върха.

ІV.

След влизане в сила на посоченото съдебно решение, ОСЗ Якимово е постановила ново Решение по Протокол № 75Я1/13.01.2015 год., по преписка № 2772/17.02.1992 год., с което е признато и определено за възстановяване правото на  собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, на общо 22,250 дка, както следва:

1. имот № 7 от заявлението – нива от 0,250 дка, пета категория в м. Върха и

2. имот № 12 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета категория в м. Войнишкото,

Като е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне по отношение на следните имоти, общо 72,99 дка, тъй като са възстановени на друг собственик:

1. имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета категория в м. Върха,

2. имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка, пета категория в м. Върха,

3. имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета категория в м. М.гред,

4. имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка, трета категория в м. Дупни могили,

5. имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка, трета категория в м. Лъката,

6. имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка, трета категория в м. Турското,

7. имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка, трета категория в м. М.гред,

8. имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета категория в м. Върха,

9. имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка, пета категория в м. Върха,

10. имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка, пета категория в м. Върха.

В мотивната част на решението е посочено, че същото представлява корекция на Решение 75Я1/02.08.2011 год. и е изготвено на осн. чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, съобразно адм.д. № 474/2012 год. на ЛРС.

V.

С влязло в сила Решение № 264/22.07.2016 год., по адм.гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС, описаното по-горе Решение по Протокол № 75Я1/13.01.2015 год., по преписка № 2772/17.02.1992 год. също е обявено за нищожно.

Следващото  по ред Решение по Протокол № 75Я2/08.08.2017 год., е постановено именно след влизане в сила на решението по адм.гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС.

Разликата между нищожното Решение по Протокол № 75Я1/13.01.2015 год. и обжалваното Решение по Протокол № 75Я2/08.08.2017 год. се състои в посочените съдебни решения, както и в правното основание – по предходното е посочено, че се издава на осн. чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, а в процесното – на осн. чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Систематично и последователно решаващите съдебни състави от всички инстанции са излагали мотиви в насока, че в случая се касае за необходимост да се изпълни съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което материалното основание намира отражение в разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.

За това, с Решение № 293/10.08.2018 год., по гр.д. № 2464/2017 год. на ЛРС съдът е ОТМЕНИЛ Решение по Протокол № 75Я2/08.08.2017 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. на ОСЗ Якимово, обл. Монтана в частта, в която на наследниците на Й.А. Г., б.ж. на с. Якимово, обл. Монтана е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне по отношение на следните имоти, общо 72,99 дка:

1. имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета категория в м. Върха,

2. имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка, пета категория в м. Върха,

3. имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета категория в м. М.гред,

4. имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка, трета категория в м. Дупни могили,

5. имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка, трета категория в м. Лъката,

6. имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка, трета категория в м. Турското,

7. имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка, трета категория в м. М.гред,

8. имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета категория в м. Върха,

9. имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка, пета категория в м. Върха,

10. имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка, пета категория в м. Върха, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

              ПРИЗНАЛ е на наследниците на Й.А. Г., ЕГН **********, починал на 07.02.1986 год., б.ж. на с. Якимово, обл. Монтана, правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху още 15,668 дка.

              И Е ВЪРНАЛ преписката на ОСЗ Якимово, обл. Монтана за продължаване на процедурата по възстановяване, съобразно дадените в мотивната част на Решението указания.

VІ.

С обжалваното Решение по Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. наОСЗ Якимово, обл. Монтана, на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и Протоколи №№ 15/16.12.1992 год., по чл. 18г ППЗСПЗЗ, 16/08.02.1993 год., по чл. 18д ППЗСПЗЗ и 15/16.12.1992 год., по чл. 18е ППЗСПЗЗ, вр. Решение от 26.01.2004 год., по в.гр.д. № 400/2003 год. на МОС, Решение № 264/22.07.2016 год., по гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС и Решение № 293/10.08.2018 год., по гр.д. № 2464/2017 год. на ЛРС, е признато и възстановено правото на собственост на земи с план за земеразделяне на имот от 15,668 дка при условията на чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ, като е отказано признаване правото на собственост и възстановяването на общо 10 имота в землището на с. Якимово с обща площ от 72,990 дка, т.к. са на друг собственик:

1. имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета категория в м. Върха,

2. имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка, пета категория в м. Върха,

3. имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета категория в м. М.гред,

4. имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка, трета категория в м. Дупни могили,

5. имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка, трета категория в м. Лъката,

6. имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка, трета категория в м. Турското,

7. имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка, трета категория в м. М.гред,

8. имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета категория в м. Върха,

9. имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка, пета категория в м. Върха,

10. имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка, пета категория в м. Върха.

Изрично е посочено, че решението ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 75Я2/08.08.2017 год. на ОСЗ ЯКИМОВО.

В хода на делото е представено и приобщено към доказателствата по делото РЕШЕНИЕ № 75Я4/15.05.2020 год. – за поправка на явна фактическа грешка в Решение по Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. наОСЗ Якимово, обл. Монтана, като на стр. 2 от същото, където е записано "Настоящото решение изменя РЕШЕНИЕ № 75Я2/08.08.2017 год. на ОСЗ Якимово, ДА СЕ ЧЕТЕ: "НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ ДОПЪЛВА Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. на ОСЗ Якимово, обл. Монтана, с който се признават 22,250 дка".

В приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.А.Д., която не оспорена от ответнка и която съдът кредитира само в техническата й час като обективна и задълбочена, вещото лице, след като се е запознало с цялата реституционна преписка, както и със съдебните решения, касаещи както настоящия спор, така и изпълнението на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от страна на ОСЗ Якимово е установило, че:

А.Г.М.е оставил наследници: М.А.Г., съпруга, В.и Й.А. Г.и, синова и Н.А.С., дъщеря, на които с влязло в сила Решение по протокол № 75Я/13.01.2015 год., по преписка № 2771РС/13.01.2015 год. е възстановена собствеността на 96,270 дка и са отказани 3,160 дка на осн. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Със съдебното решение по в.гр.д. № 400/2003 год. на МОС са признати на общия наследодател 108,340 дка. На М.А.Г. са възстановени 12,300 дка. Т.е. съдебното решение не е изпълнено по отношение на 8,91 дка за които липсва произнасяне и 3,160 дка – за които е отказано възстановяване, тъй като са в строителните граници на населеното място.

На наследниците на В.А. Г.са признати за възстановяване 40,750 дка и е постановен отказ за 56,130 дка.

На наследниците на Й.А. Г.са признати за възстановяване 37,918 дка. От тях с РЕШЕНИЕ № 75Я2/08.08.2017 год. на ОСЗ ЯКИМОВО са възстановени 22,250 дка и са отказани 72,99 дка. То е обжалвано само в отхвърлителната си част. С решението си по гр.д. № 2464/2017 год. на ЛРС, съдът е отменил отказът само частично – по отношение на 15,668 дка, които е признал за собственос на наследниците Й.А. и е върнал преписката на ОСЗ Якимово за продължаване на реституционното производство.

С обжалваното Решение, на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и Протоколи №№ 15/16.12.1992 год., по чл. 18г ППЗСПЗЗ, 16/08.02.1993 год., по чл. 18д ППЗСПЗЗ и 15/16.12.1992 год., по чл. 18е ППЗСПЗЗ, вр. Решение от 26.01.2004 год., по в.гр.д. № 400/2003 год. на МОС, Решение № 264/22.07.2016 год., по гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС и Решение № 293/10.08.2018 год., по гр.д. № 2464/2017 год. на ЛРС, е признато и възстановено правото на собственост на земи с план за земеразделяне на имот от 15,668 дка.

Според вещото лице, възстановеният имот от 15,668 дка, неиндивидуализиран, посочен само по площ, на практика вече не може да бъде индивидуализиран – поради окрупняване на имотите, извършено с влезлия в сила план за земеразделяне вече не е възможно да се последи в кой от отказваните имоти е попадала прознатата площ, а отделен имот с такава площ липсвал.

В с.з. вещото лице допълнително пояснява, че след като е одобрен планът за земеразделяне и е влязъл в сила и в него такъв имот липсва, възстановените допълнително 15,668 дка подлежат на обезщетяване – в натура със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ или в пари. Коригира заключението си, като признава, че не е разбрала, че с последното съдебно решение РЕШЕНИЕ № 75Я2/08.08.2017 год. на ОСЗ ЯКИМОВО е отменено само в отхвърлителната си част, като при това положение – щом то е влязло в сила по отношение на възстановените с него общо 22,250 дка, значи са останали за възстановяване само процесните 15,668 дка.

 

При така установените факти, съдът намира, че жалбата, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, имащо прави и интерес да обжалва, е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна и следва да се отхвърли.

За да е законосъобразен административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона.

При решаване на делото съдът следва да извърши служебна проверка на валидността на обжалвания индивидуален административен акт. В случая важи общата теория за нищожност и унищожаемост на административните актове.

   В конкретния случай се обжалва индивидуален административен акт, постановен след частична отмяна на предходно решение на ОСЗ Якимово по същия казус.

С РЕШЕНИЕ № 75Я2/08.08.2017 год. на ОСЗ ЯКИМОВО и обжалваното понастоящем Решение по Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. на ОСЗ Якимово, обл. Монтана, поправено с РЕШЕНИЕ № 75Я4/15.05.2020 год. на практика са изпълнени в цялост поредицата описани по-горе съдебни решения, като на жалбопдателя, като наследницик на Й.А. Г., б.ж. на с. Якимово, са възстановени с план за земеразделяне на имот от 0,250 дка в м. Върха и 22,000 дка в м. Войнишкото, заявени съответно с поредни №№ 7 и 12, както и 15,668 дка – неиндивидуализирани, или общо 37,918 дка.

Процесното  решение е валидно, допустимо, като постановено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, а разгледано по същество – правилно.

Вярно е, че РЕШЕНИЕ № 75Я4/15.05.2020 год. за поправка на явна фактическа грешка в обжалваното решение е постановено в хода на настощото производство, но като факт от значение за спора и съгл. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактът, че по делото липсват данни то да е обжалвано, влязао е в  сила и следователно е неразделна част от обжалваното Решение по Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. на ОСЗ Якимово, обл. Монтана.

За това по настоящата жалба, съдът следва да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Решение по Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год., поправено с РЕШЕНИЕ № 75Я4/15.05.2020 год. на ОСЗ Якимово, обл. Монтана.

В  случая не се касае до допълване на първоначално обжалваното решение по смисъла на чл. 62, ал. 1 АПК, а до поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, което действие не е обвързано със срок и в този смисъл възражението на жалбоподателя е неоснователно.

От друга страна, поправката е извършена в хода на делото, но преди жалбоподателя да направи разноските за съдебно-техническа експертиза.

Въпреки, че в първото открито съдебно заседание е представено и прието по делото РЕШЕНИЕ № 75Я4/15.05.2020 год. за поправка на явна фактическа грешка, жалбоподателят е заявил изрично, че продължава да поддържа жалбата си.

С така извършената поправка ответникът от своя страна на практика е признал, че обжалваното решение е некоректно формулирано и го е поправил в съответствие с действителната си воля. Въпреки това обаче е станал причина за завеждане на делото.

За това ОСЗ Якимово ще следва да заплати на процесуалния представител на ищеца, адв. П. П., МАК сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Останалите разноски следва да останат за страните така, както са направени.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от 15.04.2019 год. на К.Й.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. П. П., МАК,  срещу Решение по Протокол № 75Я3/22.03.2019 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год., поправено с Решение № 75Я4/15.05.2020 год.  на ОСЗ Якимово, обл. Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 год., ОСЗ ЯКИМОВО да ЗАПЛАТИ на адвокат П.А.П.,***, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от съобщението му на страните с връчването на препис от него.

 

                                                                                 Р. СЪДИЯ: